№………./………..2019г.
гр. ****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседА.е, проведено на четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА К.
ИВАНКА Д.
при секретар Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдията К.
въззивно гражданско дело № 105 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба № 78337/27.11.2018г. от А.И.Р., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Н., против решение №
4445/07.11.2018г. по гр.д. № 4367/2018г. на 24-ти състав на ВРС, в частта в която като е прекратен брака
й с Т.Н.Р. с развод, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК, е прието, че вина носят
и двамата съпрузи, т.е. и тя самата, в
частта, в която родителските права по отношение на роденото от брака дете А
Т.Р., р. 08.09.2011г. са предоставени на бащата Т.Н.Р., в частта, в която местоживеенето на детето А Т.Р. е определено при
бащата Т.Н.Р. *** и в частта в която
й е определен режим на лични отношения с детето А, р. 08.09.2011г.
Считайки първоинстанционното решение в обжалвА.те части за
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, по
изложените за това съображения, въззивницата иска да бъде отменено и
постановено друго.
Постъпила е и жалба № 78381/27.11.2018г. от от А.И.Р., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д.Д., против решение № 4445/07.11.2018г. по гр.д. № 4367/2018г. на
24-ти състав на ВРС, в частта в
която при прекратяване на брака й с Т.Н.Р. с развод е прието, че вина носят и
двамата съпрузи, т.е. и тя самата, в
частта, в която родителските права по отношение на роденото от брака дете А
Т.Р., р. 08.09.2011г. са предоставени на бащата Т.Н.Р., в частта, в която местоживеенето на детето А Т.Р. е определено при
бащата Т.Н.Р. ***, в частта в която
й е определен режим на лични отношения с детето А, р. 08.09.2011г. и в частта в която е осъдена да заплаща
за детето месечна издръжка в размер на 127.50лв., считано от датата на влизане
на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката. Иска да бъде постановено, че вина за
разстройството на брака тя няма и виновен е само Т.Р.. Иска да й бъдат предоставени
родителските права по отношение на роденото от брака дете А, р. 08.09.2011г.,
да бъде определено местоживеенето на детето при нея в гр. ****, ****, да бъде
определен на бащата режим на лични отношения с детето А, в смисъла, изложен в
жалбата, както следва: за първите шест
месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора
смяна на училище-всеки понеделник от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00ч. в
сградата на ДСП-**** в присъствието на психолог, а когато е първа смяна на
училище-всеки понеделник от месеца от 14.00ч. до 16.00ч. в сградата на ДСП-****
в присъствието на психолог, както и на рождения ден на детето-08.09. и на
рождения ден на бащата-14.01. в посочените часове, в зависимост от смяната на
детето в училище в сградата на ДСП-**** в присъствието на психолог; след изтичане на шестте месеца, както
следва: ако детето е втора смяна на училище-всеки понеделник и всеки
четвъртък от месеца за времето от 10.00ч. до 12.00ч. в сградата на ДСП-**** в
присъствието на психолог, а когато е първа смяна на училище-всеки понеделник и
всеки четвъртък от месеца от 14.00ч. до 16.00ч. в сградата на ДСП-**** в
присъствието на психолог, както и на рождения ден на детето-08.09. и на
рождения ден на бащата-14.01. в посочените часове, в зависимост от смяната на
детето в училище в сградата на ДСП-**** в присъствието на психолог. Иска още бащата
бъде осъден да заплаща на детето си А месечна издръжка в размер на 1000.00лв. с
падеж 1-во число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и месечна
издръжка за детето в размер на 7000.00лв., за период от една година до
завеждане на иска, ведно със законната лихва при просрочие. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
В
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Т.Н.Р., ЕГН **********
***, чрез адв. Д.Ч. оспорва въззивните жалби като
неоснователни. Иска решението в
обжалвА.те части да бъде
потвърдено.
В редовно проведените о.с.з. стрА.те лично
и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си изразени във
въззивната жалба, съответно в писмения отговор.
В с.з. на 03.09.2019г. А.Р., чрез
процесуалния си представител предлага споразумение, в следния смисъл: съдът да
не се произнася по въпроса за вината; родителските права да бъдат предоставени
на бащата, като режимът на лични отношения бъде споделен между двамата родители
по равно-една седмица при единия родител и една седмица при другия, като бащата
не се ползва от заповедта по гр.д. № 169/2019г. на ВОС. Майката е съгласна да
заплаща месечна издръжка в размер на 250.00лв. за детето. Т.Р., действащ чрез
своя процесуален представител заявява, че не приема предложеното споразумение.
В хода на устните състезА.я на 04.09.2019г.
А.Р., чрез адв. А.Г. се моли да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А.. Смята, че бащата не желае да
полага грижите за дъщеря си, въпреки, че претендира упражняването на родителските
права. Между майката и детето съществува силна емоционална привързаност, но в
следствие на поведението на бащата се е стигнало до там, детето да не вижда майка си вече два месеца. Въпреки, че е
изчистено името на бащата, че не е оказвал сексуално насилие по отношение на
детето, то пак смята, че е неприемливо бащата да отглежда дъщеря си, да я къпе
и извършва всичките ежедневни дейности, предвид пола и възрастта й. Тя от своя
стрА може да разчита на помощта на родителите си при отглеждането на А.. Дори и
да се приеме, че не е осъществявано по отношение на момиченцето сексуално
насилие от бащата, то е било жертва на психическо и емоционално такова, стАло
свидетел на кавгите в семейството. Майката от своя стрА е възпитавала и
образовала детето, така, че личното му развитие не е ощетено. Ако не се
възприеме от съда казаното дотук и родителските права бъдат предоставени на
бащата, А.Р. моли за широк режим на лични отношения, като детето пребивава при
всеки от родителите си по една седмица или по един месец, като тя му заплаща
издръжка от 250.00лв. месечно. Ако този широк режим бъде възприет като
споделено родителстване, то моли за режим, като в привременните мерки: от петък
от 17.00ч. до неделя до 17.00ч., един месец през лятото, когато бащата не е в
отпуск, респективно на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както
и всяка сряда от 16.00ч. до 20.00ч. Ако съдът приеме, че режимът на лични
отношения следва да е стеснен, поради поведението на майката, то се моли
срещите да се провеждат в защитена среда, така, че детето да се чувства
спокойно, като вижда майка си и да знае, че има майка. Същото становище
поддържа в представените по делото писмена защита. Моли се лично, да й бъде
дадена възможност от съда да отглежда детето си, а не да го среща за определено
време и в присъствието на някакви хора, да докаже, че се е променила и е
осъзнала грешките си, като съжалява за поведението си през изтеклата една
година. Обяснява поведението си с грешните съвети, които е получавала от хората
и от оргА.зациите, които са я съветвали. Представя личното си становище по
делото с молба вх.док № 28574/30.09.2019г.
Т.Р. от своя стрА също моли да му
бъдат предоставени родителските права по отношение на детето А.. Като родител
намира за неприемлива идеята дъщеря му да израстне без майка. Гарантира, че
когато детето пожелае да се срещне с нея, няма да огрА.чава срещите им. Иска
съдът да способства с решението си дъщеря му да има спокойно детство, нормален
живот, ходене на училище, извънкласни зА.мА.я, игри. Изказва задоволството си
от подновените контакти с детето, при което то демонстрира щастие, показва
топлина и обич към него.
ДСП-****, чрез юк ***. моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Намира, че промяна във фактическата обстановка при постановяване на
решението на ВРС и настоящия момент няма.
И събрА.те във въззивната инстанция доказателства доказват правилността
на първоинстанционното решение. За да има напредък в отношенията с майката, тя
би следвало да осъзнае собствената си отговорност и най-вече, че детето има
негови, собствени потребности, различни от тези на майка си, но последната взе
още не осъзнава последиците от действията си, това което е причинила на детето
и продължава да причинява. Пропуснатото, не ще може да се компенсира по-късно.
Тя не може да разчита и на подкрепа от обкръжаващите я. И майка й и А.Р. продължават
да търсят детето, въпреки наложената
мярка за закрила по отношение на него и това, че не трябва да го
доближава.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Т.Р. е предявил
иск срещу А.Р., с правно основА.е чл. 49, ал.1 СК за прекратяване на сключения
на 24.09.2006г. между тях граждански брак, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на
съпругата, съединен с небрачни искове по чл. 59 СК за предоставяне
родителските права по отношение на роденото от брака на 08.09.2011г. дете – А Р.,
за определяне местоживеене на детето при бащата на адрес: гр. ****, ****, за определяне
режим на лични отношения с майката и иск по чл. 143, ал. 1 СК за заплащане на
сумата от 127, 50 лв., претендирА като месечна издръжка, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законно основА.е за
нейното изменение или прекратяване.
