Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 536
гр.Силистра, 14.07.2020г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова, разгледа адм.дело
№146 по описа на съда за 2020 година и установи,че производството е
постъпило по правилата за местната подсъдност от АС гр.Русе. Жалбата, в
нарушение на чл. 152 ал.1 АПК, е подадена направо в АС-Русе на 01.07.20г. и е
постъпила в териториално компетентният съд, съгласно чл.133 ал.1 АПК, на
03.07.2020г., но без административната преписка по издаване на оспорената
Заповед.С разпореждане на съда последната е изискана и с вх.№ 702/13.07.20г. е
представена по делото от Директора на РД“Автомобилна администрация“ гр. Русе,
ведно с възражение, че самата жалба органът - издал обжалвания акт, не е
получавал.На л.10 от делото на АС-Русе се намира документ за превод на сума
чрез ПОС-терминал, видно от който е, че дължимата държавна такса от 10 лева за
съдебното производство, е постъпила в бюджета на съдената власт.След
представяне на преписката се установява,че правото на жалба е упражнено в
преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК, което в съвкупност с внесената ДТ, сочи
на редовно сезиране на съда.След възможността за произнасяне по предварителните
въп роси от чл.158 и чл.159 АПК, съдът дължи извършване на действията по чл.154,
чл.163 АПК.
Предмет на
съдебния контрол е Заповед № РД-14-1235/18.06.2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.106а ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/,по вид „спиране
от движение за срок от 6 (шест) месеца“ на лек автомобил от категория М1 с рег.№ СС3060АН, собственост на А.М.М.. Заповедта е издадена
от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе, а ПАМ е приложена чрез отнемане на 1 /един/ брой
табела с регистрационен номер СС3060АН
и отнемане на Свидетелство за регистрация на МПС №01 0506072 на лек автомобил
категория М1 със същия рег.номер. Разпоредено е още, в срок до два часа от фактическото
прилагане на ПАМ, собственикът или водачът на автомобила да го придвижи до
определеното за домуването му място.Административната принуда е наложена с цел
преустановяване на установено с АУАН серия А-2019 № 275136 административно
нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП, изразило се в извършване на обществен превоз на
четирима пътници до Германия, като към момента на проверката водачът не е
представил заверено копие на Лиценз на Общността, а след извършена справка в
информационната система на ИААА е било установено, че процесният автомобил не е
включен в списък към издаден Лиценз.
С жалбата се твърди,
че оспорената ЗППАМ е немотивирана, в нарушение на чл.59 ал.2 т.5 АПК, като
акцентът е поставен върху възражение, че не е посочено правно основание за
налагане на атакуваната ПАМ на собственика на автомобила, който не е
извършителят на нарушението, нито е знаел за него. Поддържат се и оплаквания за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводтвените правила, каквито обаче няма посочени,
не са конкретизирани. Доминират възраженията за неправилно приложение на
материалния закон, като се оспорва изобщо извършването на релевираното
нарушение. А щом административно нарушение няма, то без
нормативна основа остава оспорената заповед за прилагане на ПАМ за неговото
преустановяване, по аргумент от чл.106а ал.1 ЗАвтП, във връзка с чл.22 ЗАНН,
счита жалбоподателката. Твърди се, че водачът на автомобила, в който е била и
неговата майка - собственик на МПС и настоящ жалбоподател, живее преимуществено
в гр.Хамбург, Германия, където и работи, за удостоверяване на които факти са
приложени писмени доказателства. Курсът е бил изолиран и за първи път с
процесния микробус (обикновено водачът пътувал със
самолет, но след смъртта на баща му и предвид необходимостта на неговото
семейство от по-голям автомобил), който следвало
да бъде придвижен до Германия и да остане за ползване там от Г.М. и семейството
му. Освен майка му, в колата пътували още трима души - семейство с малко дете,
които се качили от с.Богданци, били близки на водача и предложили да участват в
сумата за горивото, с което водачът се съгласил, несъзнавайки, че върши някакво
нарушение. С оглед на горните главни възражения се поддържа, че принудителното спиране от движение на автомобила, е
незаконосъобразна и непропорционална /арг.чл.6 АПК/ административна мярка, поради
отсъствие и на задължителните мотиви за нейното налагане.
Съгласно визирания в чл.9 АПК принцип на
служебното начало и на основание чл.170 ал.1 АПК, съдът указва на ответния административен орган, че следва да установи по делото съществуването на
фактическите основания за издаване на обжалвания акт, както и спазването на нормативните изисквания за
неговото постановяване, вкл. обстоятелството - кой е собственик на процесния
лек автомобил, марка „Мерцедес Вито 115 ЦДИ“, от категория М1, с рег.№ СС3060АН, чрез представяне на заверено копие от
регистрационния талон на МПС- иззетото СРМПС №*********. Указва му още, че следва
да представи в настоящото производство всички материали от преписката по
издадения АУАН серия А-2019 № 275136 срещу Г.Н.М. ***, с ЕГН: **********, вкл. евентуално постъпили от него
възражения в срока от чл.44 ЗАНН; издадено НП към датата на съдебното заседание
и др., удостоверяващи главния факт в производството. Отделно от това, не е
установена длъжността, която изпълнява издателят на оспорения акт В.Ш.(при евентуално оспорване),което има значение за преценката на компетентността
на органа,вкл. в контекста на чл.107 ал.1 ЗАвтП, за което
е достатъчна Служебна бележка, издадена от „Човешки ресурси“. Делегиращата Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изп. директор на
ИААА е представена.
Жалбоподателката следва да установи в процеса своите
твърдения, базирани на факти, от които произтичат за нея благоприятни
последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
С
оглед на личния характер на извършеното нарушение,легнало в основата на
оспорената административна принуда, засягаща правата и по необходимост свързана
със „собственика“ на МПС, настоящият състав указва на ответния орган, че установяването
на съществените елементи от релевираното нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП, подлежи на пълно и пряко доказване в процеса.
На
основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател:А.М.М. ***,с
посочен съдебен адрес:*** офис № 4 чрез
адвокат Б.Д. ***;
Ответник по жалбата: Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул. “Котовск“ № 1 ет. 4;
На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва
съдебно заседание по административно
дело № 146/2020 г. по описа на
Административен съд гр.Силистра на 26.08.2020г.
от 14.30 часа, за която дата да се призоват конституираните
страни по делото.
Преписи
от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с
чл.137 АПК, а на ответния административен орган и препис от жалбата, ведно с приложенията, който има право
на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването
/чл.163 ал.2 АПК/.
СЪДИЯ: