Мотиви
към присъда № 10/15.01.2020 г. по НОХД № 439/2019 г. по описа на БОС.
Окръжна
прокуратура - гр. Бургас е повдигнала обвинение срещу С.В.З.,
ЕГН ********** затова, че на 07.03.2018 год. в гр. Айтос при управление на л.а.
„**“ с per. № **, собственост на М.К.К., нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.2 и чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.Ж.Н.,***, като деянието е извършено в
пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл.
343, ал. 3, буква „б“ вр. ал.1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.
20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП.
Със същия
обвинителен акт е предаден на съд и М.К.К., ЕГН ********** затова, че на 07.03.2018 год., в гр.
Айтос, обл. Бургас при управление на л.а. „**“ с peг.
№ ** нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 102 т. 1 от ЗДвП, като предоставил собствения си лек
автомобил на С.В.З. /употребил алкохол/ и при условията на независимо
съпричиняване по непредпазливост причинил смъртта на Н.Ж.Н.,***, като деянието
е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „б“ вр. ал. 1,
буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.102, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство на основание
чл. 76 от НПК бяха конституирани в качеството на частни обвинители И.Д.Д. от нейно име и като майка, и законен представител на
малолетните си деца, Д.Н.Н. и Д.Н.Н.,
като законни наследници на пострадалия Н.Ж.Н..
В хода на съдебните прения, представителят на
Прокуратурата поддържа повдигнатите обвинения, като счита същите за безспорно
доказани. Отправя искане подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се
определи наказание „Лишаване от свобода” над предвидения минимум, около него,
под средния размер предвиден за този тип престъпления, при съответния
затворнически режим, както и кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК да бъде наложено в същия размер.
Поверениците на частните обвинители – адв. Желязков
и адв. Калпакчиев, се присъединяват към становището
на БОП, че обвинението е доказано по безспорен начин и са съгласни с предложените
от прокурора наказания.
Защитникът на подс. З.
– адв. Каров, сочи, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован, категоричен и безспорен извод, че подс.
З. е бил водача на автомобила, с който е допуснато произшествието. Според
защитата при разследването са допуснати редица пропуски, а вечерта след
произшествието неговият подзащитен е изпаднал в шок и затова не е отричал, че
той е управлявал процесния автомобил.
Адв. Костова
- защитник на подсъдимия К. пледира, че обвинението срещу нейния подзащитен е
неясно и неточно, тъй като в него е включена формулировката при управление и
употребил алкохол. Според защитата обвинението е неясно, тъй като в чл. 102, т.
1 от ЗДвП не се говори за управление. Оспорва също така и обвинението за
бягство от местопроизшествието, тъй като след самото произшествие К. е седнал
на мястото на водача само за да премести автомобила. В последствие подс. К. пристигнал пред болницата, управлявайки процесния
автомобил, което според защитата е липса на каквото и да е намерение да бяга.
Защитата оспорва и обвинението, че К. е предоставил ключовете на автомобила на подс. З., като сочи, че подс. З.
сам е взел ключовете на автомобила от подс. К..
Защитата оспорва също така и заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза относно определянето на скоростта на лекия автомобил в момента на
произшествието. Според защитата не е ясен механизмът на определяне на скоростта,
както не е ясен и механизмът на получаване на травмата на главата на пострадалия
Н.. По същество се иска оправдаване на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия К. – адв. Потеров се присъединява към казаното
от адв. Костова и предлага да бъде постановена оправдателна присъда. Според
защитата няма субективен елемент по отношение на преотстъпващия автомобила към
последващите деяния на извършителя на деянието със съответен съставомерен резултат, защото той нито е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди действия на пиян водач. Затова е правна фикция, чрез закона,
чрез практиката на Върховния съд да бъде фиксирана отговорността на преотстъпващия
автомобила. Според защитата няма как подс. К. да е
знаел, че преотстъпва автомобила си на подс. З. и
най-вече, че той е употребил алкохол в количество над 0.5 промила. Според
защитата подс. К. не е дал ключовете на подс. З., самият З. ги е взел от подс.
