Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 437
Гр. Перник, 26.10.2020 година.
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 277 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Кооперация „***“,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 6,
представлявана от председателя Б.С.П. против Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 17-1 от 30.01.2020 година на Д.И.А.– инспектор приходи в отдел „МДТ“ при
община Радомир, потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при
община Радомир с Решение № 001 от 18.03.2020 годна, в частта, с която на
задълженото лице са определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такси
за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2010 година до 2014 година.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска
отмяната му от съда. Твърди се недължимост на задълженията за ДНИ и ТБО за
периода от 2010 година до 2014 година, ведно с прилежащите лихви, тъй като са погасени
по давност на основание чл. 168, т. 3 от ДОПК с
изтичането на пет години. Не се оспорват начина на начисляване на задълженията
за ДНИ и ТБО, размера им и реалността на предоставената услуга. Заявена е претенция
за присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призован се представлява от адвокат Д.Х.от АК Перник, която
поддържа жалба. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък. Прави възражение
за прекомерност на претенцията на процесуалния представител на ответника за претендираното
адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът
– началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Радомир, действащ в
качеството на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК
във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ,
чрез процесуалния си представител адвокат Д.Ж. ***, счита жалбата за
неоснователна. Поддържа се, че отразените в Акта за установяване на задължения
за ДНИ и ТБО за периода от 2010 година до 2014 година не са погасени по давност
и законосъобразно са начислени. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски.
Окръжна прокуратура – Перник, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта:
Процесният административен акт е
обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на местната
приходна администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ,
който изрично го е потвърдил с Решение № 001 от 18.03.2020 година. Изискването
на чл. 107, ал. 4, във връзка
чл. 144, ал. 1 от ДОПК –
задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за
допустимост на съдебното му оспорване, е спазено. Така постановеният от
контролния административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен 14 – дневен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална допустимост.
По фактите:
По делото не се формира спор относно
обстоятелствата, че през процесния период Кооперация „***“ е собственик на земя
и сгради, находящи се в землището на община Радомир, декларирани с декларации
по чл. 14 от ЗМДТ и чл. 17, ал. 1 от ЗДМТ. Липсва спор и относно отчетната
стойност и данъчните оценки на собствените на жалбоподателя имоти. За имотите
са открити съответно партиди № М 0000005 и № М 0000106, обединени в партида №
6405F7960.
За безспорни в производството следва
да се приемат за процесния период от 2010 година до 2014 година включително:
начина на начисляване на задълженията за ДНИ и ТБО, размера им и реалността на
предоставената услуга по третиране на битови отпадъци. За процесуална икономия
в тази насока са приети като доказателства писмени документи, съдържащите в 12
броя класьори. Сред тях са съответни заповеди на кмета на община Радомир, в
изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, за периода от 2010 година до 2019 година
включително, с които са определени видовете услуги за поддържането на чистотата
и границите на районите, в които ще се предоставят на територията на общината;
решения на общински съвет – Радомир, с които е определен размера на таксата за
битови отпадъци за периода от 2010 година до 2019 година и са приети план –
сметки за приходите и разходите. За удостоверяване на обстоятелството, че
община Радомир е извършвала през процесния период услугата по третиране на
битови отпадъци са представени: кантарни бележки от процесния период за
депониране на смесени битови отпадъци в депо за депониране на битови отпадъци в
с. К., община Радомир и гр. Перник; договор за ползване на депо; пътни листове
за движение на МПС, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване на територията на
общината; трудови договори с персонал за извършване на ръчно почистване и др.
С писмо изх.№ФД-47-00-45/17.01.2020 година
на вр. и. д. н-к отдел „МДТ“ на община Радомир, Кооперация „***“ е уведомена,
че ще й бъде изготвен акт за установяване на задължения по декларации за
периода от 01.01.2010 година до 31.12.2019 година, включително.
С жалба до отдел „МДТ“ на община
Радомир с вх. №ФД-47-00-45/1/ от 23.01.2020 година Кооперация „***“ е възразила
срещу писмо изх.№ФД-47-00-45/17.01.2020 година. В тази жалба съгласно чл. 168,
т. 3 от ДОПК са изложени доводи за погасяване по давност на задълженията на
кооперацията за дължимите данъци и такси за периода 2010 – 2014 година,
включително.
С Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 17-1 от 30.01.2020 година на Д.И.А.– инспектор
приходи в отдел „МДТ“ при община Радомир, на Кооперация „***“ за периода от 2010
година до 2019 година включително са определени задължения за довнасяне за ДНИ
и ТБО в размер общо на 38 882.38 лева и лихва за просрочие към дата
30.01.2020 година в размер на 20 191.78 лева.
Срещу акта е депозирана жалба от
кооперацията с вх. № ФД-53-00-4 от 21.02.2020 година, като същата е разгледана
от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Радомир и е приета за
неоснователна. В тази насока с Решение № 001 от 18.03.2020 година е потвърден
акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
При разглеждане на делото не е
допускана съдебно – техническа и счетоводно – експертиза, поради безспорността
на начина на начисляване на задълженията за ДНИ и ТБО, размера им и реалността
на предоставената услуга по третиране на битови отпадъци
За процедурата:
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
17-1 от 30.01.2020 година e издаден от Д.И.А.– инспектор приходи в отдел „МДТ“
при община Радомир. Срещу акта е подадена жалба вх. № ФД-53-00-4 от 21.02.2020
година по описа на община Радомир. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК
началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Радомир, действащ в
качеството на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК,
във връзка чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 129, ал. 7 от ДОПК,
се е произнесъл по жалбата, като е потвърдил акта в оспорената част. След
постановяване на решението за отхвърляне на оспорването и в законоустановения
14 дневен срок е депозирана процесната жалба.
С оглед делегирането на правомощия по
реда на чл. 4, ал. 4, във връзка
ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ по
делото е представена заповед № 271 от 21.05.2014 година на кмета на община
Радомир.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че оспореният АУЗД е валиден, издаден от компетентен орган, определен
със заповед на кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
От правна страна:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният акт е издаден от
териториално и материално компетентен орган, определен като орган по приходите
на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, по нарочна заповед на кмета на община
Радомир. Актът е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити (при съобразяване на мотивите в Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 г. ОСГК на ВС) и при наличие на предпоставките по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Задълженията за ДНИ и ТБО,
представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.
162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Правилото на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК
отнася към публичните вземания и лихвите за вземанията за данъци и общински
такси. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва
по реда на чл. 4, ал. 1 – ал. 5 от ЗМДТ от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК.
Оспореният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, и съдържа минимално изискуемите за
редовността му реквизити от формална страна - мотиви и разпоредителна част,
основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. В
акта са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването
му. В мотивационната му част са индивидуализирани недвижимите имоти, за които
оспорващата кооперация дължи заплащане на ДНИ и ТБО, отразен е размерът им поотделно
за всеки имот и за всеки данъчен период, както и окончателния размер на
дължимите задължения. Поотделно за всеки имот и за всеки отделен данъчен период
е отразен и размерът на начислената лихва, изчислена към датата на издаването
на акта.
Фактите по делото не са спорни, като
не е спорен и размера на задълженията за лихвите. Спорът между страните е
правен и се свежда до отговора на въпроса погасени ли са по давност
задълженията за ДНИ и ТБО за периода от 2010 година до 2014 година включително.
Съдът констатира, че при издаването на
процесния АУЗ в оспорената му част не са спазени процесуалните правила и по – конкретно
чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Нормата на
чл. 109, ал. 1 от ДОПК е императивна и въвежда преклузивен срок, с изтичането
на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват
задължения, като това правило следва да се тълкува като се съобразява
спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ. За определяне на
задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно
или ежемесечно), а еднократно при придобиване на съответния имот или при
промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка, и тази
декларация замества декларациите за следващите календарни години.
Изтичането на срока по чл. 109, ал. 1
от ДОПК представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за
образуването и развитието на административното производството за задълженията,
за които този срок е изтекъл. Процесуалните действия в противоречие в
посочената норма са такива, предприети при съществено нарушение на
административно – производствените правила по издаването на административния
акт и обуславят неговата незаконосъобразност. Т. е., недопустимостта на
производството не прави завършващия го акт нищожен, а унищожаем.
В разглеждания случай приложимост в
процедурата по чл. 107, ал. 3 от ДОПК следва да намери норма на чл. 109, ал. 1
от ДОПК, наименувана „Срок за установяване“. Действието й не се ограничава само
в хипотезата на ревизионно производство. В ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване по
чл. 107 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.
108 от ДОПК. Раздел I „Предварително установяване“, в който е ситуирана нормата
на чл. 107, ал. 3, послужила за
основание за издаване на атакувания акт, и раздел II „Установяване“, в който е
систематичното място на чл. 108 и чл. 109, ал. 1, се съдържат в глава
четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“.
Видно от наименованието на съпоставяните текстове на чл. 107 и чл. 108 от ДОПК,
и в двата случая се касае за установяване, съответно „Установяване по данни от
декларации“ (чл. 107) и „Установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски“ (чл. 108). Терминът „установяване“ е употребен в чл. 109,
ал. 1 от ДОПК като родово понятие, поради което към съдържанието му принадлежат
всички видове производства за установяване на публични задължения, независимо
дали са такива по издаване на ревизионен акт или на акт за установяване на
задължение по декларация. Този извод следва безусловно от използваната в чл.
109, ал. 1 формулировка – производство за установяване на задължения по този
кодекс (а не по този раздел), което означава, че предвиденият преклузивен
процесуален срок е валиден по хипотеза в производствата по издаване на АУЗД.
Отричането на важимостта на срока по отношение акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е
в колизия и с предписанието на чл. 108, ал. 2 от ДОПК – когато не е издаден
ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по
раздел първи са окончателно установени. Придавайки окончателност на
предварителното установяване при отсъствие на ревизия до изтичане на срока по
чл. 109 от ДОПК, правилото на чл. 108, ал. 2 от ДОПК предпоставя служебно образуване
на производство за установяване на задължения по декларация в рамките на
посочения в чл. 109 от ДОПК петгодишен срок. Иницииране по почин на органа на
такова след този срок е недопустимо. Ако ползващото се с приоритет окончателно
установяване с ревизионен акт следва да се осъществи в законоустановен срок, то
по аргумент на по – силното основание, този преклузивен срок е приложим за
предварителното установяване. В този смисъл е Решение № 6548 от 3.05.2019 година,
постановено по адм. дело № 24/2019 година на Върховия административен съд, VIII
отделение; Решение № 3009 от 13.03.2017 година, постановено по адм. дело №
5336/2016 година на Върховия административен съд, VII отделение; Решение № 5300
от 05.05.2016 година, постановено по адм. дело № 3494/2016 година на Върховия
административен съд, VII отделение.
Предвид обстоятелството, че срокът по
чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, съдът следи служебно за неговото спазване,
за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите
по приходите. Установява се, че към момента на издаване на акта срокът по чл.
109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл, поради което преклудира възможността на органа да
образува производство за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2010
година до 2014 година. Издаденият на 30.01.2020 година акт законосъобразно
обхваща периода от 2015 година до 2019 година, тьй като петгодишният
преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК изтича както следва: за задълженията
за 2010 година на 31.12.2015 година; за задълженията за 2011 година на
31.12.2016 година; за задълженията за 2012 година на 31.12.2017 година; за
задълженията за 2013 година на 31.12.2018 година и за задълженията за 2014 година
на 31.12.2019 година.
Образуването на производство за
установяване на задължения за периода от 2010 година до 2014 година, в случая
по ЗМДТ, след изтичане на срока чл. 109,
ал. 1 ДОПК, представлява съществено нарушение на административно – производствените
правила. Този извод води до отмяна на Акта за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, без да е необходимо разглеждане на правния спор по
същество.
За по – голяма яснота следва да бъде
обсъдено и възражението за погасяване по давност на процесните задължения,
направено от Кооперация „***“ още преди издадена на процесния акт с жалба до
отдел „МДТ“ на община Радомир с вх. №ФД-47-00-45/1/ от 23.01.2020 година.
Съображенията на началника на отдел „МДТ“, че погасителната давност за публични
задължения, уредена в ДОПК, не се прилага са напълно неотносими към
разглеждания случай. Категорично се установява, че задълженото лице е отправило
възражение за погасяване на съответните задължения по давност преди издаването
на акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Липсва като задължителна предпоставка отправянето
на възражението от длъжника да е чрез използването на специален формуляр, който
може да бъде изтеглен от сайта на НАП или получен на място в общинската
администрация.
Нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК
следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК
относно погасителната давност, по силата на която публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок. Жалбоподателят
оспорва изводите на органите по приходите към община Радомир в контекста на
възражението му, че определените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО за периода 2010
година – 2014 година са погасени по давност. В разглеждания случай приложими
към въпроса за давността по отношение на установените с АУЗД задължения са
правилата на ДОПК. По силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В ал. 2 на същия
законов текст е уредена абсолютната погасителна давност - с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен
в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността спира,
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до
издаването на акта, но за не повече от една година, както и когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва – чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4.
Видно от предписанието на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
При тази законова регламентация
правилен е изводът на жалбоподателят, че към датата на издаването на АУЗД задълженията
за процесния период са погасени по давност по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК
и неправомерно са били предмет на производство по установяване на задължения за
данъци и такси по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Предвидената в ДОПК 5-годишна
давност е изтекла при издаване на обжалвания акт по отношение на обхванатите от
него задължения за периода 2010 година – 2014 година, за които срокът по чл.
171, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 31.12.2019 година, като актът е издаден след
тази дата (на 30.01.2020 година), с което давността е прекъсната по отношение
на задълженията след 2014 година. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Изтеклата погасителна давност също е
основание за отмяна на АУЗД, а не само погасява възможността за принудително
изпълнение на определените публични задължения. Този извод се подкрепя от
разпоредбата на чл. 168, т. 3 от ДОПК, която сочи давността като начин на
погасяване на публично вземане, наред с плащането по т. 1 и прихващането по т.
2. При изрично възражение на задълженото лице за изтекла погасителна давност и
извод за основателност на същото, то следва да се приеме, че с погасяването му
публичното задължение, установено с АУЗД престава да е дължимо. Тъй като с акта
могат да се установяват само съществуващи и изпълняеми публични задължения, то
погасяването им по давност обуславя извод за неговата незаконосъобразност. До
друг извод не се следва и от анализа на нормите на чл. 171, ал. 3 и чл. 174 от ДОПК при липса на осъществени прихващания или доброволно изпълнение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените съдебните разноските в общ размер на
450 лева, от които 50 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника по
жалбата за присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № 17-1 от 30.01.2020 година на Д.И.А.– инспектор приходи в отдел
„МДТ“ при община Радомир, потвърден от началника на отдел „Местни данъци и
такси“ при община Радомир с Решение № 001 от 18.03.2020 годна, в частта с която
на Кооперация „***“ са определени задължения за данък недвижими имоти и такси
за битови отпадъци за периода от 2010 година до 2014 година включително, в общ
размер на 18 208.64 лева главница, ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15
305.18 лева.
ОСЪЖДА община Радомир да заплати на Кооперация „***“,
ЕИК:***, с адрес: гр.Перник, ул. „***“ № 6, представлявана от председателя Б.С.П.,
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляващи съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/