Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9658 по описа за 2011г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от К.Й.Б., действаща чрез настойника С.Й.Б.-А., против „В.С.А-Г.Б.ЗА
А.Л.-Ш.” ЕАД гр.София обективно съединени осъдителни искове:
-за сумата 80 000лв.,
частично от 250 000лв., на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането;
-за сумата 50 990.64лв. на
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за
неимуществени вреди за периода 02.08.2006г. до подаване на исковата молба;
-за сумата 172 676.09лв. на
основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането;
-за сумата по 2500лв. месечно,
платима периодично и пожизнено, считано от м.08.2011г. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.51, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, полагане на грижи чрез
чужда помощ, закупуване на санитарни материали, рехабилитация и изследвания,
както и пропуснати ползи от невъзможността да полага труд и получава трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Твърденията са, че на
02.08.2006г. ищцата била приета в АГ Болница „Ш.” за раждане бременна в деветия
месец и същия ден предприето оперативно израждане чрез цезарово
сечение от д-р К.и анестезиолог д-р И. Н. А.. Операцията била проведена при
приложена спинална анестезия от д-р И. А., в хода на
която, поради повишаване на спиналния блок, настъпили
усложнения довели до трайно увреждане здравето на ищцата. Като последица й била
причинена психопоксична енцефалопатия, съставляваща
продължително разстройство на съзнанието и квадрипирамиден
синдром, криещ риск от самонараняване и травматизъм,
който в съвкупност с органичното разстройство на личността причинил общо
постоянно разстройство на здравето, опасно за живота. Твърди се уврежданията да
са причинени от действията на анестезиолога д-р И. А., който при започнало
раждане не отложил прилагането на спиналната
анестезия за няколко минути, въпреки развилото се усложнение-повишаване на спиналния блок и наличието на оплаквания на ищцата от задух
поради спадане на кръвното налягане, започнало още при почистване на коремната
стена, не преминал към интубационна наркоза за
контролиране дихателния процес и кръвообращението и след изваждане на плода
провел мероприятия, несъобразени със състоянието на ищцата чрез използване на
медикамент „Тиопентал” при интубацията,
което било противопоказно при развилото се ниско кръвно налягане. Поддържа се
тези действия да са в нарушение на нормативните правила, установените добри
медицински практики и стандарти за осъществяване на медицински дейности по анестезиология
и реанимация, както и израз на немарливо отношение към тях под формата на
професионална непредпазливост. За виновно извършеното деяние с причиняване на
ищцата вреди му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.134, ал.1 НК вр. чл.128 НК с образувано наказателно производство. Твърди
се като последица ищцата да е претърпяла неимуществени и имуществени вреди.
Изпаднала в състояние на тежък когнитивен дефицит и задълбочаващ се апатико-абуличен синдром, със силно занижени паметови възможности, касаещи както репродукционната, така
и фиксационната памет, забавен и неритмичен мисловен
процес, липса на концентрация върху поставените задачи, без възможности за
планиране и избор на подходяща стратегия за справяне в актуална битова
ситуация, липса на елементарна ориентация. Напълно неспособна е да се справя
сама с елементарни задачи, има нужда от постоянна чужда помощ и грижа,
поставена е в пълна невъзможност да полага труд, да се грижи и изпитва
майчинска радост при отглеждането на родената си при операцията дъщеря, не
разпознава близките си и не е способна да осъществява социални контакти. Това й
състояние довело до прекратяване на брака със съпруга си. Тези болки и
страдания, съставляващи неимуществени вреди, оценява на сумата 250 000лв.,
като предявява частичен иск за 80 000лв.
Посоченото състояние наложило и
било съпроводено от значителен по размер и предназначение разходи. Така за
периода м.08.2006г.-м.07.2011г. била под непрекъснато медикаментозно лечение с
прием на закупени лекарства на обща стойност 24 000лв. В периода
25.11.2008г.-24.12.2008г. провела специализирано лечение в болница в гр.Тел
Авив, Израел, за което платена сумата 30 000 щатски долара, ведно с
100.59лв. за банкови преводи. С оглед бъдещо лечение сключила със сестра си
договор на 08.05.2008г. за вземане, изследване и съхранение на стволови клетки,
по който за времето до 2011г. била платена общо сумата 5125лв. За проведени 4
бр. изследвания с ЯМР и скенер платени 1000лв. За периода
м.09.2006г.-м.07.2011г. направени разходи от 11 800лв. за санитарни
материали; в периода 2007г.-2011г. разходи на обща стойност 60 620лв.,
заплатени на трети лица-помощници свързани с полагането на непосредствени
грижи, работа с психолог и рехабилитации. Поради увреждането била
освидетелствана с решение на ТЕЛК на 95%
трайна нетрудоспособност, поради което в периода м.08.2006г.-м.07.2011г.
пропуснала да реализира трудово възнаграждение от 24 000лв. Наред с това
състоянието на ищцата предполага за в бъдеще провеждането на лечение с
лекарства, ползването на чужда помощ, закупуването на санитарни материали,
извършването на медицински изследвания, рехабилитация и др., доколкото няма
изгледи за подобрение, както и сигурната невъзможност да полага труд и получава
трудово възнаграждение. За тези имуществени вреди съобразно чл.51, ал.3 ЗЗД
претендира периодично обезщетение от 2500лв. месечно и пожизнено, считано от
м.08.2011г., от които 400лв. за лекарства, 400лв. пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение, 200лв. за санитарни материали, 1000лв. за чужда
помощ и терапевтични дейности; 300лв. за работа с психолог и 500лв. за
неимуществени вреди.
Претенциите за обезщетения насочва
към ответника, в качеството на работодател и възложител на д-р И. А., който при
изпълнение на възложената работа виновно причинил вредите.
Ответникът поддържа становище, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по чл.49 ЗЗД, тъй
като изпълняващия възложената работа д-р А. не е осъществил фактическия състав
на чл.45 ЗЗД. Аргументира подробно, че осъществените от него по време на
оперативната интервенция действия не са в нарушение на нормативните изисквания,
на добрите медицинските практики и са били адекватни спрямо състоянието на
ищцата към този момент. С влязла в сила присъда бил оправдан по повдигнатото му
обвинение, както и отхвърлен предявения от ищцата против него граждански иск по
чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от 250 000лв. поради това, че деянието не
е противоправно и не е налице деликт.
Оспорва иска за неимуществени вреди по съображения за прекомерност на претендираното обезщетение, а исковете за имуществени вреди
по основание и размер.
От своя страна ищцата сочи, че разпоредбата на
чл.300 ГПК е неприложима, защото с решение на ВКС по н.д.№ 245/2014г. е
отменена оправдателната присъда на СГС и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК
наказателното производство прекратено. В
този смисъл липсва съдебен акт на наказателния съд, който да се е
произнесъл със задължителна за настоящия съд сила по въпросите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и
виновност на дееца. Отхвърлянето на гражданския иск е основание за изключване деликтната отговорност само на д-р А., но не и на останалите
медицински лица, участвали като екип при извършване на операцията, на които
ответникът е възложител на работата, чийто действия според събраните по делото
доказателства сочат на проявена небрежност. Поради това счита, че е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на
основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. По правило деликтната
отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни
действия или бездействия е причинил вредите. Отклонение от това правило е чл.49 ЗЗД, според
която норма, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от действията
и вината на лицето, което е възложило работата. Тя е за чужди виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда,
когато натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение възложената
му работа. Фактическият състав обхваща следните кумулативни предпоставки:
възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване деликт от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод
изпълнението на възложената работа, причиняване вреди на трето лице, причинна
връзка между деянието и вредите /ППВС № 7/1958г., ППВС № 9/1966г./.
Отговорността на възложителя по
чл.49 ЗЗД е производна от тази на лицето натоварено с изпълнението на работа и
е налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица от
собствени виновни и противоправни действия, при или
повод възложената работа. Тя няма да възникне ако деянието на натовареното лице
не съставлява деликт по чл.45 ЗЗД, деянието не е
извършено виновно или вредите са причинени не при или по повод възложената
работа.
По делото не е спорно
постъпването на ищцата в АГ Болница „Ш.” с извършена на 02.08.2006г. по
спешност операция по израждане чрез „цезарово
сечение”, осъществена от д-рК.с участието на
анестезиолога д-р И. А., който поставил спинална
упойка чрез инжектиране на локален анестетик. Установено
е, че след поставянето на упойката и по време на операцията поради покачване
нивото на спиналния блок настъпили усложнения.
