№ 34
гр. Карлово , 12.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Г.а
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Частно наказателно дело №
20215320200334 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, от 07.06.2021 г., по
прокурорска преписка № 5826/2017 г. на РП- Карлово, на основание чл.243
ал.1 т.2 и ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 304/2017 г. по описа на РУ на МВР- Карлово, водено срещу
Б. КР. ИГН., за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Недоволна от постановлението е останала жалбоподателката М.М.Р..,
лично и със съгласието на майка си Н. Н. Р., в качеството на пострадала от
престъплението и го обжалва, като излага доводи за неговата
незаконосъобразност и необоснованост.
Съдът, като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл. 243 ал.3 от НПК и в
законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство по делото е образувано на 18.05.2017 г. за
1
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
На 28.05.2018 г. е повдигнато обвинение на Б. КР. ИГН. за това, че на
18.05.2017 г., в гр. С., П. обл., по бул. „И.В.“, при управление на МПС- лек
автомобил марка „В.“, модел „S60“ с рег. № ******* е нарушил правилата за
движение, а именно- чл.21 ал.1 от ЗДвП- „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: категория „В“- 50 км/ч. в населено
място; чл.116 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната мишнична кост в областта на
хирургичната шийка, което е причинило трайно затрудняване на движението
на горе десен крайник на М.М.Р.., ЕГН ********** от гр. С.- престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Разпитан в качеството на обвиняем И. не се е признал за виновен, като и
заявил, че не е управлявал автомобила си с превишена скорост и се е
възползвал от правото да не дава други обяснения.
По делото са разпитани в качеството на свидетели Н.Р., М.Р., Д.В.,
М.М., Т.М. и Г.Г.. Приобщен е протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум към него, СУМПС и лична карта на обвиняемия И., удостоверение
за раждане и 2 бр. епикризи на пострадалата, справки АИС БДС, справка за
съдимост на обвиняемия, справка от ДНС 112, ведно със СД. Изготвени били
автотехническа експертиза, повторна тройна автотехническа експертиза и
съдебно- медицинска експертиза.
На 08.01.2020 г. наказателното производство е било прекратено на осн.
чл.234, ал.1, т.2 от НПК. С определение на РС- Карлово постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било потвърдено.
Първоинстанционното определение и потвърденото с него постановление за
прекратяване на наказателното производство са били отменени с определение
на ОС- Пловдив, с което са били дадени указания за извършване на
допълнителни процесуално-следствени действия, включително назначаване
2
на комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
В изпълнение на дадените от въззивната съдебна инстанция указания са
били извършени допълнителни процесуално-следствени действия за
установяване на релевантните факти от предмета на доказване. Извършени са
допълнителни разпити на свидетелите Г.Н., М.М., Н.М. и М.Р.. Била
назначена и комплексна тройна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза
С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, от 07.06.2021 г., по
прокурорска преписка № 5826/2017 г. на РП- Карлово, на основание чл.243
ал.1 т.2 и ал.2 от НПК прокурорът прекратил отново наказателното
производство, поради липса на данни за извършено престъпление.
В обжалваното постановление прокурорът като обсъдил всички
събрани доказателства, приел следното:
На 10.08.2020 г. бил извършен допълнителен разпит на свидетеля Г.Н. Г.,
като в показанията си същият потвърдил казаното от него в предишните
разпити. Потвърдил, че той и пострадалата са били от северната страна на
бул. „И.В.“ в гр. С., между него и нея имало спрял червен микробус, който
ограничавал видимостта на пострадалата от дясната й страна, тоест към
автомобили, идващите по пътя от запад. Уточнил, че самият той се намирал
на около 2-3 метра западно от паркирания червен микробус, че не може да
каже с точност, но пострадалата се намирала близо до същият микробус, но на
изток от него, може би на около 3-4 метра на изток от него. Потвърдил, че не
е видял пострадалата, когато тръгнала да пресича, а едва при настъпване на
удара, поради което не може да каже дали се е движила бързо или бавно. За
спрелия червен микробус св. Г. заявява, че е бил товарен, без прозорци, като
предполага, че е зареждал стока за близкия магазин. Заявил, че след като М.Р.
