Р Е Ш Е Н И Е
№ 335/14.07.2020г.
Административен съд - Монтана ,ІІІ
състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на шести юли ,през две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря
Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова като…разгледа….докладваното…от
съдията БОЙЧЕВА исково адм.д.№99/2020г. по описа на Административен съд Монтана
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от гл.11 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и ал.2 от ЗОДОВ ,във вр. с
чл.4,ал.2 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от адв.В.П. ***,
като процесуален представител на Г.Р.Р. и К.П.Р. ,двамата с постоянен адрес:***,съставляваща
обективно и субективно съединени искове против 1.Регионална дирекция по
горите/РДГ/- Берковица с адрес:гр.Берковица,обл.Монтана,ул. “М*** К*** “ №13, представлявана
от директора инж.С*** М*** К*** и т.2. ТП“Държавно горско стопанство“-Лом с
адрес:гр.Лом, обл.Монтана, ул.“А*** С*** “ №* ,представлявано от инж.Г. Г*** -директор
,към Северозападно държавно предприятие ,което е към Министерството на
земеделието , храните и горите/МЗХГ/, с правно основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ във
вр. с чл.4,ал.2 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила
решение наказателно постановление, издадено от директора на РДГ-Берковица,съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по АНД№78/2018г. по описа на РС-Лом,решението
по което е потвърдено с Решение по КАНД№528/18г.по описа на АС-Монтана в размер на 350лв.,съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие , и имуществени вреди в размер
на 4674лв. ,представляващи стойността на липсващи или повредени части и
принадлежности от отнетия с НП в полза на държавата товарен автомобил“Г*** -66“,за
труд за ремонт-500лв.,оставен на съхранение в „Горски разсадник“,
с.Василовци-база на управление ***,и подразделението му ТП на ДГС-Лом в
следствие незаконосъобразни действия на длъжностни лица от предприятието ,или общо вреди за сумата от 5524лв.,ведно с лихва
за забава,считано от датата на увреждането до датата на предявяване на иска в
размер на 300лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.Претендира и деловодни разноски в
настоящето производство.
С Разпореждане от 20.02.2020г. съдът е
насрочил делото в ОСЗ с призоваване на страните ,като е конституирал страните
,така както са заявени от ищците ,чрез техния процесуален представител адв.П. и
е указал на същите да заявят дали поддържат иска срещу посочените двама
ответници,съгласно чл.205,ал.2 АПК.В отговор с молба вх.№566/ 04.03.2020г. адв П.
е уточнил ,че счита за втори ответник по иска ДП „Северозападно държавно
предприятие“/СЗДП/,представлявано от Ц*** Д. Ц*** –директор , като
самостоятелно юридическо лице по см. на чл.62,ал.3 от ТЗ,а не ТП на ДГС-Лом-конституирано по делото ,при което съдът е конституирал като ответник
по иска за вреди СЗДП-Враца и е заличил като ответник ТП на ДГС-Лом,което
попада в неговата структура ,но не е самостоятелно ЮЛ и не отговаря на
изискванията на чл.205 ,ал. 1 и ал.2 от АПК за пасивно легитимиран ответник.
Твърди
се в исковата молба , че вредите произтичат от заплатен адвокатски хонорар във
връзка с обжалване на НП,както и от
вреди по отнетия в полза на държавата с НП и върнат впоследствие товарен
автомобил“Г*** -66“ ,в това число липсващи или повредени части от него,за чието
изчисление се иска назначаване на вещо лице. В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с адв.П. и иска да бъде уважен иска до размера на
вредите,установени от вещото лице.Претендира разноски за производството пред
настоящата инстанция.
Ответникът РДГ-Берковица, не изпраща
представител, не взема становище.Не претендира разноски.
Ответникът-ДП „СЗДП“,гр.Враца ,чрез юрк.А.К.
в съдебно заседание иска да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.Претендира
юрисконсултско възнаграждание.Не прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците.
Представителя на ОП -Монтана в съдебно
заседание дава заключение за частична основателност на иска,като обезщетението
се присъди за адвокатското възнаграждение в производството по обжалване на НП
,а за обезщетението за липси и повреди на товарния автомобил -в размера
,определен от вещото лице по т. 1 от заключението му ,като се изключат
вредите по т.2 от заключението ,като непретендирани с исковата молба.Представя
и писмено заключение, в срока определен от съда.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От наведените в исковата молба фактически
твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на
обезщетение за вреди с правно основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 от АПК,
като претенцията по първия иск е за вреди от отменен акт-НП, а срещу втория
ответник - за вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
СЗДП-Враца. Предвид това, както и с оглед постановеното по т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на ВАС, исковете са допустими. Те са предявени срещу надлежни
ответници - Регионалната дирекция по горите –Берковица , юридическо лице /чл. 158, ал.2 от
Закона за горите/, представлявано от издателя на отмененото
наказателно постановление ,и "Северозападно държавно предприятие"
гр.Враца, юридическо лице, създадено по силата на закона /чл. 163, ал.2 от ЗГ/,
служители на териториалното поделение/ДГС-Лом/, на което са извършили
незаконосъобразното действие.
С наказателно постановление №60/24.01.2018г. /л.6/на
директора на РДГ-Берковица ,на ищеца Г.Р.Р.
е наложена „глоба“ в размер на 100лв. ,на основание чл.266,ал.1 и чл.213,ал.1,т.2
от Закона за горите/ЗГ/,и на основание чл.273,ал.1 ЗГ са отнети в полза на
държавата вещите -предмет на нарушението-5 куб.м дърва за огрев ,както и
вещта,послужила за извършване на нарушението-товарен автомобил „Г*** -66“,с
рег.№М*** .Наказателното постановление е обжалвано пред РС-Лом ,който с
решение№141 от 31.08.2018г. по АНД№78/2018г. по описа на съда го е отменил
,като незаконосъобразно.Това решение е обжалвано пред АС-Монтана ,който с
Решение №591/19.11.2018г.по КАНД№528/2018г.е оставил в сила първоинстанционното
решение. Решението на съда е окончателно и е влязло в сила на 19.11.2018г.,т.е.
налице е влязло в сила решение за отмяна на обжалваното НП.
Безспорно
се установява, от приложените по АНД № 78/2018г.
доказателства ,че в производството пред РС по АНД №78/2018г.ищеца в настоящето
производство Г.Р.Р. е представляван от адвокат Т*** П*** /л.56 от приложеното към настоящето
дело ,АНД№78/2018г. на РС-Лом/, като е представил договор за правна защита и
съдействие и е заплатил за адвокатска защита 350 лв. Този разход за адвокатска
защита в производството пред РС-Лом се
претендира като имуществена вреда вследствие отмененото наказателно постановление
с влязло в сила решение на АС-Монтана.
