№ 18194
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110168728 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД срещу ЗК „Лев
Инс“ АД с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 3387,71 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от 01.12.2021
г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 241,86 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.03.2021г. до
30.11.2021г.
Ищецът „ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 12.12.2020г., около 13:00
часа, в гр. София, при разминаване в жк. „Дианабад”, на ул. ... е реализирано ПТП, при
което водачът на лек автомобил “Форд Фокус“ с рег. № СТ ... АР, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети
на спрелия лек автомобил "Киа Сийд", с рег. № СВ ... РР, по отношение на който с
ищеца е сключена имуществена застраховка. Ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер 3372,71 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15
лева. Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, но последният е
отказал да заплати същата. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника за сумата в размер на 3387,71 лева, както и мораторна лихва върху
главницата, считано от 19.03.2021г. до датата на исковата молба 30.11.2021г.
Претендират се и направените в производството разноски.
Ответникът ЗД „Лев Инс“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок по
чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
заявения механизъм на произшествието, вината на застрахования при него водач, както
и всички твърдени вреди да са причинени при процесното произшествие. Твърди, че
застрахованият при него водач не е извършил нарушение на ЗДвП, поради което и не е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Поддържа, че платеното
застрахователно обезщетение е завишено и не кореспондира с действителната
стойност на причинените щети на л.а. "Киа Сийд", с рег. № СВ ...
1
РР.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причИ. връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата полица по автомобилна
застраховка "Каско +" № 440220213009022 от 12.05.2020г. се установява, че между
ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена застраховка с период на
валидност от 13.05.2020 г. до 12.05.2021г., при покрит риск – „Пълно каско”, съгласно
Общите условия на застрахователя. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и
увреденото лице е възникнало валидно застрахователно правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на вредата е
застрахованата при ответното дружество.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и какви
вреди са причинени от него, по чия вина, както и каква е действителната стойност на
причинените вреди по автомобил "Киа Сийд", с рег. № СВ ... Р.
В приетия по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие /лист 12/ е отразено, че на 12.12.2020г., около 13:00 ч. в гр. София,
водачът на “Форд Фокус“ с рег. № СТ ... АР се движи в жк. „Дианабад”, с посока към
ул. „Ап. Карамитев” № 26 като навлиза в лентата за насрещно движение, поради
наличие на спрели автомобили. Посочено е също, че при извършване на маневра за
разминаване с движещия се в обратна посока спрямо него лек автомобил "Киа Сийд", с
рег. № СВ ... Р, настъпва процесното ПТП. В допълнение се установява, че процесният
л.а. "Киа Сийд", с рег. № СВ ... Р е получил увреждане, изразяващо се в странично
надраскване на автомобила. Двустранният протокол за ПТП няма характер на
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него
механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за
знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание. Ето
защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – анкетна карта, опис-заключение за вреди на МПС,
показанията на свидетелите - водачи на участвалите в ПТП-то автомобили, както и
заключението по съдебноавтотехническата експертиза.
2
Така описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП
кореспондира със събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством
разпит по делегация на свид. Ц. Т.– участник в процесното ПТП. При разпита си
свидетелят сочи, че произшествието настъпило на двулентов път на малка улица в
квартала. Посочва, че той управлявал л.а. “Форд Фокус“ и следвало да се движи в
дясна лента, но поради наличието на много спрени коли в неговото платно, се
предприел навлизане в лявата, насрещна пътна лента. Допълва, че при разминаване с
другият автомобил, намиращ се в своето платно и поради недостатъчно разстояние,
настъпило одиране между двете МПС-та. Свидетелят Т. сочи, че съприкосновението
между автомобилите настъпило в лентата за движение на другия автомобил, при липса
на препятствия, които да ограничават видимостта. Свидетелства, че не е имало спор
относно вината при съставяне на двустранния констативен протокол, доколкото
именно той се движел в насрещната лента. Съдът при преценка на показанията на
свидетеля Ц. Т. по реда на чл.172 ГПК намира същите за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, резултат от преки възприятия на свидетеля, поради което
ги кредитира в цялост. Горният извод за механизъм на настъпване на произшествието
се потвърждава и от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза, в чието
заключение е посочено, че водачът на лек автомобил “Форд Фокус“ с рег. № СТ ... АР
движейки се в кв. „Дианабад” по ул. „Апостол Карамитев” и срещу № 26, поради
паркирали автомобили в лентата за движение, предприема маневра за навлизане в
лентата за насрещно движение. В същото време и в обратна посока на движение по ул.
„Апостол Карамитев” се движи л.а. "Киа Сийд", с рег. № СВ ... Р, като при
разминаване на двете превозни средства настъпва съприкосновение между тях.
Установеният по делото механизъм на ПТП намира подкрепа и в показанията на
разпитания в откритото съдебно заседание от 10.10.2023г. свидетел А. М. – водач на
увреденото МПС, който потвърждава, че ударът е настъпил при разминаване на
автомобилите и навлизане на водача на другото МПС, застраховано при ответното
дружество в насрещна лента за движение. От показанията се изяснява също мястото на
настъпване на щетите – предна и задна лява врата.
При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че е нарушено правилото на
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, което вменява задължение на участник в движението при
извършване на маневра каквато и да било маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Ето защо, в настоящия случай следва да се
приеме, че вина за произшествието има водачът л.а. “Форд Фокус“ с рег. № СТ ... АР,
по отношение на който към този момент е налице застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност", по който застраховател се явява ответникът.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по "Киа
Сийд", с рег. № СВ ... РР по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение при преценката си по реда на чл.202 ГПК съдът счита, че следва изцяло да
бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите
дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните увреждания могат да
3
бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса на доказателства в
различна насока, следва да се приеме, че е налице необходимата причИ. връзка между
всички твърдени вреди и процесния удар. От заключението на автотехническата
експертиза се изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 3372,71 лева.
Видно от приложените писмени доказателства по делото ищецът е заплатил сумата
3372,71 лева на 27.01.2021 (лист 33) за ремонтните дейности, извършени от оторизирн
сервиз по лекия автомобил, който размер е в рамките на установената от вещото лице
стойност, което обстоятелство не се оспорва в настоящото производство. Следователно
претенцията на ищеца за същата сума следва да бъде уважена като бъдат прибавени и
обичайните ликвидационни разноски в размер 15 лева, чийто размер се явява
обективно обоснован, без да е необходимо да се доказва плащането им, като
ответникът бъде осъден да заплати общия размер от 3387,71 лева, ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" на увреждащото МПС да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже
плащането в срок от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни
от получаване на регресната покана, когато не са налице данни, адресатът на поканата
да е изискал допълнителни документи, какъвто е настоящият случай.
В конкретния случай регресната покана е получена от ответника на 19.03.2021г.,
поради което същият е изпаднал в забава с изтичането на 30-дневния срок, предвиден в
закона, а именно на 19.04.2021г. След изчисление с лихвен калкулатор на основание
чл. 162 ГПК, съдът намира, че лихвата за забава, начислена върху приетата от съда за
основателна сума – 3387,71 лева, възлиза на 212,69 лева, поради което и предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен по последният размер, а над него до пълният
претендиран размер от 241,86 лева, искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от иска следва да му бъде
присъдена сумата 1164,55 лева – разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение. Релевираното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът счете за неоснователно, тъй като претендираният общ
размер не надхвърля минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от
Наредба № 01/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/към момента на уговарянето/, при съобразяване на начисления върху него ДДС.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част
от иска следва да му бъде присъдена сумата 0,24 лева – разноски за депозит за разпит
на свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата 3387,71 лева, представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди върху л.а. "Киа
Сийд", с рег. № СВ ... РР от застрахователно събитие, настъпило на 12.12.2020г., около
13:00 часа, в гр. София, жк. „Дианабад”, на ул. ... в резултат от виновно противоправно
поведение на водача на л.а. “Форд Фокус“ с рег. № СТ ... АР, чиято гражданска
отговорност към същата дата е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.12.2021г. до окончателното плащане, както и
сумата от 212,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 19.04.2021г. до 30.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над сумата
212,69 лева до пълния предявен размер от 241,86
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д ДА
ЗАПЛАТИ на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 1164,55 лева,
представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Черни връх“ № 51Д, сумата 0,24 лева, сторени разноски в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5