Определение по дело №156/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260173
Дата: 24 март 2021 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20215000600156
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260173

 

           Пловдив,  24.03.2021г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                            ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА   

 

                                               

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 156/21г. по описа на съда, образувано по жалба на лишения от свобода И.Д.А.  против Определение от 25.02.2021г. по чнд № 106/21г. на Окръжен съд Пазарджик.

                                                   

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното определение състав на Пазарджишки окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения И.Д.А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд№ 2588/20г. на Районен съд Пловдив.

 Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата си изложил доводи, свързани с трудовата му ангажираност в местата за лишаване от свобода. Претенцията е насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно данни, от които да се направи извод, че А. при досегашният си престой в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Изводите на съда са правилни.

За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне.

Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от страните.

Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка. 

В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.

От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати.

При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с поправянето на лишения от свобода А., приложението на института на  УПО спрямо него е процесуално недопустим.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу него жалба без уважение.

           При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

  Не могат да бъдат споделени възраженията, свързани с трудовата му ангажираност в пенитенциарното заведение. Полагането на труд по време на изтърпяване на наказанието носи законов бонус на осъдения, като отработените дни намаляват срока на наказанието, което следва да бъде изтърпяно, но това обстоятелство не е от такъв характер, че само по себе си да доведе до условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Настоящият състав обръща внимание на жалбоподателя, че с преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над него, какъвто е настоящият казус, то тогава основания за УПО липсват.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.02.2021г. по чнд № 106/21г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.