Р Е Ш
Е Н И Е
№ 498
гр. Враца, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г. /тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 628 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Т.А.Н. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗПАМ/ №19-0967-000313/25.06.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“.
Със същата на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е приложена ПАМ
– „Прекратяване на регистрацията на ППС мотоциклет КТМ 390 ДЮК, с рег. №
******* за срок от 8 месеца.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в
конкретния случай не са налице основанията за прилагане на принудителна
административна мярка на визираното в заповедта правно основание. Отправено е
искане към съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.
В с.з. жалбоподателят
се представлява от * З., която поддържа жалбата и съображенията изложени в нея.
Моли за решение, с което да се отмени заповедта, като неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се съображения за това. Претендират се направените
по делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът - Началник
група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не ангажира
становище по жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната преписка писмени
доказателства. Събрани са и гласни доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана
в законоустановения в чл. 149, ал. 1 АПК срок от надлежна страна, при което
същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав
я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 25.06.2019 г. на С.Г.С.
от гр. *** е съставен АУАН Серия Д, № 783032 от младши автоконтрольор към ОДМВР
– Враца, сектор „ПП“ затова, че на същата дата, около 11,10 ч., в гр. ***, кв. ***
в стар селскостопански двор, като ползвател на мотоциклет КТМ 390 ДЮК с рег. №
******* е предоставил управлението на същия на неправоспособния Г.С.С., с което
виновно е нарушил чл. 102, т. 1 ЗДвП. От иззетото като доказателство СРМПС №
********* се установява, че мотоциклетът е собственост на жалбоподателката Т.А.Н..
На същата дата –
25.06.2019 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0967-000313/25.06.2019 г.,
на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, с която на жалбоподателката Н.
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС мотоциклет КТМ 390 ДЮК, с рег. № ******* за срок от 8 месеца.
Правомощието на
Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 ЗДвП,
произтича от Заповед рег. № 369з-1400/02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, приложена към административната преписка.
Приложена е и справка
за нарушител/водач за лицето Т.Н..
По делото са събрани
и гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел Г.С., който е
управлявал мотоциклета на въпросната дата се установява, че мотора не му е бил
даден от родителите му, сам е намерил ключа за мотора и със самото излизане
паднал. Преди това не е пипал мотора. Мотора се съхранява в сервиз на чичо му.
Майка му е била на работа, а баща му боядисвал в сервиза и след като паднал
чичо му и баща му го намерили.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП
принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група към ОДМВР –
Враца, сектор „Пътна полиция“, чиято компетентност е установена от т.1.3 на
приложената по делото заповед №369з-1400/02.08.2018 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, определяща
службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т.1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл.59, ал.2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа
- издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има
ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на собственик
на МПС, изразяваща се в допускане или предоставяне на неговото управление от
неправоспособен водач. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за
да може жалбоподателката да разбере съображенията на административния орган за
издаване на приложената ѝ ПАМ. Не е налице нарушение на
административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до
ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда.
Възраженията на
оспорващата, относно съставения АУАН касаещи допуснати нарушения по процедурата
на неговото съставяне са неотносими към предмета на делото и не следва да се
обсъждат в настоящото производство.
Същите са относими в процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящото
производство. Това е така, защото законодателят е предвидил отделен процесуален
ред за прилагане на принудителните административни мерки и за налагане на
административните наказания. Предпоставките за издаване на двата документа,
техните издатели и преследваните цели са различни. С издаването на оспорената
заповед не се изследва административнонаказателната отговорност на адресата или
на установения с АУАН нарушител. Принудителните административни мерки са вид
административна принуда, но не са санкция и за тях не важат правилата по чл.42
и чл.57, ал.1 ЗАНН. ПАМ се прилагат с
индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл.21, ал.1 АПК и
описанието в заповедта следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, което
в случая е сторено. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е в установената от
закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването ѝ не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед
на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 АПК. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е
предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства –
за срок от 6 месеца до една година.
При така цитираната
законова регламентация, необходимите материалноправни предпоставки за
приложение на тази норма са две: Първо, собственикът да управлява моторното
превозно средство, без да е правоспособен водач, да е лишен от това право, или
свидетелството му да е отнето. Второ, както е в конкретния случай, за прилагане
на мярката е – управление на МПС от трето, различно от собственика лице,
непритежаващо съответно СУМПС. Общото и в двата случая е, че адресат на мярката
по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в
правната норма, т.е. субектът по отношение на който законодателят изрично е
посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е
собственикът на МПС – в настоящия казус именно жалбоподателката Н..
В случая административният орган правилно е
приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. “а“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по
делото - адм. преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в
оспорената заповед, МПС – мотоциклет КТМ 390 ДЮК с рег. № *******, собственост
на жалбоподателката е управляван от
лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. Налице е и съставен
АУАН Серия Д, № 783032 от 25.06.2019 г. Разпоредбата на чл.171 ЗДвП е
императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени в чл.171, т.2а ЗДвП, които в случая са установени от АУАН, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи ПАМ „Прекратяване
регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца до една година.
Съгласно разпоредбата
на чл.171, ал.1 предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в
производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са
опровергани, тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателят не е
установил фактическо положение, различно от констатираното в АУАН. В
действителност от показанията на разпитания свидетел е видно, че е взел сам
ключовете на мотора и го е подкарал без знанието на майка си и същата по това време е била на работа, но въпреки това съдът приема, че жалбоподателката,
като собственик на мотоциклета не е следвало да допуска същия да се управлява
от нейния син, който е неправоспособен водач и е следвало да положи достатъчно
усилия по неговото стопанисване, вкл. и ключовете на същия. Същото би могло да причини сериозни материални и
нематериални щети, застрашавайки безопасността на участниците в пътното
движение. Следователно,
са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка на посоченото правно основание. Приложената ПАМ има
превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на
нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и
извършването на други правонарушения от страна на водача. В тази връзка твърденията на оспорващата в
съдебно заседание, че не е предоставила по никакъв начин, нито е улеснила
предоставянето на процесното МПС за управление от неправоспособен водач са
неоснователни, тъй като управлението на същото от лице без СУМПС е факт и
именно този факт е констатиран със съставения АУАН, послужил като основание за
прилагане на оспорената ПАМ.
В случая, обаче
основателно е възражението на жалбоподателката, че от страна на ответника не са
изложени никакви съображения, поради които процесната ПАМ е приложена за срок
от осем месеца, а не за шест например, какъвто е минимално предвидения в закона.
Бланкетното посочване в диспозитивната част на заповедта, че тежестта на ПАМ се
определя с оглед тежестта на извършеното нарушение съвсем не е достатъчно за да
обоснове по-дълъг срок на мярката. В този контекст съдът намира, че с оглед
личността на оспорващата, поведението ѝ в конкретната ситуация, както и
по принцип по отношение спазване разпоредбите на ЗДвП до момента,продължителността
на разпореденото временно прекратяване на регистрацията на мотоциклета в случая
е несъответна и на целите от чл. 171 ЗДвП и чл. 22 ЗАНН, които следва да се
приеме, че ще бъдат постигнати и с 6 месечен срок на действие на
законосъобразно наложената ПАМ по чл. 171, т.2а ЗДвП.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че оспорената заповед в основата си е
законосъобразна, но за постигане целта на закона и в съответствие с принципа за
съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК е достатъчно
същата да бъде приложена в минимално предвидения от закона 6-месечен срок.
Предвид изхода на спора претенцията на оспорващата за присъждане на
разноски, макар и своевременно направена е неоснователна.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал.2 пр. 4 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0967-000313/25.06.2019 г., на Началник група към ОДМВР
– Враца, сектор „Пътна полиция“, в частта ѝ, с която на основание чл.
171, т.2а ЗДвП е прекратена регистрацията на мотоциклет КТМ 390 ДЮК с рег. №
*******, за срок от 8 месеца, като
намалява срока на принудителната административна мярка на 6 /шест/ месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: