№ 450
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503406 по описа за 2020 година
С решение от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело №13 502/2018 г.,
Софийският градски съд, I Гражданско отделение, 19 състав, е осъдил на осн. чл.127,
ал.2 и чл.86 от ЗЗД ответника К. Ц. П. да заплати на ищцата С. А. П. сумата 30 558,39
лева, представляваща ½ част от задължение по договор за кредит от 19.12.2006 г.,
както и 305,58 лева лихва за забава върху горната сума за периода от 07.09.2018 г. до
12.10.2018 г.
В останалата им част претенциите, предявени от ищцата за 86 462,05 лева по
договор за кредит от 19.12.2006 г. и за 1 633,11 лева по договор за кредит от 03.01.2007
г., както и за мораторна лихва върху главниците, са отхвърлени.
Недоволни от решението са останали и двете страни по делото, които са подали
въззивни жалби срещу него.
Ищцата С. А. П. обжалва решението в тази негова част, с която искът й е
отхвърлен за разликата над 30 558,39 лева до претендираните 86 462,05 лева за иска с
правно основание чл.127, ал.2 и за разликата над 305,58 лева до предявения размер от
842,42 лева за иска с правно основание чл.86 от ЗЗД. В частта, с която е отхвърлен
искът за заплащане на половината от погасената сума по договора за потребителски
кредит, сключен на 03.01.2007 г., решението не е обжалвано.
Във въззивната жалба на ищцата, както и в писмената защита, изготвена от
1
процесуалния й представител се излагат следните съображения: С.П. е погасила
ипотечния кредит, получен за закупуване на жилище, изцяло със свои средства и не се
установява, ответникът да е превеждал средства за погасяване на кредита. Поддържа
се, че паричните влогове са изключени от обхвата на съпружеската имуществена
общност /чл.21 от СК/, поради което те представляват „друго лично имущество“ по
смисъла на чл.23, ал.1 от СК.
Не се отрича, че ответникът е превеждал суми по сметката на ищцата, но се
твърди, че това не е извършено за погасяване на кредита, а за споделени текущи
разходи като пътувания, обзавеждане, разходи за децата и др. В писмената защита се
излагат и твърдения, които по същността си представляват свидетелски показания
/напр. за направени от ответника разходи за нощни заведения, алкохол и др./, поради
което не подлежат на обсъждане от съда.
Иска се отмяна на решението в частта, с която искът за заплащане на сумата от
86 462,05 лева е отхвърлен над 30 558,39 лева и уважаването му изцяло, съответно и в
частта относно претендираната мораторна лихва.
В жалбата на ответника К. Ц. П. и в писмените бележки, представени от
процесуалния му представител се твърди следното: К.Ц. не дължи на бившата си
съпруга заплащане на суми, представляващи припадащата му се ½ част от
задължението по договора за кредит поради факта, че през време на брака са
акумулирани достатъчно семейни средства с брачен произход и в режим на СИО в
„Първа инвестиционна банка“, която сума е била достатъчна за изплащане на
дължимите суми по кредита.
В подкрепа на твърдението, че кредитът е погасен със средства, представляващи
съпружеска имуществена общност, а не с лични средства на ищцата, подробно се
обсъжда движението на суми по банковите сметки с титуляри страните. Поддържа се
тезата, че ищцата е погасила задължението по кредита със средства, които са били в
банкови сметки с титуляр С.П., но са били спестени по време на брака общо от
съпрузите.
Иска се отмяна на решението в частта, с която исковите претенции са уважени и
отхвърлянето им изцяло.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, и като взе предвид оплакванията на страните жалбоподатели, намира
следното:
Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на
22.03.2003 г., е прекратен с влязло в сила решение, постановено на 13.07.2016 г. по гр.
2
дело № 74 764/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.
От представените две решения на Софийския районен съд, ГО, 145 състав,
постановени в производства по допускане и извършване на делба, се установява, че
придобитият през време на брака недвижим имот – апартамент с площ от 100,5 кв. м.,
находящ се в град София, район „***“, ул. „***“ № 10, е бил допуснат до делба при
равни квоти за страните и е поставен в дял на С.П..
В производството по допускане на делбата съдът е обсъдил претенцията на
ответницата в това производство – С.П., заявена на осн. чл.23 от СК за определяне на
по-голяма идеална част от правото на собственост върху жилището поради частична
трансформация на лично имущество в средствата за закупуването му. Съдът е приел,
че твърдяната частична трансформация на лични средства не е доказана и е допуснал
делбата при равни квоти.
Във фазата по извършване на делбата съделителите са предявили и претенции
по сметки за извършване на разходи във връзка с подобрения на съсобствения имот, за
заплащане на обезщетение за ползването му. Съдът е поставил в дял на С.П.
недвижимия имот и я е осъдил да заплати на съделителя К.П. за уравнение на дела му
сумата 117 081 лева.
В настоящото производство ищцата С.П. твърди, че е погасила изцяло с лични
средства задълженията по два договора за кредит, сключени през време на брака.
Поради възникналото солидарно задължение на двамата съпрузи и на осн. чл.127, ал.2
от ЗЗД е поискала от съда, да осъди ответника К.П. да й заплати половината от сумите,
които тя е заплатила за погасяване на кредитите, както и лихва за забава върху тези
суми на осн. чл.86 от ЗЗД.
Ответникът е оспорил исковите претенции с довода, че през периода, в който
ищцата е погасявала кредита, той е осигурявал издръжката на 4-членното семейство,
възлизащи на 245 722,21 лева разходи по разплащателна сметка за периода юли 2009 г.
– август 2016 г.; 217 564,02 лева разходи по дебитна сметка за периода 05.08.2009 –
03.08.2016 г.; 6 431,21 лева разходи по кредит-сметка за периода 05.08.2009 –
01.08.2016 г.
Видно от договор за банков кредит, сключен на 19.12.2006 г. между
„Райфайзенбанк“ ЕАД като кредитор и кредитополучателя С.П. и К.П. като съдлъжник,
банката се е съгласила да предостави на кредитополучателите сумата 120 000 лева за
закупуване на жилище в град София, район „***“, ул. „***“ № 10. Крайният срок за
погасяване на кредита е бил договорен за 15.12.2031 г.
По делото е представено „банково удостоверение“, издадено на 03.08.2018 г. от
3
„Райфайзенбанк“, в което е отразено, че към 17.07.2018 г. С.П. е погасила изцяло
задълженията към банката, произтичащи от договора за кредит.
На 23.08.2018 г. на ответника К.П. е била връчена нотариална покана, изходяща
от ищцата. В тази покана С.П. е посочила, че усвоената главница по договора за кредит
е в размер на 110 000 лева и че тя изцяло е погасила общия кредит, като е заплатила на
банката 179 924,11 лева. Поискала е, ответникът да й възстанови половината от
заплатената сума с оглед на обстоятелството, че съпрузите са солидарни длъжници по
договора за кредит.
Ответникът е отговорил на нотариалната покана, оспорвайки исканията на
ищцата и е предложил съсобственото жилище да бъде продадено, а получената от
продажбата сума – разделена между двамата.
Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство са допуснати
и приети съдебно-счетоводни експертизи.
От заключението на вещото лице С. М., прието от СГС, се установява, че за
погасяване на задълженията по договора за кредит, сключен на 19.12.2006 г., от
банкова сметка в „Райфайзенбанк“ с титуляр С.П., са преведени общо 172 924,11 лева
през периода 21.12.2006 – 06.08.2018 г. При извършената проверка по сметките на С.П.
вещото лице М. е установила, че са установени преводи на суми от К.П., но няма
плащания с посочено основание „За погашение на задължение по договор за кредит“.
Пред настоящата инстанция е допуснато допълнително заключение, изготвено
от вещото лице Л. З., в което е отразено движението на парични средства по банкови
сметки с титуляри страните по делото. От заключението се установява следното:
По банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр С.П. през
годините 2006-2016 г. е натрупан общ оборот в размер на 206 165,23 лева. През време
на брака по сметката в „Райфайзенбанк“ са преведени общо 21 500 лева, от които
11 500 лева през 2011 г. и 10 000 лева на 06.04.2015 г. с посочено основание на
преводите „захранване на сметка“. Към други сметки в „ПИБ“ АД и към сметки в
други банки са преведени 124 158,41 лева. В депозитни сметки е акумулирана обща
сума от 60 262,53 лева. За захранване на сметки на ищцата в „ПИБ“ през 2010-2011 г.
от сметки в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр К.П. са преведени общо 6 750 лева.
От сметките на С.П. не са правени преводи с основание „погасяване на кредит“.
За периода април 2015 – август 2016 г. от банковите сметки на С.П. е изтеглена в брой
сумата 62 297 лева.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че понятието „оборот“ означава
движение на паричните средства по съответните сметки, а „акумулирани средства“ –
налични средства към момента на транзакцията като салдо към определен момент или
4
към определен период.
Вещото лице е установило, че от дебитната сметка на К.П. са отразени голям
брой тегления на суми от банкомат за текущи разходи.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 32, ал.2 от приложимия към настоящия спор СК, съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството
– в случая за придобиване на семейно жилище. В случая не само по силата на СК, а и с
оглед клаузите на договора за кредит, двамата съпрузи са солидарни длъжници. От
събраните по делото доказателства се налага изводът, че през време на брака
ипотечният кредит е погасяван със семейни средства, тъй като се установява, че и
двамата съпрузи са допринасяли за издръжката на четиричленното семейство, двама от
членовете на което са малолетните деца на страните. Въпреки че погасителните вноски
са превеждани от банкова сметка, титуляр на която е ищцата, това не може да обоснове
извод, че до настъпване на фактическата раздяла с бившия й съпруг С.П. е погасявала
кредита с лични средства. Нещо повече, в случая с влязло в сила решение, постановено
в производството по делбата, е отречена трансформацията на лични средства на С.П. в
придобиване на жилището през време на брака.
В настоящия случай от значение е, каква част от задължението по договора за
кредит е била погасена от ищцата след настъпване на фактическата раздяла, когато
съвместният принос вече е отпаднал. Относно датата на фактическата раздяла пред
въззивния съд ищцата заявява, че същата е настъпила на 01.04.2015 г., а ответникът –
около Великден 2015 г. Съгласно публично достъпни данни, през 2015 г. празникът
Великден е бил на 12 април.
С оглед на трайната и непротиворечива съдебна практика, фактическата раздяла
е обективно състояние на отношенията между съпрузите, което се характеризира с
липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях. При наличие
на фактическа раздяла е налице основание да се приеме, че презумпцията за съвместен
принос е оборена. Поради това следва да се приеме, че след настъпване на раздялата
ищцата е погасявала кредита със свои лични средства.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че законосъобразно СГС
е приел, че искът с правно основание чл.127 от ЗЗД е основателен само за тази част от
сумите, които са били заплатени от ищцата след месец април 2015 г. Относно размера
на тези суми не се спори между страните.
Жалбата на ищцата С.П., която твърди, че кредитът е бил изцяло погасен с
нейни лични средства, е неоснователна.
Неоснователна е също и жалбата на ответника К.П.. Неговите оплаквания се
5
основават на твърдението, че след фактическата раздяла погасяването на остатъка от
кредита е било извършено със средства, спестени общо от семейството по време на
брака и вложени в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр на сметката бившата му
съпруга.
Тъй като в разпоредбата на чл.21, ал.1 от действащия СК паричните влогове не
са включени в съпружеската имуществена общност, същите представляват лично
имущество на съпруга, титуляр на влога, независимо дали придобиването на
средствата по този влог са резултат от приноса и на двамата съпрузи. Съпругът, който
не е титуляр на влога, но е допринесъл за набирането на средствата, разполага с иск по
чл.30 от СК, какъвто иск не е бил предявен от К.П..
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че поради неоснователността и
на двете въззивни жалби, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноските, направени от страните за производството пред настоящата инстанция,
следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4008/07.07.2020 г., постановено от Софийския
градски съд, I Гражданско отделение,19 състав, постановено по гр. дело № 13 502/2018
г. В ЧАСТТА, с която И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6