Р
Е Ш Е
Н И Е №260111
гр.Кюстендил, 18.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на
четвърти февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№557/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.А.А., в качеството й на пълномощник на К.С.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, против решение №260014/15.09.2020г. на Районен
съд – Дупница, постановено по гр.д.№831 по описа за 2020г. на същия съд.
С посоченото
решение, РС-Дупница е: 1/ осъдил И.К.М.,
с ЕГН *********, да заплати на К.С.П.,
с ЕГН **********, сумата 500 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение,
чрез нанасяне на обиди, за това, че на
29.01.2019г. около 19.00 часа, на площадката на втория етаж в сградата,
находяща в гр.Д., ул.„*****” №**, ответникът обидил ищцата с думите: „неука
си”, „ти не можеш да смяташ”, „гола вода си”, „интригантка”, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 29.01.2019г.,
до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения
размер до претендираните 1000 лева; 2/ отхвърлил е предявения от К.С.П. иск
срещу И.К.М. за осъждане на последния да й заплати
сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и
унижение, чрез нанасяне на обиди, ведно със законната лихва, считано от датите
на увреждането, за това, че на 07.02.2020 г., около 19. 30 часа на входната
врата на апартамента на ищцата в гр.Д. ул.„*****” №**, ет.**, ап.**, ответникът
я обидил с думите: „крадла”, „неука си” и „лъжкиня”; 3/ осъдил е И.К.М., с ЕГН **********, да заплати на К.С.П., с ЕГН **********, направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 150 лева, както и 4/ осъдил е К.С.П., с ЕГН **********,
да заплати на адв. Е.А. за осъществено процесуално представителство на ответника на
основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от исковете в общ размер на 277 лева.
Решението се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска за
разликата над присъдените 500 лева до претендираната сума в размер на
1 000 лева за деянието на 29.01.2019г. и в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска за
присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева за деяние на 07.02.2020г.
Прави се оплакване, че в обжалваните му части решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. По отношение на частичното отхвърляне на
първия иск се твърди, че определеният от съда размер на обезщетение е явно
несправедлив и изцяло несъответстващ на изискванията на справедливостта. По
отношение на цялостното отхвърляне на втория иск, касаещ деяние от 07.02.2020г.
се прави оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на
свидетелките Н.Д. и К.П., тъй като се счита,
че фактът, че същите не са били преки и непосредствени участници в
случката не означава, че същите не са имали възможност да възприемат случващото
се при достатъчно ясен говор, да разпознаят лицата, които са си разменяли
реплики, къде са се намирали и какви са били репликите. В жалбата се сочи, че
не е ясно защо съдът е кредитирал показанията на свидетелката Ваня Харизанова,
но не е дал вяра на така посочените две свидетелки. В тази връзка, формираният
извод за неоснователност на исковата претенция се счита, че е постановен в
разрез със събрания по делото доказателствен материал.
Претендира
се отмяна на решението в обжалваните му части, уважаване на исковете изцяло и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна И.М..***,
след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният
състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на
конкретно наведените оплаквания за необоснованост на някои от фактическите
изводи на първоинстанционния съд, и след като взе предвид, че пред въззивния
съд не са събирани нови доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните се
намират в конфликтни отношения, породили се преди няколко години, след като И.К.М.,
заедно със жената, с която съжителства и тяхното дете, заживяли в жилище в
гр.Дупница, находящо се на ул.„*****“ №**, ет.**, ап.** в сграда в режим на
етажна собственост, управител на която етажна собственост била К.П., обитаваща
ап.** на третия етаж на сградата.
К.П. е
сезирала РС-Дупница, предявявайки срещу И.М. искове по чл.45 от ЗЗД за осъждане
на М. да й заплати обезщетения за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и
унижение, чрез нанасяне на обиди, ведно със законната лихва, считано от датите
на уврежданията, както следва: сумата от 1 000 лева– обезщетение, за това, че
на 29.01.2019г. около 19.00 часа, на площадката на втория етаж в сградата,
находяща в гр.Д., ул.„*****” №** ответникът обидил ищцата с думите: „неука си”,
„ти не можеш да смяташ”, „гола вода си”, „интригантка” и сумата от 1 000
лева – обезщетение за това, че на
07.02.2020г., около 19.30 часа на входната врата на апартамента на ищцата в
гр.Дупница, ул.„*****” №**, ет.**, ап.** ответникът я обидил с думите:
„крадла”, „неука си” и „лъжкиня”.
Относно
деянието на 29.01.2019г. РС-Дупница приел същото за доказано да е било
осъществено от М., като е обсъдил противоречията в депозираните по делото
показания и е кредитирал тези на незаинтересованите от изхода на спора
свидетели очевидци, според показанията на които ответникът обидил ищцата с
думите, че е неграмотна, невежа и гола вода, че е неука, не знае да смята, че е
интригантка. Съдът е приел за установено и това, че в резултат на неговите
действия П. се е почувствала обидена и унизена, като е изтъкнал, че за да бъде
правомерно, публичното изразяване на мнение следва да е съобразено с чл.39 ал.2
от Конституцията на Република България, ограничаваща свободата на изразяване на
мнение в случаите, когато то накърнява правата и доброто име на другиго, в
която хипотеза е приел да е налице поведение, което е противоправно. ДнРС е
намерил, че с използваните обидни думи и изрази по отношение на ищцата,
ответникът е накърнил правата и доброто й име, поради което и е счел за
осъществени всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, предполагащи ответникът да следва
да възмезди ищцата за претърпените от нея негативни изживявания, които се
намират в причинна връзка с деянието.
В приложение
на правилото на чл.52 от ЗЗД съдът е посочил, че обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от ищцата следва да бъде определено по справедливост, при
отчитане на конкретните обстоятелства по делото. Вземайки предвид липсата на
употребени обидни думи и изрази от страна на ищцата при разговора на
29.01.2019г., при който е осъществено деянието на ответника; съдържанието на
отправените обиди, насочено преди всичко към образованието на ищцата;
интензивността на предизвиканите негативни изживявания у ищцата, както и
липсата на пряка връзка с установения година и половина по-късно при медицински
преглед депресивен епизод, за който и от анамнезата, и от гласните
доказателства се е установило, че е предизвикан през пролетта на 2020г. от
предявяването на иск от М. срещу П. във връзка с друг инцидент между тях, съдът
е приел, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата вреди е ума в
размер на 500.00 лева, като е присъдил същата, ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2019г. до окончателното изплащане, а иска за разликата над 500
лева до претендираните 1 000 лева е отхвърлил.
По отношение
на претенцията, основана на твърдение за претърпени вреди, в резултат на деяние
на М. – отправяне на обидни думи на датата 07.02.2020г., по делото са събрани
следните доказателства:
Свидетелката
Н.Д.а, живуща в сградата, е посочила, че на 07.02.2020г. в 18.50 часа е отишла
в жилището на П., тъй като на въпросната дата вечерта М. е трябвало да плати
сметките за входа, а поради конфликта помежду им П. не искала да бъде сама.
Свидетелката е уточнила, че М. изрично бил написал, че сметките ще си ги плаща
вечерта в седем без десет минути.
Димитрова посочила, че в апартамента на П. заварила майка й и съпруга й
и понечила да си тръгне, но ищцата я поканила да остане. Почукало се на вратата
и П. излязла, като я оставила полуотворена, при което свидетелката чула, че на
вратата са И.М. и В.Х., също живуща в сградата, които трябвало да дадат пари за
тока. Според Д., Х. платила, а П. я приканила да се подпише, че отказва да
плаща за домоуправител и за чистене. После свидетелката чула гласа на М., на
когото П. също казала да се подпише, че не желае да плаща за домоуправител и за
чистене на общите части. М. попитал: „Защо Н. и Е. плащат по-малко?“ и й казал
„Ти си неграмотна и не знаеш да смяташ.“. Според свидетелката, в това време В.Х.
си тръгнала, а П. помолила М. да не се заяжда, но той й казал, че е голяма
лъжкиня, че пише на кой колкото си иска, че й е дал пари, които тя не е
записала и, че е крадла. Свидетелката е посочила, че от случая П. се е
притеснила, започнала да си гризе ноктите и не можела да спи.
Пред
районния съд е разпитана и свидетелката К.П., майка на ищцата, която е
посочила, че живее в гр.Благоевград, но на 07.02.2020г. вечерта е била в
апартамента на дъщеря си в гр.Дупница, тъй като същия ден ходила да вземе от
летището зет си, който се прибрал от Италия, и около 19 часа двамата вече били
в жилището в гр.Дупница. дошла и съседка, след което на вратата се почукало, а
ищцата излязла с тетрадка, тъй като очаквала плащания. П. е заявила, че вратата
останала полуотворена и се чул мъжки глас как отправя към дъщеря й обидни думи
– „лъжкиня“, „неграмотна“, че „не може да смята“, а когато ищцата се върнала
казала, че това е бил И.. Била разстроена и разтреперана след случая, не можела
да спи, да се храни и станала психически неустойчива.
Според
свидетелката В.Х., живуща в същата сграда на първия етаж, на 07.02.2020г. вечерта
тя и И.М. отишли до апартамента на К.П. на третия етаж, за да платят таксите ,
след като почукали тя отворила, подала тетрадката на М. и му казала да си
запише 12 лева по-малко, защото казал, че няма да плаща за чистенето, той
записал, подписал се, дал й парите и си тръгнал, а около 2 минути по-късно си
тръгнала и Х.. Действието се развило пред входната врата, били само тримата,
други хора нямало, никой не се е намесвал в разговора и М. не е отправял
никакви обидни думи към П..
Според
свидетелката Д.С., съжителстваща с И.М., когато същият на 07.02.2020г. вечерта
отишъл да плати таксата на П. бил с една съседка, върнал се след пет минути и
казал, че к. се държала любезно, казала му да си запише минус 12 лева, той се
подписал и си тръгнал. Свидетелката е уточнила, че предния месец той е заявил,
че няма да плаща тази такса и тогава е имало разговор между страните по този
въпрос.
При тези
доказателства районният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на
обезщетение за вреди от деяние на 07.02.2020г. не е била установена по делото,
чрез провеждане на нужното доказване. Според съда, единствен свидетел-очевидец
на описания в исковата молба случай от 07.02.2020г. еВ.Х.и според нея между
страните е проведен съвсем кратък разговор, при който не е имало никакво
напрежение или отправяне на обидни реплики. Съдът не е кредитирал показанията
на свидетелките Н.Д. и К.П., тъй като същите нямали възможност да възприемат
непосредствено участниците в разговора, а са заявили, че са чували разменените
реплики през полуотворената врата. Съдът е констатирал противоречие в
твърденията на тези свидетелки, доколкото според К.П. се е чул само глас на мъж, който веднага
след отварянето на вратата от дъщеря й започнал да я обижда, докато според Н.Д.
обидите били отправени по-късно, след катоВ.Х.си тръгнала, като съдът е
изтъкнал, че последното противоречи на изрично уточненото от Х., че си е
тръгнала след ответника и е възприела изцяло разговора. С тези доводи, ДнРС е
намерил, че по делото не е установено отправянето на обидни думи и изрази от
ответника спрямо ищцата на 07.02.2020г., поради което е отхвърлил този иск изцяло.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно
и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според съда,
решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият
състав споделя изцяло изводите на РС-Дупница относно елементите от фактическия
състав на отговорността за вреди по чл.45 от ЗЗД, относно справедливия размер
на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието,
осъществено на 29.01.2019г. и за липсата на доказателства за осъществяването на
изискуемите се от закона предпоставки за реализиране отговорността на ответника
за деяние, осъществено на датата 07.02.2020г., поради което на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които следва да се
считат за мотиви на настоящия съд. Нито фактическите, нито правните изводи на
въззивния съд търпят някаква отлика от възприетото на ДнРС, още повече липсата
на нови доказателства във въззивното производство.
Тъй като по
отношение на възприетото от районния съд относно осъществено деяние от М.
спрямо П. на датата 29.01.2019г. няма подадена въззивна жалба от ответника по
иска, предмет на обсъждане относно конкретния деликт е единствено оплакването
на въззивницата относно размера на присъденото обезщетение, който тя счита за
недостатъчен и несправедлив.
Установено
е, че на 29.01.2019г. около 19.00 часа в сградата, находяща в гр.Д., ул.„*****”
№**, И.М. казал на К.П. „неука си”, „ти не можеш да смяташ”, „гола вода си”,
„интригантка”. По този начин М. е отправил обидни квалификации спрямо ищцата,
както се установява – в присъствието на други лица. Несъмнено е, че подобни
думи накърняват частта и достойнството на личността и водят до настъпване на
неимуществени вреди – дискомфорт, тревожност, неудобство. За определяне размера
на дължимата обезвреда за причинените на М. неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който
не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина
на извършването на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност
и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални
вреди /болки и страдания/. Според задължителната и константна практика на ВКС -
т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият
състав, като взе предвид естеството
на причинените, вследствие на обидните думи неимуществени вреди на пострадалата
– дискомфорт и притеснение; продължителността
на същите – няма данни за голяма продължителност, при все наличието на
такива за нервно напрежение с траен характер, но като функция на насложилите се
във времето конфликти, предимно следващи датата на инцидента, както и като
отчете конкретните обстоятелства на
причиняване на увреждането – в присъствието на множество хора, но в
условията на масов спор, по свое вътрешно убеждение счита, че справедлив
еквивалент на претърпените болки и страдания е именно присъдената от ДнРС сума
в размер на 500 лева, която отчита при това и липсата на висок интензитет на
негативна оценка в отправените думи, които не са от категорията да засегнат
честта и достойнството на личността в значима и особено тежка степен. Поради
посоченото така определената сума ще бъде достатъчна да възмезди пострадалата
за причинените й от въззиваемия вреди.
Що се отнася
до оплакванията за неправилност на фактическите и правни изводи на районния съд
относно деянието на 07.02.2020г. следва да се посочи, че въззивната инстанция
намира тези изводи за аргументирани и правилни. Ищцата, сега жалбоподателка,
носи тежестта да докаже исковата си претенция, като установи верността на
всички свои твърдения, провеждайки главно и пълно доказване, което ще рече – да
ангажира такива доказателства, които да създадат у съда сигурно убеждение и
категоричност относно верността на съответното фактическо твърдение. Районният
съд е посочил защо кредитора показанията на свидетелкатаВ.Х.и не дава изцяло
вяра на показанията на свидетелите Н.Д.иК.П.и доводите, които е изложил следва
напълно да бъдат споделени, тъй като в показанията на тези две свидетелки има
съществено разминаване относно това дали Ив.М. е бил сам или е имало и жена с
него – свидетелката В.Х.. Също така, според Д. и П., ищцата П. е имала вече
установени конфликтни отношения с И.М., чувствала се е затормозена и притеснена
от неговото отношение към нея и ако е вярно това, което тези свидетелки твърдят
– че за пореден път без повод е била обиждана от М., който я е нарекъл
„крадла“, „неука“ и „лъжкиня“, житейски неправдоподобно е дошлият си от чужбина
същата вечер неин съпруг, вместо да я защити или да се намеси по някакъв начин,
да остане вътре в апартамента и да слуша безучастно случващото се, като твърдят
свидетелките. Нещо повече, самият факт, че относно този случай има
противоречиви показания, които пречат да се формира ясен и конкретен фактически
извод относно това какво точно се е случило вечерта на 07.02.2020г. пред
апартамента на П., по общите правила на доказването в гражданския процес сочи
на извод за недоказаност в нужната степен на твърдението на ищцата, при което
исковата й претенция правилно е била отхвърлена от районния съд.
Ангажирането
на имуществената отговорност за непозволено увреждане предполага кумулативно
осъществяване на обективните и субективна предпоставки, прецизно посочени от
районния съд и отсъствието на която и да било от тях, очертава неоснователност
на иска.
Обжалваното
решение в отхвърлителните му части следва да се потвърди, доколкото е правилно
и съответстващо на събраните по делото доказателства. Въззивната жалба е
неоснователна.
3. Относно разноските:
Разноските
за първоинстанционното производство за били правилно разпределени от ДнРС.
На
жалбоподателката не се следват разноски за въззивното обжалване.
С оглед
изхода на делото, К.П. ще следва да заплати на адв.Е.А. *** възнаграждение за
предоставена от същия на ответника по жалбата И.М. безплатна адвокатска помощ в
размера по чл.38 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен на база интереса
пред въззивния съд – 1 500 лева – или 335.00 лева.
С оглед
цената на исковете, решението няма да подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260014/15.09.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№831 по описа за 2020г. на същия съд, в частите, в които: 1/ е отхвърлен предявения от К.С.П., с ЕГН **********
срещу И.К.М., с ЕГН ********* иск за
присъждане на сума в размер над 500 лева до претендираните 1 000 лева,
търсени като обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение, чрез
нанасяне на обиди, за това, че на 29.01.2019г. около 19.00 часа, на
площадката на втория етаж в сградата, находяща в гр.Д., ул.„*****” №**,
ответникът обидил ищцата с думите: „неука си”, „ти не можеш да смяташ”, „гола
вода си”, „интригантка”; 2/ е отхвърлен като неоснователен предявения от
К.С.П. иск срещу И.К.М. за осъждане на последния да й заплати сумата 1 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на
честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение, чрез нанасяне на
обиди, ведно със законната лихва, считано от датите на увреждането, за това, че
на 07.02.2020 г., около 19. 30 часа на входната врата на апартамента на ищцата
в гр.Дупница, ул.„*****” №**, ет.**, ап.**, ответникът я обидил с думите:
„крадла”, „неука си” и „лъжкиня”; 3/ е осъден И.К.М., с ЕГН **********, да заплати на К.С.П., с ЕГН **********, направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на 150 лева, както и 4/ е осъдена К.С.П., с ЕГН **********,
да заплати на адв. Е.А. за осъществено процесуално представителство на ответника на
основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от исковете в общ размер на 277 лева.
В останалата част решението е влязло в сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА К.С.П., с ЕГН ********** да заплати на адв.Е.А. ***
сумата от 335.00 лева /триста
тридесет и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
на И.К.М., с ЕГН ********* безплатна
адвокатска помощ пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.