К.. Пледира за оправдателна присъда. При условията на алтернативност
пледира обстоятелството, че подс. З. е взел сам
ключовете на автомобила от подс. К., да се отчете
като изключително смекчаващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК.
В последната
си дума и двамата подсъдими желаят да бъдат оправдани.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.В.З.
е род. на *** ***, обл. **,
***.
Подсъдимият М.К.К. е род. на *** ***, обл. ***.
Пострадалият
Н.Н. живеел на съпружески начала със св. И.Д.. От
съвместното им съжителство двамата имали две деца: Д. – род. на *** г. и Д. –
род. на *** г.
Вечерта на
06.03.2018 г. двамата подсъдими, пострадалият
Н.Н., св. И.К. и други техни колеги отишли на служебен
банкет в бистро „Палма” в гр. Айтос, собственост на А.А..
До бистрото двамата подсъдими се придвижили с автомобила на подс.
К. – „**”, който той паркирал близо до
бистрото.
В
заведението всички консумирали алкохол, подсъдимите изпили по около 300-400 гр.
ракия и в края на вечерта по две малки уискита. Пострадалият Н. изпил около 200
гр. ракия и две бири, а св. К. изпил 200 – 300 гр. ракия.
Последни в
заведението останали: двамата подсъдими, пострадалият Н. и св. И.К.. Малко след
полунощ четиримата решили да се прибират, като за целта св. К. се обадил по
мобилния си телефон и поръчал такси. След като разбрали, че таксито пристига,
четиримата излезли пред бистрото, но в таксито се качила св. Р.И. – работничка
в бистрото. Шофьорът на таксито св. Х. им обяснил, че след като закара жената
ще се върне отново пред заведението. Подсъдимите З. и К. не искали да чакат
таксито и започнали да спорят кой да управлява автомобила на подс. К., тъй като и двамата били употребили алкохол и били
видимо в нетрезво състояние. Пострадалият Н. и св. К., виждайки състоянието на
двамата подсъдими, решили да не се качват в автомобила и тръгнали да се
прибират пеш.
След кратък
спор подс. З. взел ключовете на автомобила от подс. К. и седнал зад волана, като казал, че е пил по-малко
и той ще кара. Подс. К. седнал на предна дясна
седалка до водача. Към 01:00 ч. подс. З. потеглил с
автомобила по ул. „Хаджи Димитър” в посока от „Кръгово кръстовище” към Автогара
гр. Айтос. Улицата била права, осветена от нощното осветление с нормална
видимост, мокра и хлъзгава пътна настилка. Двете ленти за движение били с
ширина от по 4,25 м. без движение на други МПС-та.
Постраалият Н.
и св. К. по същото време вървели пеш по ул. „Хаджи Д.” в същата посока към
автогарата, като св. К. вървял по десния тротоар, а пострадалият Н. по пътното
платно в непосредствена близост до десния тротоар. Малко по-късно те били
застигнати от управлявания от подс. З. автомобил „**” с peг.
№ **. Подс. З. разпознал в човека, който се движел по пътното
платно, приятеля си - Н.Н.. Вместо да намали
скоростта и да осигури достатъчно разстояние, на което да премине покрай
пешеходеца, подсъдимият З. преминал в непосредствена близост до приятеля си.
Имало достатъчно разстояние за преминаване на безопасна дистанция от Н., но под
въздействието на употребеното количество алкохол, обв.
З. не могъл да прецени адекватно и да осигури необходимото за това разстояние.
На около 30 метра след кръстовището на ул. „Хаджи Димитър” с ул. „19-ти
февруари” последвал удар с
предната дясна част на л.а. „**” в пострадалия Н.. В резултат на удара тялото на Н. попаднало в
предната част на автомобила и главата му се ударила в предното панорамно стъкло
на автомобила, което се спукало, а парченца от стъклото попаднали върху дрехите
на двамата подсъдими. След удара в стъклото тялото се плъзнало по дясната част
на автомобила, като затворило дясното странично огледало и паднало на тротоара.
След
удара с пешеходеца, подс. З. продължил да се движи с
автомобила и спрял едва след 200-300 метра от мястото на удара. З. слязъл от
автомобила, без да гаси двигателя и без да каже нещо на подс.
К., на бегом, се върнал назад за да види какво е станало с приятеля му. През
това време подс. К. седнал зад волана и закарал
автомобила на паркинга до автогарата, тъй като знаел, че и двамата с подс. З. са употребили алкохол, и ако дойде полиция, ще ги
разпитва кой от тях е управлявал автомобила и чия собственост е той.
Когато
подс. З. се върнал на местопроизшествието, видял че
св. К. се опитва да помогне на пострадалия Н.. Св. К. позвънил на телефон 112 и
съобщил, че има пострадал човек и е необходима линейка. Малко по-късно св. К.
позвънил втори път на телефон 112 за да каже на линейката да побърза. К. видял
лек автомобил „БМВ”, в който пътували св. С.Д. и Е.Г., и го спрял. Заедно с подс. З. качили пострадалия на задната седалка. Подсъдимият
З. също се качил в автомобила и св. Д. ги откарал в ЦСМП-Айтос. Там фелдшерът -
св. И.Ж., констатирал смъртта на пострадалия Н.. След като чул, че приятелят му
е починал, подс. З. започнал да крещи, че това не е
възможно и трябва да се направи нещо. Подс. С.З.
изпаднал в шок, започнал да плаче и да се вайка как ще каже на жената на
приятеля си - св. Д.. З. се обадил на
мобилния телефон на подс. К., като му казал да дойде
в бърза помощ, защото К. е починал. К. отишъл в ЦСМП-Айтос и започнал да
успокоява З..
По
сигнал за настъпило ПТП били уведомени свидетелите Я.Д., З.Ц., Б.С. и Н.Ц. ***.
Св. Ц. останал на местопроизшествието, а свидетелите Д. и Ц. отишли до ЦСМП. Ц.
видял, че автомобилът на подс. К. отговаря на
описанието и след като го проверил установил, че предното стъкло е счупено, а
страничното огледало е прибрано към автомобила.
Подсъдимият
З. отказал да бъде изпробван с техническо средство, но се съгласил да даде кръв
за анализ. Подсъдимият К. бил изпробван с техническо средство, което отчело
концентрация на алкохол в кръвта 1.79 промила. Двамата подсъдими били съпроводени
от св. Б.С. ***, където им била взета кръв за анализ.
От
изслушаните и приети в съдебно заседание съдебномедицинска и химически
експертизи се установява следното:
В
резултат на удара пострадалият Н.Ж.Н. е получил: черепно-мозъчна травма -
счупване на черепната основа, субарахноиден
кръвоизлив на мозъка, тежък мозъчен оток; остър кръвен застой във вътрешните
органи, тъмна течна кръв; кръвоизлив от ушните канали; охлузвания на кожата по
гръбначния стълб на височина 110-115 см. от стъпалото на трупа.
Непосредствената причина за смъртта е черепно мозъчната травма, довела до
потискане дейността на жизнено важни центрове в мозъка. Уврежданията са в
резултат от съприкосновение с автомобила отзад в областта на кръста с удар на
главата в предното обзорно стъкло и са в резултат от настъпилото ПТП. Концентрацията
на алкохол в кръвта на пострадалия Н. е била – 2,87 промила.
Количеството
алкохол в кръвта на подс. С.З. е било - 1.75 промила,
а количеството алкохол в кръвта на подс. М.К. е било
- 1.77 промила.
Според
заключението на автотехническата експертиза скоростта
на движение на лек автомобил „**” в момента на удара е била около 50-55 км/час.
Опасната зона за спиране при тази скорост е 57 метра и се изминава за 5.5 сек.
Не е имало пречки или препятствия, които да ограничават видимостта на водача на
лекия автомобил. Пострадалият пешеходец се е движел от дясната страна на
автомобила и е бил осветен от десния фар на автомобила. В този смисъл водачът е
имал техническа възможност да го забележи. При движение със скорост от 55
км/час на къси светлини, следва да се приеме, че тази скорост е съобразена със
зоната на осветеност. Към момента, в който подсъдимият З. е могъл да възприеме
пострадалия Н. като опасност за движение, последният не е попадал в опасната
зона за спиране на автомобила. Ширината на пътното платно е позволявала на подс. З. да заобиколи пешеходеца, тъй като е имало
достатъчно място. Ударът между автомобила и пешеходеца е станал в дясна предна
част на автомобила, като от удара задната част на главата на пешеходеца е
достигнала до средата на предното панорамно стъкло на автомобила. След удара
тялото на пешеходеца изпаднало от дясната част на автомобила, като при падането
затворило страничното дясно огледало на автомобила. В съдебно заседание вещото
лице Пашов изрази становище, че нараняванията на пострадалия Н. са настъпили
след падането на тялото на земята и по-точно на бордюра, като вероятно главата
на пострадалия се е ударила на бордюра. Съдът не кредитира изразеното становище
от вещото лице Пашов за начина на получаване на нараняванията по главата на Н.,
тъй като Пашов не е специалист в тази област и това становище противоречи на
изразеното от вещото лице д-р Парасков за начина на причиняване
на травмите при съприкосновение с автомобила.
От
заключението на приобщената по делото морфологични експертиза по дрехите на
двамата подсъдими е установено наличие на единични микрочастици с характерните
морфологични свойства на прясно отчупено стъкло. Същите са в недостатъчно
количество за по-нататъшно сравнително изследване по плътност и химичен състав.
От
заключението на приобщената по делото аудио-техническата експертиза предоставеният диск съдържа два броя
аудиофайлове, които не разкриват белези за редактиране или манипулации.
Съдържанието на разговорите е възпроизведено на хартиен носител.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите З.
Ц. (от съдебното
следствие и тези приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК в частта им относно водения с подс.
К. разговор на кого е предоставил собствения си автомобил, кой го е управлявал
преди произшествието; относно действията на подс. З.
след произшествието, както и действията на подс. К.
след произшествието), Н. Ц., Б. С.,
Ш. Ш., И. К. (приобщени по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, изцяло), Д. К., И. Ж. (приобщени по реда на чл.281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 от НПК, изцяло), С. Д., Р. И., И. Д., Я. Т., С. Х. (приобщени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК- изцяло), съдебно-медицинската,
химическите, автотехническата, допълнителната автотехническа, аудиотехническата
и морфологическата експертнизи, протокола за оглед на
местопроизшествие и на ВД, ведно с фотоалбумите към тях, както и останалите
писмени материали, съдържащи се в ДП и приобщени към доказателствата по реда на
чл. 283 от НПК.
Кои
са спорните моменти по доказателствата и защо съдът кредитира изцяло изнесеното
в обвинителния акт:
Безспорно
е установено, че на процесната дата двамата подсъдими, пострадалият Н., св. И.К.
и други техни колеги са се черпели по време на служебен банкет в бистро „Палма”
в гр. Айтос. Четиримата останали последни и след полунощ решили да си тръгнат,
като това, че двамата подсъдими и пострадалия Н. са били в нетрезво състояние е
безспорно установено – налице са достатъчно свидетелски показания, налице са и
кръвни проби, с резултати от химическото изследване на същите.
Свид. И.К. твърди, че след
полунощ, когато четиримата – той, постр. Н. и двамата
подсъдими са излезли от заведението, където до този момент и четиримата са
употребявали алкохол, е въникнал спор между двамата
подсъдими кой да управлява автомобила на подсъдимия К.. В един момент подс. З. взел ключовете на автомобила от подсъдимия К. и се
качил в автомобила на шофьорското място, а подс. К.
се качил от дясната страна до шофьора. След това автомобилът потеглил посока
към гарата. Този свидетел е единствен очевидец на произшествието, като от
показанията му се установява, че двамата с пострадалия Н. са вървяли пеша. Когато се движили в района на училище „Христо
Ботев” свидетелят чул да се приближава в гръб към тях автомобил и когато ги
застигнал автомобилът направил лек завой до тях и автомобилът блъснал постр. Н.. Свидетелят посочва, че той е вървял по десния
тротоар, а постр. Н. - по пътното платно до самия
десен тротоар. След удара Н. паднал на тротоара, а автомобилът продължил без да
спре. Няколко минути след удара от посоката, в която е продължил автомобила, е
дошъл подс. З., който бил видимо притеснен и уплашен.
Подс. З. се надвесил над падналия на земята Н. и започнал
да проверява дали диша и дали има пулс. Свидетелят съобщава също така, че подс. З. обръщайки се към Н. викал „К., К..
Какво направих, убих приятел.” Свид. К. съобщава също
така, че на следващия ден осми март подсъдимият З. му се е обадил по телефона,
като питал К. какво е станало, тъй като не си спомнял кой е карал колата.
В
съдебно заседание свид. З. Ц. съобщава, че е бил
дежурен на 06.03.2018 г. срещу 07.03.2018 г. в РУ на МВР – Айтос. Около 1,00
часа получили съобщение за ПТП с пострадал в района на кръговото кръстовище на
гр. Айтос. По-късно Ц. посетил Центъра за спешна помощ в града, където узнал,
че пострадалото лице е починало. До като бил там, в района на спешния център,
пристигнал л.а. „**”, управляван от подсъдимия М. К.. Направило му впечатление,
че предното стъкло на автомобила е
счупено, а дясното странично огледало е прибрано към купето. В тази връзка
разговарял с подс. М. К., който му съобщил, че
вечерта със свои колеги били на банкет в заведение близо до колелото и след
като решили да си тръгнат, той поискал да си хванат такси, но подсъдимият С. З.
казал, че не бил толкова пиян и можел да кара. Двамата подсъдими се качили в
колата, като подсъдимият З. управлявал автомобила, а К. седял до него в дясно.
По пътя К. задрямал и се събудил след като усетил удар. Първоначално помислил,
че З. е ударил клон или казан. Малко след удара З. спрял автомобила и без да
казва нищо слязъл, и тръгнал да бяга към мястото на удара, а К. се качил на
неговото място и преместил автомобила на паркинга зад Автогарата. Преместил
автомобила, тъй като се уплашил, защото и двамата със З. били пияни. По-късно З.
му се обадил по телефона и му казал „К. почина”.
Свид. Н. Ц. *** съобщава, че
след инцидента е разговарял със свид. И. К., който му
обяснил, че непосредствено преди инцидента той е вървял по тротоара, а
пострадалият Н. е вървял в края на пътното платно до тротоара.
Свид. И. Д. съобщава, че подс. З. е имал навиците да шофира опасно, спирайки близо
до свои познати пешеходци, както и че и друг път по време на служебен банкет
извън гр. Айтос бригадата, от която били подсъдимите и пострадалия, били на
банкет, с идеята след като се почерпят да останат в хижата, но късно вечерта в
пияно състояние З. се качил на служебния си автомобил с намерение да се върне в
гр. Айтос, като по пътя към града катастрофирал самостоятелно, като за
инцидента не съобщил за органите на МВР и ремонтирал автомобила за своя сметка.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подс. З. дава частична
информация за поведението си през процесната нощ, но категорично отрича той да
е управлявал процесния автомобил. Твърди, че автомобилът е бил управляван от подс. К., без да помни как се е качил в него и как е
настъпило произшествието.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подс. К. подробно
описва изминалата вечер до качването му в автомобила след излизането от бистро
„Палма”. Подробно описва как са му били взети ключовете за автомобила от подс. З., които той сам извадил от джоба си. Как след като З.
седнал на мястото на водача, той се е качил в автомобила и седнал на предна
дясна седалка „за да не допусне нещо лошо да се случи”, но отрича да си спомня
за самото произшествие. Подс. К. заявява, че след
като усетил удар на автомобила подс. З. спрял
автомобила, слязъл и се върнал назад без да каже нищо. К. също слязъл от
автомобила, заобиколил пред автомобила и се качил на мястото на водача, като
тогава видял, че предното стъкло е счупено и решил да премести автомобила на
паркинга на Автогарата. По-късно подс. З. му позвънил
по мобилния телефон, като му съобщил, че се намира в спешното и че К. бил мъртъв.
Заявява, че когато отишъл в „Спешното” подс. З.
започнал да го прегръща и му казал „Аз убих К.”.
При
тези факти съдът прие, че подс. С.В.З. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 3, буква „б“ вр. ал. 1, буква „в”, вр. чл.
342, ал. 1 от НК вр. чл 20,
ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, тъй като на 07.03.2018 год., около 01:10 ч., в
гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ на около 30 м. след кръстовището й с ул.
„19-ти Февруари“, при управление на л.а. „**”, модел „**“ с peг.
№ **, собственост на М.К.К., с посока на движение от
кръгово кръстовище към Автогара-Айтос, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 20 ал. 2 „Водачите на пътните превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват ... и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”
и чл. 116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците...” от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
Н.Ж.Н.,***, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на
алкохол в кръвта 1,75 промила/ и деецът е избягал от местопроизшествието.
Съдът
счита за установено по несъмнен начин, от показанията на разпитаните по-горе свидетели
че, подс. З. е управлявал л.а. „**”, модел „**“ с peг. № **, собственост на М.К.К.,
от излизането на последните от банкета от бистро „Палма” до настъпването на
ПТП-то, поради което изразеното възражение от страна на подс.
З. и неговият защитник относно факта кой е управлявал МПС-то в момента на удара
са категорично преодолени. Всички изложени обстоятелства сочат като извършител
на деянието подс. С.З.. Наред с това се установиха и
нарушени от подс. З. конкретни правила за движение - чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват ... и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”
– пътната настилка е била мокра и хлъзгава и З. е бил длъжен да се съобрази с
тези обстоятелства и да избере подходяща скорост за движение на автомобила,
макар и под разрешената му скорост. З. е
нарушил и чл. 116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...”. Пострадалият Н. се е движел по
пътното платно и по този начин той се е явявал опасност за движението. З. е
имал възможност да го забележи своевременно, улицата е била осветена и е нямало
други участници в движението, и той го е забелязал, но вместо да премине на
безопасно разстояние от пешеходеца е насочил автомобила към пострадалия,
проявявайки своя навик за преминаване опасно близо до пешеходците, но под въздействието
на алкохола не е успял да предотврати удара с пешеходеца.
От
субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като
подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие
и причинените съставомерни последици се дължат на
нарушение на задълженията по чл. 20, ал. 2 и чл.116 от ЗДвП и конкретно на
необоснованата му субективна увереност, че управлявайки МПС-то по мокър и
хлъзгав път със средна степен на алкохолно опиянение, ще съумее да контролира
движението на л.а. без да настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е
довела до подценяване на пътната ситуация, попречила е на З. да вземе правилно
решение и да съобрази поведението си на пътя.
При
тези факти съдът прие, че подсъдимият М.К. е осъществил от обективна и
субективна страна на престъплението по чл. 343, ал. 3, буква „б“ вр. ал. 1, буква „в”, вр. чл.
342, ал.1 от НК вр. чл.102, т.1 от ЗДвП, тъй като на 07.03.2018
год., около 01:10 ч, в гр. Айтос, обл. Бургас при
управление на л.а. „**”, модел „**“ с per. № **
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 102 от ЗДвП: „На
... собственика ... на моторно пътно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда ... ” като
предоставил собствения си лек автомобил на С.В.З. /употребил алкохол/ и при
условията на независимо съпричиняване по непредпазливост причинил смъртта на Н.Ж.Н.,***,
като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта
1,77 промила/ и деецът е
избягал от местопроизшествието. Същата вечер двамата подсъдими са били заедно
на служебен банкет, където са употребили значително количество алкохол. Двамата
подсъдими изпили по 300-400 гр. ракия, а след това и по две малки уискита.
Накрая на вечерта двамата подсъдими спорели пред бистрото кой да управлява
автомобила на подс. К., който въпреки, че е знаел, че
З. е употребил алкохол почти колкото него, му предал ключовете на автомобила
си. След като подс. З. седнал зад волана, подс. К. седнал на предна дясна седалка и З. потеглил. Всичко
изброено до тук сочи, че след като двамата подсъдими са пили алкохол в една
компания и подс. К. се е съгласил да предаде управлението на л.а. на подс. З., той е нарушил разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП, забраняваща
предоставянето на МПС на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. Това предоставяне се изразява не в подаване на ключовете
от подс. К. на подс. З., а
в съгласието З. да управлява автомобила, изразено чрез сядане на предна дясна седалка
от страна на подс. К. и съгласието му З. да приведе автомобила
в движение. Така с факта на предоставяне на управлението на МПС на подс. З., с когото заедно преди това употребили алкохол,
със собственото си деяние подс. К. е допринесъл за настъпването
на съставомерния резултат, осъществен след
допуснатите от другия подсъдим нарушения по ЗДвП. Съдебномедицинската експертиза
установява, че смъртта на пострадалия Н.Н. е
настъпила в следствие на получената черепно-мозъчна травма, довела до потискане
дейността на жизнено-важни центрове в мозъка, като удара на главата е станал в
предното обзорно стъкло на лекия автомобил, управляван от подс.
З.. Съдът не кредитира изразеното от вещото лице - инж. Пашов становище за
вероятност удара в главата да е настъпил при падането на пострадалия върху
тротоара. Заключението на вещото лице д-р Парасков е
категорично, че травмите по главата са следствие от удара на главата в предното
обзорно стъкло на л.а.
От субективна страна
деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е желаел настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая
настъпилото транспортно произшествие и причинените съставомерни
последици се дължат освен на неправомерното деяние на подс.
З. и на нарушаването на чл. 102 от ЗДвП от страна на подс.
К..
Обстоятелството, че и
двамата подсъдими са били в нетрезво състояние е излишно да се коментира.
Подсъдимият З. е бил с концентрация на алкохол в кръвта – 1.75 промила, а
подсъдимият К. с – 1.77 промила, отговарящи на средна степен на алкохолно
опиване.
Безспорно е доказано и
бягството от местопроизшествието. В своята практика ВКС многократно се е
произнасял, че самият факт на напускане на произшествието дори без субективното
съзнание за бягство /т.е. укриване/ е достатъчен да се приеме, че е налице
квалифициращия признак. В Постановление № 1/1983 г. на ПВС, пленумът приема, че
квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“ следва да се разбира в
смисъл, че деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието, като в
този смисъл възраженията на защитата в тази насока следва да се отхвърлят.
Причини за извършване на
престъплението от страна и на двамата подсъдими са пренебрежителното им
отношение към ЗДвП, регламентиращ правилата за движение по пътя.
При
определяне на наказателната отговорност на двамата подсъдими, като смекчаващи
отговорността обстоятелства, следва да се отчетат: необремененото съдебно
минало, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия Н., който се е
движил неправомерно по пътното платно при наличие на тротоар; само за подс. З. - оказаната помощ на пострадалия на по-късен етап,
отегчаващи вината обстоятелства липсват. Имайки предвид изложеното, съдът
определи конкретния размер на наказанията при условията на чл. 54 от НК, при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на четири години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим за всеки един от
двамата подсъдими, както и „лишаване от право да управляват МПС” за срок от по
пет години.
Защитата
на подс. К. пледира за наличие на изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а именно вземането на ключовете на автомобила
от страна на подс. З. против волята му и да се
приложи института на чл. 55 от НК. Такова действие от страна на подс. З. не бе установено по делото. Подсъдимият К. сам е
извадил ключовете на автомобила от джоба на дрехата си и след кратък спор между
двамата кой да управлява автомобила с мотива, че З. е пил по-малко, З. е взел
ключовете и се е качил на мястото на водача. В знак на съгласие подс. К. седнал до него на предна дясна седалка. Не може да
се направи извод, че наказание по-малко от приетото от съда – четири години и
шест месеца, би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид
така постановената присъда съдът възложи в тежест на подсъдимите направените
деловодни разноски в размер на по 750,53 лева за всеки един от двамата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: