№ 242
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100902303 по описа за 2023 година
Производството е по чл.68 ЗБН.
Производството е образувано по възражение на „Д.“АД против отказ на
синдиците на КТБ АД /н./ да включат предявени от дружеството вземания в списъка на
приетите вземания. Излагат се твърдения, че вземанията на възразилия кредитор са за
съдебни разноски в размер на сумата от 1 031 797.19 лв. за производството по т.д.№
93/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, решението по което е отменено с влязло в
сила решение № 519/10.08.2021 г. по т.д. № 88/2021 г. по описа на САС, 5 състав, като
излага, че за вземането е издаден изпълнителен лист от 19.09.2023 г. в производството
пред първоинстанционния съд. Сочи, че посоченото вземане е било предявено с молба
вх. № 890/27.10.2023 г., в която се претендира поредност на удовлетворяването му по
чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН, в отговор по която синдиците на КТБ АД /н/ с писмо с изх. №
1130/08.11.2023 г. отказали включването на вземанията в списъка с приетите вземания.
Ищецът счита решението на синдиците за неправилно и незаконосъобразно, като
излага доводи, че всички разноски по делата за попълване масата на
несъстоятелността, както и разноските по делата, присъдени в полза на насрещната
страна, представляват разноски по несъстоятелността на банката в хипотезата на чл.
54, ал. 1, т. 3 ЗБН, поради което следва да бъдат включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на КТБ АД /н/ с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.
1, т. 3 ЗБН. Поддържа, че освен това в нормата на чл. 71, ал. 1 ЗБН изрично е
предвидено задължението на синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с
вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и
вземанията предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с него признава
претендираното от кредитора вземане към банката. Твърди, че от действията на
синдиците личи селективното включване на предявените вземания за съдебни разноски
в списъците на приети вземания. Моли да бъде постановено решение, с което на
основание чл. 71, ал. 1 ЗБН бъде допълнен списъкът на приетите вземания на
1
кредиторите на КТБ АД /н/ с вземане с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, предявено
от „Д.“АД, в размер на сумата от 1 031 797.19 лв. – съдебни разноски, присъдени с
влезлите в сила съдебни актове на САС и ВКС. Претендира разноски за настоящото
производство.
По делото е постъпило становище от синдиците на КТБ /н/ по постъпилото
възражение, в което се излагат доводи в подкрепа на първоначално възприетото от тях
относно липсата на предпоставките за включване на предявеното вземане в списъка на
приетите такива на кредиторите на банката. В тази връзка синдиците излагат доводи,
че вземането е възникнало след решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката /решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014 г. на СГС,
ТО, VІ-4състав/, като същевременно не съставлява разноски по несъстоятелността на
банката по смисъла на чл. 54 ЗБН. В тази връзка излагат, че сроковете по чл. 63 ЗБН и
чл. 65 ЗБН за предявяване на вземанията са изтекли към този момент и възможността
за предявяване на вземането е била преклудирана. Синдиците оспорват заявената
поредност на удовлетворяване на вземането, като считат, че попада в последния ред на
привилегия, съгласно чл. 94 ЗБН, каквато поредност е предвидена и в общата
разпоредба на чл. 722, ал. 1 ТЗ. Молят възражението да бъде оставено без уважение.
В проведеното по делото о.с.з. синдиците на КТБ АД /н/, чрез процесуалния си
представител, поддържат отказа си за включване на предявените вземания на
възразилия кредитор в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност на банката.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
писмени доказателства, намира следното фактическа и правна страна:
С молба с вх. № 890/27.10.2023 г. до синдиците на КТБ АД /н/ е предявено
вземане от „Д.“АД в размер на сумата от 1 032 697.19 лв., от която 1 031 797.19 лв. –
разноски за държавна такса, платена от „Д.“АД във връзка с обжалването на
първоинстанционния съдебен акт, 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред СГС и 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство пред САС, за които суми дружеството се е снабдило
с изпълнителен лист от 19.09.2023 г. по т.д.№ 93/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.
Излагат се съображения в подкрепа на заявеното искане, че разноските по делата за
попълване масата на несъстоятелността представляват такива в хипотезата на чл. 54,
ал. 1, т. 3 ЗБН, поради което са с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3
ЗБН.
По делото е представено решение № 2097 от 22.11.2019 г., постановено по т.д.
№ 93/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-2 състав, с което са уважени предявените искове,
като е прието, че в полза на кредитора на КТБ АД /н/ - Д. АД е възникнало
предвиденото в чл. 59, ал. 5 ЗБН преобразуващо право и са обявени за недействителни
атакуваните три прихващания, манифестирани с конкретно посочени писма на КТБ АД
/н/ по отношение на кредиторите на масата на неплатежоспособната банка.
С влязло в сила решение № 519/10.08.2021 г. по т.д.№ 88/2020 г. по описа на
САС, V състав, е отменено решението на СГС, като предявените искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН са изцяло отхвърлени. Постановено е
осъждане на КТБ АД /н/ да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на „Д.“АД
сумата от 1031 797.19 лв. – разноски за държавна такса и на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК сумата от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата от 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство. За присъдените суми е издаден
изпълнителен лист от 19.09.2023 г.
Възражението по чл. 68, ал. 3 ЗБН се явява процесуално допустимо, като
2
изходящо от легитимиран за това правен субект – „Д.“АД - в качеството му на
кредитор с предявено вземане, като е депозирано в срока за това – 14-дневен, съгласно
нормата на чл. 60, ал. 1 ЗБН, считано от датата на уведомяването му за отказа.
Произнасянето на синдиците относно отказа им за включването на вземането в списъка
с приети вземания съдът приема, че се съдържа в адресирано от тях писмо с изх. №
1130/08.11.2023 г., като не е необходимо включването му в списъка с неприети
вземания, в който смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
Производството по възраженията по чл. 66, ал. 6 ЗБН има характер на исково
такова, като е аналогично на общата разпоредба по чл. 694 ТЗ, тъй като има за предмет
спор, свързан със съществуване на прието/неприето вземане, който се разрешава със
сила на пресъдено нещо с постановеното по възражението решение, което е
задължително в отношенията между длъжника и кредиторите в производството по
несъстоятелност.
В случая, по делото се установи, че вземането в общ размер за съдебни разноски
по две съдебни производства, второто от които развило се при осъществен
инстанционен контрол – СГС и САС, е за разноски, присъдени въз основа на влязло в
сила съдебно решение, поради което и има характер на безспорно такова по смисъла на
чл. 70 ЗБН. Вземането е безспорно установено, като не подлежи на оспорване и е
нововъзникнало такова в хода на производството по несъстоятелност. В текста на
разпоредбата изрично е предвидено, че не може да се оспорва вземане, което е
установено с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, когато в това производство е взел
участие синдикът. Установи се от възприетата фактическа обстановка, че по
отношение на процесните вземания на възразилия кредитор са налице предпоставките
според разпоредбата, за да бъдат възприети като безспорни такива. Предмет на
предявените искове, по които е разрешен правният спор с влезлите в сила решения, са
вземания за попълване масата на несъстоятелността на КТБ АД /н/, като в
производството банката е представлявана от синдиците в приложение нормативните
изисквания за това. Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл.
59, ал. 5 ЗБН и касаят прогласяване недействителността на извършени от кредитор на
банката прихващания и съответно попълване масата на несъстоятелността. Исковете
са изцяло отхвърлени и което е довело до присъждането на разноските по реда на чл.
78, ал. 3 ГПК и в двете съдебни инстанции.
При това положение, списъкът с приетите вземания подлежи на допълване в
приложение разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗБН, като същите представляват разноски на
дружеството кредитор, които е сторил за осигуряване на защитата си и процесуално
представителство в производството, в което неоснователно е бил въвлечен, предвид
изхода на спора. Съдебните разноски са пряка последица от изхода на спора, поради
което при неоснователно въвеждане на страната в него /възразилия кредитор в
качеството му на ответник/ такива му се дължат. По възражението на синдиците,
следва да се има предвид, че в случая приложим е специалния ред и специалните
норми при определяне поредността на удовлетворяване по Закона за банковата
несъстоятелност, чиято приложимост дерогира общата разпоредба по чл. 722 ТЗ.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира възражението
за основателно, поради което следва да бъде постановено допълване на списъка с
приети вземания според искането на възразилия кредитор.
Вземанията подлежат на удовлетворяване в реда по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, като
попадащи в категорията на други вземания, доколкото не представляват такива в
изрично изброените групи вземания в останалите точки от приложимата разпоредба.
Неоснователна се явява заявената от възразилия кредитор претенция за включването
му в поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН, доколкото вземането по
3
своя характер не представлява такова за разноски по несъстоятелността, за които се
съдържа изрична регламентация в текста на разпоредбата на чл. 54 ЗБН, доколкото не
представлява разход по някоя от предвидените в нормата точки.
Относно разноските: В приложение чл. 694, ал. 7 ТЗ и чл. 78, ал. 6 ГПК,
насрещната страна по възражението - КТБ АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 10 326.97 лв. – държавна такса за производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, в полза на възразилия
кредитор следва да се заплатят разноски в размер на 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражението, подадено от „Д.“АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ****, срещу отказ на синдиците на
КТБ АД /н/ за допълване на списък на приети вземания, обективиран в писмо с изх. №
1130/08.11.2023 г., че вземането на „Д.“АД към КТБ АД /н/ в размер на сумата от 1 032
697.19 лв., от която 1 031 797.19 лв. – разноски за държавна такса, платена от „Д.“АД
във връзка с обжалването на първоинстанционния съдебен акт, 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и 450 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС, за
които суми дружеството се е снабдило с изпълнителен лист от 19.09.2023 г. по т.д.№
93/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, подлежи на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на КТБ АД /н/ с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8
ЗБН.
ДОПЪЛВА, на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН, списъка на приети вземания на
кредиторите на КТБ АД /н/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. ****, с вземания с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, предявени от
„Д.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ****, сумата от 1
032 697.19 лв., от която 1 031 797.19 лв. – разноски за държавна такса, платена от
„Д.“АД във връзка с обжалването на първоинстанционния съдебен акт, 450 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС и 450 лв.
– юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС, за
които суми дружеството се е снабдило с изпълнителен лист от 19.09.2023 г. по т.д.№
93/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.
ОСЪЖДА КТБ АД /н/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. ****, да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ и чл. 78, ал. 6 ГПК, по
бюджетна сметка на СГС държавна такса за производството в размер на 10 326.97 лв.
ОСЪЖДА КТБ АД /н/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул. ****, да заплати на „Д.“АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Русе, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 450 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4