№ 170
гр. С.З., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.П.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „********, представляван от законния си
представител Д.С.Д. - изпълнителен директор, действащ чрез юрк.Л.Д., срещу
постановление на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) от 29.07.2021 г. по
изп. дело № 13/2015 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба (СИС)
при Районен съд - К., с което производството по изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди се, че постановлението, с което изпълнителното производство е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е неправилно и
незаконосъобразно.
Изпълнително дело № 20155510400013 г. по описа на СИС при Районен
съд - К. било образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2015 г.,
издаден по ч.гр.д. № 2287/2014 г. на Районен съд - К. против ИЛ. ЛЮБ. АР.,
ЕГН **********, с адрес с.Ш. ул. *****. С молба на взискателя с изх.№ 04-
08-10/01.11.2017г. е поискано от ДСИ да бъде издадено удостоверение по чл.
456 от ГПК за размера на вземането по изп.д. № 13/2015 г., по силата на което
да се присъединят като взискател по образуваното от ЧСИ И.С. по изп.д. №
42/2010 г. против същия длъжник. Издадено било удостоверение №
4526/08.11.2017 г., въз основа на което същите се присъединили в
производството по изп.д. № 42/2010 г. по описа на ЧСИ И.С.. Считат, че в
случай че взискателят се е присъединил по друго изпълнително дело въз
основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК, то не са налице условията за
1
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
На основание гореизложеното молят да се отмени постановлението от
29.07.2021 г. на ДСИ в СИС при Pайонен съд - К. по изп.д. №
20155510400013, с което на основание чл. 433, ал.1. т.8 от ГПК
производството е прекратено като неправилно и незаконосъобразно и да се
възобнови производството по изпълнителното дело.
В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от
другата страна по делото длъжника ИЛ. ЛЮБ. АР..
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени
мотиви по обжалваните действия от ДСИ С.Х., с район на действие Районен
съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без
уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана.
Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ДСИ С.Х..
Въззивният съд след като обсъди становищата на страните,
събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и
същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
Изпълнително дело под № 20155510400013 по описа на ДСИ С.Х., е
било образувано по молба с вх. № 343/30.01.2015 г. на взискателя и
жалбоподател „Б.П.“ ЕАД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „***********, към която е бил приложен и
съответниния изпълнителен лист от 21.01.2015 г., издаден по ч. гр. д. №
2287/2014 г. по описа на Районен съд — К., с който ИЛ. ЛЮБ. АР., ЕГН –
**********, е била осъдена да заплати на взискателя сумата от 1 160,64 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2014
г., до окончателното изплащане на сумата, както и 25 лв. съдебни разноски по
делото.
В рамките на изпълнителното производство са били предприети
действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжника ДСИ е
извършила справки в Община К., Дирекция „МДТ“ – за декларирани МПС и
ППС, както и за имотното състояние на длъжника; ОД „Земеделие“ – за
регистрирани собствени и наследствени земи; НАП – за наличие или липса на
задължения или обезпечителни мерки;
ДСИ е изготвила покана за доброволно изпълнение до длъжника, която
му е била връчена лично на 04.02.2015 г. С поканата за доброволно
изпълнение ДСИ е уведомила длъжника за започналото принудително
изпълнение и наложените обезпечителни мерки.
На 05.06.2015 г. е постъпила молба от пълномощника на взискателя с
искане да бъдат наложени възбрани върху два броя недвижими имоти,
собственост на длъжника.
На 03.11.2017 г. е постъпила молба от пълномощника на взискателя с
искане да им бъде издадено удостоверение по чл.456 от ГПК за размера на
вземането, по силата на което да се присъединят като взискател по
образуваното от ЧСИ И.С. изп.дело № 42/2010 г. против същия длъжник.
При справка с книжата по делото съдебният изпълнител е констатирала,
2
че в продължение на две години взискателят „Б.П.“ ЕАД не са поискали
извършването на изпълнителни действия, поради което са настъпили
законовите предпоставки изпълнителното дело да бъде прекратено на осн.
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е издала постановление за прекратяване в този
смисъл.
Връчила е на страните съобщение за прекратяване на изпълнителното
производство по изп. дело № 13/2015 г., което взискателят го е получил на
14.09.2021 г., а длъжникът - на 13.09.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима тъй като е
редовна, подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител в предвидения от закона срок за
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази
правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има
задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не
е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това
какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящият случай се установява посоченото основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК -
бездействие на взискателя в продължение на две години за периода от
образуване, респ. връчване на призовката за доброволно изпълнение през м.
февруари 2015 г.
Следователно изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона най-късно през м. февруари 2017 г., независимо кога е прогласено
същото.
Подадената молба за пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника не налага различен извод. Съгласно мотивите към т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК по тълк. д. № 2/2013г, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
3
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая не са
налице реално извършени изпълнителни действия от момента на подаване на
молбата за образуване на изпълнително производство до прекратяването му,
нито е посочен нов изпълнителен способ от взискателя, нито последният е
поискал извършването на изпълнителни действия за събиране на паричното
вземане, предмет на делото, поради което е налице прекратителното
основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Не съставлява подобно действие и присъединяването към висящото
изпълнително производство на ЧСИ И.С., независимо от обстоятелствата дали
в него се предприемат действия на принудително изпълнение.
Съгласно чл.456, ал.1 и ал.2 от ГПК последиците от присъединяването
се изразяват в придобиване на права от присъединения взискател в
производството в същия обем като правата на първоначалния взискател, като
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и
присъединения взискател.
Анализът на нормата обуславя изводът, че последиците от
присъединяването, засягащи правната сфера на присъединеният взискател, се
отнасят до изпълнителното производство, към което се е присъединил, а не
към изпълнителното производство, образувано по негова молба.
С оглед на това не може да се приеме, че извършваните в
производството на ЧСИ И.С. действия на принудително изпълнение
прекъсват двугодишния срок по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК в производството по
изп.д. № 20155510400013 на ДСИ в СИС при Pайонен съд - К..
По изложените съображения постановлението на ДСИ от СИС при
Районен съд - К. от 29.07.2021 г. за прекратяване на производството по изп.
дело № 13/2015 г. по описа му е в правилно приложение на процесуалния
закон, а жалбата, подадена срещу него следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Б.П.“ ЕАД, ЕИК
№ ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********,
представляван от законния си представител Д.С.Д.-изпълнителен директор,
действащ чрезц юрк.Л.Д., срещу постановление на ДСИ от 29.07.2021 г. по
изп. дело № 13/2015 г. по описа на СИС при Районен съд - К., с което
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5