№ 891
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601493 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от частния тъжител Р. Д. П. срещу определение №
20013445/15.02.2022 г., постановено по НЧХД № 5339/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, Н.О., 108 състав, с което е осъдена да заплати да заплати на Х.И.М. сумата от
3000,00 лева, представляващи сторените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение в производство по ВНЧХД № 1874/2021 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен
състав.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради
при противоречие с прогласените от Конституцията принципи за социална справедливост,
защита на достойнството на личността и достъп до правосъдие. Сочи се, че жалбоподателят
е лице с множество увреждания, с 80 на сто трайно намалена работоспособност, което
разполага с единствен доход пенсия за инвалидност в минимален размер. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да остави без
уважение молбата на Х.М. за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 5339/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О.,
108 състав е образувано по тъжба на Р. Д. П. срещу Х.И.М. по обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 НК. С присъда от 13.10.2020 г.
районният съд е признал подсъдимият Х.М. за невиновен в извършването на
инкриминираното деяние.
Срещу постановения съдебен акт е подадена жалба, по повод на която е образувано
ВНЧХД № 1874/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Н.О., IХ състав. Въззивното
производство е приключило с окончателен съдебен акт, с който първоинстанционната
присъда е потвърдена като правилна.
По делото е депозирана молба от Х.М. за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 1874/2021 г. по описа на
1
СГС, Н.О., IХ състав.
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК районният съд е постановил
обжалваното определение, с което на основание чл. 190, ал. 1 НПК е осъдил частния
тъжител Р. Д. П. да заплати в полза на Х.И.М. сумата от 3000,00 лева, представляващи
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в производство по ВНЧХД
№ 1874/2021 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от активно легитимирана
страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
като същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено независимо от основанието за
това, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест
на частния тъжител. Присъждането на сторените по делото разноски не е обусловено от
други обстоятелства (в т.ч. такива от социално, здравословно или друго значимо за
личността естество), а зависи от изхода на делото и направените и доказани с надлежни
доказателствени средства. Видно от текста на цитираната разпоредба, отговорността за
разноски следва да се понесе от страната, която неоснователно е инициирала съдебното
производство. Разпоредбата има императивен характер и не предвижда изключение от
правилото за присъждане на сторените по делото разноски.
От депозираните от защитата писмени възражения срещу подадената въззивна жалба
се установява, че искането за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски е своевременно направено. Съобразно установената съдебната практика за
основателността на това искане е достатъчно страната да е представила пред съда
пълномощно и документ, удостоверяващ действителното плащане на адвокатското
възнаграждение. Видно от представеното по делото пълномощно (л. 37 от
първоинстанционното дело), подсъдимият Х.М. надлежно е упълномощил адв. П.К. – АК
Стара Загора, да го представлява до приключване на делото пред всички инстанции. На
следващо място, в приложения по делото договор за правна помощ и съдействие ( л. 12) се
съдържат данни за размера на дължимия адвокатски хонорар ( 3000,00 лева), како е посочен
и начина за плащането му - в брой. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в
брой, самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само
е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
По отношение на доводите за прекомерност на присъдените разноски следва да се
има предвид, че разлика от гражданския процес, в НПК липсва изрична правна норма, която
да предвижда възможност за съда (по искане на страната или по свой почин) да присъди по-
нисък размер от претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени от насрещната страна във съдебното производство. В този смисъл наказателният
съд не разполага с правомощието да намали разноските поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице
изискуемите предпоставки за възлагане на разноските в тежест на частния тъжител, поради
което счита обжалваното определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено,
а частната жалба – оставена без уважение поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20013445/15.02.2022 г., постановено по НЧХД №
5339/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 108 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3