№ 18977
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. К.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110117176 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от С. Д. Г., ЕГН *********, с адрес:
гр. София, *****., срещу „СУПЕР БАНЯ“ ОДД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 8, ап. 86, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2953,00
лв., представляваща предоставена в заем на ответника за покриване на текущи нужди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до
окончателното плащане, и сумата 43,21 лв., представляваща платени банкови
комисионни във връзка с усвояването на договора за заем, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. Д. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са били обвързани от неформален договор за безлихвен заем, съгласно
който ищецът като заемодател предоставил в заем на ответното дружество от 14402,09
лв. за покриване на текущи нужди на дружеството, а ответникът като заемодател
следвало да върне заема при поискване от заемателя заедно с платените банкови
комисионни за преводите. Договорено било максималния размер на заема да е до
15000 лв. и да се усвоява при необходимост от дружеството, за да разплаща свои
сметки. Сумите били преведени по банкова сметка на ответното дружество, съответно
на 25.02.2022 г. сумата 1766 лв., на 18.03.2022 г. сумата 1478 лв., на 04.05.2022 г.
сумата 1520 лв., на 01.06.2022 г. с три нареждания всяко от които за сумата от по
1476,50 лв., на 29.07.2022 г. сумата от 3020 лв. е на 07.09.2022 г. сумата от 2188,59 лв.
Ответното дружество извършило частично погасяване на дължимите суми по заема на
дата 07.02.2023 г. до размера на 11449,09 лв., като останала непогасена сумата от 2953
лв., представляваща неплатена част от усвоената на 09.07.2022 г. сума в размер на
764,41 лв. и усвоената на 07.09.2022 г. сума в размер на 2188,59 лв., които претендира.
Ищецът твърди също така, че за извършените преводи е платил банкови комисионни в
общ размер на 43,21 лв., които към момента не са погасени, съгласно уговореното
между страните, поради което претендира и тази сума. Претендира се и законна лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
1
Ответникът „СУПЕР БАНЯ“ ООД в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който не оспорва съществувалото договорно правоотношение, но
оспорва иска при възражения, че ищецът не е внесъл по сметка на ответното
дружество сумата от 14402,09 лв. Твърди, че с трите платежни нареждания от дата
01.06.2022 г., всяко от които в размер на по 1476,50 лв. не са внесени действително
сумите, като втората вносна бележка с час 13:10:29 представлява на сторно на внесена
на същия ден с вносна бележка от час 13:06:32 сума в размер на 1476,50 лв., която
сума по-късно с платежно нареждане от час 13:13:41 е внесена отново. При тези
твърдения и с оглед признатото от ищеца плащане в размер на 11449,09 лв. счита, че
предоставения заем е погасен изцяло. Оспорва страните да са договорили банковите
комисионни да са за сметка на заемателя, поради което оспорва дължимостта на
претендираната сума от 43,21 лв. При тези възражения моли за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че същите са обвързани
от неформален договор за заем, по силата на който ищецът е следвало при нужда от
ответното дружество да превежда по негова банкова сметка суми до размера на 15 000
лв., които заемателят следвало да върне при поискване от заемодателя, както и че за
погасяване на предоставения заем ответното дружество е превело на ищеца на дата
07.02.2023 г. сумата от 11 449,09 лв.
От представените по делото писмени доказателства, както и от изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредита като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че ищецът е превел по банкова
сметка на ответното дружество в „Обединена българска банка“ АД, суми в общ размер
на 11 449,09 лв., както следва: на 25.02.2022 г. – 1 766,00 лв.; на 18.03.2022 г. – 1 478,00
лв.; на 04.05.2022 г. – 1 520,00 лв.; на 01.06.2022 г. – 1 476,50 лв.; на 29.07.2022 г. – 3
020,00 лв.; на 07.09.2022 г. – 2 188,59 лв. Експертът е посочил, че от 01.06.2022 г. са
приложени три вноски бележки, както следва: от 01.06.2022 г., 13:06 часа за извършен
превод на сума в размер на 1476,50 лв.; от 01.06.2022 г., 13:10 часа за сторниран
превод в размер на 1 476,50 лв., т.е. с него се анулира първият превод; от 01.06.2022 г.,
13:13 часа за извършен превод на сума в размер на 1476,50 лв. Съгласно заключението
на вещото лице, ответното дружество е превело по сметка на ищеца, сума в общ
размер на 11 449,09 лв. на 07.02.2023 г.
От представените вносни бележки от страна на ищеца, се установява, че освен
заемните суми, същият е заплатил и банкови комисионни в общ размер на 34,35 лв.,
както следва: 5,30 лв. на 25.02.2022 г.; 4,43 лв. на 18.03.2022 г.; 4,56 лв. на 04.05.2022 г.;
4,43 лв. на 01.06.2022 г.; 9,06 лв. на 29.07.2022 г.; 6,57 лв. на 07.09.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно трайно установената съдебна практика заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато
такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в
2
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е
предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът
да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. И ако върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи, че е дал заемни средства, то при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на
волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало
от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от
закона доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването
на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.
В случая между страните не е спорно, че са обвързани от неформален договор
за заем, по силата на който ищецът се е задължил при нужда от ответното дружество,
да превежда по негова банкова сметка суми до размера на 15 000 лв., които заемателят
е следвало да върне при поискване от заемодателя. Спорен между страните е въпросът
досежно размера на предоставената заемна сума. От представените доказателства по
делото, както и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установи по
категоричен начин, че ищецът е превел по банкова сметка на ответното дружество
суми, чийто общ размер възлиза на 11 449,09 лева. Така посочената сума, се
установява, че е върната от ответника по банкова сметка на ищеца на 07.02.2023 г.
Доколкото ищецът не доказа по делото да е предоставил в заем сума по-голяма от 11
449,09 лева, то и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Досежно претенцията за банкови комисионни съдът намира следното:
действително от представените вносни бележки се установява, че ищецът е заплатил
банкови комисионни в общ размер на 34,35 лв. /с оглед извършеното сторно на
първото платежно нареждане от 01.06.2022 г./ За да се уважи исковата претенция за
банкови комисионни, в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже по делото
наличието на уговорка между страните, съгласно която банковите комисионни за
преводите да са за сметка на заемателя, както и техния размер. С доклада по делото на
ищеца са дадени указания, че не сочи доказателства относно съществуването на
подобна уговорка, като въпреки това, ищецът не е ангажирал доказателства в този
смисъл. С оглед изложеното, съдът намира и тази претенция за недоказана, поради
което искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 400,00 лева – депозит за
експертиза и 600,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, доколкото размерът му е
съобразен с фактическа и правна сложност на делото и защитавания материален
интерес. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за производството в общ размер на 1000,00 лв.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Г., ЕГН *********, с адрес: гр. София, *****.,
срещу „СУПЕР БАНЯ“ ОДД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 8, ап. 86, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2953,00 лв.,
представляваща предоставена в заем на ответника за покриване на текущи нужди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до
окончателното плащане, и сумата 43,21 лв., представляваща платени банкови
комисионни във връзка с усвояването на договора за заем, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН *********, с адрес: гр. София, ул. „21-ви век“ № 21, ет.
2, ап. 4, да заплати на „СУПЕР БАНЯ“ ОДД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 8, ап. 86, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 1000,00 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4