Товарният
автомобил,отнет в полза на държавата с НП , е собственост на К.П.Р. ,която с
договор за наем от 01.03.2011г. го е отдала за ползване на „И*** Т*** С*** “ООД
и понастоящем се ползва от неговия собственик Г.Р.Р.. С отмененото НП
автомобила е отнет в полза на държавата и оставен за съхранение в база на СЗДП-Враца,в чиято структура е ТП
на ДГС-Лом .Установява се от приложените 2 броя разписки по делото №039462 и 039461
,двете от 16.02.2016г./л.16/ за отговорно пазене на вещи –товарен автомобил и
дърва за огрев ,че вещите са били на отговорно пазене в „Горски разсадник“
,с.Василовци ,обл.Монтана ,собствен на ДП СЗДП-Враца и подразделението му ТП на
ДГС-Лом.В „Горски разсадник“ с.Василовци дървата и товарния автомобил са
престояли от 16.02.2016г. до 07.11.2019г./3г. и 9 м./,като видно от приложения
приемо-предавателен протокол от 07.11.2019г./л.73/в него са описани липси и
състояние на автомобила ,в това число липсващи и компрометирани части от
автомобила.Не се оспорва по делото ,че при предаване на ищеца Р., товарния
автомобил „Г*** -66“ ,поради
невъзможност да се движи на самоход ,е изтеглен от друг автомобил-товарен“И*** “
Д*** №М*** .По делото са представени два протокола от 07.11.2019г.-оригинал на
л.73 с опис на вещи ,липсващи и
компрометирани ,подписан от директора на ТП на ДГС-Лом ,чрез лицето Ф.Ф. ,и
ищеца Р. ,и протокол от същата дата
07.11.2019г. ,в който след подписите в графа „забележки“ са изброени
допълнително части ,липсващи от автомобила,
дописани от ищеца Г. Р. /л.17/
,установени от него впоследствие ,след фактическото му предаване.В съдебно
заседание се оспори от ДП СЗДП-Враца ,чрез юрк.К. протокола от 07.11.2019г. с дописвания
,но предвид становището на ищеца ,че признава ,че той е извършил дописванията
,юрк.К. оттегли искането си за откриване на производство по оспорване
съдържанието на този протокол.Съдът прие като доказателства оригинала на
протокола на л.73 и дописания протокол на л.17 ,като цени тяхната доказателствена стойност ,съобразно другите
доказателства ,вкл. заключение на вещо лице .
По делото е изслушано заключение по назначена
съдебно-оценителна експертиза ,изготвена от вещо лице-инженер с квалификация за
оценка на движими вещи и изготвяне на
автотехнически експертизи Е.К..Видно от заключението на вещото лице,дадено
обективно и безпристрастно и неоспорено от страните ,при огледа на автомобила
вещото лице е установило ,че освен липсите ,отразени в протокол от 07.11.2019г.
,липсва компресор, акумулатора е компрометиран , и външните гуми са нарязани и негодни за ползване,по
сведение на вещото лице.Вещото лице е извършило оценка на всички липсващи и
компрометирани части от товарния автомобил „Г*** -66“ ,като е дало обща цена в размер на
4704,00лв.,включваща както изброените липси в оригинала на протокола от
07.11.2019г./по раздел ІV ,т. т.1,2,3,4,5,6,7,8,11,12,13,14,16 от заключението на
л.101/ ,така и претендираните от ищците от раздел ІV ,т.9,10 и 15 от
заключението на вещото лице,последните вписани допълнително от ищеца Р. в
протокол от 07.11.2019г. на л.17 от делото.В съдебно заседание вещото лице
обясни на съда ,че в оценката следва да бъдат включени и вешите по 9,10 и 15 от
заключението ,доколкото при огледа се е установила липса на компресор ,компрометиран
акумулатор, вследствие на който автомобила не е могъл да излезе на собствен ход
от „Горски разсадник“ с.Василовци , а е следвало да бъде теглен от друг
автомобил ,и външни гуми -нарязани и неизползваеми,като при оценката се е водел от стойността на вещите в магазин
за резервни части в гр.Монтана по пазарни цени.Съдът е приел заключението на
вещото лице ,доколкото при предаването на автомобила от мястото на съхранение,
на ищеца Р. ,не е правен цялостен
обстоен анализ на липсващите вещи ,особено когато за това се иска повдигане на
цялата кабина на товарния автомобил,което не е правено при предаването на
последния на ищеца.Това предопределя ,че липсата и компрометирането на същите
не би могла да се установи само от външен преглед ,а е следвало да бъде
направен обстоен такъв.Затова и съдът цени като доказателство протокола от
07.01.2019г. на л.17 ,дописан от ищеца Р. ,съвкупно с другите доказателства по
делото и досежно вписаните допълнително в него компресор ,неработещ акумулатор
и нарязани външни гуми ,неизползваеми.
По делото бяха разпитани по искане на адв.П.
,като процесуален представител на ищците Р., трима свидетели- З*** З*** ,С***
С*** и Т*** Г*** .От показанията на свидетеля З*** се установи ,че автомобила е
пристигнал в неговия двор през месец
февруари 2016г. на собствен ход да
разтоварва дърва,които същият бил поръчал ,но дошли полицаи и горски за
проверка на документи за дървата от ищеца Р. ,а впоследствие пристигнало момче на
име Б*** да откара камиона нанякъде и той излязъл на собствен ход от двора му.Съдът
кредитира показанията му ,като обективни досежно състоянието на
автомобила-годно да превозва дърва .
От показанията на свидетеля С*** се установи ,че
същият е знаел от ищеца Р. ,че му е задържан автомобила и ходили на
мястото,където е съхраняван автомобила, за да източат водата и установили ,че“били спаднати гумите,нямаше
специални въжета с куки за дърпане на дървата ,нямало лебедката“,вдигнали
кабината и установили ,че липсва и компресора ,липсвал и касетофона .Съдът
кредитира показанията на свидетеля С*** досежно състоянието на автомобила по
време на престоя му в базата в с.Василовци досежно липса на основни негови
части-компресор,лебедка,касетофон.
От показанията на свидетеля Г*** се установи
,че същият е присъствал на изкарване на автомобила от мястото за съхранение и
по негови данни „бил разкачен ,нямал ремъци ,дръжките били счупени,нямало ключа
за запалването,и същият бил изтеглен от друг автомобил „И*** “,т.к. бил в
негодно състояние да се придвижи сам на собствен ход от мястото на съхранение
,където престоял в течение на 3г. и 9 месеца.Съдът кредитира и показанията на
този свидетел,досежно състоянието на автомобила,който не е могъл да се
придвижва сам ,а е следвало да бъде теглен при предаването му на ищеца Р..
Разпитан беше по делото и поискан свидетел от
ответника ДП СЗДП ,чрез юрк.К. –А*** Х*** А.-пазач в базата в „Горски
разсадник“ с.Василовци ,от показанията
на който се установи ,че същият е получил автомобила от Б*** С*** -горски
надзирател и е подписал разписка за отговорно пазене. Автомобилът е докаран от
полицаи и горски на самоход ,но не си спомня имало ли е лебедка,не помни в
какво състояние е излязъл автомобила от базата,т.к. не се интересува от
неговото състояние.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо
лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено НП, изразяващи се в
направените в хода на АНД № 78/2018г по описа на ЛРС, разноски за адвокатско
възнаграждение. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация, съгласно чл. 158, ал. 2ЗГ
"Регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка -
структури на Изпълнителната агенция по горите. "Следователно РДГ-Берковица
са надлежен пасивно легитимиран ответник по първия иск.
Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след
като с влязло в сила съдебно решение
е отменено като незаконосъобразно НП ,
от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени
вреди. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т.
д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
иска си пред Административен съд Монтана, който е компетентният съд по мястото
на увреждането и по настоящ адрес на увредените.
Съдът намира, че първият обективно съединен иск за претърпени
имуществени вреди досежно подлежащите на
обезвреда разноски за адвокат в производството по АНД№78/2018г. по описа на
РС-Лом в размер на350лв.,е основателен ,за което са представени безспорни
доказателства-представения договор за правна защита и съдействие и отразеното в
него за получена в брой сумата от 350лв.,имаща характер на разписка.
