Р
Е Ш Е Н И Е
№ 960/27.12.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Д. Г., като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 698 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
– чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на Н.Г.К. ***, подадена против Ревизионен акт № Р-16001318004235-091-001
от 12.02.2019 г., потвърден с Решение № 289/09.05.2019 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
С ревизионния акт е установена
отговорност на жалбоподателя за задължения на „СИА ФИЛМ ПРАДАКШЪН“ ЕООД, гр.
София, ул. „В.Търново“ № 22, ет.1 по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС и за ДОО, ЗО и УПФ за
периода 2015-2016 г. в размер общо та 63 987.80 лв., и лихви в размер на
13 358.85 лв.
В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на
издадения ревизионен акт, като най-вече се сочат нарушения на материалния закон
и допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.19, ал.2 от ДОПК, както и че
констатациите на органите по приходите са недоказани и се оборват от наличните
писмени доказателства. Иска се от съда да отмени с решението си ревизионния акт
като незаконосъобразен и необоснован. Претендират се разноски по производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител адв. М., който поддържа жалбата и моли ревизионният акт да бъде
отменен. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответникът по производството – Директорът
на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, заявява, чрез
процесуалния си представител юрк. Д., становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като се запозна със становищата на
страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004235-020-001/09.07.2018 г. е възложено да бъде извършена ревизия на
Н.Г.К., в качеството му на управител на „Сиа филм
прадакшън“ ЕООД, за установяване на отговорността му за задължения на същото
търговско дружество. В срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен
доклад № Р-16001318004235-092-001/21.12.2018 г. от органите по приходите,
определени в заповедта за възлагане на ревизия, който ревизионен доклад съдържа
реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл.
117, ал. 4. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е издаден обжалваният ревизионен
акт.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред
директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, който с Решение № 289/09.05.2019 г. е
потвърдил оспорения пред него ревизионен акт. Решението е съобщено по
електронен път на 08.07.2019 г., а жалбата срещу ревизионния акт е подадена по
пощата до Дирекция ОДОП гр. Пловдив на 10.06.2019 г.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалвания ревизионен акт е установена
отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК на Н.Г.К. за публични задължения на „Сиа
филм прадакшън“ ЕООД, за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в размер на общо на 63 987.80 лева
главница и лихви 18 358.85 лв. В констативната част на ревизионния доклад
е визирана нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и са анализирани всички данни за
установяване на фактическия състав за възникване на отговорността по този ред.
Ревизиращият екип посочва, че Н.Г.К. е вписан на 28.01.2015 г. за управител на
едноличното дружество с ограничена отговорност. Вписването е извършено въз
основа на решение на едноличния собственик на капитала от 14.01.2014 г. В търговския регистър няма вписано ново
обстоятелство относно промяна на управителя.
След тази дата дружество има непогасени данъчни задължения по ЗДДС,
ЗКПО, ЗДДФЛ, задължения за ДОО, УПФ и ЗО,
събирането на които е възложено на НАП. В хода на ревизионното производство е прието
за установено следното:
Съгласно публикувания ГФО на „Сиа филм прадакшън“ ЕООД дружеството е предоставило
заем в размер на 114 хил. лева.
Паричните средства към 31.12.2015 г. са в размер на 106 хил. лева. Отчетът е
подписан от оспорващия К. в качеството му на управител на дружеството. В
представените от управителя документи
липсват такива, които да конкретизират обстоятелствата около
предоставения заем. Предоставен е след изготвено искане договор за заем между „Сиа филм прадакшън“ ЕООД – заемодател
и „ Камера ентъртеймънт“ ООД – заемател. Предмет на договора за заем е
предоставяне на сумата от 114 000 лв. за срок от една година. Управител и
на двете дружества е Н.Г.К., което ги
прави свързани лица. Представени са банкови бордера за преведени по банков път суми както следва – на
04.12.2015 г. – 70 000 лв. и на 17.12.2015 г. – 44 000 лв. Не са
представени счетоводни разпечатки на
сметките, отчитащи движението на паричните средства в банката. Липсват
данни от които да е видно дали заемът е
погасен до края на 2016 г., когато изтича крайният срок на договора.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна административният орган е приел, че е налице основание за
отговорност на ревизираното лице по чл.19, ал.2 от ДОПК за публичните
задължения на юридическото лице търговец, на което е управител. Ревизиращият
екип е направил извод, че предоставянето на заем от 114 000 лв. е дейност,
която не се свързва с обичайната
икономическа дейност на дружеството, превишава общият размер на непогасените
публични задължения в размер на 63 987.80 лв. без лихва за забава, т.е.
дружеството е разполагало с достатъчно парични средства, даващи му възможност
да обслужва текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски. Вместо това
К. е насочил парични средства от стопанската дейност за предоставяне на заем на
свързано лице, което е довело до невъзможност за погасяване на задълженията на
дружеството. К. не е предприемал действия за погасяването им, в т.ч. действия
по събиране на своевременно предоставения заем. С тези си действия управителят е съзнавал и
целял непогасяване на данъчните и осигурителни задължения на представляваното
от него дружество. Налице е, според мотивите на РД, причинно - следствена
връзка между предоставените в заем парични средства и несъбираемостта на
задълженията на „Сиа
филм прадакшън“ ЕООД. Мотивиран по този начин органът по приходите е
приел, че е осъществен от жалбоподателя в настоящето производство фактическия
състав на чл.19, ал.2 от ДОПК, без да се уточнява коя от посочените в правната
норма хипотези.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорения административен акт, намира от правна страна
следното:
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. По изложените до тук съображения, съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и
чл. 119, ал. 3 от ДОПК. Спазена е и формата по чл. 120, ал.1 от ДОПК. При
постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на
процесуалните правила.
Във връзка с правилното приложение на
материалноправните разпоредби, съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК/
редакцията и към датата на предоставянето на заема/ е създаден особен случай на
лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци субекти.
Съгласно същата разпоредба управител или член на орган на управление, който
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото
лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на
което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 в първата хипотеза от ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1)
лицето да има качество на орган на управление или на управител на задълженото
лице по чл. 14, ал. 1, т. 2 от ДОПК за периода, за който са установени публични
задължения; 2) следва да е налице поведение на това лице, изразяващо се в недобросъвестно извършване на
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалба или дивидент; 3) причинно-следствена връзка
между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски; 4) невъзможност за събиране на публични
вземания, данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване
на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по
приходите.
Безспорно
е установено и не се спори по делото, че е налице наличието на първата
предпоставка от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно че
жалбоподателят има качеството на управител на дружеството – длъжник. Във връзка
с втората предпоставка по първата хипотеза на чл.19, ал.2, настоящият съдебен
състав намира следното. Елемент на фактическия състав по първата хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е извършеното
недобросъвестно плащане да представлява скрито разпределение на печалбата или
дивидент. Съгласно чл.123 от ТЗ всеки съдружник има право
да участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да
бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на
дружеството и право на ликвидационен дял. От анализа на цитираната правна норма
следва, че право на дял от разпределението на печалбата има само съдружник в
дружеството с ограничена отговорност и скрито разпределение на дял от печалбата
може да бъде изплатена само на лице с такова качество в дружеството. В хода на
ревизионното производство не са събирани доказателства, от които да е видно кой
е едноличен собственик на капитала на „Сиа филм прадакшън“ ЕООД. От направена служебна
справка в ТР съдът установи, че едноличният собственик на капитала/съдружник/ в
задълженото дружество не е дружеството заемател „Камера ентъртеймънт“ ЕООД. Твърдения в тази насока не са налице и в
мотивите на обжалвания РА. От друга страна органът по приходите не е изследвал
обстоятелството дали предоставената сума действително е печалба след извършено
годишно приключване, като не е взел предвид нормата на чл. 137, ал.1, т.3 от ТЗ, съгласно която Общото събрание
приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за
нейното изплащане.
Не
са налице и предпоставките за реализиране на отговорността на жалбоподателя и
по втората хипотеза на чл.19, ал.2 от ДОПК, а именно управител или член на
орган на управление, който отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
За да е налице хипотезата на тази
разпоредба за реализиране на отговорност на третото лице - управител следва да
са налице кумулативно предпоставките, посочени в нея - лицето да има посоченото
качество управител; да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните; вследствие на това отчуждаване
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази именно причина не са
изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. В хода на ревизията са
събрани доказателства за заемообразно предоставени средства, а не за
безвъзмездно отчуждаване на вещи, права или парични средства в полза на
свързаното юридическо лице търговец. Не
са и налице констатации, че ревизираното лице е извършило отчуждаване на
имущество безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните.
В случая не се установи, че управителят
е отчуждил имущество на дружество безвъзмездно, нито, че е отчуждил такова на
цени, значително по-ниски от пазарните. Не се установи и че имуществото на
дружеството е намаляло. Доказателства и анализ на имущественото състояние на
дружеството органът по приходите не е събирал, съответно извършил.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че не са налице предпоставките за реализиране на отговорност по чл.19,
ал.2, пр.2 от ДОПК.
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 161 от ДОПК, на
жалбоподателя се присъждат разноски, съобразно уважената част от жалбата, които
възлизат на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева депозит за
вещо лице и 10 лева държавна такса, или общо 1810 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Г.К.
***, Ревизионен акт № Р-16001318004235-091-001 от 12.02.2019 г., потвърден
с Решение № 289/09.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Н.Г.К.
***, разноски по делото в размер на 1810 (хиляда осемстотин и десет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/