Артериалното налягане на ищцата рязко спаднало и се оплакала от недостиг на
въздух /задух/, поради което й бил инжектиран медикамент за коригиране кръвното налягане, но без ефект. Вместо това
състоянието й се влошило с нарушения в спонтанното дишане, загуба на съзнание и
сърдечен арест, при което анестезиологът д-р А. първо започнал обдишване с амбу, а след това
пристъпил към интубация. Първият опит за интубиране бил неуспешен поради затруднена проводимост на
тръбата в трахеята и това наложило ползването на водач. Вторият опит бил
успешен и ищцата включена на изкуствена белодробна вентилация. След приключване
на операцията по изваждане на плода и интубирането й
не проявила признаци на събуждане, била напълно неконтактна и останала като в коматозно
състояние /св.Грета Щ./.
От заключението на изслушаната по
делото комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
повишения спинален блок след поставянето на спиналната упойка ищцата получила хипоксия /липса на
кислород към мозъка/, довела до развитие на мозъчен оток с увреждане на мозъчната
кора от кислородния глад. Полученото увреждане е „постхипоксична
енцефалопатия”, изразяваща се в тежки когнитивни, мисловни и емоционално-волеви
разстройства от органичен тип в границите на глобален дементен
синдром, свързани с настъпила тежка лична и социална дезадаптация
и пълен личностов разпад.
Не е спорно ответникът да е
възложител на работа на анестезиолога д-р И. А., с когото към деня на
операцията бил в трудово правоотношение.
По случая било образувано
досъдебно производство с повдигнато на д-р А. обвинение в извършването на
престъпление по чл.134, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2 НК.
В рамките на образуваното НОХД №
12981/2009г. по описа на СРС, 106 състав, ищцата се конституирала като
граждански ищец с предявен и приет за съвместно разглеждане против подсъдимия И.
А. граждански иск по чл.45 ЗЗД за претърпените от деянието неимуществени вреди
в размер на 250 000лв.
С присъда от 07.02.2013г. по
наказателното дело д-р И. А. бил признат за виновен за това, че на посочените
по-горе дата и място, в родилната зала, като лекар-анестезиолог причинил по
непредпазливост тежки телесни повреди на К.Б.-постхипоксична
енцефалопатия, довела до тежка дементна симптоматика
от глобален тип с пълен личностов разпад и грубо
неадекватно поведение, квадрипирамиден синдром, с опасност от наранявания и травматизъм, осъществяващи признаците на продължително
разстройство на съзнанието и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност-упражняване на медицинска професия-лекар-анестезиолог, представляваща
източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на чл.79 и чл.80 от
Закона за здравето; правилата за добрата медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална медицина; чл.6, ал.1 от Закона
за лечебните заведения; както и задълженията посочени в длъжностната му
характеристика за длъжността „анестезиолог”, съставляващо престъпления по
чл.134, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2, пр.1 и пр.9, вр. ал.1 НК, вр. чл.2, ал.2 НК.
На основание чл.78а НК било постановено освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. С присъдата бил
уважен предявения от пострадалата граждански иск по чл.45 ЗД с осъждане
подсъдимия да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв. и
отхвърлянето му за разликата до пълния предявен размер 250 000лв.
С присъда от 06.01.2014г. по
ВНОХД № 5190/2013г. по описа на СГС, присъдата на първоинстанционния
съд е отменена и постановена нова, с която И. А. признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление, както и изцяло отхвърлен
гражданския иск на К.Б. за неимуществени вреди.
С решение № 137/28.04.2014г. по
н.д.№ 245/2014г. по описа на ВКС присъдата от 07.02.2013г. на СРС и присъдата
на въззивния съд от 06.01.2014г. са отменени в
наказателните части и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК наказателното
производство против д-р И. А. прекратено по причина изтекла абсолютна давност
за наказателно преследване. По отношение гражданския иск с решението е оставена
в сила присъдата на СГС. За да постанови този резултат ВКС е споделил изводите
на въззивния съд, че подсъдимият не е допуснал
нарушения на вменените му правила за поведение и на добрата медицинска
практика, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат-установената при пострадалата тежка телесна повреда, т.е. не е налице деликт.
Въз основа горното предявените
осъдителни искове против ответника по чл.49 ЗЗД подлежат на отхвърляне по следните
съображения:
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.
2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца, доколкото стоят в основата на деликтната
отговорност. Обвързваща сила има както осъдителната, така и оправдателната
присъда, при която биха били отречени елементите на отговорността за
непозволено увреждане, освен когато деянието е несъставомерно
по НК, но покрива признаците на граждански деликт. Тези
норми са приложими по отношение деянието само в наказателно-правен аспект.
Когато в рамките на наказателното
производство е бил приет за разглеждане граждански иск на пострадалия и
наказателният съд се е произнесъл по същество, присъдата в тази част има
характер на съдебно решение, с което се разрешава гражданскоправен
спор. Поради това има задължителен характер съобразно чл.297 ГПК /чл.413, ал.1 НПК/ и формира сила на пресъдено нещо между страните
по него-чл.298, ал.1 ГПК.
В случая за деянието на д-р И. А.,
от което според исковата молба произтичат и се намират в причинна връзка
претърпените от ищцата вреди, не е налице влязла в сила присъда. Наказателното
производство спрямо него е било прекратено поради изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване по повдигнатото му обвинение, поради което чл.300 ГПК е
неприложим. Но е налице произнасяне по гражданския иск за неимуществени вреди,
който е бил отхвърлен поради това, че деянието не покрива елементите на
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. Присъдата в тази част е формирала сила на пресъдено нещо в отношенията между ищцата и И. А. и макар по
арг. от чл.298, ал.1 ГПК да няма действие спрямо
ответника, който не е бил страна в това производство, е задължителна и следва
да бъде зачетена от настоящия съд по силата на чл.297 ГПК. С нея е отречена деликтната отговорност на д-р А. към ищцата за
неимуществени вреди, като натоварено с изпълнение на работа лице, което
означава, че не е възникнала и гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника по чл.49 ЗЗД за същите тези вреди, като възложител на работата. Заявените
в настоящото производство имуществени вреди не са били предмет на гражданския
иск, но доколкото се твърди да са претърпени от
същото деяние и след като със сила на пресъдено
нещо последното не е признато за съставомерно по
чл.45 ЗЗД в тази част също не е налице основание за ангажиране отговорността по
чл.49 ЗЗД.
Доводът
на ищцата, че отхвърления граждански иск не изключва отговорността на ответника
по чл.49 ЗЗД, тъй като в операцията са участвали и други медицински лица, от
чиито небрежни действия като екип са настъпили вредите при липса на възможност
да се установи конкретния причинител, не може да послужи като основание за друг
извод. Очевидно е основан на разрешението дадено с ППВС № 9/1961г., според
което възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служители при
или по повод възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. От една страна, този довод е наведен
за първи път в депозираната по делото писмена защита, а от друга страна не е
обоснован и противоречи на въведените с исковата молба фактически обстоятелства
и твърдения, според които отговорността на ответника следва да се ангажира
заради действията единствено на д-р И. А.. Както в исковата молба, така и в
течение на производството ищцата не е навела и поддържала вредите да произтичат
от действията или бездействията и на други натоварени с изпълнение на възложената
от ответника работа, по които последният би имал възможност да се защити и да
бъдат предмет на изследване чрез събиране на доказателства. Затова съдът дължи
произнасяне по исковете само в рамките на заявеното с исковата молба свързано с
поведението на анестезиолога по време на операцията и доколкото неговия деликтен характер е отречен с влязла в сила присъда, няма
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва
да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 19 262.50лв.
Възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на уговореното и
платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника
е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност и защитата по предявени няколко обективно съединени искове с
висок материален интерес.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Й.Б., ЕГН **********, действаща чрез настойника си С.Й.Б.-А., ЕГН **********,
с адрес ***, против „В.С.А-Г.Б.ЗА А.Л.-Ш.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, осъдителни искове за сумата за сумата 80 000лв.,
частично от 250 000лв., на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането; за сумата 50 990.64лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за
периода 02.08.2006г. до подаване на исковата молба; за сумата
172 676.09лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането; за сумата по 2500лв. месечно, платима периодично и пожизнено,
считано от м.08.2011г. на основание чл.49 ЗЗД вр.
чл.51, ал.3 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лекарства, полагане на грижи чрез чужда помощ, закупуване на
санитарни материали, рехабилитация и изследвания, както и пропуснати ползи от
невъзможността да полага труд и получава трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА К.Й.Б.,
ЕГН **********, действаща чрез настойника си С.Й.Б.-А., ЕГН **********, да
заплати на „В.С.А-Г.Б.ЗА А.Л.-Ш.” ЕАД, ЕИК ********, гр.София разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 19 262.50лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: