Протокол по т. дело №323/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 536
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 14 октомври 2025 г.)
Съдия: Деница Добрева
Дело: 20253100900323
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 536
гр. Варна, 14.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900323 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
ИЩЦАТА С. Ж. С., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗД "БУЛ ИНС" АД,
редовно призовано, представлява се от адвокат С.Д., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. И. Г., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. К. А., редовно призована, не се явява, не представя
заключение по съображения, изложени в молба 30.09.2025 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. И. М., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключението в срока по чл. 199 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. С. К., редовно призован, не се явява.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И
1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните
въпроси съобразно разпоредителното заседание съобщено на страните,
ведно с проекта за устен доклад.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба, като оспорвам отговора. Запознат
съм с доклада и нямам възражения по него.
АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба, като поддържам отговора. Запознат
съм с доклада и нямам възражения по него.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД, приложен към
Определение № 1053 от 18.07.2025 година.
СЪДЪТ докладва служебно изисканото и постъпило НОХД №
1371/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
АДВ. С.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи. Да се приеме като
доказателство по делото и постъпило НОХД № 1371/2025 г. по описа на
Районен съд – Варна.
АДВ. Д.: Не възразявам да бъдат приети представените с исковата
молба писмени документи. Да се приеме и постъпилото наказателно дело.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, уточняващи молби
и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
Като такова следва да бъде приобщено служебно изисканото и
постъпило НОХД № 1371/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
2
исковата молба писмени документи: копие от протокол № 397/15.05.2025 г. по
НОХД № 1371/2025 г. по описа на ВРС, копие от застрахователна претенция
№ 04-436139/14-06.2024 г., копие от епикриза от 31.01.2024 г., копие от
епикриза от 04.05.2024 г., удостоверение за актуално състояние.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: писмо изх. № НЩ-
4070/17.06.2024 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство служебно изисканото и
постъпило НОХД № 1371/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 27024/24.09.2025 г. заключение по
допуснатата съдебномедицинска експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. И. Г., 63 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението си.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Д.: На въпроса може ли
да се допусне рецидив поради липсата на отреза при преждевременно махане
и неспазване на препоръките, ще отговоря, че самото махане на ортезата не
може да реализира рецидив. Такъв може да се получи при някаква травма в
областта на рамото. При поставена ортеза не може да се получи рецидив.
Считам, че в случая усложнено изкълчване на дясна раменна става, при което
най-вероятно е било налице разкъсване на ставна капсула, при което част от
ставната капсула при проведената депозиция преминава между главата на
дясната раменна кост и ставната повърхност на дясната лопатка. На въпроса
дали може да се счита, че в продължение на 15 и повече дни ще има болков
синдром, ще кажа, че и без това пак ще има болки, тъй като това е сериозна
травма с нараняване на меки тъкани около костите, образуващи ставата. Тази
област е богато наситена с нервни окончания, така, че болковият синдром е
налице и в двата случая. По отношение на това дали може след 15 дни след
3
поставяне на ортезата да се прояви болковия синдром, обяснявам, че може
след като е наместена. Възможно е това нещо. Възможно е не само след 15
дни, а може след години да се получи подобен рецидив, в следствие на
позиция на меките тъкани в областта на ставата. Това е най-често усложнение,
което прави несъвършено наместването и тогава се пристъпва към оперативно
лечение, при което меките тъкани си отиват на място и костите възприемат
нормалното си анатомично положение. Функцията на ортезата е
обездвижване. В зависимост от движението, обяснявам, че ортезата
имобилизира раменната става, иначе със самата ръка може да се работи, да се
извършват определени движения. Въпросът е да няма движение в раменната
става. Възможно е да имало движение в раменната става, не мога да кажа. При
махането на ортезата и неспазването на предписанията не може да има
рецидив. За това трябва да има травма. Не може само махането на ортезата да
причини рецидив. Дясната раменната става е осигурена с значителен обем
мускулатура, която след депозицията приема нормалното си положение,
съкращава се и достатъчно имобилизира раменната става. Трябва да има
някакво сериозно усилие, т.е. травма, за да се получи рецидив. Доколко тя е
получила или не травма, аз не мога да кажа. Считам, че махането на ортезата
на пострадалата няма причинна връзка с рецидива. Самото махане на ортезата
не може да доведе до това нещо. Дори свободно пусната ръка, дори и само
превързана през врата бинт, при това положение осигурява неподвижност на
рамото и тогава не може да се получи рецидив. Ортезата точно това обуславя
– имобилизацията на раменната става. Трябва да има някаква травма – да се
спъне, да падне при отведена ръка и тогава да получи рецидив, но за това
нямаме данни. Написаното в епикризата, че пациентът не спазва препоръките,
явно е факт, но това не определя новото изкълчване. Пак казвам, че трябва да
има сериозна травма в областта на рамото. Самото сваляне на ортезата – не.