Излага, че отношенията в семейството
се влошили в последните няколко години след ражданто на детето им А, р.
08.09.2011г. А.Р. посещавала твърде
често лекари, смятайки, че е болна от различни болести, но след раждането на
детето, тя пренесла тревогите си и по отношение на него, проявявайки признаци
на хипохондрия. Същевременно нито тя, нито детето имали сериозни заболявА.я.
През 2015-2016г. си въобразила, че тя и детето страдат от алергии и започнала
да посещава алерголози. В тези си действия получавала пълната подкрепа на
родителите си. Освен от болести А.Р. имала фобии от бактерии. Готвела само супи
за детето и смятала, че всички други хрА. са нездравословни и пълни с вредни
съставки и бактерии. Същевременно отказвала да поддържа хигиената в дома, очаквайки
той да чисти, обяснявайки поведението си с алергия към домашен прах и
почистващи препарати. По съображения, че причиняват алергии и болести, забрА.ла отглеждането на саксийни
цветя в дома. Той приготвял хрА, гладел дрехите си, полагал грижите за дома и
семейството. Тя не се грижела за него и не се интересувала от нуждите му.
Настоявала да напусне работата си и да си намери работа свързА с продължителни
отсъствия от дома, на борда на кораб, на камион и др., т.к. считала тези
професии за доходоносни. Винаги игнорирала мнението му на съпруг, а на първи
план изтъъквала своята майка. Скоро след като се нанесли в новопостроеното си
жилище в гр. ****, ул. „Черни връх”, № 3, А., под влиянието на родителите си
започнала да настоява да го продадат и се установят в крайните квартали, където
въздухът е по-чист. Противопоставяла се на съпруга си във всичките му опити да
поддържа жилището в добро състояние. Неприятно било да кА. гости вкъщи, дори
собствените си роднини, поради занемареното му състояние. През 2016г. при тях
се нанесла майката на съпругата му, бивайки по думите на последната от дълги
години жертва на домашно насилие,
извършвано от баща й. Изпитвали притеснение дали баща й няма да дойде да търси
жена си. Хубавото в случай било, че майката на А. поела всички грижи за
жилището. Започнал обаче да се чувства като гост в дома си. Постепенно съпругата
му започнала да огрА.чава зА.мА.ята с хобитата му, а тя нямала свои лични зА.мА.я.
Влязла в пререкА.я с приятелите му от преди брака и настоявала да не се среща с
тях. Постепенно семейството остАло без приятелски кръг. Но тя не желаела да
правят нищо заедно, не желаела да прекарват време заедно. Не излизали на вечери,
на театър, на кино и на други обществени места, поради страх от зараза с
вируси. Не водела детето на детски рождени дни, пак от страх да не се разболее при
контактите с много деца, огрА.чавайки по този начин социалните му контакти,
препятствайки и нормалното му психо-емоционално развитие. Влизала в конфликти с
неговата майка, поради сприхавия си характер. Не позволявяла родителите му да
вземат и гледат детето А. Не желаела дъщеря им да се среща с дъщерята на брат
му, понеже смятала, че е гледА зле и я заразява с болести. Въобразила си, че
майка му удряла А, което според ищеца не е вярно, но съпругата му използвала
това като претекст за да прекъсне емоционалната връзка на детето с неговите
баба и дядо по бащина линия. Позволявала срещи само в нейно присъствие, а те
били във влошени отношения. Тя вдигала пред тях скандали, обиждала майка му и
баща му. Освен това отказвала интимности от страх за полово-предавА. болести.
Всичко това разстройвало брачните им отношения. Тя не желаела да положи усилия
да преодолее фобиите си, което пречи да има реална преценка за нуждите на
детето. Счита, че тя не притежава родителски капацитет да отглежда и възпитава
дъщеря им А, за разлика от него. През 2017г. продали закупения с кредит през
2008г. апартамент в гр. **** ,ул. „Черни връх”, № 3, ет. 6, ап. 13. А. с майка си
и детето А заживели на квартира, а той-в новопостроената от родителите си къща
в с. Изгрев, Община Суворово. А. започнала да му забранява да се среща с детето
и огрА.чавала контактие му с него. Заявявала, че той и родителите му не могат
да се грижат за детето и се опасявала, че ще се разболее.
Иска да бъде прекратен брака му с А.Р.
с развод. Иска да му бъдат предоставени родителските право по отношение на
детето, а на майката бъде определен режим на лични отношения с него, както
следва: всяка първа и трета събота от 10.00ч. до 18.00ч. в неделя, и 30 дни през лятната ваканция, когато не
ползва платен годишен отпуск; да бъде определено местоживеенето на детето при
него в ****, като майката бъде осъдена да заплаща месечна издръжка нв размер на
127.50лв. Иска съпругата му да носи предбрачното си фамилно име-Танчева.
Поискано е още определяне на привременни мерки по отношение на детето.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата А.Р., чрез процесуалния й представител адв. Бр.Балачев,
придружен с насрещен иск за прекратяване на брака с развод. Не спори, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, но по други причини. Според нея
отношенията в семейството се влошили само две години след сключване на брака,
поради многобройните изневери на Т.Р., за които разбрала, както и за това, че
по думите на родителите той се е целувал на сватбата им с приятел. Същевременно
демонстрирал нежелА.е към нея, като съпруга и жена. Сочи, че винаги е била
загрижена майка, но не и хипохондричка. Детето е получавало медикаменти, но
много пестеливо и само при нужда. Винаги когато е било здраво детето е ходело
по детски площадки, на спортна школа, на школа по рисуване или музика, на
рожден ден и разходка. Причина да не може детето да си изгради имунитет били
действията на Т. и майка му. На година и половина А прекарала тежко заболяване
и болнично лечение, а след изписването се наложило спазване на шестмесечна хрА.телна
диета. Т. и майка му давали на детето противопоказни на диетата хрА и детето
започнало да изпитва отново болки в корема. Когато майката на Т. гледала детето
болно, не му давала предписА.те лекарства, като заявявала, че знае повече от
лекаря, не се съобразявала с предписА.ята
и препоръките му. А. често се връщала по-болна и разстроена. Невярно
според нея е твърдението на ищеца, че има фобии от болести и бактерии, че не е
приготвяла за детето и семейството разнообразна и вкусна хрА, перяла, чистела,
гладила, стремяла се да обръща внимА.е на съпруга си и детето, създавайки
домашен уют и топлина. Когато детето стАло на година и три месеца, по
настояване на съпруга си започнала работа, за да обслужват кредита. Съпругът й
в това време нямал никаква работа като адвокат. Разчитали на финансовата помощ
на нейните родители, защото неговите спрели да помагат. Молела го да остане да
се грижи за детето, а той да си намери каква да е работа. Отказвал. Предпочитал
да прекарва времето си пред лаптопа или с приятели. Той не помагал в
отглеждането на детето или в домакинството. Кредитът бил непосилен и когато Т.
й заявил, че не иска да живее с нея, решила, че е по-добре да продадат
жилището. Отрича да не е било консултирано установявянето на майка й в дома им.
Това била възможност майка й да помага при отглеждането на детето и понеже
бащата проявявал неправомерни прояви на нежност към дъщеря им. Не е вярно, че е
пречила на хобитата му и контактите с приятелите му. За тях пазел доброто си
отношение, а за нея оставали кавгите, разправиите, алкохолните си изстъпления. Невярно
е още, че се е отнасяла зле към членовете на неговото семейство. Отнасяла се с
уважение към тях, докато те не започнали да обиждат и заплашват нея и детето.
Твърди още, че не отговаря на истината, че не разрешава на Т. да се вижда с
детето. Искала е това да се случва в нейно присъствие, поради страховете й за
осъществени актове на суксуално насилие по отношение на собственото му дете.
Той сам преустановил срещите си с А., предвид твърденията му в исковата молба,
че не му позволява да я вижда. Неоснователни според нея са небрачните му искове
за предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на детето
при него в ****. Бащата не е в състояние да отглежда А., предвид здравословното
си състояние, това, че детето е силно привързано към нея, страха, който изпитва
от баща си, предизвикващ скандали, уплахата от крясъците му на висок тон,
особено след употребата на алкохол, предвид възрастта и пола на детето.
Предявява насрещен иск за прекратяване
на брака с развод, по вина на съпруга. Истински прелом в отношенията им
настъпил през есента на 2016г., когато детето споделило с нея за „нежностите”,
които проявява баща й към нея, което той отрекъл, това, че се отчуждил съвсем
от семейството си, след идването на майка й да живее при тях, не се интересувал
от нищо, дори и да си бил вкъщи, започнал да пие повече, отколкото може да
поеме оргА.зма му, предизвиквал ежедневно скандали, бивайки агресивен към нея и
детето, а през пролетта на 2017г. напуснал и семейното жилище, което в
последствие и продали. Скоро завел иск за развод.
Иска да й бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А., като
местоживеенето му бъде определено при нея в гр. **** ,****като на бащата бъде
определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10 до 13ч. в нейно присъствие, с или без присъствието на социален
работник. Моли бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в
размер на 1000.00лв. Желае да носи предбрачното си фамилно име Танчева.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В становище към отговора на исковата
молба и насрещната искова молба, подписано лично от А.Р., тя е изложила следните
твърдения: съпругът й Т.Р. е вероятно бисексуален. Поддържал множество
извънбрачни връзки. Във връзка с хобито си – да прави електронна музика,
прекарвал времето си в домашна обстановка с мъже по двойки. На сватбата си
целунал по устата свой приятел, обстоятелство възприето лично от родителите й.
Отсъствал с дни, бивайки по конференции или фестивали на хотел или закъснявал
редовно. Сексуалните контакти между съпрузите били рядкост и винаги по нейна инициатива,
без излишни емоции и желА.е от негова стА. Бил прикрит, затворен, не споделял
нищо, често изпадал в депресии, припадал, изпитвал болки в главата, бил лабилен
психически, силно повлиян от майка си. Много се променил след като забременяла
и особено след раждането на детето. Нямал работа като адвокат, а с друго не
искал да се зА.мава, стАл агресивен, започнал да пие много, замахвал да удари
детето и нея, заплашвал я, чупел покъщнина, веднъж изтървал пиян детето от
раменете си и то си ударило лошо гръбначния стълб, престАл да се хрА., като
отслабнал с 20кг., не поемал отговорност за детето, крещял и си късал ризите,
заплашвал, че ще се самоубие. Правили му ревизия по това време. Връщал се
видимо уплашен. Изчезвал от дома с дни, не си вдигал телефона. След голямата му
промяна заговорил за развод. Накарал я да се върне на работа. В този момент се
породили съмненията й, че между съпруга й и детето се случва нещо. Детето
започнало да се държи зле с нея, да не я допускат двамата до игрите си, които
представлявали боричкане на земята, преминаващи в целуване, лапане на носа,
целуване по устата и по тялото, лигавене, гъделичкане, друсане в скута му,
галене, прегръщане, лежащи игри в спалнята и на земята. Случвало се, детето да
стои под масата до краката му и го пипа или се притиска към гениталиите му. А.
показала на родителите й как куклите правят секс на година и половина, с
обяснението, че баща й й показал. Започнали проблеми с „остро пишо”, запек,
стискане да не уринира и дефекира, зачервяване и болки в областта на
гениталиите. Детето се успокоявало и можело да се изходи само в присъствнието
на баща си. Той обаче не бил в състояние да се погрижи за интелектуалното и
физическо развитие на дъщеря си. Не я е учил на спорт или логически игри, както
нейната майка. Съмненията и опасенията за извършваното от съпруга й по
отношение на дъщеря им и заявено от нея пред баба й по майчина линия се
потвърдили от психологическите консултации, които извършила клиничният психолог
*****. Детето не
желаело да вижда баща си. Страхувало се да остане при него с преспиване.
А.Р. обвинява съпруга си за загубата
на плода при първата си бременност, понеже се изплашила виждайки го припднал,
след като открила любовни съобщения в телефона му.
Т.Р. взимал решенията в живота си под въздействието
на своята властна майка, която според А.Р.
също била бисексуална. Отделно, свекърва й биела детето, не го е обличала и не
му е давала лекарства, когато било болно. В семейството се знаело, че който не
й се подчинява, бива изхвърлен, както се случило с нея през 2016г. при
възникнал скандал.
В отговора на насрещната искова молба
ответникът Т.Р. оспорва всички твърдения и отправени обвинения за започнало още
в началото на брака отчуждение и липса на уважение към съпругата му, отсъствия
с дни от дома без обяснения, осъществявА с детето „необичайна близост” и
„неестествени отношения”, както и за проявена физическа агресия. Отрича да е
злоупотребявал с алкохол, да има епилептични припадъци, множество изневери, както
и хомосексуални връзки, че е отправял заплахи за самоубийство. От началото на
брака обаче А.Р. демострирала патологична ревност. Тя говорела единствено за
болести, лечение, медицински изследвА.я и лекари. Изнервена, А. стАла лесно
избухлива, крещяла му и на детето, включително на майка си, не търпяла чуждо
мнение, предизвиквала скандали за всичко. Само той обслужвал заемното отношение
по повод закупуване на семейното жилище и автомобил. Осигурил средства за
обзавеждането му и е заплащал консумативните разходи в общия им дом, както и
курсовете по английски език на дъщеря си. Съпругата му била отдадена единствено
на здравословното си състояние и това на своята майка. Не полагала никакви
усилия да поддържа семейното жилище. Възприемала виждА.ята на своя баща,
пресъздавайки ги като свои. Не е участвала в издръжката на семейството. Не се
интересувала от него.
С протоколно определение от о.с.з. на 29.05.2018г. ВРС е
постановил по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК привременни мерки, с действие до
приключване на производството с влязло в сила решение. Съдът е предоставил
родителските права по отнвошение на детето А, р. 08.09.2011г. на майката А.Р.,
постановил е местоживеенето на детето при майка на адрес в гр. ****, ******; определил е режим на лични отношения
на бащата Т.Р. с детето, осъдил го е да заплаща издръжка в размер на 250.00лв. С
определение № 7259/25.06.2018г. ВРС е изменил определените с протоколно
определение от 29.05.2018г. привременни мерки, като е предоставил
упрагжняването на родителските права по отношение на детето А, р. 08.09.2011г.
на бащата Т.Р. и е определил местоживеенето на детето при него на адрес в ****,
до приключване на производството, определил е режим на лични отношения на
майката с детето А и я е осъдил да заплаща издръжка за детето А, р.
08.09.2011г. в размер на 250.00лв., оставяйки без уважение молбата на А.Р. за
изменение на определения до момента с привременните мерки от 29.05.2018г. режим
на лични отношения. С определение № 9485/28.08.2018г. ВРС е оставил постъпилата
на 03.08.2018г. молба на А.Р. с правно
основА.е чл. 323, ал. 3 от ГПК. Алогично искане е направено от А.Р. и по
в.гр.д. № 105/2019г. на ВОС-ГО, като съдът се е произнесъл с определение №
461/08.02.2019г., оставяйки без разглеждане молбата за изменение на вече
постановените привременни мерки, доколкото не е твърдяна промяна в
обстоятелствата, при които са постановени и това, че междувременно е постановено
първоинстанционното решение. Още веднъж А.Р. е поискала изменение на мерките,
постановени с определение № 7259/25.06.2018г. по гр.д. № 4367/2018г. на ВРС. С
определение № 2334/07.08.2019г. съставът е оставил без уважение искането с
правно основА.е чл. 323, ал. 3 от ГПК. С определение от с.з. на 04.09.2019г. е
оставена без уважение и молбата на Т.Р. за изменение на постановените вече
привременни мерки.
За
да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа стрА:
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че Т.Н.Р.
и А.И. Танчева са сключили граждански брак на 24.09.2006г., за което издаден акт № 1550/24.09.2006г. на
длъжностното лице по гражданско състояА.е в гр. ****.
Видно от удостоверение за раждане на
детето А Т.Р., р. на 08.09.2011г., за което е съставен акт за раждане № 1801/12.09.2011г.
на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. ****, нейни
родители са стрА.те по спора-Т.Н.Р. и А.И.Р..
Няма спор и за това, че стрА.те по делото
са обитавали до раздялата си собствено жилище, находящо се в гр. ****, *****, продадено от тях по-късно през м.август
2017г. А.Р. с детето А Р. първоначално живяли на квартира, а понастоящем А.Р. и
майка й *****
живеят в жилището на родителите на А.Р. ***, а Т.Р. обитава жилището на
родителите си в гр. ****, ул. *****.
С решение № 407/02.04.2019г. по гр.д.
№ 169/2019г. на ВОС-ГО са предприети мерки за защита по реда на ЗЗДН, като А.Р.
е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на детето А Р. и Т.Р.,
на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и е забранено за срок от една година А.Р. да
приближава на по-малко от 100.00м. до детето А Р. и Т.Р., както и до посочените
в решението три обекта в гр. ****, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
С решение № 569/08.05.2019г. по
в.гр.д. № 338/2019г. на ВОС-ГО е отхвърлена молбата за защита, депозирА от А Р.
чрез майка си и законен представител А.Р. по реда на ЗЗДН и насочена срещу Т.Р..
По жалба на А.Р. е образувано досъдебно
производство № 1159/2018г. по описа
на I РУ на МВР - **** за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК /блудство/, което не
е приключило все още.
Пред ВРС е изслушано заключение по
допуснатата Комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Вещите
лица д-р Т.А. и психолога Н.С. поддържат, че Т.Р. е психично здрав и притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждане
и възпитА.е на детето си. В психичния статус на майката А.Р. доминират
свръхценностни идеи за заразяване и заболяване на детето и сексуално
посегателство от стрА на бащата. Тя разполага с родителски капацитет да
отглежда детето си, но предвид описаното психическо състояние, с оглед бъдещото
възпитА.е на детето, включително сексуално , е необходимо да проведе
допълнителни консултации и наблюдение с психолог и психиатър. Детето А. е в
много добро физическо и НПР. Интелектуалното му функциониране надхвърля в
отделни моменти нормалното за възрастта. Фактът на раздялата между родителите
създава емоционален проблем у детето с доминиращи в него страх, тревожност,
както и соматизация на отделни оргА. и системи. Детето има силна емоционална
връзка с майка си на привързаност и доверие, като откъсването от нея засилва
тревожността му. Към бащата А. също има съхранени чувствА на обич и желА.е да
присъства в живота й. Необходимо е родителите да решат компромиса на техните
отношения пред детето. Не се установява отчуждение между детето и бащата, но
амбивалентни хчувства на детето към него са налице. Майката е заявила готовност да сътрудничи , но
трудно е превключила от темата за раздялата със съпруга си и от страха за
детето и себе си в предходни периоди. Доминиращ е страхът от отнемане на детето
й. В интервюто А.Р. е заявила, че за първи път собствения й баща забелязал, „че
не е редно едно три – четири годишно дете, вече голямо момиченце така да се
прегръща и целува с баща си. Неговото лигавене и целуване на детето, галене преминавало
в интимност, галене по тялото”. Споделила е още, че след изследване при
клиничен психолог ****й „е ясно… че баща е правил нещо”, показвайки пред
експертите и детските й рисунки. Ако свръхценните идеи, фокусирА. върху детето,
които са неразколебими продължат да бъдат устойчиви във времето, то те могат да
прераснат в налудни идеи за заразяване и заболяване, характерни за психичното
заболяване „Параноя”. Налудните идеи са неразколебими, независимо от доводите и
мотивите и при тях действителността вече е изопачена, а мисленето е качествено
изменено. Тези идеи биха се отразили негативно върху капацитета й да отглежда и
възпитава детето си, защото тези съждения, страхове и преживявА.я, биха
напуснали реалността и деформирали начина по който А ще възприема света, хората
в него, особено мъжете, собственото си тяло и личността си.
Вещите лица сочат, че след
приключване на психиатричното интервю и излизане на детето, след известно време
то отново е било доведено от майка си, която е настояла А да сподели още нещо с
психиатъра. В заключението си експертът е посочил, че А, видимо напрегната,
неспокойна и зачервена, е заявила: „Искам да кажа, че тати ме пипаше тук…”,
показвайки областта на гениталиите. На въпроса защо сега го казва, обръщайки се
към майка си детето отговорило: „Срам ме беше!”.
В Районна прокуратура – **** е
образувано и досъдебно производство № 10395/2018г. за престъпление по чл. 296,
ал. 1 НК /неизпълнение на съдебен акт/.
По искане на родителя, упражняващ
родителските права, съдът е сезирал специализирА.те оргА. на МВР за
постановяване на полицейска закрила, на осн. чл. 37 ЗЗакрДт и Наредба № I – 51
от 12.03.2001г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на
детето.
Преди отправяне на искането съдът е
предоставил възможност на А.Р. да предаде детето на неговия баща доброволно на
30.08.2018г. в сградата на ДСП – ****, което тя не е сторила, видно от
съставения протокол от екипна среща от същата дата.
Искането на съда за предоставяне на
полицейска закрила не е уважено. По данни от специализирА.те оргА. на МВР
детето А Р. не е установено на всички възможни адреси, посетени служители на
полицията, което съставлява пречка за предоставяне на полицейска закрила. Към
писмото са приложени писмени доказателства, установяващи, че детето А Р. и
неговата майка не живеят в гр. ****, ж.к.”Възраждане”, бл. 35, вх. 4, ет. 1 и
по данни на съседи последно са били видени през месец май 2018г.
През учебната 2016/2017г. детето е
посещавало школа по изобразително изкуство, детски хор, балетна школа, народни
танци, обръчи, модерен балет, занятия по английски език в Образователен център
„БритА.ка” ООД и детска йога.
През учебната 2018/2019г. А Р. е била
записА като редовна ученичка в I клас в СУ „Климент Охридски”. По данни на
Директора на училището, детето не е присъствало на първия учебен ден, нито е
посещавало учебни занятия в периода от 17.09.2018г. до 15.10.2018г. /вкл./, а
по-късно се установява, че и до края на учебната година. В о.с. на 16.10.2018г.
А Р. е признала, че няма да заведе детето си на училище до приключване на
следствените действия, защото, ако позволи това, то А ще й бъде отнета.
ВРС е допуснал провеждането на две комплексни
съдебно–психиатрични и психологични експертизи, едната, имаща за цел да
обследва родителите, а другата само детето. А.Р. не е осигурила явяване на
дъщеря си пред вещите лица през месец
септември и началото на месец октомври 2018г., поради което на част от
поставените въпроси не са дадени отговори. Тя не е осигурила и явяването на детето при детския психиатър,
макар да изрази лично пред съда желА.ето си да стори това на допълнително
определена дата, а в последствие е отложила още веднъж. Майката не се е явила и
при другите вещи лице–клиничен психолог и психиатър, които следвало да изготвята
първоначалното заключение. В редовно проденеото о.с.з. майката е изтъкнала „уважителни
причини” за неоказаното съдействие.
И двамата експерти-доц П.П. и
клиничният психолог В. Б. са заявили становището си, че в дългосрочен план,
психо-емоционалното развитие на А Р. би било по-благоприятно, пълноценно и
нормално, ако тя бъде отглеждА от своя баща. Този извод на експертите е
направен въз основа на поведението на майката в хода на разглеждане на делото,
изразяващо се в укриване на детето, едностранно и произволно прекъсване на
контакта между него и баща му, несъобразяването
й с актове, постановени от съда, становището на социалните служби. Според експертите, поведението на майката е
лишило детето от условия за нормално
развитие, обучение и социализация – да общува, да добива знА.я и да спазва
порядки и правила, което крие сериозен риск от настъпване на родителско
отчуждение със съответните последици в дългосрочен и краткосрочен план.
Според доц. П. бащата Т.Р. е
капацитетен родител, защото е психично здрав, зрял и емоционално съзвучен
човек. В разказа му детето присъства като живо и будно малко момиченце, което
обича да рисува и играе.
И двамата експерти смятат, че 7-годишно
дете на възрастта на А, не е в състояние да обяснява „как играчките правят
секс”, да разбира по адекватен начин значението на понятието „секс”, възможно в
тийнейджърска и юношеска възраст, едва на 12 годишна и по-висока възраст,
когато приключва сексуалната идентичност. Дори и един преждевременен пубертет
не би могъл да повлияе на познА.ята в областта на сексуалността, като полов
акт, включително и на т.нар. „ерогенни зони”.
Категорични са, че ако едно дете на
възрастта на А и по-ниска от нея борави с подобни понятия, то това би било
резултат от целенасочено заучаване на думите – „секс”, „ерогенни зони”, без
адекватното им разбиране, защото децата нямат собствено познА.е и място, от
което да научат и използват такова изразяване. Възможно и допустимо е близък на
детето възрастен да му натрапва интерпретации и твърдения за отношенията му с
родителя от противоположния пол, с които да унищожи грА.цата между фантазиите
на детето и реалността и то да започне да вярва в неща, които не са се случили
и да ги разказва като реални събития, защото децата са лесно внушаеми и лесно мА.пулируеми,
най-често от възрастните, с които са емоционално свързА. и приемат за
авторитет.
Дете, жертва на сексуално насилие
трудно би намерило думи да говори за извършеното спрямо него посегателство. В
речника му биха липсвали термини, свързА. с „ерогенните зони”. Според детския
психиатър, дете на тригодишна възраст не може да разбере какво означава
сексуално насилие и да го преживее като такова, което да остави траен
отпечатък, за да го разкаже на 7 годишна възраст. Причината е, че няма познА.е
за това. Ако едно дете е системно подложено на сексуално насилие на възраст от
2 до 7 годишна възраст, то би изпитало непоносима възбуда в тялото си,
провокираща очевидни симптоми, видими и по време на игра, които експертът –
клиничен психолог отказа да посочи без да види детето.
Експертът - психиатър – д-р Т.А. и
клиничният психолог Н.С. дават заключение, че в психичното състояние на Т.Р. не
е настъпила неблагоприятна промяна и той продължава да бъде психично здрав.
Продължава да поддържа състояние на тревожност и страх в трудно решимата
ситуация на неизвестност и продължителна раздяла, както за своето, така и за
бъдещето на дъщеря си.
Бащата разполага с родителски
капацитет, нужната емоционална и социална зрялост и може да взема самостоятелни
решения за отглеждането и възпитА.ето на своята дъщеря. В психиатричния му
статус не са налице отклонения, вкл. и сексуално влечение към деца в смисъл на
психопатология или някаква личностова акцентуация, която би нарушила неговия
родителски капацитет.
Вещите лица са категорични още, че
при липса на психична болест, добър интелект и зряло личностово функциониране,
различната сексуална ориентация на родителите не би повлияла на капацитета им
да отглеждат детето си.
Според експертът – психиатър е
допустимо и възможно свръхценните идеи за заразяване, заболяване и сексуално посегателство
от стрА на бащата, констатирА. при първото обследване на А.Р. , да са преминали
в налудни идеи, явяващи се основни критерии за поставяне на диагноза „Налудното
разстройство“, психично заболяване по Международната класификация на болестите
10-та ревизия или с по – старо наименовА.е „Параноя вера“, истинска параноя.
За този извод, според експертите
свидетелства факта, че свръхценните идеи още при първото интервю са били
доминиращи и определящи поведението й, преминаващи грА.цата на нормалната,
здрава психика. По време на интервюто независимо от зададения въпрос в рамките
на секунди и минути, водещото в мисленето на г – жа Р. е отношенията на бащата
с детето и подозренията й за сексуално насилие. Тъй като тя е проявила на
моменти критичност, те не са били така добре обособени. Постепенно кръгът от
лицата, от които майката се чувства застрашена се разширява и в него се включват
близки на другия родител и институциите, натоварени със защита интересите на
детето, вкл. и вещите лица.
Предвид поведението на майката в хода
на процеса – укриване на детето, неявяване пред експертите, кверулантната й активност, вещите лица дават
заключение, че родителският капацитет на г – жа Р., е нарушен.
На осн. чл. 59, ал. 6 от СК, съдът е
изслушал двамата родители
Пред ВРС са изслушА. показА.ята на две групи свидетели: ****-братовчед
на ***** и С.Х.Р.-снаха
на Т.Р., двамата водени от Т.Р. и ****А. *****-майка на А.Р. и ******-без родство и дела със стрА.те,
последните две свидетелки водени от А.Р..
Пред ВОС са изслушА. гласните показА.ята
и на свидетеля *****-без
родство и дела със стрА.те, воден от А.Р..
На осн. чл. 15, ал. 2 от
Закона за закрила на детето, е изслушано пред въззивния съд детето А. То споделя,
че е настанена и живее в семейството на чичо си и леля си и братовчедка си
Невена. Не е ходила на училище миналата учебна година, но предстои да ходи. Ще
бъде във втори клас. Пребивавала е и на територията на няколко града в стрАт и
ползвала услугите на Кризисни центрове във **** и Силистра. Споделя, че не се
вижда с баща си. Заявява че иска да живее при двамата си родители. „Например
месец при единия, месец при другия или седмица при единия, седмица при другия”.
Уточнява, че иска „официално” да живее при майка си, но да се вижда и с другия
си родител, като отиват в Морската градина или един ден с преспиване.
Отново
пред ВОС са изслушА. заключенията на допуснатите СМЕ, 3-чл. СПсихологическаЕ,
СПсихиатричнаЕ и Комплексна СППЕ, всичи дадени компетентно и безпристрастно,
ценени като доказателства от състава.
Вещото лице д-р Е.В. поддържа, че детето А е често
боледуващо дете. Дава препоръки да се проведат изследвА.я и консулти за
изясняване на основната, водещата диагноза при добро здравословно състояние на
детето, а не да се извършват само при остро заболяване, като детето се
наблюдава от един специалист, който да обобщава всички диагностични и
терапевтични резултати, свързА. с честите боледувА.я. Следващите препоръки
касаят укрепване на имунитета, осигуряване на здравословно хранене ,адекватно
на възрастта на детето.
Според заключението на вещите лица д-р. Т.А. и психолога Н.С., промяна в
психичното здраве на Т.Р. не е установена. Липсва съдействие от стрА на А.Р..
Промяна в родителския капацитет на Т.Р. не се наблюдава. Т.Р. според вещите
лица е способен да полага адекватни грижи за дъщеря си, да взема самостоятелни
решения за нея към момента, а А.Р.-не. ОписА.те психо-патологични състояния на
майката от миналото, не само според вещите лица не са отшумели, а вероятно са
се задълбочили. Наличието на психопатология от параноидния тип представлява
сериозен риск за личността и възпитА.ето на детето.При липса на психична болест,
нормален интелект и зряло личностово функциониране, сексуалната ориентация не
би повлияла родителския капацитет. В психологично и психитрично изследване не
се установяват не се установяват отклонения в профила на Т.Р.. Липсват
достатъчно Амнестични данни, както и клинични прояви на злоупотреба и
зависимост от ПАВ от негова стрА, включително и от алкохол.
Видно от заключението на вещите лица д-р П.П., д-р Р.К. и д-р Т.С. са категорични, че по
отношение на детето А няма данни да покрива критериите за психично разстройство
в смисъла на МКБ 10. Няма данни за наличие на интелектуален дефицит, за
емоционални и поведенчески разстройства. По отношение на Т.Р. няма данни за
наличие на тежка личностова патология, както и данни за психично заболяване по
смисъла на МКБ 10. При А.Р. вещите лица откриват вече една оформена,
систематизирА монотеметична налудна система, свързА с темата баща-дете. Това е
психично разстройство и покрива критериите на Персистиращо налудно
разстройство, съгласно МКБ, ревизия 10. Базисната годност на А.Р. е нарушена. Алкохолната
консумация на Т.Р. е от битов тип и не носи белезите на психична и физическа
зависимост. Не се установяват клинични симптоми, които да покриват критериите
на алкохолната зависимост и зависимост при ПАВ при него. Няма симптоми и на
сексуална патология. Двамата родители са способни да полагат адекватни
непосредствени грижи за детето А Р.. По отношение вземане на самостоятелни
решения за отглеждането на детето А Р. смятат, че на този етап годност има само
бащата Т.р.. А.Р. има персистиращо разстройство, чиято тематика е директно
свързА с отношенията баща-дете.
Вещите лица д-р В.Б., д-р М.Р. и М.Ц. са изготвили заключение, даващо
отговор на поставените към 3-чл. СПсихологическаЕ. Поддържат, че детето А е с
нормално развитие. От направеното изследване са установили, че майката е
значимият възрастен за детето. Детето е по-скоро с поведение на изразена
лоялност към нея, поради това, че е било свидетел на влошени семейни отношения.
През последната една година майката е прекъснала връзката на детето с баща му,
в нарушение на съдебния акт за привременни мерки. Тя преживява и себе си и
детето като жертви на насилие, поради което е прекарала няколко месеца в
Кризисен център и не е пускала А да ходи на училище през цялата учебна година.
Двамата съпрузи са споделили пред вещото лице за насилие в двойката. Те не са
успели да предпазят детето си и е стАло свидетел на техните взаимоотношения. Има
обаче противоречие в поведението на А. Тя рисува, играе, чете, разказва и от
време на време превключва, като с монотонен глас повтаря едни и същи
неща-„лошите неща”, които баща й е правил. Думите, които използва А е направило
впечатление на вещите лица, че са същите, които използва и майка й. И които най-вече
са дошли от намесата на психолога *****. Вещите лица
смятат, че за едно дете на тази възраст е изключително трудно да говори за
„секс” и „сексуални посегателства”. Налието на такива думи в речника му вещите
лица смятат, че разкриват целенасочена и мА.пулативна намеса на възрастен.
Когото се задават въпроси на детето каква е разликата между мъжете и жените, то
отговаря по характерния детски начин. Отхвърлянето на единия родител без
всякаква причина се противопоставя на
потребностите на всяко дете. Децата имат нужда от двамата си родители. Смятат,
че по отношение на А е налице синдром на родителско отчуждение към бащата и
умерено-тежка форма. Детето А е нарисувало пред вещите лица себе си, хвАто за
ръката на майка си и двете убиват баща му-дракона и той лежи мъртав на земята.
В момента детето изживява страхове, свързА. с конфликта между родителите си.
Най-важната задача на майката, бивайки подпомогната, да намери начин да обясни
на детето си, че то не е жертва на сексуално насилие и баща й не е насилник.
Спомените на детето са мА.пулирА.. Там където то има едипови фантазии и игри с
бащата сега говори с технически подробости за блудсвени действия от стрА на
баща си. Тези блудствени действия са описА. по един и същ начин и с едни и същи
думи от А и майка й. Няма данни за настройване на единия родител против другия.
Майката е значимият възрастен за детето си. Двамата родители са със
задоволителен родителски капацитет. Силната връзка е с майката. Тя не различава
собствената си гледна точка от тази на дъщеря си. Психологичната реалност на
майката определя житейските й решения, а не най-добрия интерес на детето.
Смятат, че е необходима продължителна терапевтична работа с тримата члена на
семейството-майка, баща, дете. Не са открили данни за сексуална патология у
бащата. Няма данни за влечение към деца от негова стрА. Няма и симптом на
алкохолна зависимост.
По първоинстанционното дело е приложена обилна медицинска документация,
касаеща здравословни проблеми на детето А, с които е работило вещото лице д-р. Е.В..
Представени са няколко социални доклада, изготвени от ДСП-**** и *****, проведени проучвА.я, съставени протоколи за предприети мерки, издадени
заповеди и др., от значение за преценката на съда.
ОстАлите събрА. доказателства по делото няма да бъдат обсъждА. от състава,
намирайки ги за неотносими по спора.
Предвид така установеното от фактическа стрА съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си основА.е в разпоредбата на чл. 49 от СК, като са съединени за съвместно разглеждане и небрачните искове по чл. 59,
ал. 2 и чл. 53 от СК.
Относно
вината.
Видно, стрА.те са били съпрузи по
силата на сключения на 10.03.2001г. от тях граждански брак, прекратен с развод,
съгласно влязлото в сила, като необжалвано в тази част решение №
248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС
Не е спорно също, че от пролетта на
2017г. стрА.те са във фактическа раздяла.
В настоящото производство предмет на
изследване е виновното поведение на А.Р., допринесло за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Съдът приема за доказА. със свидетелските
показА.я на разпитАта пред ВРС свидетелка С.Х.Р., чиито показА.я съдът цени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни,
твърдения на Т.Р., наведени в исковата му молба, че А.Р. се е вълнувала и
водела разговори предимно за болести, лекари, лекарства, изпитвайки страх да не
се разболее тя и детето на стрА.те А, проявявайки признаци на хипохондрия, като
в семейна и приятелска среда присъстващите не искали да общуват с нея, понеже
знаели какъв разговор ще се води. Приема за доказано и това, че тя не се
интересувала от проблемите на съпруга си, не поддържала хигиената в дома на
нужното ниво, предизвиквала пререкА.я с родителите му, като отказвала срещи на
детето с тях. Поддържала е несъстоятелни, както сама признава пред съда в с.з.
на 03 и 04.09.2019г. обвинения към съпруга си за сексуално посегателство по
отношение на детето А. Другия воден от ищеца Т.Р. свидетел-****, негов
братовчед и кум, чиито показА.я отново съдът цени с приложение на разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, потвърждава за прекомерните притеснения на А.Р. от болести,
като показА.ята му подкрепят по смисъл тези, на св. Стилията Р.. Този свидетел,
който по професия е доктор е остАл с впечатленията, че майката изнежва детето А,
като го облича със зимни дрехи и през лятото, под претекст, че е боледувало
наскоро или да предотврати разболяване. Подобни са наблюденията и на св. С.Р..
Недоказано остава, че А.Р. е
проявявала по отношение на съпруга си болезнена ревност, че го е принудила да
изостави хобитата си, че е препятствала контактите му с приятелите от времето
преди да е сключил брака, че като семейство по тази причина загубили приятелския
си кръг, че А.Р. отказвала да излиза със съпруга си на театър, кино, по
забавления от страх да не се разболее, че го принуждавала да работи каква да е
работа, препоръчвайки му такава на кораб или камион, за да е далеч от дома за
продължителен период от време, че е предизвиквала скандали, крещейки на висок
глас.
Настоящият състав приема, че отношенията
между съпрузите са крайно обострени,
липсва топлина, близост, разбирателство, взаимно уважение и желА.е за
полагане на общи грижи за семейството, стремеж да бъдат туширА. възникналите
противоречия, като следствие от поведението на двамата съпрузи. Когато причините за това са
субективни-поведението на двамата съпрузи, което е разрушило доверието,
уважението и привързаността им един към друг, от значение при определяне на
брачната вина е съвкупността от причините, а не само тези на единия съпруг. В
първоинстанционното разглеждане на спора
съдът е приел наличието на вина у двамата съпрузи. Спорът тече относно
това, А.Р. допринесла ли е за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съпругата,
както беше посочено вече по-горе е допринесла за разстройството на брачните
отношения и не е положила от своя стрА необходимите усилия за преодоляване на
създалите се неприязнени отношения, на възникналите противоречия и от там за
възстановяване на нормален семеен живот. Тя не твърди и не доказа да е
извършила някакви действия, израз на стремежа й да бъдат нормализирА. отношенията със съпруга. Това поведение, за
което не е могла да не осъзнава, че причинява сериозна криза в семейните
отношения, безусловно ангажира и нейната вина и води до извода за съпричиняване
на разстройството на брачните отношения. Този извод се налага, доколкото сама
сочи, че отношенията в семейството са били охладнели от неразрешими противоречия между двамата брачни
партньори, довели до пълното им отчуждаване един от друг, без поддържане на
физическа близост.
Решаващият състав намира, че първоинстанционното
решение в частта, в която е прието, че вина за развода носят двамата съпрузи,
включително ответницата А.Р., следва да бъде потвърдено.
Относно
предоставянето на упражняване на родителските права по отношение на детето А, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения с другия родител.
С обжалваното решение родителските
права по отношение на детето А са предоставени на бащата Т.Р..
При вземане на решението кой родител
следва да упражнява родителските права по отношение на детето, съдът следва да
има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това
ППВС решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед
и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитА.е; - подпомагане подготовката за придобиване знА.я, трудови навици и
др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; -
възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; -
помощ на трети лица и др. Не е задължително за съда желА.ето на детето и други
лица от обкръжението му да живее с дадения родител.
Изхождайки именно от тези насоки при
преценката кой от двамата родители
следва да упражнява родителските права, съдът има предвид събрА.те по делото
доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и
двамата родители изказват желА.е да упражняват родителските права, заявено от
тях лично в проведеното пред първоинстанционния съд изслушване, поддържано и пред
въззивния съд. Двамата родители могат да осигурят подходящи битови възможности
да отглеждат детето А при себе си. Майката обитава жилището на родителите си в
гр. ****, ****заедно със своята майка, съвременно обзаведено, предлагащо добри
условия за отглеждането на дете. Може да разчита на помощта на родителите си.
Бащата от своя стрА също обитава жилище, собственост на родителите си, находящо
се в гр. ****, ****, където има подходящи условия за отглеждане на малкото
дете, според извършеното от социалния работник при ДСП-**** социално проучване.
Т.Р. също може да разчита на помощта на своята майка, но и на семейството на
брат си и снаха си Н.Н.Р. и С.Х.Р.,***9.
А.Р. работи в „Параходство БМФ” АД-****,
заемайки длъжността „Пост фиксчър”, като има фиксирано работно време от 08.00ч.
до 17.00ч., а според показА.ята на св. ****, разпитан по въззивното дело, тя
може да работи и от дома си, ако това се налага.
Т.Р. е адвокат на свободна практика.
Също може да оргА.зира времето си, така, че да откликва на нуждите на детето А.,
да бъде обгрижвано.
Двамата родители разполагат със
средства, които им позволяват да посрещат потребностите на детето си. Двамата
родители биха могли да полагат грижите за А.
Не се установяват лоши морални
качества на някой от родителите, въпреки твърденията за поддържА. от бащата,
включително бисексуални извънбрачни връзки. Що се отнася до позоваването на
въззивницата на неморално поведение от стрА на бащата спрямо детето А, с
твърдения за блудствени действия, то от нито едно от събрА.те по делото
допустими и относими доказателства не може да се направи такъв извод.
Представяните нееднократно рисунки, които съдът не прие като допустими
доказателства поради липсата на категорични данни относно авторството им и при
какви обстоятелства са били направени, както и множеството изготвени частни
консултации от психолога ГергА Момова, включително провеждА. по телефона,
представени с цел да се въведе съмнение, не могат да променят становището на
съда, формирано на база съвкупния Ализ на целия събран по делото доказателствен
материал-заключенията на вещите лица, социалните доклади, личното впечатление
от процесуалното поведение на двамата родители в хода на производството и
изслушването на детето, както и свидетелските показА.я. От показА.ята на св. Димитра Танчева не става ясно на какви
точно действия от стрА на бащата, спрямо детето е била очевидец, как ги е
възприела и свидетелства за тях пред съда, не са конкретни и затова се
възприемат като неубедителни и противоречащи на целия събран доказателствен
материал.
Може да се приеме, че и майката и
бащата на детето А работят, искат и имат
материални и битови възможности да отглеждат дъщеря си, не се установяват
отрицателни прояви на родителите, които да са несъвместими с упражняването на
родителски права, отглеждането и възпитА.ето на деца.
Цялостното
поведението на А.Р. сочи на трайно огрА.чаване правото на детето А да получи
съответното за възрастта му образовА.е, което като комплексен процес включва обучението, възпитА.ето и
социализацията му с цел неговото интелектуално, емоционално,
духовно-нравствено, физическо и социално развитие, придобиване на
компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и
активен граждански живот, както и развиване и насърчаване на вродените му
заложби. С това, че е лишила детето си от Първи учебен ден и посещаване на
първи училищен клас, майката препятства детето А да изгражда и развива своите
личностови качества и социални умения в обичайната за неговата възраст
социална среда, както сред връстниците си в училище, така и сред разширения
семеен кръг от роднини и близки приятели. Същата огрА.чава и правото на детето
да общува с другия родител-негов баща, а за последния - да реализира
родителската си отговорност към детето, предоставена му от съда до
произнасянето по спора с окончателен съдебен акт. С тези действия майката
създава предпоставки за отчуждаване на детето от бащата и от социалната му
среда.
Следва да се отбележи, че за всяко
дете би било добре да живее и се отглежда от
двамата си родители, но това очевидно е невъзможно.
Детето А, изслушано на осн. чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДетето е заявило, че желае да живее с майка си и се вижда с баща си, понеже нищо не
го притеснява в отношенията им. Прави впечатление, че изведнъж, както говори за
друго, излиза с готово предложение към съда: една седмица да бъде при единия си
родител и една седмица при другия или месец при единия и месец при другия,
точно в смисъла, в който предлага споразумението майка й на баща й. СтА ясно,
че А. не знае какво е Кризисен център и по каква причина е била там. Това
показва, че детето не прави връзка с това, което възпроизвежда мехА.чно като
заучени фрази, без да разбира смисъла им. Това се установява и от разясненията,
дадени от в.л. В.Б., установила същото при обследването на детето.
С оглед преценката на съда за това кой
родител следва да упражнява родителските права, следва да се има предвид, че от
заключението на вещите лица по допуснатата СПсихиатричнаЕ е видно, че у А.Р. към момента на комплексното психиатрично
обследване се наблюдава една оформена, систематизирА монотематична налудна
система, свързА с темата дете-баща и свръхобгрижването на детето. Според вещите
лица това е психично разстройство и покрива критериите на „Персистиращо налудно
разстройство“ /F22/ съгласно действащата Международна
класификация на болестите, ревизия 10, което са установили, наблюдавайки
цялостната й концепция на поведение. Според вещите лица това заболяване на
майката нарушава базисната й годност да взема адекватни решения и полага
адекватни грижи за него, а не само да полага непосредствените грижи по
отглеждането му и възпитА.ето му, за които дейности родителският й капацитет е задоволителен.
Тя не може да взема уместни решения за цялостното развитие на детето в
перспектива. Разбира се, че заболяването й би било лечимо, ако се прилага психотерапевтично и медикаментозно лечение. За
провеждането на такова, обаче е необходимо критично отношение, т.е. да поиска
да се лекува. А лечението би следвало да е продължително, системно и упорито.
Съдът приема в тази връзка, че не се установява по делото А.Р. да е поискала да
се лекува, че приема медикаменти и прилага терапия. Без такова всеобхватно
лечение с доказан резултат, не би било в интерес на детето, родителските права
да бъдат предоставени на майката. Затова цитирАта практика на ВКС, съгласно
която родителските права са предоставени на лица с психични заболявА.я, е
неотносима по казуса.
Вън от казаното дотук, според
заключението на вещите лица по допусната от ВОС съдебнопсихиатрична експертиза,
майката А.Р. е показала родителско отношение тип „Симбиоза“. При този тип
отношение към детето, майката чувства детето си като основна цел, стреми се да
задоволи всички негови нужди, да го предпази от трудностите и проблемите на
живота. Родителят непрестанно чувства безпокойство за детето, а то му изглежда
малко и беззащитно. Такова наблюдавано поведение у Р. се описва и от разпитА.те св. С.Р. и ****. Безпокойството се засилва, според
вещите лица, когато детето се автономизира и тогава родителят не предоставя на
детето си спонтанно пространство за самостоятелност, което би могло да се окаже
проблем в развитието на детето в бъдеще. В подкрепа на казаното за наличието на
симбиотична връзка се явява това ,че обичайно бащата говори с детето, като го
назовава по име „А.“, а майката говори от първо лице множествено число „ние“.
За дете на 8 години, А. показва адекватна за нейната и по-голяма от нейната
възраст. Такъв модел на поведение, налаган от майката не би способствал, но би
спъвал по-нататъшното развитие на момичето и изграждането му като самостоятелна
личност, която да развива умения за вземане на самостоятелни решения.
Съдът споделя напълно становището на
ДСП-**** и приема, че майката е с по-нисък родителски капацитет. Тя не зачита
потребностите на детето си. Тъй като не зачита потребностите на детето си, като
отделна личност си е позволила да променя постоянно местоживеенето на
детето А, обричайки го на несигурност в
продължение на почти година. А.Р. не се съобразявала с предписА.ята на
специалистите от ДСП. Няма респект от влезлите в сила съдебни актове. Допуснала
е детето да пропусне първи си учебен ден и първи клас, като не посещава
училище. Лишила го е от образовА.е и най-вече от социална среда, адекватна на
възрастта му, в лицето на съученици ,учители, приятели. Игнорирала е правото му
на лично пространство, няма позната среда, приятелско обкръжение, решавайки да
го укрива. Така тя поддържа у детето си постоянно усещане на „жертва“, влизайки
в ролята на спасител. Вярно е, че тя постоянно афишира готовност за промяна,
ползване на консултации и прилагане на терапии, но същевременно тя не цели
такава промяна. Като резултат-промяна няма. Не
е установена промяна и от вещите лица при последователните им срещи с
нея, а и при изслушването в последното съдебно заседА.е на обръщението й към Т.Р.,
молбите й и уверенията й към него, изказА. с декларативен тон. Израз на незряло
поведение и осъзнаване от извършеното от нея е явяването й при провеждане на
изслушването на детето А от съда на 03.09.2019г., водейки със себе си
приятелчета на А, въпреки забрАта да приближава до детето, с оглед наложените
мерки за защита с решение по гр.д. № 169/2019г. на ВОС-ГО, без дори да си
задава въпроса, как би се отразило това на детето й. Същият извод се налага при
преглед на становището й в молбите след с.з. на 04.09.2019г., в които сочи с
увуност, че е изпълнила всички указА.я на съда, дадени в същото с.з. и е
провела всички програми по заповедта за защита, предлагА. й от ЦОП-****.
В
заключение, настоящият състав намира, че майката А. Рчинска не разполага с
необходимия родителски капацитет, който да й даде възможност да се справи с
отглеждането на детето А и това да е съобразено с най-добрия интерес на детето.
Съдът приема за недоказано, че бащата Т.Р.
е прилагал спрямо собственото си дете актове на сексуално насилие, каквото е
едно от основните твърдения на майката. Прави този извод, като взема предвид
свидетелските показА.я, заключението на вещите лица по допуснатата Комплексна
СППЕ, 3-членната СПсихиатричнаЕ и 3-чл. СПсихологическаЕ. Не са установили вещите лица наличието на
симптоми на сексуална патология у Т.Р., нито пък детето А има поведението на
насилвано дете.
Несъстоятелни са в тази връзка домогвА.ята
на А.Р. да коментира превратно заключението на в.л. М.Ц.-Г., която тълкува
рисунката на детето А. при обследването си, при което е нарисувало човече без
длА. и стъпала, без пръсти или с пръсти като пръчки. Вещото лице ясно е
изложила, че тази рисунка не разкрива преживяно сексуално насилие, а е демонстрация
на безсилие от стрА на детето, поставено между двамата си родители, които са в
крайно изострени отношения помежду си.