била блъсната, той, а и останалите лица, пристигнали след това, били заети с
това да помогнат на Р. като не забелязали кога микробуса напуснал района на
местопроизшествието. Заявил, че при извършване на огледа на МП, той вече
не бил в района.
В показанията си от 11.09.2020 г. св. Н.М., майка на непълнолетната
пострадала, потвърдила, че не е била в района на местопроизшествието при
3
настъпването му. Споделила, че след инцидента разговаряла многократно с
дъщеря си за случилото се, и тя казала, че преди да тръгне да пресича се е
огледала и след като се уверила, че няма идващи автомобили тръгнала като
„не е тичала, а вървяла с нормален ход за пресичане, нито бързала, нито е
вървяла мудно.“
Бил извършен и допълнителен разпит на пострадалата М.М.Р... В
показанията си пострадалата М.Р. потвърдила показанията си при
предходните разпити. Споделила, че докато била на тротоара, преди да
пресече, близо до нея е имало полицай, но не е видяла между тях двамата да
има нещо и в частност спрял червен микробус. Твърди, че преди да пресече
се спряла и се навела, за да вземе в ръце кучето си, след това се огледала в
двете посоки и тръгнала да пресича „с нормален ход“, тъй като не видяла и от
двете посоки да идва автомобил. Уточнила, че не е ходила по-бързо или по-
бавно. Заявила, че е възприела автомобила, който я ударил, едва когато вече
бил в непосредствена близост до нея. Обяснила, че не е видяла
приближаващия се към нея автомобил, макар че се огледала в двете посоки
преди да пресече, като не могла да отговори на въпроса защо не е видяла
идващия автомобил.
В изпълнение на указанията на въззивния съдебен състав била
назначена повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. В.И.И., инж. А.П.А. и д-р С.М.Я., чието
заключение по същество е съответно на изводите направени от вещите лица
С.М., В.С. и П.П. изготвили повторната автотехническа експертиза.
Експертите, изготвили и двете тройни експертизи, били единодушни относно
обстоятелствата от значение за делото, за чието установяване са необходими
специални знания, а именно- за скоростта, с която се е движил управлявания
от обвиняемия автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната
система и за вероятния механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
В съответствие с поставената задача отговорите на поставените въпроси
били дадени в два варианта- в зависимост от наличието или липсата на спрял
микробус, ограничаващ видимостта на пешеходката и на обвиняемия. Вещите
лица, изготвили повторната комплексна автотехническа и медицинска
4
експертиза заключили, че „по досъдебното производство липсват конкретни
данни (свидетелски показания, следи, находки), които да позволяват
скоростта на пешеходеца да бъде определена еднозначно, математически или
въз основа на получените травми.“ С оглед на този си извод, вещите лица
разработили различни варианти в зависимост от възможната скорост, с която
се е движила пешеходката М.Р. ( със спокоен ход, с бърз ход или бегом, като
всяка от трите величини е разделена на три подвеличини, съобразно
вероятната и възможна скорост по литературни данни). В тази си част
изводите в заключенията на двете тройни експертизи се припокрили.
От показанията на св. Г., който е очевидец на настъпилото пътно-
транспортно произшествие и не е заинтересован от изхода на делото, било
установено, че в северното платно за движение имало спрял червен микробус,
зад който минала, за да пресича пострадалата Р.. Същият ограничил
видимостта на водача Б.И. и му попречил да забележи малолетната
пострадала още в момента, в който тръгнала да пресича, а не едва когато
стигнала почти до средата на пътното платно.
В този смисъл прокурорът кредитирал заключенията на двете тройни
експертизи, в частта касаеща анализа на пътната ситуация при отчитане
наличието на спрял в северното платно за движение червен микробус.
Според вещите лица, изготвили двете тройни експертизи ударът
настъпил след задействане на спирачната система на автомобила, което се
явил в съответствие с гласните доказателства по делото.
Прокурорът не кредитирал първоначално изготвената автотехническа
експертиза, тъй като експертните изводи на вещото лице инж. Т.П. останали
изолирани и в противоречие с експертните изводи на останалите петима
експерти-инженери, участвали при изготвяне на двете тройни експертизи.
Вземайки като изходни данни, обективно установената по делото дължина на
следата от спирачния път- 6,35 м., вещите лица достигнали до различен
експертен извод за скоростта на движение на автомобила преди задействане
на спирачната му система.
