№ 35428
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20241110116345 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 26, ал.4, вр. ал.1
от ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, под евентуалност по чл. 55, ал. 1, пр. III от
ЗЗД от Е. Д. Д. срещу „Частна детска градина „П““ ЕООД за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 6.1.2 договор за престоя, възпитанието и
обучението на детето А С К от 08.11.2023 г.; и и за заплащане на сумата 1275,00
лева, от които 1035,00 лв. – месечна вноска, 120,00 лв. за униформа, 120,00 лв. за
учебни помагала, платена без основание, под евентуалност - на отпаднало
основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че между страните е
сключен договор на 08.11.2023 г. за престоя, възпитанието и обучението на
детето на ищцата срещу месечна такса от 1030,00 лв. Твърди се, че то било под 2
г. и не е прието в общинска детска градина. Наложило се през м.окт.2023 г.
ищцата да се обърне към ответника. Проведени били две срещи, на които ищцата
съобщила на представител на ответника, че детето продължава да участва в
класирания за общинска градина и че при евентуален прием ще прекрати
договора с нужното предизвестие. На срещите представител на ответника я
уведомил, че приемът в частната градина е от 01.01.2024 г., посъветвал по-рано
да запише детето поради завишения интерес към мястото, както и че практиката
в градината е прием на деца на или близо до навършване на 2 г., и детето й би
било прието от м.април 2024 г. Предоставен й договор, който не подлежал на
промени, а противен случай нямало да се сключи. В деня на сключването му
ищцата заплатила на ответника сумата общо 1275,00 лева, от които 1035,00 лв. –
месечна вноска, 120,00 лв. за униформа, 120,00 лв. за учебни помагала. Твърди
се, че през м.12.2023 г. детето е класирано в общинска ясла. На 05 и 13. 12.2023 г.
ищцата писмено уведомила ответника, че прекратява договора и иска
възстановяване на платените суми. Получила отказ, освен за сумите за учебни
помагала и униформа, на основание чл. 6.1.2 от договора. Ищцата счита, че
клаузата на чл. 6.1.2 е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 4, 10 и т.20 от
ЗЗП, противоречи на добрите нрави и нищожна по съображения, че в договора
не е ясно посочено за какво е платена сумата 1035 лв. – т.нар. гаранционна
вноска или авансова месечна такса; в оспорената клауза е посочено, че има
обезпечителна и обезщетителна функция, като вреди за ответника няма; сумата
се „губи“ при прекратяване на договора в определен период; клаузата не е
1
индивидуално уговорена – представен е предварително написан типов договор и
позволява на ответника-търговец да задържи платените от ищцата-потребител
суми и в случай, че последният се откаже да сключи или изпълни договора, а не
предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при
несключване на договора от търговеца. Поддържа, че сумата за униформа не е
предвидена в договора, а неговото изпълнение не е започнало и не е
предоставена услугата за нея. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да
й заплати 1035,00 лв. – месечна вноска, 120,00 лв. за униформа и 120,00 лв. за
учебни помагала, предвид недействителността на клаузата, прекратяването на
договора, евентуално поради настъпване на обективна невъзможност за
изпълнението му – прием на детето в общинска ясла, доколкото не е възможно
да бъде записано и на двете места.
Ответникът оспорва исковете. Не възразява по твърденията за сключване
на договора и плащане на сумите. Поддържа, че договорът е изпратен на ищцата
за съгласуване и не са постъпили възражения от нея, в т.ч. предвид че същата е
адвокат. Счита клаузата на чл. 6.1.2 от договора за валидна. Пояснява, че според
чл. 6.1.1 от договора мястото в градината на детето се счита за запазено след
внасяне на гаранционна вноска равна на една месечна такса. Гаранционната
вноска позволява на градината да работи с пълен капацитет, без да превишава
максималния брой деца в група, който е до 15 деца. Представлява последната
дължима сума при завършване на обучението в ЧДГ „П” /за което е необходимо
писмено уведомление един месец преди ползването на същата, съобразено с
отчетния период на градината, а именно 1-во до 5-то число на месеца/, и се
прехвърля автоматично за всяка следваща учебна година, като уговорката има
действие на дългосрочно споразумение до последния договор, сключен между
възложителя и изпълнителя. Според чл. 6.1.2, гаранционната вноска има
обезпечителна и обезщетителна функция и може да се ползва единственно и
само като последна такса към детската градина, при завършване обучението на
детето или съответно при прекратяване на договора едностранно от
възложителя, при спазване сроковете, уговорени подробно в Договора за
обучение и възпитание. Тази вноска не подлежи на връщане при никакви
хипотези и условия, нито при прекратяване и разваляне на договора, а само дава
възможност и право на възложителя за ползване на услугата, при условията и по
реда, предвидени в Договора. При отказ от страна на възложителя за ползване на
услугата за този един месец, гаранционната вноска се губи и не подлежи на
възстановяване. Ответникът счита, че уговорката за т.нар. гаранционна вноска
има характер на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД и предвид развитието
на правоотношението между страните не подлежи на връщане – плащането й е с
цел да потвърди сключването на договора и да гарантира мястото на детето в
градината; има функция и на аванс. По прекратяването на договора ответникът
не оспорва, че е получил уведомление за едностранно прекратяване без
предизвестие, в който случай на осн. чл. 8.6 от договора страните са уговорили,
че се губи гаранционната вноска и в тази хипотеза има характер на неустойка.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.
4, вр.ал. 1 от ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл.
клаузата, която оспорва, и съответно че уговорката по чл.6.1.2 е неравноправна и
недействителна по изложените в искова молба твърдения, в т.ч. преговорите по
сключване на договора. В доказателствена тежест ответника, на осн. чл. 146, ал.
4 от ЗЗП е да установи, че условията по клаузата от договора е индивидуално
уговорена, за което се указва, че не сочи доказателства.
За да възникне правото на парично вземане по главния иск по чл. 55, ал.
1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
2
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание, респ. не е бил налице годен
юридически факт - недействителност на клаузата по която е платено, липса на
уговорка. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва
да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото,
съобразно изложените твърдения в отговора за правната същност на даденото, в
т.ч. при едностранно разваляне на договора е уговорена неустойка за това;
евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи
доказателства.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД необходимо е да се
установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е
постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага
от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е на отпаднало правно
основание – развален договор от ищцата, като възложител и изправна страна по
него. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва
да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото,
съобразно изложените твърдения в отговора за правната същност на даденото, в
т.ч. при едностранно разваляне на договора е уговорена неустойка за това;
евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи
доказателства.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. III, във вр. чл. 267, вр. чл. 89 от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е на отпаднало правно основание – развален
договора по право поради настъпване на обективна невъзможност за изпълнение
по него от страните. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото, съобразно изложените твърдения в отговора за правната същност на
даденото, в т.ч. при едностранно разваляне на договора е уговорена неустойка за
това; евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи
доказателства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата, като възложител, и ответника, като
изпълнител, са сключили договор за престоя, възпитанието и обучението на
детето А С К от 08.11.2023 г., ищцата е заплатила на ответника сумите предмет
на осъдителните претенции; на 05 и 13.12.2023 г. ответникът е получил
уведомление за прекратяване на договора от ищцата; детето е класирано през
м.12.2023 г. в общинска ясла.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, както и
искането по чл. 164 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
3
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца, при режим на
довеждане, за датата на насроченото съдебно заседание за установяване на
посочените обстоятелства по молба-уточнение от 14.05.2024 г., като УКАЗВА на
страната, че ако не доведе свидетел в с.з., делото ще се гледа без тези
доказателства, на осн.чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2024 година от 11,20 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от отговор
на искова молба, с приложения.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4