Поставянето на ортеза цели да имобилиза ставата и да я предпазни от подобни
резки и свръхестествени движения. Възможно е да има рязко извършено
движение. Аз не мога да кажа какво е станало. Аз считам, че в големия
процент от случаи, това е установено в медицинската теория и практика,
рецидивите при изкълчването на раменната става се дължат именно на това –
идепозиция на меки тъкани при проведеното наместване. Части, най-често от
ставната капсула, мината между главата на раменната кост и ставната
повърхност на лопатката и правят невъзможно ефективно наместването. Това
4
на рентген не се вижда. Може и един месец да мине и тогава пациентът да
започне да се оплаква. Всичко е индивидуално. На въпроса дали пациентът е
провеждал рехабилитация, ще отговоря, че тази рехабилитация се прави на
много по-късен етап, след провеждането на оперативното лечение, но тук
ефективна рехабилитация не е правена. Във връзка с това е налице намаляване
обема на мускулатурата на раменната става, което обуслява затруднението и
ограничаването на движенията при проведения преглед. Ефективна
рехабилитация не е правена, но някаква е правена. На въпроса по каква
клинична пътека ищцата е влязла в специализираната болница за
рехабилитация, не мога да кажа, тъй като нямам предмет на изследване това.
Диагнозата е изкълчване на раменната става.
АДВ. Д.: Моля, да предявите на вещото лице епикризата от СБР–
Варна.
СЪДЪТ предявява на вещото лице д-р Г. епикриза от 04.05.2014 г.,
издадена от „СБР Варна“ АД, находяща се лист 11-12 от делото.
АДВ. Д.: Каква е дигнозата и касае ли се за дегеративно заболяване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Болести на периферна нервна система това е
диагнозата от представената епикриза, но всичко това е свързано с
първоначалната диагноза – изкълчване на раменна става.
АДВ. Д.: Касае за дегенеративно заболяване спондилоза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Аз Ви казах, че рехабилитация по отношение на
рамената мускулатура ефективна не е проведена, защото резултатът е такъв.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Това, което е отразено
с тази епикриза е, че фактически са увредени коренчета на нерви на ниво
шийни прешлени и сплетения, които, ако говорим за сплетения, вероятно
става въпрос за раменно-шийно сплетение в дясно. На въпроса дали тази
епикриза касае увреждането от произшествието или касае друга увреда, ще
кажа, че по начина, по който е проведена, когато се говори за механо терапия,
тестване мускулатура на крайник и т.н., считам, че това е относимо към това
увредждане, но може да се приеме към увреждания, които се дължат на
увреждане на коренчета на съответното ниво. Би могло да касае и друго
увреждане извън процесното.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ГАНЧЕН НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.:
5
Спондилоза буквално може да се преведе ошипяване на прешлените. Това
дегенеративно заболяване. Това заболяване на връзка с травмата от ПТП. То
има съвсем друга генеза. Клиничната картина на спондилозата – това са
болкови синдроми, ограничения в движенията на гръбначния стъбл.
Ирадиране на шийните прешлени – от пети до седми шийни прешлени наляво
и надясно. Горните крайници и съответните сплетения. Включват се и
раменете. При този тип дегенеративно заболяване дали има изтръпване на
ръце, болки в раменните части, намаляване на мускулна маса, аз разбирам
накъде клоните, но в конкретния случай има явна асиметрия между
състоянието на дясната раменна става и лявата раменна става. Мускулатурата
на дясната раменна става е атрофирала в един обем, да кажем, по-малко, поне
на половина, което се дължи на обездвижването и болковия синдром, в
следствие изкълчването на раменната става. Докато в ляво нещата са
нормални за възрастта. При тези разсъждения, аз не мога да приема, че когато
имаме двустранно увреждане на шийни прешлени, във връзка с това ирадиция
на болки и ограничения в движение в горните крайници, да се получи тази
асиметрия. Тук е налице една непрекъснатост между получаване на травмата,
проведеното лечение, хирургично лечение и в последствие състоянието, в
което е в момента. Не говоря за болки, говоря за състоянието на дясната
раменната става, това, което съм установил при проведения преглед. Там е
налице хипотрофия на мускулатурата, с ограничение на движението в дясната
раменна става, различно от това в лявата и на тази основа, вкл. и на основа
представената медицинска документация, логичният отговор е този, който съм
дал. Пострадалата изпитва болки при физически усилия и промяна на времето.
Тази патология също може да даде болки двустранно – в ляво и в дясно.
Показанията за издаване на тази епикриза са написани в нея. Това са три
направления – основно коренчови болки и т.н. Лечението в конкретния случай
е такова, каквото е и при увреждането – изкълчване на раменна става. Това е
механотерапия, масажи, топлина локално и ултразвук. Нещата са аналогични
по начина, по който се провежда и при изкълчване на раменната става. Но,
независимо от всичко, резултатът при нея е неблагоприятен. В дясно имаме
едно състояние, в ляво съвсем друго. Поставената диагноза спонзилоза, няма
човек на тази възраст, който да няма износване на прешлените. Все пак зависи
от професия, зависи от много неща, състояние, пол и т.н. Това са, когато има
спондилоза, това означава ошипяване на прешлените, износване на
6
междупрешленните дискове. Ошипяването се получава в резултат на
износването на възпалителните процеси. На въпроса как да бъдат отграничени
оплакванията, които са от дегенеративното заболяване и кои са от настъпилото
произшествие, обяснявам, че в единия случай, те са двустранни, на ниво
шийни прешлени, в ляво и дясно, в другия случай са едностранни в дясно и се
провокират от движения в дясната раменна става, докато при спондилозата, се
провокират и от движенията в шията. Именно болковият синдром в дясната
раменна става прави движенията на ставата ограничени, болезнени. Във
връзка с това липса на движения, атрофия на мускулатурата и състоянието,
което е в момента. Дори и да има атрофия при дегенеративното заболяване, тя
ще трябва да бъде двустранна. Идните болки се провокират от движенията на
рамото, на десния горен крайник, а при спондилозата болките от движенията в
областта на гръбначния стълб.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: На въпроса Ви каква е
прогнозата за възстановяване на ищцата, ще отговоря, че тя ще остане с това
състояние завинаги. То е определено от възрастта й и естеството на загуба на
мускулатура.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ


О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебномедцинската експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
внесения депозит и платимо от бюджета на съда (издадени РКО за сумата от
300,00 лева, платими от внесения депозит и за сумата от 200,00 лева, платими
от бюджета на съда).
7
АДВ. Д.: Оспорвам заключението. Считам, че същото е противоречиво.
Във връзка с епикризите, първата от Клиника по травматология, посоченото,
че ищцата не спазва препоръките и маха ортезата, вследствие, на което
раменната става вече не е имобилизирана, се стига до рецидив. Моля, да
допуснете повторна съдебномедицинска експертиза, в състав от две вещи
лица – ортопед-травматолог и съдебен медик, със задачи идентични с
първоначалната, като добавям следния въпрос – страда ли ищцата от
дегенеративни заболявания, какви са те, каква е тяхната клинична картина,
като бъде обследвана епикризата, издадена от Клиника по рехабилитация,
находяща се на лист 11-12 от делото.