При извършената съпоставка на обстоятелствената част на всяка от
трите автотехнически експертизи (единична, повторна-тройна и тройна
5
комплексна автотехническа и медицинска експертизи ) прокурорът счел, че
формираният от тях различен краен извод за скоростта на движение на лекия
автомобил преди задействане на спирачната система е следствие на първо
място от формулата за изчисляването на скоростта (л. 64, 100 и л. 213 от ДП )
и на второ място- от различията в стойности на приетите от експертите
показатели, участващи във формулата, а именно: стойност на максимално
2
спирачно закъснение на МПС (съответно определени на 7,85 м/s от инж. П.,и на
2
6,62 м/s от останалите експерти, изготвили двете тройни експертизи); коефициент на
сцепление между асфалта и гумите на автомобила приет в съответствие със
състоянието на асфалтовото покритие; коефициент на ефективност на
спирането.
Формулите и величините били определяни по експертен път. Пет от
вещите лица инженери използвали еднакъв подход ( съответно и формула) за
определяне на скоростта, непосредствено преди задействане на спирачната
система, а вещото лице П.- различна от тяхната. За разлика от вещото лице
П., вещите лица изготвили двете тройни експертизи при определяне
величината „максимална стойност на отрицателно ускорение“ съобразили
обективните данни в протокола за оглед, а именно, че на място има само една
спирачна следа, поради което приели, че коефициентът за ефективност на
спирането е 0,9, а не 1.
На следващо място вещото лице инж. П. включил в числителя на
формулата за определяне на скоростта преди задействане на спирачната
система и показателя скорост при удара (V), който показател явно не бил
уд
възприет като такъв имащ отношение към определяне на скоростта от вещите
лица изготвили двете тройни експертизи.
Прокурорът приел, че се касае за очевидно различни експертни подходи
за определяне на скоростта на автомобила, изискващи специални знания в
областта на автотехническите експертизи и физиката. От формална страна,
прокурорът счел, че следва да съобрази експертния подход, възприет от
мнозинството вещи лица, изготвили двете тройни експертизи, доколкото този
на инж. П. останал изолиран. На следващо място, възприетият от инж. П.
подход предполагал, че съприкосновението между автомобила и пешеходката
се е отразило съществено в намаляването на скоростта на автомобила и е
6
допринесло за спирането му, намалявайки спирачния път и дължината на
спирачни следи, които иначе биха били по-дълги, при което скоростта при
удара (определена в случая въз основа на следите по автомобила -V) трябва да се
уд
вземе под внимание при определяне на скоростта на автомобила по метода
“спирачни следи”, включвайки тази величина в числителя на формулата за
определянето й (виж л. 100 от ДП). Това обаче, както приели и останалите
вещи лица, изготвили двете тройни експертизи, не било така.
Съприкосновението между пешеходката и автомобила настъпило странично,
а масата на автомобила (от 1665 кг, според заключението на вещото лице
инж. П.) била десетки пъти по-голяма от масата на 13 годишната пешеходка,
за да може то да се отрази по такъв начин, че да доведе само по себе си до
значително забавяне скоростта на автомобила (от 63,86 km/h до 45 km/h,
което следва от възприетия от инж. П. подход, ако би бил правилен за
конкретната ситуация). От писмените и гласни доказателства, включително
от показанията на самата пострадала било установено, че ПТП настъпило
бързо и ненадейно, като липсват обективни данни, от които да се съди, че
скоростта на автомобила била съществено намалявана преди самия удар.
Спирачната му система била задействана при забелязване на пешеходката на
пътното платно, при което скорости при удара от 45 км./ч. и във времето
преди това от 63,86 км./ч, в какъвто смисъл била експертизата на вещото лице
П., са счетени за необосновани, тъй като липсват обективни данни сочещи за
наличието на причина, водеща до подобно значително намаляване на
скоростта.
В допълнение на гореизложеното са посочени гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Г., който установил, че първо е
задействана спирачната система на автомобила и след това настъпило
съприкосновението с пешеходката (чул е свистене на гуми и след това е видял
удара и кака пешеходката е във въздуха и пада отстрани на автомобила),
тоест мястото на удара настъпило в рамките на спирачния път, а не преди
него. Това обстоятелство било съобразено от вещите лице изготвели двете
тройни експертизи, но не и от инж. П. (виж графичната част на
съответните експертизи и относимата към тях обстоятелствена част).
Изводите на вещите лица, изготвили двете тройни експертизи, били
преценени от прокурора за единодушни относно изводите си за скоростта на
7
движение на управлявания от И. автомобил, механизмът на ПТП, моментът на
реакцията му и скоростта на движение на автомобила при настъпване на
пътно-транспортното произшествие. Посочено е, че въз основа на
показанията на св. Г. вещите лица обосновано заключили, че ударът настъпил
след като автомобилът е започнал да спира ефективно, а ударът е към края на
спирачния път (л. 13 от първоначалната тройната експертиза).
Прокурорът посочил, че направените изводи от вещите лица, изготвили
двете тройни автотехнически експертизи, кореспондират и с показанията на
свидетеля Г.Г., който заявил, че управлявания от И. автомобил не се е движил
бързо. Тази условно приблизителна оценка на св. Г. била съответна с извода
на вещите лица, че скоростта на движение на В.то непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 38 км./ч. (за разлика от
посочената от вещото лице П. скорост от 63,86 км./ч).
В тази хипотеза двете тройни експертизи анализирали пътната ситуация
и механизма на възникване на пътно- транспортното произшествие,
съобразявайки възможната различна скорост на движение на пешеходката
М.Р.. От показанията на малолетната Р. и тези на нейната майка, се
установило, че спомените на пострадалата М.Р. не били пълни. Според
показанията на св. Н.Р. дъщеря й нямала конкретен спомен за самия удар,
което било обяснимо с оглед претърпения шок от сблъсъка между нея и
автомобила. В показанията си св. М.Р. споделила, че се огледала преди да
пресече като избрала място с добра видимост. Тези изявления прокурорът
счел, че отговарят точно на действителната фактическа обстановка, което се
потвърждавало от показанията на св. Г.. Посочил, че показанията на св. Г.
следва да бъдат кредитирани относно наличието на спрял микробус в района
на местопроизшествието, тъй като той бил пряк очевидец на случилото се,
показанията му били логични и непротиворечиви вътрешно и не е
заинтересован от изхода на делото. Напротив, в показанията на пострадалата
било налице вътрешно противоречие относно наличието на спрял микробус в
района на местопроизшествието и това, че е имала видимост и се е огледала
преди да пресече. Местопроизшествието настъпило на прав дълъг пътен
участък, в южната лента за движение като пешеходката тръгнала от северния
тротоар, при което, ако не е имало спрял микробус, пострадалата щяла да
възприеме своевременно приближаващия се към нея автомобил с оглед
8
твърдението и че се е огледала. Прокурорът счел, че едно от двете и
твърдения не е вярно. Наличието на микробус в северната лента за движение,
както посочил св. Г., обяснило показанията на св. М.Р., че възприела
автомобила едва непосредствено преди удара, тоест едва след като преминала
или непосредствено преди да премине северната лента за движение на пътя.
В описаната ситуация бил посочен най- вероятния механизъм от
техническа гледна точка на процесното ПТП, съобразно двете заключения на
тройните автотехнически експертизи, а именно:
Водачът Б. КР. ИГН. управлявал л.а. „В. S.**“ (с десен волан) по
дясната лента на платното за движение на бул. „И.В.” в гр. С. в посока от
запад на изток. През това време пешеходката М.М.Р.. на 13 год. била на левия
(северния) тротоар. В един момент пешеходката М.М.Р.. предприела
пресичане на платното за движение на бул.„И.В.” в посока от север на юг, от
ляво на дясно пред автомобила. Водачът на автомобила реагирал, като
екстрено задействал спирачната система, но въпреки това след настъпил удар.
Ударът настъпил в предната лява част на л.а. „В. S.**“. След удара л.а. „В.
S.**“ спрял, след което бил преместен на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а
пешеходката паднала на платното за движение.
От техническа гледна, при наличие на спрял микробус, при движение
със спокоен ход с максимална скорост или бърз ход с минимална скорост ,
пешеходката М.М.Р.. навлязла на платното за движение по начин и в момент,
когато това не било безопасна т.е. без да се съобрази с приближаващия се
автомобил, респективно е попадала в опасната зона на автомобила,
управляван от обв. И.. Според вещите лица в този случай, в зависимост от
конкретната скорост на движение на Р., водачът би имал възможност да
избегне удара, ако се движил със скорост по-ниска от 34 км./ч.