Досежно претенцията на ищците по втория обективно
съединен иск-за обезщетение за липсващи и компрометирани части от автомобила
,искът е частично основателен до размера на имуществени вреди ,установени от вещото лице при извършения оглед на
автомобила ,установяващ липси и компроментирани части от него със назначената и
приета от съда съдебно -оценителна експертиза ,неоспорена от страните и приета
от съда. .Претендираната сума от 4674лв. като стойност на липсващи и повредени
части и принадлежности на „Г*** -66“ е основателна до размера на определените
от вещото лице 4204,00лв.,включваща пазарната стойност на липсващи и повредени
части от автомобила ,изброени в раздел ІV ,т.1,№1-16 от съдебно-оценителна
експертиза ,коригирана в частта по т.8-радиокасетофон с 2бр колонки ,за който
вещото лице е определило цена -80лв. ,а не претендираните от ищците -250лв. и в
частта по т. 13-инструменти за ремонт и обслужване на камиона-гаечни куки,лули ,които
вещото лице е оценило на 150лв.вместо претендираните 450лв.Като сравнителна
стойност вещото лице е ползвало пазарни цени на части в магазин за резервни
част в гр.Монтана.Добавило е и разходи за труд в размер на 500лв.,като
експертно е определило времето за ремонт на 18ч. при цена 30,00лв. на час, при
което е получило средна стойност 500лв.Стойността на липсващите и
компрометирани части от автомобила е
изчислило на 4204,00лв. ,суми за ремонт-
500,00лв. или общо 4704,00лв.
Съдът намира ,че в сумите не следва да се
добави допълнително сменените при
ремонта: водна помпа –комплект-65,00лв.,спирачни маркучи на предни спирачки-
2бр. по 8,00лв.-16,00лв. и ремонтен
комплект гумички за спирачна помпа -12,00лв. или части в общ размер на 93,00лв.
,доколкото същите не са претендирани от ищците в исковата молба,поради което
съдът не може да се произнася свръх петитум. В заключение ,вторият обективно
съединен иск за претърпени имушествени
вреди от липсващи и повредени части от автомобила е частично основателен до размера на
4704,00лв. , като в останалата му част –до 5174лв. следва да бъде отхвърлен.За
да достигне до този извод, съдът намира следното:
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ
във връзка с член 1, ал. 1 от
същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени или
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния
акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата, на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно, първата предпоставка, с оглед
на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.
Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със
защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е обстоятелството, че НП се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия
или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт за органите на съдебната власт, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди
от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отменените като незаконосъобразни НП следва да се преценява като отменени
незаконосъобразни административни актове, постановени от административен орган
/или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.
НП следва да е отменено по съответния ред, по
аргумент от чл. 204, ал. 1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното
АНД № 78/2018 г. на РС -Лом, че НП № 60//24.01.2018г. е отменено с решение №141 от 31.08.2018г. по
АНД№78/18г. на РС-Лом,което е било оспорено
пред касационната инстанция ,която го е оставила в сила с Решение по
КАНД№528/2018г. на АС-Монтана.Решението е окончателно и е влязло в сила на
19.11.2018г.Претендират се имуществени вреди вследствие заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 350лв. в производството по АНД№78/18г.на ЛРС ,като
този иск ,по изложените по-горе аргументи е основателен.Същият е правилно насочен срещу
пасивно легитимирания ответник-РДГ-Берковица,чийто директор е издател на
отмененото НП.
Като резултат от отмененото НП , е отнет в
полза на държавата и товарен автомобил „Г*** -66“,представляващ вещ,послужила
за извършване на нарушението,престоял в течение на 3г. и 9м.в „Горски разсадник
„с.Василовци като място за съхранение на вещта ,от което за ищците са
произтекли имуществени вреди вследствие установени липси и
повреди на части от същия ,оценени в производството посредством назначена съдебно-оценителна експертиза на 4204лв.
,към която сума се добавя и сума от 500лв. за извършен ремонт . За липсата и
повредата на тези части отговарят
длъжностните лица,работещи в разсадника посредством ЮЛ-ДП СЗДП-Враца ,на
чието подчинение е ТП на ДГС- Лом. Затова и ДП СЗДП -Враца следва да бъде
осъдено да заплати стойността на липсващите и повредени части от автомобила до
размера на установените имуществени вреди от вещото лице. Следователно, налице
е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на втория ответник- ДП СЗДП-Враца , изразяващо се в лошо
стопанисване на отнетия товарен автомобил в базата за съхранение –„Горски
разсадник“ с.Василовци,собственост на ЮЛ-ДП СЗДП-Враца. Приложена е по делото и
заповед№РД-13-106/07.12.2016г.на директора на РДГ-Берковица./л.46/.