АДВ С.: Считам така направеното искане за неоснователно и това е така,
защото вещото лице, което изслушахме в днешно съдебно заседание подробно
обясни първо какво е травматичното увреждане, какъв е бил
възстановителният период и основното оплакване на процесуалния
представител на ответното дружество, че при махане на ортезата е довело до
рецидив, вещото лице опроверга в днешно съдебно заседание, като обясни, че
с или без ортеза няма как да се получи в последствие такова травматично
увреждане, което да доведе до оперативна интервенция, каквото всъщност е
претърпяла ищцата. Така, че не виждам ортопед-травматолог как ще
допринесе за общата картина.
СЪДЪТ по направеното доказателствено искане от ответната страна за
допускане на повторна съдебномедицинска експертиза, намира, че същото е
своевременно направено и относимо, с оглед направеното оспорване, поради
което

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА ПОВТОРНА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА, в състав от две вещи лица – ортопед-травматолог и съдебен
медик, които след запознаване с материалите по делото, материалите по
приложената към настоящото производство преписка по АНД и съответно
досъдебно производство ( с изключение на изготвените по тези производства
експертизи), и личен преглед на пострадалата да даде заключение за това:
8
1. Съответстват ли всички наранявания, описани в приложената към
искова молба документация на телесните повреди, посочени като причинени в
споразумението, одобрено от наказателния съд и конкретно
продължителността на възстановителния период за всяка от телесни повреди?
2. Какъв период от време пациентът е търпял болки и неудобства
поради ограничение на движение, какъв е техния интензитет? Има ли данни за
настъпили усложнения при лечението на пациента, които налагат по- дълъг
период на възстановяване и в какво се изразяват те?
3. Какво е физическото състояние на пострадалата понастоящем, има ли
трайни остатъчни неблагоприятни последици(ограничение на движенията,
неповлияни от лечение болки), необходимо ли е продължаване на лечението и
какъв би бил необходимия период на възстановяване на здравето в цялост?
4. Изпитва ли ищцата болка при промяна в метрологичните условия?
5. Поставената на ищцата ортеза своевременно ли е свалена, и ако това
не е така- какви са последиците от преждевременното премахване на ортезата.
Необходимо ли е било да се извърши последваща фиксация на крайника?
6. Страда ли ищцата от дегенеративни заболявания, какви са те, каква е
тяхната клинична картина, като бъде обследвана епикризата, издадена от
Клиника по рехабилитация, находяща се на лист 11-12 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица, в размер на
1000,00 лева, вносими от ответната страна, в едноседмичен срок, считано от
днес и представяне на доказателства за внасянето им.
По назначаване на вещите лица СЪДЪТ ще се произнесе в закрито
заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 27026/24.09.2025 г. заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л. И. М., 52 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
9
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: На въпроса за
водача каква е била видимостта, ще отговоря, че, ако е следил движението,
мисля, че ясно съм го описал в експертизата, би трябвало да забележи.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Д.: По т. 9-та и дадения
от Вас отговор, има ли данни дали този автомобил се е движил, ще отговоря,
че няма такива данни. Действително информацията е на база свидетелските
показания. Шофьорът, което е представил в досъдебното производство и което
е записано. Поддържам становището, че автомобилът е бил във видимата зона
на пешеходеца. Бях на място и по всички описания, защото няма конкретно
посочено място с размерите, къде е бил паркиран автомобилът и там
видимостта е прекрасна за пешеходеца в посоката, която се е движила дамата.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, следва да бъде прието
и приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ


О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
внесения депозит (издадени РКО за сумата от 500,00 лева).
АДВ. С.: Водим само един свидетел, който моля да бъде разпитан в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, допуснати на ищцовата
страна при режим на водене, като сне самоличността му, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н. С., ЕГН **********, 53 години, българин, български
10
гражданин, син на ищцата, неженен, неосъждан, без дела със страните по
спора, предупреден за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
СЪДЪТ разяснява на свидетеля С. разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
СВИД. С.: Желая да свидетелствам.
СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. С.: В началото на м. януари
майка ми отиваше на пощата. Мисля, че, за да получи пенсията си, не съм
сигурен. Като се връщаше я блъска кола с още две жени. И там вече след
травмата около 8 месеца се възстановяваше. Тя два пъти беше в болницата.
Сложиха й една шина вътре в ръката и още не е изкарана шината. Към
момента тя трудно се обслужва сама с тази ръка, малко й е трудно. Ние
живеем в едно домакинство. Аз помагах в ежедневието да се обслужва
първите 7-8 месеца. Помагах й даже да се облича, защото тя не можеше,
ръката й не беше добре. След инцидента тя психически не е добре. Изпитва
страх да се качва на автобус. Има страхова невроза да не я удари някой друг
отново. Когато излиза иска и аз да ходя с нея.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свид. С..
СВИД. С. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: След произшествието майка
ми беше с поставена бяла превръзка, която да придържа ръката. В
продължение на два месеца след ПТП носеше превръзката.
СВИД. С. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не знам защо майка ми махна
превръзката.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. С..
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 27790/30.09.2025 г. молба, подадена
от вещото лице А., в която е посочено, че поради невъзможност да осъществи
връзка с ищцата не е изготвила заключение по възложената експертиза, като
моли да й бъде дадена допълнителна възможност да отговори на поставените
въпроси.
АДВ. С.: Държим на изготвянето на допуснатата съдебно-психологична
експертиза, като моля, да бъде дадена възможност на вещото лице А. да
изготви заключението.
АДВ. Д.: Поддържам искането за разпит на свидетеля, допуснат при
11
условията на призоваване.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на процесуалните представители
на страните намира, че на вещото лице А. следва да бъде дадена възможност
за датата на следващо съдебно заседание да изготви и депозира заключението
по допуснатата експертиза, в срока по чл. 199 ГПК, като ищцата следва да
бъде задължена да се яви за освидетелстване при вещото лице.
С оглед на обстоятелството, че редовно призованият свидетел Т. С. К. не
се явява в днешно съдебно заседание без да сочи уважителни причини за
неявяването си, СЪДЪТ намира, че на същия следва да бъде наложена глоба,
в размер на 100,00 лева, като за датата на следващо съдебно заседание,
СЪДЪТ следва да постанови принудително водене на същия.
С оглед горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице А. за датата на следващо
съдебно заседание да изготви и депозира заключението по допуснатата
експертиза, в срока по чл. 199 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да се яви за освидетелстване при вещото лице А.,
като при неявяване на същата ще бъде наложена глоба.
НАЛАГА ГЛОБА на свидетеля Т. С. К., ЕГН **********, в размер на
100,00 (сто) лева, на основание чл. 85, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на свидетеля К., че в едноседмичен срок от съобщаването
срещу наложената глоба може да бъде подадена молба за нейната отмяна до
съда, наложил същата.
ПОСТАНОВЯВА ПРИНУДИТЕЛНО ВОДЕНЕ на свидетеля Т. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 105, вх. 1, ет. 3, ап. 9
за датата на следващо съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ Областно звено „Охрана на съдебната власт“ за
постановеното протоколно определение.

За изготвяне на заключението по допуснатите експертизи и за събиране на
12
гласни доказателства ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за
27.11.2025 г. от 09:50 часа, за което ищцовата и ответната страна уведомени в
днешно съдебно заседание чрез процесуалните им представители, вещото
лице А. следва да бъде призована.
СЪДЪТ указва на страните, че съдебният протокол ще бъде обявен на
15.10.2025 г., с оглед ползване на платен годишен отпуск от съдебния
секретар.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:01
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13