В случай, че пострадалата Р. се е движила със спокоен ход с
минимална и средна скорост, водачът на л.а. „В. S.**“- Б. КР. ИГН. имал
възможност да избегне удара чрез екстрено задействане на спирачната
система на автомобила, но не реагирал своевременно. В тази хипотеза Р. е
навлязла в платното за движение на място, попадащо извън обхвата на
опасната зона на управлявания от И. автомобил.
9
Фактическа обстановка, приета и изложена от прокурора в обжалваното
постановление е посочено, че се установява безпротиворечиво от събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от заключенията на изготвените
експертизи- медицинска и две тройни експертизи- автотехническа и
автотехническа и медицинска експертизи, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум.
Прокурорът кредитирал показанията на св. Г., който е счетен като
единствен непредубеден и незаинтересован очевидец на настъпилото ПТП.
Същите подкрепят направеното от защита възражение за наличието на спрял
в района на местопроизшествието микробус, зад който тръгнала да пресича
пострадалата Р.. Показанията на свидетеля били счетени за логични,
последователни и непротиворечащи на останалите събрани доказателства.
Посочен като безспорен факта на присъствие на св. Г. на мястото на
инцидента и личните му и непосредствени възприятия на случилото се.
Кредитиран е изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. При
извършване на процесуално-следствените действия били спазени всички
изисквания на НПК.
Кредитирани са и заключенията на изготвените медицинска и двете
тройни автотехническа експертизи. Същите са счетени за обективни,
мотивирани и съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Конкретният механизъм на ПТП, скоростта на движение на
автомобила, управляван от обвиняемия, опасната зона, причинените
травматични увреждания на пострадалото лице и т.н били установени от
заключенията на двете тройни експертизи и от медицинската експертиза.
Между събраните доказателства не били констатирани съществени
противоречия. В тази връзка е посочено, че в показанията си св. Р. не
споменала за наличието на спрял микробус, ограничаващ видимостта, но
наличието му се потвърдило от показанията на св. Г., като кредитирани били
именно неговите показания по изложените в постановлението съображения.
Доколкото в хода на досъдебното производство пострадалата и св. Г. били
разпитани по няколко пъти, винаги потвърждавайки първоначалните си
10
показания, прокурорът счел за безпредметно поставянето им в очна ставка,
тъй като пострадалата към монета на ПТП била малолетна, а към настоящият
момент непълнолетна и това само допълнително би я травмирало, без да
допринесе за изясняване на обективната истина. Счетено е, че
несъответствието в показанията вероятно се дължи на непълните спомени на
самата пострадала, за което свидетелства нейната майка.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е счел, че не
е установено наличието престъпление от общ характер и в частност такова
по чл. 343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът изложил следните изводи от правна страна- задължителен и
изискуем обективен елемент на престъплението, като определящо неговата
наказателноправна квалификация и представляващо обективно основание за
наказателна отговорност, е наличието на причинна връзка между
инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус, чрез конкретни
нарушения на правилата за движение по пътищата и престъпния резултат. В
случая било безспорно установено, че в резултат на настъпилото ПТП на
пострадалата Р. е причинена средна телесна повреда, изразяващо се в
счупване на дясната мишнична кост в областта на хирургичната шийка,
довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за
повече от 30 дни.
От заключението на назначената двете тройни автотехнически
експертизи, било установено, че скоростта на движение на управлявания от
обвиняемия автомобил непосредствено преди задействане на спирачната
система е била 38 км./ч., тоест под ограничението за движението в населено
място от 50 км./ч. В показанията си св. Г., който е полицейски служител,
посочил също, че управлявания от И. автомобил „не се движеше бързо.
Движеше се нормално“. Не било установено за конкретния пътен участък да е
въведено с пътен знак ограничение за движение с по- ниска скорост. Поради
изложеното е прокурорът направил извода, че обвиняемия при избиране на
скоростта си на движение е съобразил нормата на чл. 21 от ЗДвП.
Според чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
11
и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“ Съобразената скорост винаги се
определя от обективни критерии, които се съдържат в пътната обстановка, и
не може да се изведе по пътя на изключването от настъпилия вредоносен
резултат. Този подход обезсмисля значението на опасната зона и принципно
изключва приложението на чл.15 НК. Абстрактното правило на чл.20 ал.2
ЗДвП не съдържа задължение към водача при всички случаи да избегне
пътно-транспортно произшествие, тъй като последното може да е
предизвикано от внезапно появила се опасност за движението. /Решение №
417 от 3.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 61/2007 г., II н. о./. В същото решение
било посочено, че съобразената скорост винаги се определя от обективни
критерии, които се съдържат в пътната обстановка, и не може да се изведе по
пътя на изключването от настъпилия вредоносен резултат. Въз основа на това
върховната съдебна инстанция посочила, че „Подсъдимият не би могъл да
очаква, че пешеходката В. ще започне пресичане на неразрешено място,
притичвайки между насрещно движещите се коли, за да намали скоростта
си в посочените от въззивния съд граници.“
Тази разпоредби и практика на ВКС прокурорът използвал като отправна
точка за преценка наличието на нарушения на правилата за движение,
касаещи избраната от обвиняемия скорост за движение и в настоящият
случай. Обвиняемият се движил в населено място, при нормална видимост, в
участък, където не е било разрешено пресичането на пътното платно от
пешеходци и със скорост около 38 км./ч. Липсвали са обективни критерии,
налагащи движение със скорост по- ниска от избраната от водача И.. От
заключението на първоначалната автотехническа експертиза, било
установено, че от техническа гледна точка не били налице условия за
движение и със скорост по- ниска от 45 км.ч. В този смисъл е прието, че не е
установено с поведението си И. да е нарушил и чл.20 ал.2 изр. І-во от ЗДвП.
Наличието на спрял микробус от северната страна на платното за
движение е прието, че не прави избраната от обвиняемия скорост
несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Действително спрелият
12
микробус ограничавал видимостта на обвиняемия към северния тротоар и
пътният участък, намиращ се непосредствено след микробуса, но това било
единствения неблагоприятен фактор от пътната обстановка, а избраната от
водача скорост била значително под нормативно разрешената за този пътен
участък скорост от 50 км./ч. С оглед на посоченото скоростта от 38 км./ч. не е
несъобразена по смисъла на закона. Местопроизшествието се намира на
място, където пресичането не е разрешено и не е в района на спирка;
случилото се е в светлата част на денонощието, при нормална видимост, в
прав пътен участък, по главен път със суха и равна пътна настилка, с
ограничение на скоростта от 50 км./ч., при което е направен извода, че
липсват обективни причини обвиняемият да управлява автомобила със
скорост по ниска от избраната от него от 38 км./ч.
В подкрепа на горното било изложеното в Решение № 123/24.09.2020 г.
по н. д. № 435/2020 г. по описа на ВКС, I-во н.о., в което е прието, че
“Водачът е длъжен да съобрази скоростта с посочените в разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, така че да може да спре автомобила при
възникването на предвидима опасност за движението. Той няма задължение
да предполага евентуалното неправомерно поведение на другите участници
в движението, още повече когато не е имал обективната възможност да
възприеме тяхното движение по платното”. В този случай ВКС приел, че
въпреки наличието на спрели МПС от ляво на управлявания от обвиняемия
автомобил, изчакващи зелен сигнал на светофара и ограничаващи видимостта
му, не е имало обективна причина, той да се движи със скорост от 37 км./ч.,
при която ПТП би било предотвратимо при екстрено спиране. Този извод
ВКС направил, въпреки че местопроизшествието е станало на кръстовище,
където е по-вероятно да пресичат пешеходци, дори в нарушение на правилата
за движение по пътищата, или да е налице движение на други МПС в
нарушение на правилата за предимство по ЗДвП. Воден от тези си
съображения ВКС приел в посоченото решение, че дори скорост от 52 км./ч.,
с която се е движил обвиняемия, не е в нарушение на чл.20 ал.2 от НПК и не
се явява в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. С оглед на това
ВКС признал водача за невиновен, тъй като пострадалата 12- годишна
пешеходка пресичала неправомерно и обвиняемият не е имал възможност и
не е бил длъжен да съобрази поведението си с неправомерното й движение по
13
платното, тъй като не е могъл да го възприеме своевременно. Този си извод
ВКС е направи, въпреки управлението на МПС в населено място със скорост
от 52 км./ч., в района на кръстовище с пешеходна пътека, регулирано със
светофарна уредба, но при зелен сигнал за водача на автомобила.
Процесният случай прокурорът е съотнесъл във връзка с коментирания
от ВКС случай. В процесния случай пострадалата предприела пресичане на
пътното платно на непозволено за това място, без възможност на обв. И. да
съобрази поведението си с нейното и без да е бил длъжен да го стори по
начин, че да намали скоростта си под избраната от него от 38 км./ч. преди да
възприеме пешеходката- до посочената от вещите лица такава, при която би
било възможно предотвратяване на ПТП при екстрено спиране.
Счетено е за безспорно установено, че пострадалата Р. е предприела
пресичане на място, където това не е било разрешено и не е било безопасно.
Според чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП „При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: 1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. С нормата на чл.114 т.2 от
ЗДвП е въведена забрана пешеходците да пресичат платното за движение при
ограничена видимост, каквато в случая е била налице с оглед спрелия
микробус, ограничаващ видимостта на пострадалата Р.. Именно поради това,
в показанията си тя заявила „не видях да идват коли и реших да тръгна да
пресичам“. Приближаващия автомобил бил видян ясно и своевременно от св.
Г., но той самият се намирал, пред спрелия микробус, за разлика от
пострадалата М.Р..
Липсата на нарушение на чл.20 ал.2, изр. І-во и чл.21 от ЗДвП,
изразяващо се в движение от водача И. с несъобразена или неразрешена
скорост наложило прокурорът да анализира, дали същият е имал възможност
да спре автомобила преди настъпване на ПТП чрез екстрено задействане на
спирачната система, в който случай би било нарушен чл.20 ал.2 изр.2 от
ЗДвП, или не е имал такава възможност, поради това, че пострадалата Р. е
навлязла на пътното платно на място, попадащо в т.н. „опасна зона“.
От заключението на двете тройни автотехнически експертизи било
14
установено, че отговорът на въпроса дали водачът И. имал или не възможност
да спре чрез екстрено спиране, респективно дали е или не е налице
нарушение на чл.20 ал.2 изр.ІІ от ЗДвП, е в зависимост от скоростта на
движение на пешеходката Р.. При движението й със спокоен ход с
максимална скорост или бърз ход с минимална скорост ударът бил неизбежен
и се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, а при движението
на Р. със спокоен ход с минимална и средна скорост водачът имал
възможност да предотврати удара. За скоростта на движение на пострадалата
не се събрали достатъчно убедителни доказателства, като е счетено, че такива
и не било възможно да бъдат събрани. Само св. Р. посочва, че „не е тичала“ и
че е ходила спокойно, но от заключението на експертите следва, че дори и
при спокойно ходене с максимална скорост, ударът отново е бил неизбежен.
Тоест, дори изцяло да бъдат кредитирани показанията на пострадалата Р., в
частта им касаещи скоростта и на движение, същите не били достатъчно
конкретни за формиране на еднозначен извод. Посоченото прокурорът счел за
напълно нормално, както с оглед възрастта на пострадалата, така и с оглед
претърпяната травма и шок от настъпилото ПТП, както и че обвинението не
би било доказано по несъмнен начин единствено въз основа на показанията на
пострадалото лице още повече, че в случая е необходима изключително точна
преценка на скоростта на движение на пешеходеца, която трудно би могла да
се приеме, че е в способностите и на възрастен човек.
В изпълнение на указанията на въззивния съд била назначена тройна
комплексна автотехническа и медицинска експертиза с цел при възможност
вещото лице медик, с оглед обективните данни по делото, да посочи каква е
била скоростта, с която се е движила пострадалата преди настъпване на ПТП.
От заключението на назначената комплексна експертиза се установява, че
вещите лица не установили обективни данни по делото, въз основа на които
да могат с по-голяма точност да определят скоростта й на движение.
От изложеното е направен извода, че въпреки проведеното пълно,
всестранно и обективно разследване, при което били събрани всички
възможни доказателства и били извършени възможните процесуално-
следствени действия, не е доказано по несъмнен начин и не би могло да се
докаже, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата,
извършено от обв. И., респективно, че е извършено престъпление по чл.343
15
ал.1, б. „б“ от НК, което обосновало извода на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК
наказателното производство да бъде прекратено, поради недоказаност на
обвинението.
Предмет на проверка в производството по чл.243 ал.4 от НПК е
законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление за
прекратяване на РП- Пловдив. Съдът намира, че обжалваното постановление
е постановено при съобразяване с гласните и писмени доказателства, събрани
в хода на досъдебното производство, както и с изискванията на закона, като
извода на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради
липса на доказателства, установяващи извършено престъпление по чл.343
ал.1 б. „б“ от НК и изобщо престъпление от общ характер се явява правилен.
По делото са събрани всички относими към случая доказателства.
Изпълнени са изцяло указанията на въззивната съдебна инстанция, дадени в
отменителното решение. Допълнително събраните гласни доказателства и
заключение на изготвената комплексна автотехническа и медицинска
експертиза са подробно обсъдени поотделно и във връзка с останалия
доказателствен материал. Изводите, изложени от прокурора в обжалваното
постановление съдът преценява като обосновани и съответни на
доказателствата. Обсъдена е подробно комплексна автотехническа и
медицинска експертиза във връзка с останалите експертни заключения по
делото и при обстойно изложени мотиви, които се споделят изцяло от съда са
кредитирани еднозначните заключения на комплексна автотехническа и
медицинска експертиза и повторна тройна автотехническа експертиза, които
установяват скорост на движение на процесния лек автомобил
непосредствено преди задействане на спирачната му система около 38 км./ч.,
както изложените възможни механизми на произшествието.
Обсъждайки подробно показанията на пострадалата Р. и очевидеца на
произшествието свидетеля Г., прокурорът обосновано е кредитирал
показанията на св. Г. като безпристрастно депозирани, без интерес от изхода
на делото, логични и последователни в хода на производството. Правилно е
отказал да кредитира с доверие показанията на малолетната към
инкриминирания момент пострадала от една страна с оглед наличието на
правен интерес от изхода на делото, но и предвид непоследователните и
16
показания относно предприетите от нея действия при извършеното пресичане
на платното за движение- на непозволена за пресичане място и зад спрял
микробус, което е направило видимостта за водача на лекия автомобил „В.“
изключително трудна. Във връзка с изводите на прокурора досежно
упоменатите гласни доказателства следва да се посочи и наличието на данни
от кредитираните с доверие показания на св. Г., че пострадалата е тръгнала да
гони кучето си, поради което е излязла на платното за движение, както и че
била много притеснена, че майка и ще и се кара. В тази връзка обяснима се
явява непоследователността в показания на свидетелката досежно
произшествието.
Съдът приема, че при правилно извършена оценка на доказателствата,
обосновано прокурорът е приел за механизъм на процесното ПТП изложения
в постановлението, а именно- водачът Б. КР. ИГН. управлявал л.а. „В. S.**“ (с
десен волан) по дясната лента на платното за движение на бул. „И.В.” в гр. С.
в посока от запад на изток. През това време пешеходката М.М.Р.. на 13 год.
била на левия (северния) тротоар. В един момент пешеходката М.М.Р..
предприела пресичане на платното за движение на бул.„И.В.” в посока от
север на юг, от ляво на дясно пред автомобила. Водачът на автомобила
реагирал, като екстрено задействал спирачната система, но въпреки това след
настъпил удар. Ударът настъпил в предната лява част на л.а. „В. S.**“. След
удара л.а. „В. S.**“ спрял, след което бил преместен на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а пешеходката паднала на платното за движение.
Въз основа на обоснована и правилно изложена фактическа обстановка,
прокурорът е направил съответни на доказателствата по делото правни изводи
за липса на извършено престъпление от страна на подсъдимия И., тъй като не
е установено същият да е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата и в частност управление на МПС с превишена или несъобразена
скорост.
Ето защо, съдът намира процесното постановление за прекратяване на
наказателното производство за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.243 ал.6 от НПК,
17
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура- Пловдив,
ТО- Карлово от 07.06.2021 г., по прокурорска преписка № 5826/2017 г. на
РП- Карлово, с което на основание чл.243 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 304/2017 г. по
описа на РУ на МВР- Карлово, водено срещу Б. КР. ИГН., за престъпление по
чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
Пловдивски окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването по реда на
глава двадесет и втора от НПК.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
18