Според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон
не се прилага. В случая към датата на отмяната на НП ,не е налице специален
закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждаха ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен.
Следователно, тъй като съдебните разноски не са подлежали на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществуваше друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между тях.
На основание чл. 1, ал. 1
и ал. 4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки,
вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Настоящият състав на съда намира, че
претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС Лом , е изцяло основателна до пълния претендиран
размер от 350 лева, по следните съображения: Делото, по повод на което е
сключен договора за правна защита, не се отличава с фактическа или правна
сложност, касае се за административнонаказателно производство по смисъла на чл. 80, ал. 1, т.
1, б. "г" от Правилник за администрацията в съдилищата,
което в РС и АС е приключило в едно съдебно
заседание. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. В случая,уговореният и заплатен хонорар 350 лева, отговаря на минимално
предвидения в Наредбата и съдът приема, че същият отговаря на сложността и
характера на правния спор. Ето защо съдът намира за доказана претенцията за имуществени
вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по АНД
№ 78/2018 г. по описа на РС –Лом.Доказана е и претенцията за претърпени
имуществени вреди за ищците вследствие липсващи
и повредени части от автомобила ,останал на съхранение в базата в
с.Василовци за периода
16.02.2016г.-07.11.2019г.
Налице е и пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт – отмененото НП и настъпилата за лицата
вреда, поради което на ищците се следва заплащане на обезщетение за причинените
им имуществени вреди в резултат от издаденото
незаконосъобразно НП. В случая ищецът Р. не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат
на незаконосъобразното НП, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното
във връзка с обжалването на НП - АНД № 78/2018 г. по описа на РС Лом .В този
смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.
д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 350 лева, платена за
адвокатско възнаграждение по АНД № 78/2018 г. по описа на РС Лом.,ведно със
сумата от 4704лв. ,представляваща имуществени вреди вследствие настъпили липси
и повреди на части от товарния автомобил оставен в базата за съхранение в „Горски
разсадник“ с.Василовци ,следва да бъде
присъдена на ищците.
Следователно, и при наличие на всички
елементи на отговорността по чл.1,ал.1 ЗОДОВ , искът срещу РДГ-Берковица е
изцяло основателен и ответникът- РДГ-Берковица ,като издател на НП , следва да
бъде осъден да заплати на ищците/съпрузи/
сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени за защитата по АНД № 78/2018 г. по описа на РС –Лом.
Вторият ответник -ДП СЗДП-Враца следва да
бъде осъден да заплати на ищците сумата
от 4704лв. лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
настъпили липси и повреди на части от товарния автомобил ,бил в базата за
съхранение в Горски разсадник с.Василовци –база на подчинение на ДП СЗДП-Враца.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии,
задържаните и/или иззетите вещи /Наредбата/, предмет и/или средство за
нарушение, както и документите се предават за съхранение с разписка за
отговорно пазене. В ал. 3 на чл. 10 от Наредбата е регламентирано, че
директорът на държавното предприятие по чл. 163 от ЗГ
след съгласуване с директора на съответната РДГ определя със заповеди база за
съхранение на всички задържаните и/или иззетите вещи /Наредбата/, предмет и/или
средство за нарушение, както и материалноотговорните лица. В конкретния казус ,товарния
автомобил е предаден в определената база за съхранение в Горски разсадник
с.Василовци, обект на СЗДП –Враца ,на чието подчинение е ТП на ДГС-Лом . В чл. 163, ал. 1
и ал. 2 от ЗГ
законодателят е предвидил, че за управление на горските територии – държавна
собственост, които не са предоставени на ведомства или ЮЛ, се създават държавни
предприятия съгласно Приложение № 1 и тези предприятия са ЮЛ със статут на
държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от ТЗ.
Предвид цитираните правни норми, може да се направи обоснован извод, че в
конкретния казус РДГ-Берковица, не следва да носи отговорност за имуществени вреди
,представляващи липси и повреди на части от автомобила ,бил на съхранение в
Разсадника в с.Василовци, а такава отговорност следва да се носи от държавното
предприятие по чл. 163 от ЗГ
– СЗДП-Враца , тъй като ТП на ДГС-Лом не е ЮЛ по силата чл. 205 от АПК,
а е подразделение на ДП СЗДП и последното
отговаря за незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица от подразделенията
си. /в т.см. Решение № 1085 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2018
г.по описа на ВАС/.
Претендира
се от ищците и лихва за забава от датата на увреждане до датата на предявяване
на иска , по отношение на втория иск,доколкото се касае за деликтна
отговорност,което е основателно и следва да се присъди от датата на
увреждането-07.11.2019г.,до датата на предявяване иска-11.02.2020г.
Прави се искане за присъждане на законната
лихва върху главницата,което е основателно и по двата обективно съединени иска
,с начален момент по първия иск-датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до
окончателно изплащане на сумата ,а по втория- начален момент е датата на
подаване на исковата молба – 11.02.2020г.-това е момента, от който длъжникът е
поставен в забава и съответно дължи лихва в размер на законната от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимата сума. Дължимата сума за
законна лихва се променя всеки ден, поради което не може да бъде изчислена, тъй
като зависи от деня на плащането.
В настоящето производство се претендира от
ищците и заплащане на разноски общо в размер на 1020,00 лева, от които 700,00
лева възнаграждение за адвокат на
двамата ищци,20,00 лева заплатена държавна такса за образуване на делото и
300,00лв. за експертиза.В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на
разноските, като съгласно чл. 10, ал. 3 от с. з., ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците разноски за воденото исково производство- 20,00
лева държавна такса за образуване на
делото , 300,00лв. за експертиза и 640,44лв. разноски за адвокат ,съобразно
уважената част от иска или общо разноски в размер на 960,44лв..Ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника ДП СЗДП-Враца разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер ,определен от съда на 200лв.на основание чл.25НЗПП във
вр. с чл.37 ЗПП във вр. с чл.10,ал. ЗОДОВ, но съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 182,98лв.Другият ответник –РДГ-Берковица не претендира
разноски.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.
Берковица, да заплати на ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. ,двамата с постоянен адрес:***,
чрез адв.В.П. сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
платени по АНД № 78/2018 г. по описа на РС-Лом,ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
НП/19.11.2018г./ до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ДП СЗДП-Враца, да заплати на ищците Г.Р.Р.
и К.П.Р. ,двамата с постоянен адрес:***, чрез адв.В.П. сумата от 4704/четири
хиляди седемстотин и четири/лв.,представляващи
имуществени вреди от претърпени липси и повреди по части от товарен автомобил
„Г*** -66“ ,оставен в периода 16.02.2016г.-07.11.2019г. в базата за съхранение
в „Горски разсадник“ с.Василовци ,ведно с лихва за забава от датата на увреждането-07.11.2019г.
до датата на постъпване на исковата молба в съда ,ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите,като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 4704/четири хиляди седемстотин и четири/,00лв. до
претендирания размер от 5174/пет хиляди сто седемдесет и четири/лв.
ОСЪЖДА РДГ-Берковица и ДП СЗДП-Враца да
заплатят на ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. ,двамата с постоянен адрес:***, чрез адв.В.П.
разноски по делото в размер общо на 960,44 /деветстотин и шестдесет лв и
0,44ст/лв.,представляващи разноски за държавна такса и експертиза,и за адвокат
,съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ищците Г.Р.Р. и К.П.Р. ,двамата с
постоянен адрес:***, чрез адв.В.П. да заплатят на ДП СЗДП-Враца разноски в
размер на 182,98/сто осемдесет и две лв.и 0,98ст/лв. юрисконсултско
възнаграждение,съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни
от съобщаването му на страните.
Административен съдия: