РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500105 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.
Варненчик” № 258, Варна Тауърс- Г, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 3389/22.10.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223110111573 по описа на РС-Варна за 2022 год., с което са
отхвърлени предявени по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК от дружеството –
въззивник срещу И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено
наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между стрА.те, че ответникът И.Н.И., действащ
като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с
ЕИК *********, със седалище гр. Варна дължи на ищеца „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна, следните суми:
сумата от 321, 84 лева – сбор от дължими суми, представляващи стойността
на предоставена на ответника мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ за периода 23.06.2020 год. до 31.05.2021
1
год. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна,
ул. „М.С.“ № 33-4-1, по единадесет броя фактури, издадени в периода
13.08.2020г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
12.07.2022г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 46,74 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка от сумите по
фактурите, за периода от датата на падежа за плащане на сумата по всяка
фактура до 01.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4391/13.07.2022 г. по ч. гр. дело № 9002/2022 г. по описа на РС- Варна.
В жалбата са наведени оплаквА.я, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано.
Неправилно е прието от съда, че по делото не е доказано, че ответникът
е потребител на ел. енергия за сочения от ищеца обект на потребление, както
и че не било доказано, че ответникът имал качеството на „небитов клиент“, в
резултат на което и неправилно е прието, че по отношение на ответника са
неприложими Наредбата № 1/14.03.2017 год. за регулирането на цените на ел.
енергията, както и Решение № Ц-29/01.07.2020 год., издадени от КЕВР, които
регламентират задължението на небитов потребител да заплаща цената на
мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“,
предоставена на небитов клиент, както и цената на тази мрежова услуга. Не е
съобразено, че абонатите на дружеството-доставчик на ел. енергия, както и
абонатите на електрозпределителното дружество се индивидуализират с
клиентски номер, с абонатен номер, както и с фабричния номер на средството
за търговско измерване на доставяните до обекта на потребление на абоната
количества електрическа енергия. Счита, че в случая е безспорно установено,
че ответникът е титуляр на партида с клиентски номер ********** и с
абонатен номер *** /номерът на обекта на потребление/, на който обект е
монтирано средство за търговско измерване /СТИ/ на доставяната до обекта
електрическа енергия с фабричен номер 1127031900425695; установено е
също, че средството за търговско измерване е тройно тарифен електромер,
който измерва активна ел. енергия на трифазни консуматори, т. е.,
електрическа енергия за небитови нужди, поради което и ответникът-
въззиваем, в качеството си на „небитов клиент“ дължи на ищцовото
дружество, въззивник, стойността на предоставената мрежова услуга „достъп
до електроразпределителната мрежа“ за процесния период, съобразно
представените по делото фактури, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка от посочените във фактурите суми за периода от
падежа на сумата по всяка фактура до 01.07.2022 год.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
2
процесуален представител, насрещната страна И.Н.И., действащ като
едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК
*********, със седалище г. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседА.е въззивникът поддържа жалбата си, а въззиваемият
поддържа подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Енерго
– Про Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, срещу
И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло
Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „М.С." ***, по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът
И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло
Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище гр. Варна дължи на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна,
следните суми: сумата от 321, 84 лева - сбор от дължими суми,
представляващи стойността на предоставена на ответника мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“ за периода 23.06.2020 год. до
31.05.2021 год. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в
гр. Варна, ул. „М.С.“ 33-4-1, по единадесет броя фактури, издадени в периода
13.08.2020г. до 02.06.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
12.07.2022г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 46, 74 лева,
представляваща сбора от мораторните лихви върху всяка от сумите по
фактурите за периода от датата на падежа за плащане на сумата по всяка
фактура до 01.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
4391/13.07.2022 г. по ч. гр. дело № 9002/2022 г. по описа на РС- Варна.
В исковата си молба ищецът е навел следните твърдения:
Ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено
наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, е клиент на ищцовото дружество по
договор за продажба на електрическа енергия за стопански нужди за обект на
потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ул. М.С. № 33-4-1.
Обектът на ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа
при резервирана мощност от капацитета на мрежата от 39 kW. Според
Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) при небитовите
потребители на електрическа енергия, какъвто е и ответникът, цената на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ се определя на ден,
съобразно предоставената мощност или ангажирА.я от потребителя капацитет
на ел. мрежата, дължи се за всеки ден, през който потребителят е
присъединен към мрежата и не зависи от ползваното количество електрическа
3
енергия.
Твърди, че сумите по процесните фактури съставляват стойността
предоставената на ответника мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ за месеците от юни 2020 год. до 31 май
2021 год. вкл. (на която дата електромерът на обекта на ответника е бил
демонтиран), които суми ответникът дължи на ищцовото дружество.
Съгласно чл. 38 от Общите условия на ДПЕЕ за незаплатените в срок суми
потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден.
Сумите по горните единадесет фактури не са заплатени в установения
срок, поради което ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по всяка фактура, за периода от падежа на
задължението по съответната фактура до 01.07.2022 год.
За удовлетворяване на вземА.ята му за горните суми, в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 9002/2022 год. по описа на РС-Варна, срещу която ответникът е
подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 и 2 ГПК, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на вземА.ята
му към ответника.
В съдебно заседА.е ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в
съдебно заседА.е, ответникът И.Н.И., действащ като едноличен търговец с
фирмено наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, чрез процесуален
представител, оспорва исковете. Твърди, че са недопустими, поради
противоречие между твърденията на ищеца, наведени в заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение и тези, наведени в исковата му молба
относно естество на процесната сума /относно основА.ето, на което се
претендира вземането/, а също и по отношение на твърдяния от ищеца обект
на потребление, по повод на който според ищцовото дружество между
стрА.те имало облигационно отношение за доставка на електрическа енергия.
В евентуалност оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между
стрА.те липсва договорно правоотношение за процесния период /юни 2020
год. – май 2021 год./. Оспорва да е сключвал с ищеца договор за доставка на
електроенергия за обект на потребление с адрес: гр. Варна, ул. „М.С." *** или
гр. Варна, ул. „М.С.", „до блок 45“. Не е сключвал и договор за
присъединяване към електрическата мрежа на апартамент на нито един от
горните два адреса. Твърди, че за процесния период юни 2020 год. – май 2021
год. в търговското си качество на „ЕТ Ивайло Иванов 2000" не е имал
договорно отношение за доставка на електроенергия с ищеца или с друго
лице; не е имал договорно отношение с ищеца или с друго лице за достъп до
електрическата мрежа. Твърди, че за обект на потребление - апартамент в гр.
Варна, ул. „М.С.", *** се извършва доставка на електроенергия за битови, а
4
не за стопански нужди, между ищеца и И.И. но не в търговското му качество
на едноличен търговец. За горния обект на потребление l регистрите на
ищцовото дружество ответникът И.И., без търговското си качество на
едноличен търговец, фигурира като битов потребител и е заведен с клиентски
номер **********.
По изложените съображения ответникът счита, че исковете са
недопустими и настоява за прекратяване на производството, а в евентуалност
– че са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателсва и взе предвид
становищата и доводите на стрА.те, прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно констативен протокол № 1061839/04.06.2020 год. служители на
„Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна са извършили
смяна на електромер на обект [на потребление] с абонатен номер ***,
находящ се в гр. Варна, ул. „М.С.“ /други данни липсват в протокола, вкл. и
какво представлява самия обект/, като е монтиран нов електромер с фабр.
номер 1127 0319 0042 5695; техн. данни: тип предпазител – автоматичен, 63
А; ел. табло, разположено на фасада извън имота. В протокола е посочено, че
„титуляр“ на обекта е ЕТ Ивайло Иванов 2000, с клиентски номер
**********. Видно от констативен протокол № 6193353/31.05.2021 год.
монтирА.ят на 04.06.2020 год. електромер с фабр. номер 1127 0319 0042 5695
е демонтиран.
В периода 13.08.2020 год. – 02.06.2021 год. ищцовото дружество е
издало единадесет броя фактури за предоставена мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ на база предоставена мощност от 39 kW,
на ЕТ „Ивайло Иванов 2000“ с ЕИК *********, с адрес на търговеца: гр.
Варна, ул. „М.С.“ до бл. 45, компютърна зала, с клиентски номер **********,
за обект с абонатен номер ***, УИН 32Z41***3, адрес на обекта: гр. Варна,
ул. М.С., бл. 33, ап. 4-1, електромер с фабр. № 1127 0319 0042 5695, както
следва: ф. № ********* от 13.08.2020 год. за периода 23.06.2020 – 22.07.2020
год. на стойност от 21, 13 лева; ф. № ********** от 15.09.2020 г. за периода
23.07.2020 г. – 22.08.2020 г. на стойност 29, 78 лева; ф. № ********** от
08.10.2020 г. за периода 23.08.2020 год. – 30.09.2020 год. на стойност 37, 48
лева; ф. № ********** от 05.11.2020 г. за периода 01.10.2020 г. – 22.10.2020
год. на стойност 21, 13 лева; ф. № ********** от 04.12.2020 г. за периода
23.10.2020 г. – 22.11.2020 г. на стойност 29, 78 лева; ф. № ********** от
05.01.2021 г. за периода 23.11.2020 год. – 22.12.2020 год. на стойност 28, 82
лева; ф. № ********** от 04.02.2021 г. за периода 23.12.2020 год. –
22.01.2021 год. на стойност 29, 78 лева; ф. № ********** от 04.03.2021 г. за
периода 23.01.2021 г. – 21.02.2021 г. на стойност 28, 82 лева; ф. №
********** от 05.04.2021 г. за периода 22.02.2021 год. – 22.03.2021 год. на
стойност 27, 86 лева; ф. № ********** от 05.05.2021 г. за периода 23.03.2021
год. – 22.04.2021 год. на стойност 29, 78 лева и ф. № ********** от
02.06.2021 г. за периода 23.04.2021 год. – 31.05.2021 год. на стойност 37, 48
5
лева.
От заключението на ССчЕ от 14.09.2023 год., изслушано в първата
инстанция, е установено, че всяка една от процесните фактури е включена в
дневника за продажбите на ищцовото дружество.
От заключението на СТЕ от 31.08.2023 год., изслушано в първата
инстанция, е установено, че за обект с аб. № ***, описан в констативните
протоколи от 04.06.2020 год. и от 31.05.2021 год. реално е предоставена
мощност от 39 kW. МонтирА.ят на дата 04.06.2020 год. електромер с фабр. №
1127 0319 0042 5695, е предназначен за измерване на активна енергия на
трифазни консуматори. Вещото лице не е посещавало обекта на потребление
с аб. № ***.
Видно от нот. акт 105/04.11.2020 год. И.Н.И. е признат за собственик на
следните недвижими имоти в гр. Варна, ул. „М.С." № 33 (тридесет и три): 10
(десет) кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор
10135.2560.227 по КК на гр. Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна,
район „Приморски" ул. „М.С." 33 (тридесет и три), целият с площ 193 кв. м.,
номер по предходен план 77 710 (седем седем седем едно нула), от кв. 26
(двадесет и шести), парцел ІІІ-10 и самостоятелен обект с идентификатор
10135.2560.227.1.4 по КК на гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район
„Приморски", ул. „М.С." 33 (тридесет и три), етаж 2 (втори), ап. 4 (четвърти),
намиращ се в сграда с идентификатор 10135.2560.227.1, с предназначение –
еднофамилна жилищна сграда, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент: с площ 66, 57 кв. м., ведно с принадлежщата му маза №
3 (три), с площ 8, 69 кв. м., ведно с 12, 098 % идеални части от общите части
на сградата.
От извлечение за фактури и плащА.я за период от юни 2020 год. до
06.06.2023 год. по партида с клиентски номер ***, с титуляр И.Н.И., без
търговското му качество на едноличен търговец, е видно, че на цитирА.я
клиентски номер са регистрирА. обекти на потребление с абонатни номера,
както следва: № **********; № **********; № **********; № 01034025259
и № **********.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Решението е процесуално допустимо, постановено е по допустими
искове, а доводите на ответника по исковете, настоящ въззиваем, наведени в
първата инстанция, за процесуалната им недопустимост, поради
противоречие между твърденията на ищеца, наведени в заявлението му за
издаване на заповедта за изпълнение и твърденията му, наведени в исковата
му молба, относно естеството на процесната сума, а също и относно
твърдяния от ищеца обект на потребление, настоящият състав счита за
неоснователни. Видно е от заявлението по ч. гр. дело № 9002/2022 год. на РС-
Варна и от исковата молба, че сумите се претендират за незаплатени
мрежови услуги за процесния период, предоставени на ответника за обект на
потребление с аб. № *** по партида с кл. № **********. Т. е., противоречие в
твърденията на ищеца – заявител няма, поради което и исковете са
6
процесуално допустими, съответно и първоинстанционното решение е
допустимо.
По основателността на исковете, съдът приема следното:
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, в приложимата редакция на нормата
ДВ, бр. 40 от 05.05.2020 год., в сила от датата на обнародването им битовите
и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно чл. 29, ал. 1 - 3 ПТЕЕ (ДВ, бр. 40/2020г., в сила от
05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурирА.те количества активна електрическа енергия, в съответствие
със СТИ и/или предоставена мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.
1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР) цени, като клиентите и
производителите, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа и други мрежови услуги по
електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на
независимия преносен оператор.
Анализът на цитирА.те разпоредби на чл. 28 и чл. 29 ПТЕЕ сочи, че за
да бъде ангажирана отговорността на ответника И. Н. И., действащ като
едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***,
към ищцовото дружество за заплащане на претендирА.те от последното суми,
е необходимо на първо място да се установи, че в процесния период (юни
2020 год. – 31.05.2021 год.) ответникът е бил клиент на ищцовото дружество
за доставка на електрическа енергия на обект на потребление с абонатен
номер *** и е купувал електрическа енергия за стопански (небитови) нужди,
т. е., че ответникът има качеството „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ.
В случая подобно доказване не е проведено. Не е установено какво
представлява въпросният обект на потребление с аб. № ***, не е установено
къде изобщо се намира, както и защо захранването му е трифазно, т. е., не е
установено при условията на пълно доказване, че в периода юни 2020 год. –
май 2021 год. ответникът изобщо е бил клиент на ищцовото дружество за
доставка на електрическа енергия за обект на потребление, заведен в
регистрите на ищцовото дружество като обект с аб. № ***. Това е достатъчно
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Доводите на въззивника, наведени във въззивната му жалба, че
изводите на първоинстанционния съд, че по делото не било доказано, че
ответникът е потребител на ел. енергия за сочения обект на потребление,
както и че не било доказано, че ответникът имал качеството на „небитов
клиент“, са неправилни и необосновА., настоящият състав счита за
неоснователни. Обстоятелството, че в регистрите на ищцовото дружество
ответникът Ивайло Николаев Иванов, действащ в търговското си качество
като едноличен търговец с фирмено наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с
7
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М.С."
***, фигурира като титуляр на партида за обект с аб. № ***, е индиция, но
само по себе си не е достатъчно да обоснове безспорен и категоричен извод,
́
че в периода юни 2020 год. – май 2021 год. между стрА.те е налице
облигационна връзка по договор за доставка на електрическа енергия за обект
с аб. № ***, за който обект, както се посочи по – горе, не е установено нито
какво представлява, нито къде се намира, а оттам да обоснове и извод, че
ответникът, действащ в търговското си качество на едноличен търговец, е
клиент на ищцовото дружество и купува ел. енергия за небитови (стопански)
нужди за този обект.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, във въззивната
инстанция е приключило в едно съдебно заседА.е, в което, извън изразеното
становище по съществото на спора, не са извършвА. други процесуални
действия, поради което и заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 780 лева е
прекомерно от гледище на изисквА.ята на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде
намалено на 480 лева, с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3389/22.10.2023 год., постановено по гр.
дело № 20223110111573 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс-
Г, да заплати на И.Н.И., действащ като едноличен търговец с фирмено
наименовА.е „Ивайло Иванов 2000" с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „М.С." ***, на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9