Не се установява отново от проведените
експертни обследвА.я, че бащата Т.Р. има влечение към алкохол или ПАВ. Той има
подкрепящо детето си поведение. Уважава индивидуалността му, признава правото
му на самостоятелно развитие. Одобрява интересите и плановете на детето си. Има
същевременно и готовност за преразглеждане на позицията си по отношение на
възпитА.ето на детето, при нужда.
След всичко коментирано до тук, съдът
споделя и мотивите на ВРС, че родителските права на този етап, следва да бъдат
предоставени на бащата. Местоживеенето на детето А следва да бъде определено
при него.
На майката следва да бъде определен
режим на лични отношения с детето А, но чак след 02.04.2020г., когато изтича
срока на наложената по гр.д. № 169/2019г. на ВОС-ГО мярка за защита в полза на
детето А и Т.Р., по реда на ЗЗДН, по силата на която майката няма право да се
приближава до детето си за срок от една година, считано от 02.04.2019г. Тя
дължи съобразяване с тази мярка, постановена с влязлото в сила решение. След
02.04.2020г. има възможност да вижда детето си, както следва:
за
първите три месеца след 02.04.2020г. /м.април, м.май и м.юни 2020г./ всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в
присъствието на психолог, в сградата на ДСП-****, ул. „,Г.С.Раковски”, № 62;
през
следващите три месеца /юли, август и септември 2020г./ всяка събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на
психолог, в сградата на ДСП-****, ул. „,Г.С.Раковски”, № 62;
през
следващите три месеца /октомври, ноември и декември 2020г./
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от
10.00ч. до 18.00ч. и
от
01.01.2021г. всяка
втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00ч. в събота с преспиване до 18.00ч.
в неделя;
30
дни през лятото,
когато бащата Т.Н.Р. не е в платен годишен отпуск;
на
всяка четна година за
Коледните празници от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 28.12 и за Великденските
празници от 10.00ч. на Велики петък до 18.00ч. в понеделник;
на
всяка нечетна година
за Новогодишните празници от 10.00ч. на 28.12 до 18.00ч. на 02.01.;
на
всяка четна година на
рождения ден на детето-08.09., от края на учебните занятия на деня до 21.00ч.,
както и
всяка
година на рождения
ден на майката А.И.Р.-06.08., от края на учебните занятия на деня до 21.00ч.,
както и винаги извън този режим, по взаимно съгласие между родителите и в
интерес на детето.
Първонстанционното решение следва да бъде отменено
в тази си част и постановено друго решение, в изложения непосредствено по-горе
смисъл относно режима на лични отношения на А.Р. и детето.
Относно
размера на издръжката.
В решението си ВРС е определил месечен
размер на издръжката от майката в полза на детето А, в размер на 127.50лв., считано
от датата на влизане на решението в сила, доколкото до 21.06.2019г. детето А е
отглеждано от майка си, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на основА.е за
прекратяване или изменение.
Двамата родители имат високи месечни
доходи. Бащата, видно от подадената от него данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е декларирал годищен доход за 2017г. в общ размер на 44400.00лв. или
3700.00лв. месечно. Майката получава месечно възнаграждение в размер над
средната за стрАта работна заплата-средно БТВ от 1572.21лв. ако не ползва
неплатен отпуск, но ползва болнични, според удостовереното от работодателя „Параходство
БМФ“ АД в удостоверение изх. №
991/15.10.2018г
Съдът се произнася, като има предвид
възможностите на родителите и нуждите на самото дете.
За правилното отглеждане на детето А,
на 8 години към приключване на устните състезА.я по делото, месечната издръжка
следва да бъде определена в общ размер на 247.50лв., от която сума бащата
заплаща 120.00лв.,а майката-127.50лв. Размерът от 127.50лв. е определен
правилно от първоинстанционния съд, по реда на чл. 143, ал. 1 от ГПК и размер
на МРЗ към датата на приключване на устните сстезА.я от 510.00лв. Издръжката от
бащата е определена в по-ниск размер-120.00лв. , понеже съдът има предвид, че в
тежест на бащата са ежедневните грижи по отглеждането и възпитА.ето на детето, щом
той ще упражнява родителските права.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта, в която майката А.Р. е осъдена да заплаща за детето
месечна издръжка от 127.50лв. Издръжката
се дължи, считано от датата на влизане на решението в сила, доколкото до
момента детето не се отглежда от баща си.
По
разноските
Щом въззивният състав потвърди
първоинстанционното решение относно вината на двамата съпрузи, не следва
преизчисляване на определените от ВРС държавни такси. Разноските за въззивното
производство следва да остАт в тежест на стрА.те, така, както са били направени
от тях, на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4445/07.11.2018г. по гр.д. № 4367/2018г. на 24-ти
състав на ВРС, в частта в
която при прекратяване на брака между А.И.Р. и Т.Н.Р. с развод, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК е прието,
че вина носят двамата съпрузи, включително и А.И.Р., в
частта, в която родителските права по отношение на роденото от
брака дете А Т.Р., р. 08.09.2011г. са предоставени на бащата Т.Н.Р., в частта, в която местоживеенето
на детето А, р. 08.09.2011г. е определено при бащата Т.Р. и в частта, в която А.И.Р. е осъдена да заплаща в полза на
детето А Т.Р., действаща чрез баща си и законен представител Т.Н.Р. месечна
издръжка от 127.50лв., считано от
датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до
настъпване на основА.е за изменение или прекратяване, на осн. чл. 59, ал. 5,
вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
ОТМЕНЯ решение № 4445/07.11.2018г. по гр.д.
№ 4367/2018г. на 24-ти състав на ВРС, в
частта в която е определен режим на лични отношения на майката А.И.Р. с
детето А Т.Р., ЕГН ********** както следва: за първите шест месеца,
считано от влизане в сила на съдебното решение, ако детето е втора смяна на
училище всеки понеделник от всяка седмица от всеки месец за времето от 10.00 ч.
до 12.00 ч. в сградата на ДСП – **** в присъствието на психолог, а когато е
първа смяна на училище, всеки понеделник от всяка седмица от всеки месец за
времето от 14.00 ч. до 16.00 ч. в сградата на ДСП – **** в присъствието на
психолог, както и на рождения ден на детето – 08 септември и на рождения ден на
майката – 08 юни в посочените часове, съобразно смяната на детето в училище в
сградата на ДСП – **** в присъствие на психолог, а след изтичане на шестте
месеца, както следва: ако детето е втора смяна на училище всеки понеделник
и всеки четвъртък от всяка седмица от всеки месец за времето от 10.00 ч. до
12.00 ч. в сградата на ДСП – **** във всеки един от дните в присъствието на
психолог, а когато е първа смяна на училище, всеки понеделник и всеки четвъртък
от всяка седмица от всеки месец във всеки един от дните за времето от 14.00 ч.
до 16.00 ч. в сградата на ДСП – **** в присъствието на психолог както и на
рождения ден на детето – 8 септември и на рождения ден на майката – 8 юни в
посочените часове, съобразно смяната на детето в училище в сградата на ДСП – ****
в присъствие на психолог., на осн. чл. 59, ал. 3 СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на А.И.Р., с
детето А Т.Р. ЕГН **********, както следва:
за
първите три месеца след 02.04.2020г. /м.април, м.май и м.юни 2020г./ всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в
присъствието на психолог, в сградата на ДСП-****, ул. „,Г.С.Раковски”, № 62;
през
следващите три месеца /юли, август и септември 2020г./ всяка събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. в присъствието на
психолог, в сградата на ДСП-****, ул. „,Г.С.Раковски”, № 62;
през
следващите три месеца /октомври, ноември и декември 2020г./
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от
10.00ч. до 18.00ч. и
от
01.01.2021г. всяка
втора и четвърта седмица от месеца, от 10.00ч. в събота с преспиване до 18.00ч.
в неделя;
30
дни през лятото,
когато бащата Т.Н.Р. не е в платен годишен отпуск;
на
всяка четна година за
Коледните празници от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 28.12 и за Великденските
празници от 10.00ч. на Велики петък до 18.00ч. в понеделник;
на
всяка нечетна година
за Новогодишните празници от 10.00ч. на 28.12 до 18.00ч. на 02.01.;
на
всяка четна година на
рождения ден на детето-08.09., от края на учебните занятия на деня до 21.00ч., както
и
всяка
година на рождения
ден на майката А.И.Р.-06.08., от края на учебните занятия на деня до 21.00ч.,
както и винаги извън този режим, по взаимно съгласие между родителите и в
интерес на детето.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на стрА.те, при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: