Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Весела Венева в
присъствието на прокурора Ивайло Занев, след като разгледа докладваното от
съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 4688 по описа за 2019 година, намери за
установено следното:
Производството е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.06.2019
г., постановена по НОХД № 6135/2018 г., СРС, НО, 22-ри състав е признал
подсъдимия Х.Т.Б. за виновен в това, че на 17.08.2017 г. около 03.00 часа, в
гр. София на бул. „Константин Величков", с посока на движение от бул.
„Акад. И.Е.Гешов“ към бул. „Александър Стамболийски“ и на кръстовището с
последния, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х6“ с рег. № ******след употреба на наркотични вещества, а именно:
употреба на „кокаин“ и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин,
кокаетилен и метаболит на кокаетилен, които са високорискови наркотични
вещества съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, установено по надлежен ред (съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства -отм.) със съдебнохимическа експертиза,
резултатите от която са отразени в протокол с изх. № 8586/02.11.2017 г. на
Военномедицинска академия, гр. София, поради което и на основание чл.343б,
ал.3, вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, и на наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева.
На основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия
Х.Т.Б. „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1 от НК от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Б. е бил
задържан по ЗМВР на 17.08.2017 г.
На основание чл. 59, ал.
4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Х.Т.Б. е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред.
С присъдата на основание
чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият Б. е осъден да заплати
разноските по делото, направени в хода на ДП, в размер на 366.14 лева – в полза
на държавата; разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в
размер на 300 лева – в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС,
както и по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Срещу тази присъда е подадена
жалба, ведно с допълнение към нея, от подсъдимия чрез неговия защитник – адв.В.А.
от САК, в които се изразява позиция, че атакуваната присъда е неправилна,
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото
на защита на подсъдимия, поради което се иска отмяната ѝ и връщане на
делото за ново разглеждане от СРС, от друг състав на съда, алтернативно се
отправя искане за оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.
С допълнението към
жалбата се навеждат твърдения, че при разглеждане на делото от първостепенния
съд на подсъдимия не е била дадена възможност да даде обяснения, както и че
било неоснователно отказано на защитата събиране на допълнителни доказателства,
с оглед на което се поддържат доказателствените искания, направени пред първата
инстанция. Изтъква се, че именно лишаването на подсъдимото лице от правото му
да дава обяснения е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция и същото налага отмяна на атакуваната
присъда и връщане делото за ново разглеждане от районния съд.
Въззивният съд, в разпоредително заседание, проведено на 25.11.2019
г., по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на свидетели или вещи лица, както и ангажирането
на нови писмени или веществени доказателства. Във връзка с наведените твърдения, че подсъдимият е бил лишен от
възможността да даде обяснения в първата инстанция, с което е било ограничено
правото му на защита, въззивният съдебен състав е намерил, че това процесуално
нарушение може да бъде санирано в хода на въззивното съдебно следствие, поради
което е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения при разглеждане на
делото от въззивния съд. По отношение на изложените останали доказателствени искания въззивният
съд е преценил, че същите са неясно формулирани, поради което те могат да бъдат
конкретизирани в съдебно заседание.
В открито съдебно
заседание подсъдимият Б. се явява и се представлява от адв. К., която поддържа
жалбата, но не прави доказателствени искания. Подсъдимият, въпреки дадената му
възможност да даде обяснения пред въззивния съд, не се възползва от нея, като
се възползва отново от правото си да откаже да дава обяснения.
Представителят на
държавното обвинение оспорва подадената жалба. Счита, че при анализа и оценката
на доказателствата първоинстанционният съд е обсъдил внимателно всички налични
по делото фактически данни и не е допуснал съществени процесуални нарушения.
Излага аргументи за безспорна доказаност на авторството, извършеното деяние и
виновността. Намира, че употребата на наркотични вещества е установена по
законоустановения ред. Счита, че по делото не са налични доказателства, които
да подкрепят защитната теза за възможна манипулация на извършения тест с
техническо средство. Намира наказанието за справедливо отмерено. Предлага
атакуваната присъда да бъде потвърдена в цялост.
В заключителната си реч
адв. К. възразява, че предоставянето на възможност на подсъдимия да даде
обяснения в хода на въззивното следствие не санира допуснатото от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, ограничило правата на подсъдимия Б.. Навеждат се
доводи за неяснота на мотивите на районния съд, като се визира абзац първи на
лист 6. Оспорва се процедурата по установяване на съдържанието на наркотични
вещества в кръвта на подсъдимия, като отново се изтъкват съмнения, че
изследваната проба е била негова. Твърди се, че в акта за установяване на
нарушението е записано, че подсъдимият е тестван с дрегер 3000, докато
останалите данни по делото сочели, че е бил тестван с дрегер 5000. Изтъква се,
че първоинстанционният съд е отказал събирането на доказателства. Въз основа на
изложените аргументи се твърди недоказаност на обвинението, поради което се
иска оправдаване на подсъдимия Б. или алтернативно връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
В своята лична защита
подсъдимият Б. се присъединява към изложеното от защитника си. В правото си на
последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна,
като съображенията за това са следните:
След проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството на същото и виновността на подсъдимия Б.. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 16.08.2017 г. за
времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 17.08.2017 г. свидетелите Б.К.С.и М.С.Р.,
полицейски служители от 06 РУ-СДРВ, изпълнявали професионалните си задължения
по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността като АП №
28-3 на територията на 06 РУ-СДВР.
На 17.08.2017 г. около
03:00 часа те се намирали в град София в близост до кръстовището на бул. „Акад.
И. Е. Гешов“ и бул. „Цар Борис III“. В този момент те забелязали движещ се с
висока скорост лек автомобил джип марка „БМВ“, модел „Х6“. Моторното превозно
средство преминало на червен сигнал на светофара на уредба по бул. „Акад. И. Е.
Гешов“ с посока на движение към бул. „Константин Величков“ и преминавайки през
кръстовището, създал реална опасност от възникването на пътнотранспортно
произшествие с останалите участници в пътното движение. Поради тази причина
свидетелите Р. и С. незабавно предприели действия по спирането на автомобила,
като включили светлинна и звукова сигнализация на служебния полицейски
автомобил и започнали преследване. Водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“ не
се подчинил на сигнализацията и продължил да се движи в населено място със
скорост на движение далеч над допустимата.
На бул. „Константин
Величков“ полицейските служители настигнали преследвания от тях автомобил,
който се движел върху трамвайната линия с цел изпреварване на движещите се по
пътното платно автомобили. Свидетелите С. и Р. продължили да подават към водача
светлинни и звукови сигнали да преустанови движението си, но последният отново
не спрял.
Наближавайки кръстовището
на бул. „Константин Величков“ с бул. „Александър Стамболийски“, водачът на
преследвания автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ отново направила опит да премине
на червен сигнал на светофарна уредба. Поради интензивния трафик от движещи се
автомобили той не успял да премине, а спрял. Създалата се ситуация позволила на
свидетеля С. да извърши маневра по изпреварване по трамвайната линия с
полицейския автомобил и по този начин да препречи пътя на преследвания
автомобил. Свидетелите С. и Р. веднага се отправили към спрения от тях
автомобил марка „БМВ“. Те установили самоличността на водача – подсъдимия Х.Т.Б.,
и регистрационния номер на управлявания от него автомобил – *******. Междувременно
се обадили за съдействие на 03 РУ-СДРВ и на място пристигнали свидетелите И.Ф.Ф.и
А.И.Т..
Непосредствено след
пристигане на служителите на 03 РУ-СДВР подсъдимият Б. започнал да се държи
агресивно – блъскал волана на автомобила си и изричал заплахи срещу
полицейските служители. Въпреки отправените предупреждения от органите на реда
да се държи прилично, подсъдимият Б. не преустановил агресивното си поведение.
Полицейските служители забелязали, че той
бил напрегнат, хиперактивен, с разширени зеници, което породил у тях съмнения
за употреба на наркотични вещества. В тази връзка било потърсено съдействие от
страна на ОПП-СДВР.
На място пристигнали свидетелите
Б.Н.Г. и К.В.К.– служители от ОПП-СДВР. Те също възприели необичайното
състояние на подсъдимия, налагащо извод за изпробването му за наличие на
употребени наркотични вещества. Свидетелят Г. използвал техническото средство
„Drug Test 5000 № ARJF-0040“, за да тества подсъдимия Б.. Уредът – проба № 77, отчел
положителен резултат за употреба на наркотичното вещество кокаин.
На подсъдимия бил
съставен АУАН бланков № 026131/17.08.2017 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП – управление на ППС под въздействие на наркотици или други упойващи
вещества, като същевременно му бил издаден талон за медицинско изследване на
кръв и урина. Подсъдимият Б. бил придружен до медицинското заведение от
свидетелите Ф. и Т., където дал проба от урина и отказал да даде проба от кръв
за изследване. Той бил конвоиран до сградата на 06 РУ-СДВР и задържан за срок
до 24 часа по закон за МВР
От експертното заключение по съдебно-химическата
/токсикологична/ експертиза, назначена и изготвена в хода на досъдебното
производство, в пробата от урина на подсъдимия Б. се установило
наличие на наркотични вещества – наркотичното вещество кокаин (списък 1) и
метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин, кокаетилен и метаболит
на кокаетилен (Списък 2 – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение
в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда и класифицирането на
растения и вещества към чл. 3 ЗКНВП. Според заключението наличието на
неметаболизирал кокаин в урината и положителен тест в орална течност
предполагат присъствието му и в кръвна
проба, т.е. употребата е реализирана в периода средно до 12-24 часа преди
медицинския преглед.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Б. се установило, че той не боледува от
психично заболяване, не се води на отчет в психиатрично заведение, няма
интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и
да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.
Според заключението по време на инкриминираното деяние липсват данни подсъдимият
да се е намирал в краткотрайно или продължително качествено разстройство на
съзнанието и да е загубил поведенчески контрол по смисъла на чл. 33 от НК, като
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а
именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.К.С.и
приобщените му показания по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л. 7 и
л.23 от ДП), М.С.Р. приобщените ѝ показания по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 НПК (л. 8 и л. 24 от ДП), А.И.Т., И. Ф. Ф., Б.Н.Г. и приобщените му
показания по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК (л.25 от ДП) и К.В.К., Д.А.Д.(частично),
Н.Х.Н.(частично); писмени доказателства и доказателствени средства – справка за
съдимост, АУАН бланков № 026131/17.08.2017 г., талон за медицинско изследване №
0007203, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго
упойващо вещество заповед за задържане на лицето, справка за показания от „Drug
Test 5000 № ARJF-0040“, протокол за сервизна проверка на дрегер „Drug Test 5000
№ ARJF-0040“ № *********-30000; справка картон на водача; писмо с рег. №
И-2279/09.03.2018 г. от ВМА; протокол за вземане и предаване на проби за
химическа експертиза в токсикохимична лаборатория; както и изготвените по
делото съдено-химическа /токсикологична/ експертиза и съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
При извършената служебна
проверка от настоящата инстанция не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. В случая
същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен
регламентирания процесуален ред, за провеждане на първоинстанционното
производство, който отразява основните начала на наказателния процес. При това
районния съд, установявайки правнорелевантните факти, не е възприел превратно
доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Аналитичната му
дейност е съобразена изцяло с правилата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като са
изложени убедителни и аргументирани съображения защо е дадена вяра на част от
доказателствената съвкупност, а на друга – не. Оценката за достоверност на
гласните доказателствени средства е основана на цялостната им проверка,
извършена в мотивите към атакувания съдебен акт, както помежду им, така и с
данните от писмените доказателства и доказателствени средства и изготвените по
делото експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на контролирания съд не се
основава върху произволно възприети фактически положения, а на анализ на
доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка.
Настоящата инстанция не
констатира съществено процесуално нарушение и във връзка предоставянето на
подсъдимото лице на възможност да дава обяснения. В открито съдебно заседание от 10.07.2018 г.,
когато е даден ход на делото, първоинстанционният съд е разяснил правото на
подсъдимия Б. да дава обяснения, като той категорично е заявил, че на този етап
няма да дава обяснения. В този момент на него му е била предоставена тази
възможност, като негово право е било да откаже да дава обяснения. В последствие
не е направено искане от страна на защитата или подсъдимия Б. да му се
предостави нова възможност да даде обяснения по повдигнатото обвинение. От
друга страна, за първоинстанционния съд не е съществувало задължението за втори
път да подкани подсъдимия да дава обяснения. Следва да се посочи, че няма
изрична разпоредба, която да задължава съдебния състав преди приключване на
съдебното следствие да приканва подсъдимото лице да дава обяснения. Предвид
изложеното въззивната инстанция не приема възражението, че е било ограничено
правото на подсъдимия да дава обяснения. Даването на обяснения от подсъдимия е
процесуално-следствено действие, което може да бъде осъществено и във въззивно
съдено следствие, тъй като въззивният съд е по своето естество втора-първа
инстанция и решава делото по същество. Следователно дори и да беше допуснато
процесуално нарушение, то същото е остранимо от въззивната инстанция и съгласно
чл. 335, ал. 2 от НПК присъдата не подлежи на отмяна и връщане за ново
разглеждане. В заключение, въпреки че настоящата инстанция не констатира
нарушение на правото на защита на подсъдимото лице, му предостави възможност да
даде обяснения, като подсъдимият и в хода на въззивното съдебно следствие
отново се възползва от правото си да не дава обяснения.
На следващо място, в
действителност в мотивите към първоинстанционния съд се констатира посоченото
от защитата противоречие, което обаче не води до алогичност на целия съдебен
акт или до невъзможност да се установи волята на съда. При излагане на правните
си съображения не веднъж първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимият Б. е
управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Още
повече, че същото изречение, където се визира противоречието – „след като е бил
спрян от полицейски служители, употребил наркотични вещества“, завършва с извод
на първата инстанция, че „ясно е възприел, че му се вменява управление на лек
автомобил след употреба на наркотични вещества“. Ето защо, посоченото
противоречие не може да повлече след себе си алогичност на целия съдебен акт и
невъзможност да се проследи вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав.
Настоящата инстанция
напълно споделя направения от районния съд доказателствен анализ. Обосновано и
аргументирано в основата на осъдителната присъда са поставени показанията на
полицейските служители, а именно свидетелите С., Р., Т., Ф., Г. и К.. Въпреки
изпълняваните от тях служебни задължения, свидетелите С. и Р. са съхранили изключително
подробни и описателни спомени относно случилото се. Същите са преки очевидци на
извършеното от подсъдимия Б. деяние, поради което техните показания са източник
на преки доказателства. Именно те са полицейските служители, които първоначално
са забелязали неправомерното управление на моторно превозно средство от
подсъдимия Б., в резултат на което са започнали преследване. Поради липса на
спомени техните показания, снети в хода на досъдебното производство, са
приобщени по надлежния ред. Противно на възражението на защитата, че между
показанията на С. и Р. са налице редица съществени противоречия, настоящата
инстанция констатира точно обратното. Както непосредствено дадените показания,
така и надлежно приобщените, взаимно се допълват и подкрепят. И двамата
свидетели са категорични, че са патрулирали в района на бул. „Акад. И. Е.
Гешев“ и ул. „Ами Буе“, в близост до кръстовището на бул. „Акад. И. Е. Гешов“ и бул.
„Цар Борис III“. Свидетелите са последователни относно обстоятелството, че в
този момент са забелязали управлявания от подсъдимия автомобил, движещ се по
бул. „Акад. И. Е. Гешов“, да преминава на червен сигнал на светофарната уредба
с кръстовището с бул. „Цар Борис III“ с посока на движение към бул. „Константин
Величков“. Обсъжданите гласни доказателствени средства са еднопосочни, че
преследвайки автомобилът, те го настигнали на бул. „Константин Величков“ и на
кръстовището с бул. „Александър Стамболийски“ успели да преустановят движението
на лекия автомобил. Изложеното от свидетелите С. и Р. се потвърждават от останалите
полицейски служители. Показанията на свидетелите Ф. и Т., макар и източник на производни
доказателства, подкрепят твърдението, че С. и Р. преследвали автомобил, който
не бил спрял на подадените звукови и светлинни сигнали.
На следващо място,
свидетелите С. и Р. са последователни както в досъдебното производство, така и
пред първоинстанционния съд относно агресивното поведение на подсъдимия, след
като последният бил спрян за проверка, както и относно външните белези, които
ги усъмнили за употреба на наркотични вещества. Констатираното от тях наложило
провеждането на полеви тест за употреба на наркотици на водача на автомобила. В
тази връзка всички полицейски служители потвърждават, че подсъдимият Б. е бил
изследван с техническо средство „Drug Test 5000 № ARJF-0040“. Свидетелите С., Р.,
Т., Ф. и Г. са категорично относно отчетения положителен резултат за кокаин.
Споделеното от свидетелите относно проведения полеви тест за употреба на
наркотични вещества намира пълна опора в писмените доказателства – АУАН бланков
№ 026131/17.08.2017 г., справка за показания от „Drug Test 5000 № ARJF-0040“ и
протокол за сервизна проверка на дрегер „Drug Test 5000 № ARJF-0040“ №
*********-30000.
Изложеният анализ води до
единствения извод, че обсъдените дотук гласни доказателствени средства са
логични, последователни, обективни, непротиворечиви, кореспондиращи както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал, поради което подобно на
районния съд и настоящата инстанция ги кредитира в цялост и използва именно тях
при изграждане на вътрешното си убеждение. От тях по категоричен начин се
установяват времето, мястото и часа на извършената проверка на подсъдимия,
марка и модел на управлявания автомобил, проведеният полеви тест с техническо
средство „Drug Test 5000 № ARJF-0040“ и положителния резултат за кокаин.
На следващо място,
настоящата инстанция споделя доказателствените изводи на контролирания съд
относно показанията на свидетелите Н. и А.. Обосновано първоинстанционният съд
е отчел, че същите не отричат, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил, че
е спрян за проверка и впоследствие тестван за употреба на наркотични вещества,
като в посочените части същите са приети за достоверни. По отношение на
останалата информация районният съд е приел показанията като опит да се изгради
защитна версия на подсъдимия. Правилно показанията на свидетелите са разгледани
през призмата на тяхната заинтересованост поради близките си, съответно
роднински (Н. е майка на подсъдими) и приятелски отношения с подсъдимия Б..
Изложеното от тях, на което се крепи и възражението на защитата, че на
местопроизшествието присъствал полицейски служител, който имал негативно
отношение към подсъдимия Б. не намира подкрепа в останалия доказателствен
материал. С подобни твърдения защитата се опитва да докаже недостоверност на
показанията на полицейските служители и на резултата от техническото средство.
Във връзка с това въззивната инстанция констатира, че в своите показания
свидетелят А. твърди, че до шофьора на патрулката, която ги засякла, е седял
мъж – въпросният полицай Н.. Изложената от него информация напълно се опровергава
от показанията на С. и Р., който са били патрулът, спрял за проверка
управлявания от подсъдимия автомобил. В допълнение – нито един от останалите
свидетели не споделя за присъствието на сочения от Д.човек. В същото време
свидетелката Н. е видяла три полицейски автомобила в момента на пристигането
си, което е в унисон с останалия доказателствен материал. Твърденията на
свидетелите Н. и А. не само за присъствието на полицейски служител с имена Н.,
но и за установени влошени отношения между това лице и подсъдимия Б., остават изолирани
и неподкрепени от събрания и проверен доказателствен материал. От друга страна,
наличието на подобни отношения са ирелевантни към предмета на делото. Поради
това показанията на Н. и А. правилно са ценени от първата инстанция като
недостоверни в посочената част.
Във връзка с
гореизложеното и опита на защитата да вмени недостоверност на резултата от
проведения полеви тест с техническо средство „Drug Test 5000 № ARJF-0040“
следва да се провери техническата изправност на дрегера. Използваното в конкретния случай техническо средство е било калибрирано на
03.02.2017 г., видно от протокол за сервизна проверка на дрегер „Drug Test 5000
№ ARJF-0040“ № *********-30000. Според извършената проверка техническото
средство е било годно за употреба, като срокът на валидност на проверката е бил
12 месеца. Следователно към инкриминираната дата 17.08.2017 г. техническото
средство „Drug Test 5000 № ARJF-0040“ е било технически изправно, поради това и
посоченият резултат е достоверен. На следващо място, по делото е приложена
справка за показания от „Drug Test 5000 № ARJF-0040“, тестова проба с № 77 от
17.08.2017 г., от 04:15 часа. Пробата е била положителна за кокаин, което
обстоятелство напълно се подкрепя от свидетелските показания на полицейските
служители. В резултат на отчетената положителна проба е съставен и АУАН бланков
№ 026131/17.08.2017 г. против подсъдимия Б., за това че на 17.08.2017 г. около
03:00 часа е управлявал лек автомобил БМВ модел „Х6“, с рег. № ******след
употреба на наркотично вещество – кокаин, установена чрез техническо средство
„Drug Test 5000“ № 0040, проба №077. Тук
е мястото да се посочи, че възражението на защитата, отправено в открито
съдебно заседание, относно несъответствие на номера на техническото средство, а
именно, че в АУАН е записан № 3000, е неоснователно. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение е изписан ръкописно, поради което
защитата си е позволила превратно да интерпретира изписаното число като „3000“
и въз основа на това да релевира доводите си. Посоченото обаче не съответства
на изписаното от актосъставителя. Номерът на техническото средство е записан
изрядно и напълно съответства на останалия събран доказателствен материал. По
изложените съображения настоящата
инстанция намира положителния резултат за кокаин, установен чрез техническо
средство „Drug Test 5000“ № 0040, проба №077 за достоверен.
Като неоснователни следва
да се разглеждат възраженията на защитата, че изследваната проба от урина не е
била на подсъдимия Б.. За да се установи това обстоятелство следва да се
проследи пътят на пробата от урина и нейното съхранение до момента на
изследването ѝ. На подсъдимия Б. е бил издаден медицински талон с № 07203, който му е бил връчен в 05:00 часа
на 17.08.2017 г. с указания, че той трябва да се яви във Военно медицинска
академия до 05:40 часа. Подсъдимият е получил талона лично, което е удостоверил
с подписа си и впоследствие е бил придружен до ВМА от свидетелите Ф. и Т.. В
медицинското заведение пробата от урина е иззета от д-р К. Н. С. в 05:40 часа,
което е обективирано в протокола за медицинско изследване на алкохол и/или
друго упойващо вещество. Самоличността на подсъдимия Б. е проверена чрез
предоставена лична карта, данните от която са записани в протокола и които
напълно съответстват на установените лични данни при снемане на самоличността
на подсъдимия от първоинстанционния съд. Протоколът е подписан както от подсъдимия
Б., така и от съставителя – д-р С.. По делото е приобщен и протоколът за
предаване на пробите за химическа експертиза в токсикохимична лаборатория,
където е отразено, какви проби са взети, от кого и в колко часа. Данните
съвпадат с тези от протокола за медицинско изследване на алкохол и/или друго
упойващо вещество. В протокола за предаване на пробите е отбелязан отказът да
се даде кръвна проба, като е посочена иззетата проба от урина, запечатана в 1
брой контейнер от 10 ml. Отказът да даде кръвна проба се потвърждава и от
свидетеля Ф., който посочва, че подсъдимият поради страх е отказал. От
изложеното дотук е видно, че пробата от урина е взета в рамките на 40 минути от
връчването на талона за медицинско изследване, което съответства на времевите
изисквания за взимане на биологичен материал, залегнали в Наредба № 30 от
27.06.2001 г. (отм.). Пробата от урина е била запечата и в обстоятелствената
част на съдебнохимическата експертиза изрично е отбелязано, че същата отговаря
на изискванията за токсикологично изследване, т.е. тя е била съхранявана според
изискванията. Следователно всички нормативни предписания са спазени, поради
което е несъстоятелно твърденето на защитата, че пробата от урина не принадлежи
на подсъдимия Б.. Както посочва и прокурорът при СГП – не са налице данни за
каквато и да е било манипулация върху пробата.
На следващо място,
косвено доказателство, че изследваната проба от урина е дадена от подсъдимия Б.,
е установеното наличие на кокаин и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин,
етилекгонин, кокаетилен и метаболит на кокаетилен, което напълно съответства на
положителната пробата с № 077 за кокаин на техническо средство „Drug Test 5000“
№ 0040.
Наличието на наркотични
вещества, установено със съответното техническо средство, се затвърждава от
заключението на назначената и изготвена съдебнохимическа (токсикологична)
експертиза. Преди да пристъпи към анализ на експертизата, настоящата инстанция
намира за необходимо да отбележи, че според приложеното по делото писмо с рег.
№ И-2279/09.03.2018 г. от ВМА в посочената дата, посочена в т. 1 в раздел II.
„Период на извършване на експертизата“ е допусната техническа грешка и датата
следва да бъде 17.08.2017г. Видно от обстоятелствената част на експертизата пробите
са получени в токсикохимичната лаборатория към ВМА на инкриминирания ден –
17.08.2017 г. Както бе посочено и
по-горе, изрично е отбелязано, че пробата от урина отговаря на изискванията за
токсикологично изследване. Поради това не са налице съмнения относно нарушаване
на целостта и съдържанието на взетата проба от урина. В обстоятелствената част
са описани проведените изследвания, в резултат на което е установено наличието
на кокаин и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин, кокаетилен
и метаболит на кокаетилен. На база изследваната проба експертите са достигнали
до заключение, че наличието на неметаболизирал кокаин в урината и положителен
тест в орална течност предполагат присъствието му и в кръвна проба, т.е. употребата е
реализирана в периода средно до 12-24 часа преди медицинския преглед. На
следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че експертното
заключение е изготвено от вещи лица с необходимата квалификация, като
заключението е обективно и обосновано, поради което законосъобразно СРС е извел
въз основа на него фактическите и правните си изводи.
С оглед на изложеното
настоящата инстанция намира доказателствената съвкупност за категорична относно
употребата на наркотични вещества от подсъдимия Б.. Спазената процедура по
вземане на проба от урината на подсъдимия Б. и изготвената съдебнохимическа
експертиза премахват всякакви съмнения относно подмяна на пробата от урина или
несъответствие на същата с тази, дадена от подсъдимото лице Б..
Във връзка с възражението,
че първоинстанционният съд не е уважил част от доказателствените искания на
защитата, следва да се посочи, че това обстоятелство само по себе си не може да
се третира като накърняване правото на защита на подсъдимия. Съдът в този си
състав констатира, че районният съд аргументирано е отказал направените
доказателствени искания от защитата във връзка с изискване на конкретни
документи. Правилно първата инстанция е констатирала, че съответните документи
са налични по делото, поради което не е необходимо допълнителното им изискване.
В тази връзка, в изложения от настоящата инстанция доказателствен анализ, се
проследява взимането на пробата и движението ѝ до токсилогичната
лаборатория и проведените изследвания. Документацията е пълна и достатъчна за
изясняване на правнорелевантни обстоятелства.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на
проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
Настоящият състав намира,
че при вярно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция правилно е
приложила материалния закон, като е приела, че подсъдимият Б. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните и за да бъде осъществен
съставът е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични
вещества и управление на моторно превозно средство. Настоящата инстанция не
може да се съгласи с констатациите на първия съд, че за да е налице съставът е
необходимо по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът е довел до промени
в съзнанието/поведението на водача, които са го направили опасен за движението.
Волята на законодателят, регламентирайки престъпния състав по чл. 343б, ал. 3
от НК, следва подхода на нулевия толеранс към употребата на наркотични
вещества, който е следствие от липсата на научни изследвания, които да
определят пределната стойност на концентрация на всеки вид наркотично вещество,
достигането на която прави управлението на МПС опасно. Така според нормата на
чл. 343б, ал. 3 НК престъпно е деянието „управление на МПС след употреба на
наркотични вещества“, а не „управление на МПС под въздействието на наркотични
вещества“. Следователно законодателят е приел, че употребата на наркотични
вещества без значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на
съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на
МПС и това поведение следва да се криминализира. След като по този начин е
въведен нулевият толеранс спрямо шофиране след употреба на наркотични вещества,
то съдът е обвързан от тази воля и следва да прилага законът точно и спрямо
вложения в него смисъл. Ето защо, за да бъде доказано от обективна страна
инкриминираното деяние е необходимо да се докаже управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, но не и точното им въздействие върху
съзнанието и поведението на подсъдимия. (в този смисъл решение № 4 от
11.05.2018 г. по н. д. № 1244/2017 г., НК, ІІІ НО на ВКС; решение № 79 от
08.05.2018 г. по н. д. № 318/2018 Г., НК, ІІІ НО на ВКС).
В конкретния случай
безспорно по делото от целия събран и проверен доказателствен материал се
установява, че подсъдимият Б. на 17.08.2017 г. около 03.00 часа, в гр. София на
бул. „Константин Величков", с посока на движение от бул. „Акад. И.Е.Гешов“
към бул. „Александър Стамболийски“ и на кръстовището с последния, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ с рег. № *******.
Настоящата
инстанция намира, че по делото с оглед изложения доказателствен анализ по един
категоричен и непротиворечив начин се установява, че подсъдимият Б. е
управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества, а именно:
употреба на „кокаин“ и метаболити – метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин,
кокаетилен и метаболит на кокаетилен, които са високорискови наркотични
вещества съгласно Приложение №1 и Приложение №2 към чл.3, т.1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите. Наличието на наркотични вещества се доказва безспорно от
пробата на урината, която е била предмет на изследване на изготвената по делото
съдебнохимическа експертиза. За съставомерността е без значение, дали
подсъдимият е употребил наркотични вещества непосредствено преди да предприеме
каквито и да било действия по управлението на автомобила, или е било в
по-отдалечен момент. Употребата на наркотични вещества поначало е забранена,
независимо кога е осъществена, като в настоящия случай това е станало в
порядъка до 12-24 часа преди вземане на пробата, съгласно заключението на съдебнохимическа
експертиза.
Съдът
в този си състав напълно споделя изводите за наличие на субективна
съставомерност. Деянието е осъществено от подсъдимия Б. при пряк умисъл. Същият
е осъзнавал, че употребата на наркотични вещества е забранена, както и
управлението на МПС след употреба на такива вещества, но въпреки това на инкриминирания
ден и час е привел в движение лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“ с рег. № *******.
Предвид безспорно
доказаните обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 343б, ал. 3
от НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
Относно
индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания въззивната инстанция
изразява съгласие с първата относно отчетените смекчаващи вината обстоятелства,
а именно чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимото лице.
Не могат да бъдат споделени изводите за отчетените отегчаващи отговорността
обстоятелства – липса на критичност към извършеното деяние. На първо място, от
доказателствения материал не може да се достигне до непротиворечив извод
относно липса или наличие на критичност към деянието. Обстоятелството, че
подсъдимият Б. не дава обяснения и не показва каквото и да е било отношение към
деянието е негово право и не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство.
Като смекчаващо вината обстоятелство би могло да се отчете изразено съжаление
като отношение към деянието, каквото не е налице. От друга страна, подобни
констатации за критичност към извършеното деяние са присъщи не при
индивидуализацията, а при преценка постигнат ли е корекционно-превъзпитателния
ефект на наказанието. Ето защо настоящата инстанция намира, че контролираният
съд е подходил повърхностно към отчитане на отегчаващите обстоятелства, което
се е отразило и върху размера на наложените наказания. Така районният съд не е
отчел като отегчаващи обществената опасност на извършеното деяние упоритостта,
с която е извършено то. Подсъдимият Б. въпреки светлинните и звукови сигнали на
полицейския автомобил, управляван от свидетеля С., не е спрял за проверка, а
напротив, продължил е движението си и е последвало преследване с висока скорост,
с което е застрашил безопасността на останалите участници в движението. При
така отчетените отегчаващи обстоятелства настоящата инстанция намира размерите
на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, определени от първата
инстанция в техния минимум, както и размера на законосъобразно наложеното на
основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, за несправедливо занижени. Предвид
липсата на съответен протест за увеличение на кумулативно предвидените
наказания в санкцията на чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 343г НК, въззивната
инстанция е ограничена от забраната за влошаване положението на подсъдимия.
Поради това е невъзможно така определените наказания да бъдат увеличени и те
следва да бъдат потвърдени.
Макар и настоящата
инстанция да не изразява съгласие с размера на наложените наказания, напълно
обосновано е приложен институтът на чл. 66, ал. 1 от НК. Изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в размер от 1 година е отложено за срок от 3
години. Ефективно изтърпяване на наказанието би се равнявало на несъразмерно
висока и неоправдана наказателна репресия спрямо подсъдимия Б.. Условното
осъждане би допринесло за постигане на превъзпитателния ефект на наказанието.
Настоящата инстанция
намира за законосъобразно приложените от първата инстанция разпоредби на чл.
59, ал. в и ал. 4 от НК. В съответствие с процесуалните норми на подсъдимия са
възложени и направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното
настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е обоснована и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Според настоящата
инстанция определеното наказание е неоправдано занижено, но въпреки това липсва
съответен протест, поради което и в тази част следва да се потвърди атакуваната
присъда.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 18.06.2019 г., постановена по НОХД №
6135/2018 г., СРС, НО, 22-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.