РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Белоградчик, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200118 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „ Д. Б.“ № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 875/15.03.2023 г. на Директора на РДГ –
Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. на основание
чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.206 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗГ във вр. с чл.14 а ал.1
от Наредба № 1/30.01.2021 г. за КОГТ.
В жалбата жалбоподателят, излага твърдения за не законосъобразност
на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното,
поради липса осъществено нарушение, спазване изискваниятан ачл.16 ал.1, 2
и 6 от НКОГТ, без да се отрича, че местонарушението е наистина обект по
чл.206 от ЗГ. В с.з. упълномощен представител на И. поддържа жалбата
изцяло, отрича извършването на приписаното нарушение. Отново моли да
бъде отменено издаденото НП, като се присъдят на жалбоподателя и
направени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител
1
в с. з. и не взема становище по случая.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Ал. И. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, обстоятелство, за което не са ангажирани изрични доказателства по
делото, но не се и оспорва от страните /респ. заинтересованата такава –
самият жалбоподател/.
На свид. Ст. С. – гл. специалист при ИАГ и негов колега – Ив. Н., било
възложено да извършат проверка на дейността на Ал. И., по повод конкретен
подаден сигнал. На 26.09.22 г., С. и Н., в присъствието на други служители на
ДГС и СЗДП-Враца, посетили гр. Д., където се намирала складова база за
дървесина, ползвана от Ал. И.. След което направили провека в системата на
ИАГ, относно издавани превозни билети от И., транспортирана по тях
дървесина, постъпвала и напускала базата. Установили, че на място, в самата
база имало дърва нарязани на по 1 м., както и на по-малка дължина – като
всички те, след постпъването им – се извеждали за продажба, към различни
получатели. Служителите на ИАГ констатирали чрез регистрите н аИАГ, и
че базата, ползвана от И. в гр. Д. за претоварване на дървесина, не била
регистрирана като обект по чл.206 от ЗГ.
Найденов, на място в гр. Д., съставил КП № 153025/26.09.22 г., в които
подробно описал констатациите при проверката им, подписани от Ст. С. и
самия Ал. И..
Също на 26.09.2022 г., в гр. Д., свид. Ст. С., в присъствието на колегата
си Ив. Н. и самия Ал. И., съставил няколко акта на И. за нарушения по ЗГ и
подзаконовите му нормативни актове. Вкл. и АУАН № 875 за това, на
26.09.2022 г. в гр. Д., обл.В., на ул. «Д.» № ..., с посочени GPS координати,
селскостопански двор се ползва като обект по чл.206 , който не ерегистриран
в РДГ – Берковица, а в него постъпва и се експедира дървесина с последващи
билети - нарушение на чл.206 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗГ във вр. чл.14 а ал.1 от
Наредба №1 за КОГТ. Нарушителят подписал акта и получил копие от него.
На 15.03.2022 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП №
8752023 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
2
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и по съображения, различни от излаганите в нея.
Съдът не намира за правилно и обосновано на първо място
възражението на жалбоподателя за относимост или не към казуса на чл.16 от
Наредба № 1/2012 г. за КОГТ. Няма спор, че обектът, сочен от свид. С. като
„ползвана база“ от жалобпод. И., е бил такъв, в който се съхранява дървесина,
преработва се и се продава след това такава. За което и И. е издавал превозни
билети – за експедицията на дървесината от там, докато с такива билети е и
„вкарвана“, постъпвала дръвесина - от сечищата в ГФ. Свид. С. указа и за
обстоятелствата – налични в обекта дървета, едни нарязани на по 1 м., други
на по-малки дължини, както и нацепени / като дъвра за горене/. Съобщи , и че
самият проверяван лесовъд, И. е казал,че знае за необходимостта от
регистриране на обекта в ИАГ / РДГ – Берковица в случая/, но не „бил имал
време“ да стори това.
За съда е безспорно установено какъв обект е бил стопанския двор на
ул. „Д.“ № ... в гр. Д., към 26.09.22 г., както и кой го е ползвал –
жалбоподателят, независимо дали е и негова собственост.
Съобразно ЗГ, чл. 206. „ (1) Собствениците и ползвателите на обекти, в
които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са
длъжни:
1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната
дървесина;
2. да притежават производствена марка и да маркират с нея
експедираната от обекта дървесина;
3. да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение
на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи
биомаса, както и да предоставят достъп до информацията.
(2) Условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се
определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.“
Липсата на изпълението на всички изисквания на чл.206 от ЗГ е
попречила упражняването на контрол върху извършваните дейности в обекта
– кога, колко и каква дървесина е постъпвала там, по надлежния ред ли – с
3
превозни билети за всеки транспорт, и също – колко то нея , пак по надлежен
ред, е продадена, напускайки обекта.
Чл. 14 а от Наредба №1/12 г. за КОГТ регламентира пък, единствено
изискванията към системите за видеонаблюдение в обектите по чл.206 от ЗГ,
нищо повече.
Съдът обаче, счита, че в хода на админ. нак. производство, развило се
пред АНО са допуснати съществени, неотстраними нарушения на правилата
на това производство.
На Ал. И. е вменено текстово провинение, изразено в извършване на
дейност в „нерегистриран обект“, а цифром - по чл.206 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
ЗГ. Изискване за такова общо „регистриране“ на такъв обект, поне в тази
разпоредба от закона – няма. В отделните точки на ал.1 на чл.206 от ЗГ, се
въвеждат отделни задължения към собствениците/ползвателите на обектите
за преработване, постъпване и експедиране на дървесина. Те следва да водят
дневник за тази дървесина, да притежават /т.е. да са заявили и да им е
предоставена/ производствена марка, с която да се отбелязва експедираната
дървесина, и накрая – те следва и да осигурят видеонаблюдението в обекта
/като изградят и поддържат система за такова, както и да предоставят достъп
до информацията от нея/. Това са три отделни, самостоятелни задължения на
собственика/ползвателя на обекта. Всяко едно от тях следва да е спазвано или
ако не – влече отговорност, да - по чл.270 от ЗГ, но самостоятелно за всяко
провениние на задълженото лице. В настоящия казус, от една страна е
приписана обща липса на регистрация – без да се сочи каква, на обекта, а
съдът не намира такова изискване на закона – просто за „регистрация“ на
обекта. От друга страна, в АУАН и НП, не е конкретизирано с думи за
неизпълнение кое задължение по чл.206 ал.1 от ЗГ е обвинен нарушителят,
докато с цифри – са посочени и трите – по т.1, т.2 и т.3 от ал.1 чл.206 ЗГ.
Наложеното наказание пък е едно само. Така за нарушителя не е ясно и какво
точно му е приписано като неправомерно поведение или, ако са и трите - по
ал.1 чл.206 ЗГ – за кое от тях накрая е наказан, и за кои две - не е. Свид. С. в с.
з. също не конкретизира в показанията си – липсата на какво точно са
установили – на дневник, на видеонаблюдение, на предоставена от РДГ
производствена марка или и на трите / или пък на налично монтирано
видеонаблюдение, но липса на предавана чрез него информация към РДГ, т.е.
4
неработеща система за наблюдението/. Той / свидетелят/ само разказа, какво е
следвало да има в обекта.
Неяснотата /неконкретизирането/ относно евентуалното конкретно
съставомерното поведение на нарушителя по чл.206 ЗГ, обвинението цифром
в няколко деяния, а словом – само в едно, но несъставомерно поведение, и
противоречието с принципа „за всяко нарушение – налагане на отделно
наказание“, са съществените процесуални нарушения, засягащи и правото на
защита на обвиненото лице.
Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно, и като такова
- следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адвокат, удостоверяващи, и че възнаграждението е платено –
отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 875/15.03.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „
Д.Б.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. на
основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.206 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗГ във вр.
с чл.14 а ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за КОГТ.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
да заплати на А. Ц. И. от гр. Д., обл. В., ул. „Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********,
5
направените по делото разноски за възнаграждение на представител по
делото – адвокат, в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6