РЕШЕНИЕ
Номер 07.02.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретар Галина
Кунчева, като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 330
по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156,
ал. 1 и следващите от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Сикони 51“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Котовск“
№ 16, представлявано от П.Т. - управител, против Ревизионен акт (РА) №
Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., издаден от С. Й. Г. - началник сектор,
възложил ревизията и А. В. Д.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна,
ръководител на ревизията. РА е потвърден с Решение № 112/13.07.2022 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) - Варна
при Централно управление на Национална агенция по приходите (НАП). С РА
са установени задължения в тежест на „Сикони 51“ ЕООД за корпоративен данък по
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчни периоди 2019 г. и
2020 г., главница в размер на 4 585,62 лева и лихви 571,68 лева и
задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди през 2019 г. (месеци 01, 02, 03,
04, 05, 06, 08, 10 и 12) и данъчни периоди през 2020 г. (месеци 02, 06, 07 и 12)
главница в размер на 12 794,10 лева и лихви 2 470,48 лева. Иска се от
съда да отмени като необоснован и незаконосъобразен постановения РА по всички
видове задължения и за всички периоди, включени в РА. В съдебно заседание дружеството
се представлява от адв. К. Д.,***, който поддържа жалбата на основания,
изложени в нея, ангажира гласни и писмени доказателства, претендира разноски и представя
писмени бележки.
Ответната страна – директорът на
ДОДОП – Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето й.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен
ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Жалбата е допустима за разглеждане, като по същество е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03001821004033-020-001/16.07.2021 г. е възложена ревизия на „Сикони
51“ ЕООД с предметен обхват корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. -
31.12.2020 г. и данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.01.2019 г.
- 31.05.2021 г. За извършване на ревизията е определен тримесечен срок от
датата на връчване на заповедта. Същата е връчена по електронен път на
26.07.2021 г.
Със Заповед за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-03001821004033-020-002/22.10.2021 г. е
удължен срокът за извършване на ревизията до 23.12.2021 г. Същата е връчена по
електронен път на 22.10.2021г.
По молба вх. № 13707/02.12.2021 г. на
ревизираното дружество, поради смяна на обслужващата счетоводна фирма, със
Заповед № Р-03001821004033-023-001/02.12.2021 г. е спряно производството по
извършване на ревизията, считано от 02.12.2021 г., за срок до 02.03.2022 г.
Заповедта е връчена по електронен път на 05.12.2021 г.
Със Заповед №
Р-03001821004033-143-001/04.03.2022 г. е възобновено производството по
извършване на възложената ревизия, считано от 04.03.2022г., като е посочен
срокът на ревизия след възобновяването – 25.03.2022 г. Заповедта е връчена по
електронен път на 07.03.2022 г.
Всички посочени заповеди са
подписани с квалифициран електронен подпис от С. Й. Г., на длъжност началник
сектор „Ревизии“, оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии със
Заповед № Д-3/04.01.2021 г. на директора на ТД на НАП Варна.
За установяване на
релевантните факти и обстоятелства, в хода на ревизията органите по приходите
са извършили множество процесуални действия за събиране на доказателства както
от ревизираното лице, така и от трети лица. Резултатите от ревизията са
обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001821004033-092-001/08.04.2022 г.,
връчен по електронен път на 11.04.2022 г. Реализираните процесуални действия са
подробно описани в Раздел Втори на констативната част на
изготвения РД, който е неразделна част от оспорения ревизионен акт по смисъла
на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
В законоустановения срок по чл. 117,
ал. 5 от ДОПК от „Сикони 51“ ЕООД е подадено възражение срещу ревизионния
доклад вх. № 4318/20.04.2022 г. Във възражението ревизионният доклад се оспорва
„изцяло по
основание и размер“. Посочено е, че дружеството представлява малка
семейна фирма и е необосновано да поддържа длъжност отговорник на склад. Обобщено
и максимално кратко е изложена работната процедура и начина на изписването на
продуктите. Направено е възражение срещу използването на среден коефициент на
рентабилност, както и срещу начисляване на ДДС върху безвъзмездното
предоставяне на продукти на служителите. Иска се РД да бъде отменен.
След преценка на извършените при
ревизията действия и обсъждане на представените възражения, органът, възложил
ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА №
Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г. С този РА са установени задължения на
„Сикони 51“ ЕООД за корпоративен данък за данъчни периоди 2019 г. и 2020 г.
главница в размер на 4 585,62 лева и лихви в размер на 571,68 лева и
задължения за ДДС за различни данъчни
периоди през 2019 г. (месеци 01, 02, 03, 04, 05, 06, 08, 10 и 12) и през 2020
г. (месеци 02, 06, 07 и 12) в общ размер на главница 12 794,10 лева и
лихви 2 470,48 лева. РА е връчен по електронен път на 05.05.2022 г.
С жалба вх. № 11656/17.05.2022 г. по
описа на ТД на НАП - Варна, офис Русе, ревизираното лице е оспорило РА №
Р-03001821004033-091-001/ 29.04.2022 г. пред директора на ДОДОП - Варна като са
изложени възражения във връзка със събирането и оценката на доказателствата;
надлежната проверка на представените счетоводни документи; правилното прилагане
на нормите на ЗКПО и ЗДДС и др. Изложено е становище, че няма основание за
провеждане на ревизията по специалния ред по чл. 122 от ДОПК. Счита, че методът
за определяне на преки и косвени данъци по среден коефициент на рентабилност е
неправилен поради редица фактори, които са различни за всеки стопански субект.
Излага довод, че неоснователно е начислено ДДС върху безвъзмездно
предоставените продукти на служителите на дружеството. Формулирано е искане за
отмяна на оспорения ревизионен акт изцяло като незаконосъобразен.
Във връзка със сезиращата го жалба,
с Решение № 11213.07.2022 г., Директорът на ДОДОП - Варна е потвърдил изцяло РА
№ Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., с който са установени дължимите от
„Сикони 51“ ЕООД задължения за ДДС и за корпоративен данък, като същите са
потвърдени по основание и размер. В решението са
изложени мотиви относно събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, както и начина по който ревизиращият орган цени същите за крайния
изход на производството, като се приема, че аргументите на жалбоподателя по
отношение на наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила са неоснователни. Изложени са мотиви относно възраженията на
жалбоподателя за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК; относно
установените задължения по ЗКПО; относно оплакването срещу установените
задължения за ДДС за предоставената безплатна храна на персонала, за която се
твърди, че е предоставена по смисъла на чл. 285 от Кодекса на труда КТ). Следва
да се отбележи, че решаващият орган подробно е обсъдил всички възражения на
ревизираното дружество. Решението е връчено по електронен път на 14.07.2022 г.
В жалбата, с която е поставено
началото на настоящото съдебно производство, са изложени възражения, с които се
оспорва законосъобразността на издадения РА, които възражения са напълно
идентични с тези, направени пред горестоящия орган, включително се оспорват фактическите констатации и
правни изводи, съдържащи се в РА и в РД. С тази жалба се иска съдът да
отмени Решение №
112/13.07.2022 г. на директора на ДОДОП – Варна. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.
155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от
получаването на решението. В тази връзка, по искане на
ответника с молба вх. № 3450/26.08.2022 г., съдът е дал указния на
жалбоподателя с Определение от 30.08.2021 г. да уточни предмета на обжалване. С
молба вх. № 3527/01.09.2022 г. жалбоподателят е посочил, че оспорва РА №
Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г. и претендира отмяната на същия изцяло.
По делото по искане на жалбоподателя
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Експертът категорично е посочил в
заключението си, че воденото от дружеството счетоводство не дава възможност за
установяване основата на данъчното облагане. В констативно-съобразителната част
на експертизата е посочено, че „Счетоводното
отчитане, като процес, се свързва със детайлни записвания за всяка една
стопанска операции в предприятието, имащи за цел вярно и точно отразяване и
представяне на финансово икономическото му състояние. Данни за такива
счетоводни записвания не са налични, записванията са извършвани само по
стойност и не кореспондират със справките, представени от извънсчетоводния
програмен продукт използван за систематизиране на данни за производството. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството при изграждането и поддържането
на счетоводната система предприятията са длъжни да осигуряват всеобхватно
хронологично регистриране на счетоводните операции.“ Посочени са установените
съответствия/несъответствия при анализиране на извънсчетоводните справки и
документи за периода на делото. Заключението на вещото лице е, че „Представените в хода на ревизията и наличните
доказателства в счетоводството на дружеството, не дават възможност за
установяване на количествата вложени и изписани материали за производство на
готова продукция и на количествата произведена, преработена, преоценена и
реализирана продукция“.
При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 18.01.2023 г. вещото лице е
коригирало част от представените в табличен вид данни, като корекцията на
информацията не променя крайния извод на експертизата. На въпроси на
процесуалния представител на дружеството, вещото лице е отговорило, че към
периода на проверката, счетоводството на фирмата се води от външна фирма.
Експертът посочва, че е посетила дружеството на място, където е основният
документооборот, който касае периода на проверката и не е посещавала
счетоводната фирма, която води счетоводството на дружеството. Прави изявление,
че в момента, в който дружеството съставя счетоводната си политика, трябва да
предостави такава информация в счетоводните регистри на фирмата, че тя да дава
максимална яснота относно количества и стойност на всеки един продукт, който се
произвежда, а при проверяваното дружество такава аналитичност няма. Начинът, по който е водено счетоводството, не позволява
да се установят тези данни. Експертът посочва, че за работа дружеството й е
представило аналитичност на брашно, водена по оборотна ведомост, която не
кореспондира с представените справки от програмния продукт, който е
извънсчетоводен. Не е възможно да се установи пряка връзка между това, което е
произведено като количество и стойността на вложените продукти. Вещото лице К.
посочва, че използваният складов софтуер не е в нарушение на закона, но не е в
негова услуга, тъй като записванията от този програмен продукт, който
дружеството използва за управленски цели, не кореспондира по никакъв начин със
записванията, които дружеството предоставя като оборотна ведомост, главна книга
и т.н. и не е възможно този счетоводен продукт да бъде обвързан със счетоводните
регистри на фирмата.
Процесуалният представител
на жалбоподателя посочва, че заключението на вещото лице не следва да се
приеме, защото жалбоподателят е изпълнил всички изисквания, които са по закон и
софтуерният продукт отговаря на тези изисквания. Друга причина за оспорване на
заключението е, че според него то е некомпетентно, необективно и по причина, че
вещото лице не е посетило офиса на счетоводната фирма, която обслужва
дружеството и където според адв. Д. се съхранява счетоводната документация на
дружеството. Процесуалният представител на ответника е заявил, че заключението следва
да се приеме
По
искане на жалбоподателя до разпит е допуснат свидетеля Д. И. Д.. Д. посочва, че
той е лицето, което се занимава с документацията на фирмата и отговаря за нея.
Дава показания, че през 2021 г. дружеството е имало проверка и понеже са
сменили обслужващата счетоводна фирма, проверката е прекъсната за известен
период и след това е продължила. Посочва, че никой от данъчните служители не е
посещавал офиса, а документите са се изпращали с куриерска фирма. Той само е
пренасял документацията до счетоводната фирма, а тя от своя страна е
изпълнявала изискванията на ревизията. Не може да посочи наименованието на
счетоводната фирма, а само името на счетоводителя – Павел.
Като
доказателство по делото в
последното съдебно заседание жалбоподателят представя десет фактури, от които
се установява, че счетоводството на дружеството частично за 2020 г. (август и
декември) и за 2021 г. (март – август; данъчна проверка през август и ноември)
е водено от „Евристика“ ООД. По делото е налично пълномощно на лицето П. Й.,
управител на посоченото дружество. С представените доказателства жалбоподателят
твърди, че счетоводството е водено от външна фирма и по тази причина е възможно
да има пропуски.
Съдът
счита, че тук е мястото да посочи
установеният от него проблем с обема на доказателствата, представени от
дружеството жалбоподател в хода на реализираната ревизия. В жалбата (стр. 2) до
директора на ДОДОП Варна е посочено, че „На
първо място считам, че няма основание за провеждане на ревизията по специалния
ред на чл. 122 от ДАПК. Всички поискани документи бяха предоставени на
Ревизиращия екип. В това число, фактури, кредитни и дебитни известия, стокови и
складови разписки, товарителници, приемо-предавателни протоколи, пътни листи,
квитанции за платени пътни такси и такса мост, договори, пълномощни, счетоводни
справки и извлечения и всички други поискани документи общо около 120 кг.
изпратени по куриер.“ Макар да е
изложил мотиви относно необходимостта за провеждане на ревизията по реда на чл.
122 от ДОПК, решаващият орган не се е произнесъл относно пълнотата на
административната преписка.
Съдът
установи, че точно същото твърдение се съдържа и в жалбата, с която е сезиран,
поради което предприе действие за изясняване на въпроса. При разглеждане на
преписката не се установиха доказателства, че жалбоподателят е изпратил
посоченото количество документи до ревизиращия екип. Отделно, липсва информация
какви точно доказателства дружеството е представило пред проверяващите и кои
точно от тях са му били върнати впоследствие.
В
преписката съдът установи, че на няколко пъти ревизиращият екип е връщал
документация на жалбоподателя, като за целта са представени товарителници от
куриерска служба „Еконт“, но от обобщеното изписване на съдържащите се
документи като „папки“, „класьори“ и др. не може да се установи какво точно е
върнато на жалбоподателя и по каква причина е сторено това. Пример в това
отношение е Протокол от 13.01.2022 г. за предаване на документи от Марияна
Минчева на дружеството, описано обобщено като класьори и папки, фактури за покупки
и продажби; дневници и др. Към посочения протокол са приложени доказателства за
изпращане на 18.01.2022 г. на пратка с тегло 26,00 кг, като не може да се
установи какво съдържа пратката и дали тя е относима към представения протокол
от 13.01.2022 г. Аналогична е ситуацията с Протокол от 13.12.2021 г., като там
са предадени и разписки, неясно за какво. Представена е куриерска товарителница
от същата дата с тегло 15,00 кг, като не е ясно съдържанието на пратката. Без
протокол е представена товарителница от 21.12.2021 г. за „30 кг кашон деловодство“, като изпращач е посочен ТД на НАП Търговище и
получател ревизираното дружество. Не може да се установи съдържанието на
посочения кашон.
При
това положение не може да се установи какви доказателства жалбоподателят е
представил в хода на ревизията и дали наистина те са в обема, сочен в жалбата
(т.е. 120 кг), както и не може да се установи какво точно е получил и върнал
ревизиращият екип и доколко тези доказателства имат значение за изхода на
спора. В резултат на това, не може да се извърши преценка дали ревизионната преписка е
представена пред съда в пълен обем.
С
Определение от 04.01.2023 г. съдът задължи страните да представят подробни
доказателства относно това какво е
изпратено на ревизиращия екип и какво е върнато. Видно от молба вх.
93/10.01.2023 г., ответникът не разполага с други доказателства, освен вече
посочените от съда протоколи и товарителници. С молба вх. № 137/12.01.2023 г.
жалбоподателят е представил подробен списък на всички
представени според в хода на ревизията доказателства от „Сикони 51“ ЕООД и на
всички върнати от ревизиращия екип доказателства. В молбата изрично е посочено,
че „Относно исканите ни писмени доказателства за изпратени 120
килограма доказателства, не можем до ги представим в дадения ни срок, тъй като
са изпращани от счетоводната фирма с която прекратихме дейност и са изпратени
от тях и за тяхна сметка.“ При липса на описание на
проверените документи от страна на ответника, не може да се прецени доколко
достоверно е съдържанието на представения списък от жалбоподателя.
В
съдебно заседание на 18.01.2023 г., съдът след като изслуша становищата на
страните, отразени надлежно в протокола, обяви на същите, че няма да издирва
други доказателства, които да докажат твърдението на жалбоподателя, в хода на
ревизията са представени общо 120 кг документи и приема, че представената
административна преписка е в пълен обем поради липса на възражения от
жалбоподателя в тази насока.
Процесуалният представител на ответника ангажира писмени бележки
вх.0 296/23.01.2023 г., в които излага
съображения по съществото на спора. Сочи, че жалбоподателят не е оборил
констатациите на органа по приходите относно определените данъчни основи по
ЗДДС и по ЗКПО и размера на дължимите данъци. Обосновава се необходимостта от
провеждането на ревизията по реда, предвиден за особени случаи. Отново са
изложени констатации във връзка с установените нарушения по ЗКПО, като изводите
за липса на аналитична отчетност се подкрепят и от експертизата. Поддържа
тезата, че в конкретния случай, при провеждането на ревизията по чл. 122 от ДОПК и сл. правилно е определен среден коефициент на рентабилност на приходите
на дружеството за ревизираните данъчни периоди. Във връзка с установените
задължения за ДДС е изложено становище относно позоваването на жалбоподателя на
наличието на Актове за прихващане и възстановяване (АПВ), с които ефективно на
дружеството се възстановява ДДС. Иска се от съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана и се претендират разноски в размер на 2 237,97 лева
Адвокат К. Д., като процесуален представител на дружеството
жалбоподател, е представил писмени бележки вх. № 309/24.01.2023 г. Основната
претенция на жалбоподателя към съда е да обяви процесния РА за нищожен, като
причината за това е, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и уведомлението за извършване на
ревизията по чл. 122 от ДОПК не са надлежно подписани с електронен квалифициран
подпис. За да стигне до този извод, жалбоподателят е съобразил факта, че „В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА е отразено, че са издадени
чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с
електронен подпис, което не е квалифициран електронен подпис.“ След това твърдение, в писмените бележки изключително детайлно
е аргументирана защитната теза за изискванията за валидност на обжалвания РА,
като е посочено значението на подписването на съставяните в хода на
ревизионното производство писмени документи с квалифициран подпис. Изложени са
съждения в тази връзка както относно приложимото национално законодателство,
така и на приложимото право на Европейския съюз, като е направено позоваване на
„чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
чл. 1 и чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България
и Румъния и промените в учредителните договори.“ Представени са дефиниции за електронен подпис; за усъвършенстван
електронен подпис и за квалифициран електронен подпис (КЕП). Поддържа се
тезата, че не са налице основания за провеждане на ревизията по специалния ред
на чл. 122 от ДОПК и че тя е проведена в нарушение на процесуалния закон,
защото не е извършена в офиса на дружеството. Обсъдена е проведената
експертиза, за която се сочи, че „Заключенията в
Съдебно счетоводната експертиза е направено изцяло на погрешното разбиране на Вещото
лице, че е задължително детайлно (поартикулно) завеждане на счетоводна сметка
302/2 в счетоводния софтуер.“ Оспорва се използването
на термините счетоводен и извънсчетоводен софтуер. Сочи се още, че „Заключението на Вещото лице за нарушение на чл. 9 от Закона за
счетоводството при ползване на складов софтуер е изцяло погрешно и се дължи на
неразбиране на смисъла на конкретния текст.“
Протестира се срещу определянето на коефициент на рентабилност, като се сочи,
че не са съобразени множество фактори при неговото определяне. Позовава се на
съставени АПВ от органи по приходите като доказателство за редовно водено
счетоводство. Претендира обявяване на нищожността на обжалвания РА, а ако съдът
не установи твърдяната нищожност, се иска отмяната му като незаконосъобразен.
Претендира се присъждане на разноски.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Нормата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК определя, че Съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му. Следователно, съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване.
В жалбата не се релевират
възражения относно компетентността на органа, издал процесния РА. Съдът счита,
че № Р-03001821004033-091-001/29.04.2022
г. е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи – началник
сектор, като орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като
ръководител на ревизията. При описанието на фактическата обстановка съдът е
посочил доказателствата за надлежното упълномощаване на ревизиращия екип.
Процесният РА отговаря на
изискването за форма и съдържание, регламентирани в чл. 120, ал. 1 от ДОПК.
Обжалваният РА е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в нормата
реквизити. Изпълнено е изискването на алинея втора от същата правна норма – РД
е приложен към РА и органът по приходите е обсъдил направените срещу РД
възражения, като следва да се има предвид, че дружеството не е ангажирало
доказателства във връзка със сочените от него възражения.
Тук е мястото съдът да
изложи мотиви във връзка с твърдяната в писмените бележки на жалбоподателя
нищожност на РА поради неспазване на изискването за подписването на същите с
квалифициран електронен подпис (КЕП). Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, релевирано едва с писмената защита относно липсата на
представени доказателства за валидни електронни подписи на органите по приходи
и по-точно ма използването на КЕП. Диск с оригиналите на електронните
документи, подписани електронно от органите по приходи се съдържа в
административната преписка, представена от ответника и приета от съда в
заседанието, проведено на 20.10.2022 г., като съдът изрично е посочил, че в
преписката се съдържа диск. На заседанието дружеството е представлявано от адв.
Д., който не е възразил по приемането и не е предявил не само в това съдебно
заседание, но въобще в хода на цялото съдебно дирене искане за събиране на
доказателства в тази насока. В настоящия случай след проверка на копията на
електронните документи на диска и прикачените Удостоверения за КЕП от регистъра
за съответния доставчик на удостоверителната услуга, съдът установи, че
представените копия на електронни документи по ревизията, в т. ч. ЗВР, ЗИЗВР,
заповедта за спиране на ревизията и заповедта за нейното възобновяване, РД и
РА, в електронна форма (тази, в която са връчени на жалбоподателя), са
подписани като електронни документи с КЕП. Всеки от тях е подписан от органите,
посочени за автори на документа. Във връзка с това твърдение на жалбоподателя,
съдът разпореди разпечатването на хартиен носител на тази информация, като
същата е представена на л. 810 – л. 815
от делото. Видно е използваното международно съкращение QES, което се чете като Qualified
Electronic signature или
Qualified e-Signature, т.е. квалифициран електронен подпис. Фактът, че
жалбоподателят е проявил процесуално бездействие и не се е запознал със
съдържанието на административната преписка по делото не налага автоматично
извода, че не е налице КЕП на ревизиращия орган.
При наличие на редовно подписани
документи с КЕП от лицата, за които се сочи, че са техни автори, не е налице
нищожност на обжалвания РА на това основание, поради което искането на
жалбоподателя за обявяване на нищожност следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав
счита, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на
правилата за неговото реализиране и намира за неоснователни твърденията в
сезиращата съда жалба и в представените писмени бележки от жалбоподателя в тази
насока.
Производството
е започнало с издаване на ЗВР, като срокът за завършване на ревизията е изменен
със ЗИЗВР. В жалбата се твърди, че в хода на ревизията жалбоподателя е сменил
обслужващата счетоводна фирма, тъй като
в разговор с представител на ревизиращия екип е било заявено, че тази, която
досега е била използвана, не оказва съдействие. Това твърдение остава
недоказано, тъй като органите по приходите не могат да задължават ревизираните
лица кой и кога следва да ги обслужва счетоводно. Независимо от това, дали дружеството
е преценило само или не да смени счетоводното обслужване, ревизиращият орган се
е съобразил с желанието на жалбоподателя и е спрял ревизията по негово искане
за периода 02.12.2021 г. – 02.03.2022 г. на основание чл. 34 от ДОПК.
Впоследствие, ревизионното производство е възобновено.
Органът
по приходите е събрал необходимите доказателства в рамките на извършената
ревизия. На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3; чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от са
връчени следните Искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице (ИПДПОЗЛ):
ИПДПОЗЛ №
Р-03001821004033-040-001/22.07.2021 г. – искането е връчено на
жалбоподателя по електронен път на 26.07.2021 г. Изискани са всички първични и
вторични счетоводни документи; касови документи; извлечения от банкови сметки
за ревизираните периоди или декларация за съгласие за разкриване на банкова
тайна; документи за извършени инвентаризации; главни книги; оборотни ведомости;
извлечения от посочени счетоводни сметки – хронологични, синтетични и
аналитични; справки по посочени параметри; калкулации; документи, доказващи
източници на финансиране на дейността; разрешителни, лицензи и други свързани с
дейността на дружеството; заверени копия на пълномощни, които са издавани от
дружеството и са свързани с ревизираните периоди; други. В искането са посочени
примерно какви доказателства могат да бъдат ангажирани. Отделно от това са
зададени подробни въпроси, на които ревизираното лице следва да даде писмени
обяснения. Изрично е посочено, че то следва да определи лицата, с които
ревизиращият екип ще контактува, както и мястото на извършване на проверката.
Дружеството е предупредено за правните последици, които ще настъпят в неговия
патримониум, в случай, че не изпълни в цялост и/или в срок поставените задачи.
Дружеството е предупредено, че не е необходимо да представя доказателства,
които вече е приложило по извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, приключила с Протокол № П
- 03001821017911-073-001/27.04.2021 г. Дружеството е поискало с молба с вх. № 9427/09.08.2021 г.
да бъде удължен определения му срок за изпълнение на посоченото ИПДПОЗЛ поради
управленска натовареност на управителя на същото. С Решение №
Р-03001821004033-106-001/09.08.2021 г., на основание чл. 25 от ДОПК,
първоначално определения 14-дневен срок от датата на връчване на искането (т.е.
09.08.2022 г.) е удължен до 23.08.2021 г. Надлежно упълномощен представител на
дружеството е представил отговор вх. № 9894/23.08.2021 г. , като са представени
следните доказателства:
§ Главна
книга и оборотна ведомост за периода 01.01.2020 – 31.12.2020
§ Главна
книга и оборотна ведомост за периода 01.01.2021 – 31.12.2021
§ Аналитичен
регистър за сметки 302 и 303 за периода 01.01.2020 – 31.12.2020
§ Аналитичен
регистър за сметки 302, 411, 501 и 701 за периода 01.01.2021 – 31.12.2021
§ Пълномощно
на Павел Иванов Йончев
§ Справки
по образец Сд-41, Сд-42, Сд-43, Сд-44, Сд-45
Не са посочени лица за контакт и място на
проверка. Доказателствата са приети от ревизиращия орган с Протокол за
предаване на документи на орган по приходите (ППДОП) вх. № 9894/23.08.2021 г.
Следва
изрично да се посочи, че представеното извлечение от счетоводни сметки 302
Материали и сметка 303 Продукция е единствено
като стойностно изражение без данни за количество и видове материали, видове
готова продукция. Не е ангажирано писмено обяснение за начина на заприхождаване
и изписване на материалите за производство. Установено е, че няма данни и
информация за доставените и изписаните на разход количества и видове материали
за произведените, реализираните, преработените, преоценените видове количества
хляб и други видове изделия. От ревизираното дружество е представена справка за
произведената и реализираната продукция през 2019 г. по артикули и цени, без да
са представени документи на база, на които била съставена.
ИПДПОЗЛ №
Р-03001821004033-040-002/30.11.2021 г. – връчено на дружеството на 01.12.2021 г. По същество
съдържанието на това искане е почти аналогично със съдържанието на ИПДПОЗЛ от
22.07.2021 г., като са конкретизирани някои въпроси. Отново са изискани:
Ø хронологични
извлечения от счетоводни сметки 302 Материали и 303 Готова продукция, в т.ч. по
аналитични партиди за периода на ревизията от 01.01.2019 г. до 31.05.2021 г.
Ø справки,
извлечения от счетоводни сметки и други, с данни за 2019 г., 2020 г. и от
01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. относно видове и количество произведена готова
продукция и видове, количество и стойност на изписани материали за производство
на готовата продукция.
Ø изясняване
на база на какви документи се изписват материалите за производство на готова
продукция и какви документи се съставят за произведената готова продукция
Ø справка за
произведена готова продукция за 2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до
31.05.2021 г.
Ø информация и
документи за периодите и количеството на безвъзмездно предоставена готова
продукция на работници и служители на дружеството.
В
отговор на това искане от жалбоподателя с ППДОП вх. № 2863/18.03.2022 г. са
представени единствено справки за 2020 г. за количествата произведена продукция
и количеството, вложено по артикули и цени, без да са представени документи на
база, на които са съставени.
В
представените писмени обяснения се дава информация за дейността на дружеството
и производствените мощности, с които то разполага. Посочен е начинът на
реализация на готовата продукция от хляб, хлебни изделия и закуски, както и
дистрибуцията на същите. Разгледан е процеса на „подмяна
на изостанал от продажба артикул“, както и продажбата на
тези стоки с намаление. Посочено е, че една част от произведените артикули се
предоставят на служителите безплатно, съгласно фирмената политика, като всеки служител
има право на един безплатен хляб (работниците в производството имат право на
два хляба) и една закуска по избор за консумация. Описани са представените
справки.
Процесуалните
действия, реализирани от ревизиращия екип са описани подробно в РД, т. ІІ.
Като
нарушение на административнопроизводствените правила се сочи факта, че за част
от доказателствата, за които в РД е посочено, че не са представени, дружеството
въвежда следното твърдение: „След приключването на
ревизията и издаването на Ревизионен Доклад разбрахме, че трябвало да
представим документи за предадената за консумация продукция на персонала. В
процеса на ревизионното производство не ни беше отправено такова искане, нито
беше повдиган въпроса за продукцията за консумация от производствените
работници.“ Оплакването е несъстоятелно. В т.2.2. от ИПДПОЗЛ №
Р-03001821004033-040-002/30.11.2021 г. изрично е указано на дружеството
следното: „2.2.Представете информация/документи за периодите и
количеството на безвъзмездно предоставена готова продукция на работници и
служители на дружеството.“
Като друго съществено нарушение на
правилата на ревизионното производство се релевира възражение относно мястото
на провеждане на ревизията. Според жалбоподателя „Ревизиращия
екип отказа да се запознае на място с дейноста на дружеството и на наличните
документи в офиса ни, въпреки че Дружеството разполга с офис от 70 кв. метра на
адресната си регистрация и има всички условия за провеждане на ревизията, което
е пряко нарушение на чл 115 ал. 2 от ДОПК.“ По-нататък в
жалбата „Описаните като
липсващи вторични счетоводни документи и вътрешно фирмена документация са
налични в офиса ни и можеха да бъдат проверени в хода на ревизионното
производство.“
На практика, жалбоподателят твърди, че ревизията е извършена
изцяло дистанционно и презумпцията по чл.
37, ал. 4 от ДОПК, че непредставените доказателства не
съществуват е опровергана от бездействието на органите по приходите по чл. 115, ал. 2 от ДОПК, като неспазването на
процедурата по събиране на доказателства е довело до необоснованост на
ревизионния акт.
Съдът намира, че соченото
нарушение на правилата е несъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице следва да осигури
подходящо място за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органите
по приходите и за оказване на съдействие при извършването й. Нормата на чл. 115, ал.
2 от ДОПК въвежда задължение за ревизиращите органи да се
запознаят на място с намиращите се при ревизираното лице документи и други
доказателства. Нормата на ал. 3 предвижда изключение от общото правило за място
на провеждане на ревизията. Съгласно цитираната разпоредба, при невъзможност за
извършване на ревизията при ревизираното лице, тя се извършва в териториалната
дирекция. В този случай се съставя протокол и опис на документите, които се
предават на органа по приходите. В действителност не е спазен принципа на
чл. 115, ал. 2 от ДОПК, тъй като ревизиращите органи не са се
запознали на място в дружеството с необходимите писмени доказателства. На
жалбоподателя обаче е дадена достатъчна възможност да представи изисканите му
документи и сведения, от която той се е възползвал в степен, която е намерил за
необходима. Ревизираното дружество е било редовно уведомявано както за
откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия
на органите по приходите, а също и в подробности за исканите от тях доказателства
от значение за установяване размера на данъчните му задължения. Относимостта и
значението на събраните доказателства за определяне на спорните данъчните
задължения на ревизираното дружество е въпрос по съществото на спора. Дори
и ревизията да не е извършена съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, без да е обосновано
извършване при условията на чл. 115, ал. 3 от ДОПК, това обстоятелство, само
по себе си не опорочава констатациите в обжалвания РА, нито лишава от
възможност ревизирания субект да сочи доказателства, включително и в хода на
съдебното производство, което жалбоподателят не прави. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт, е съобразена с приложимите за случая процесуални
норми на ДОПК и не са допуснати процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на ревизионния акт.
Остава неясно, защо посочените като липсващи документи от
ревизионния орган, за които жалбоподателя сочи, че са били налични в офиса му,
не са представени като доказателства нито в хода на самата ревизия (вече се
установи, че с двете ИПДПОЗЛ всички те са изискани от дружеството), нито
допълнително при обжалването по административен ред, нито при съдебното дирене.
Съдът е разпределил тежестта на доказване с Разпореждане от 16.08.2022 г. и в
случай, че дружеството действително разполага с тях, на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл.
154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в негова
тежест е да представи същите, тъй като с тях ще се установят благоприятни за
него факти.
Съдът
счита, че ревизионното производство е проведено съобразно изискванията на Дял
Втори „Отделни административни производства“, Глава Петнадесета „Данъчно –
осигурителен контрол“ на ДОПК, като са спазени изискванията на чл. 122 за
ревизия при особени случаи.
Съдът установява, че
обжалвания РА е постановен при правилно приложение на материалния закон.
Представено е писмено
обяснение от дружеството относно неговата дейност. Основната дейност е
производство и търговия на хляб и хлебни изделия. Към 2019 г. дружеството
експлоатира 1 производствен обект и 1 магазин към него и още 1 обект от 2020 г.
Произвежда хляб, хлебни изделия и закуски. Продукцията е реализирана чрез
продажба на дребно в обектите и продажба на едро чрез собствена доставка по
търговски обекти на територията на гр. Русе, както и на дистрибутор в Румъния
гр. Гюргево - "Кампо дистрибюшън" SRL.
Пояснено е, че обичайна
търговска практика в отрасъла и в дружеството при доставките на продукцията в
търговските обекти е подмяна на изостанал от продажба артикул.
Върнатият/подменен хляб се връща в цеха за преработка или продажба на занижена
цена. Годния за продажба (стар) хляб се продава в собствения магазин на цена от
0,50 лв. без ДДС, а тази част от него която е с изтичащ срок на годност се
преработва в "сухар за животни". Изсушените хлебни изделия се
опаковат в чували по 5 кг и 100-150 гр и се продават в магазина на цена 4,00
лева (през 2019 г.) и 5,00 лева (през 2020 г.) с включен ДДС.
В магазина на дребно
всеки ден след 16,00 часа закуските се продават на занижена цена с цел да не
остават и да не се преработват на сухар, защото за разлика от хляба, цената на
сухара не покрива стойността на вложените суровини в закуските, въпреки това се
налага една част от тях да се преработят за да не се изхвърлят (бракуват). Една
част от произведените артикули се предоставят на служителите безплатно,
съгласно фирмената политика. Всеки служител има право на един безплатен хляб,
работниците в производството имат право на два хляба и една закуска по избор за
консумация.
Установи се, че
ревизираното дружество е завеждало закупените материали само по доставена
стойност, като няма аналитично отчитане по видове доставки и по видове
материали с данни за тяхното количество. Вещото лице е установило, че „От
заведена счетоводна отчетност не могат да се изведат данни/информация за
доставените и изписаните на разход количества видове суровини материали и за
произведените, реализираните, преработените, преоценените видове количества
хляб и други продуктови единици. При посещение в дружеството са представени
Справки за производство на хляб, Справки за производство на закуски, изведени
от програмен продукт с които дружеството отчита производствената си дейност за
управленски цели. Този продукт е извънсчетоводен. Съгласно чл.9, от Закона за
счетоводството не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни
книги или регистри. В предоставените справки се съдържа информация за
произведеното количество продукция за периода на съставяне, вложеното количество
и стойност на суровини и материали и стойността на вложените суровини и
материали за единица продукт. От тези справки обаче не е възможно да се изведат
зависимости и се установят съответствия или несъответствия по първични
документи, доставчици, количество и стойност с описаните в счетоводните
регистри първични документи и на това основание да се изведат коректни
стойности за себестойност на произведената продукция, отчетната стойност на
реализираната продукция величината на печалбата на произведената и реализирана
продукция и данъчната основа за начисляване на корпоративния данък.“
На първо място следва да
се разгледат факторите, които са обусловили провеждането на ревизията по особения
ред, предвиден в чл. 122 от ДОПК.
По ИПДПОЗЛ
№ Р-03001821004033-040-001/22.07.2021 г. дружеството е
представило по електронна поща чрез надлежно упълномощения си представител П.
Й., приети с Протокол за предаване на документи на орган по приходите (ППДОП)
вх. № 9894/23.08.2021 г. следните документи:
Ø Главна
книга и оборотна ведомост за периода от 01.01.2020-31.12.2020.
Ø Главна
книга и оборотна ведомост за периода от 01.01.2021-31.05.2021.
Ø Аналитичен
регистър на сметки 302 и 303 за периода 01.01.2020-31.12.2020.
Ø Аналитичен
регистър на сметки 302, 411, 501 и 701 за периода 01.01.2021- 31.05.2021.
Ø Справки
по образец Сд-41, Сд-42, Сд-43, Сд-44, Сд-45.
Ø
Нотариално заверено пълномощно на Йончев от
01.10.2020 г.
Видно е, че
доказателства за дейността на дружеството през 2019 г. не са ангажирани.
Отделно от това, така представените документи са много малка част от това,
което ревизиращият екип е изискал от дружеството съгласно цитираното ИПДПОЗЛ.
По ИПДПОЗЛ №
Р-03001821004033-040-002/30.11.2021 г. дружеството е представило по електронна
поща чрез надлежно упълномощения си представител П. Й., приети с Протокол за
предаване на документи на орган по приходите (ППДОП) вх. № 10447/07.09.2021 г.
други доказателства, както и такива изпратени по куриер.
Видно
от приложените в административната преписка доказателства, представени от жалбоподателя,
се установява, че ревизираното дружество е завеждало закупените материали само
по доставна цена, като няма аналитично отчитане на видовете доставки и видовете
материали. Представено е извлечение по сметки 302 Материали и 303 Продукция
единствено в стойностно изражение без данни за количество; видове материали и
видове готова продукция. Не са установени наличности на материали и/или готова
продукция към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. Дружеството не е ангажирало
конкретни доказателства във връзка с технологичните процеси като искане за
вложени материали, складови разписки, протоколи и други. Не са представени
документи за произведени, преработени, преоценени и реализирани видове хляб и
други изделия. На практика се установява, че вложените материали в производството
са изписани еднократно на 31.12. на съответната година само стойностно. В този
смисъл ревизиращият орган не е бил в състояние да определи данъчната основа за
облагане както с корпоративен данък, така и с ДДС, предвид липсата на
необходимите доказателства.
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Търговския закон, съгласно
която Търговските
книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството,
не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги
водят. Нередовното
водене на счетоводството се доказа и от проведената съдебно-счетоводна
експертиза. Следователно, представените от дружеството доказателства, като
счетоводни записи и отчетност не могат да се приемат за годни и не следва да се
ценят за обективираните в тях факти и обстоятелства.
Ревизиращите
са достигнали до извод, че са налице обстоятелства, които водят до прилагането
на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК Органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства: т. 4 липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно Закона
за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5 документите, необходими
за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване.
Ревизиращият екип е
спазил процедурата, предвидена в чл. 124 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1
от ДОПК, на ревизираното лице е връчено Уведомление изх. №
Р-03001821004033-113-001/30.11.2021 г., като му е определен 14-дневен срок за
представяне на доказателства и становище. Ревизираното дружество не е ангажирало
доказателства в този срок.
По реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК бил извършен анализ на всички относими към ревизираното дружество
обстоятелства, подробно описани в ревизионния доклад.
След като е анализирал
информацията за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от
други лица, упражняващи същата дейност при същите или подобни условия, съгласно
нормата на чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, органът по приходите е формирал
данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК по приложението
на ЗКПО и ЗДДС, както следва:
За да приложи реда,
предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК за определяне на данъчната основа,
ревизиращите са изследвали информацията от трети лица с аналогична стопанска
дейност - производство на хляб и хлебни и изделия в гр. Русе за 2019 г. и за
2020 г. За дейността на тези трети лица е определен коефициент на рентабилност
като съотношение между печалба и нетен размер на приходите от продажби.
Анализът е детайлен и е представен в РД (стр. 4 – стр. 16). На база събраната
информация е установен следните средни коефициенти на рентабилност на приходите
|
дружества |
години |
|
|
2019 |
2020 |
|
|
външни |
0.073880 |
0.093976 |
|
"Сикони 51"
ЕООД |
0.006236 |
0.005750 |
При съобразяване на
посочените коефициенти, са установени следните параметри за декларираната
печалба; за печалбата, която дружеството е следвало да реализира, като
разликата между тях формира допълнителни неотчетени приходи, върху които следва
да се начисли корпоративен данък в
размер на 10 %, както следва:
|
година |
декларирана печалба |
изчислена печалба |
неотчетени приходи = данъчна основа |
корпоративен данък |
|
|
|
1 |
2 |
3 |
4 = (3-2) |
5 = (4)*10% |
||
|
2019 |
1 590.09 |
18 838.95 |
17 248.86 |
1 724.88 |
||
|
2020 |
1 864.55 |
30 472.00 |
28 607.45 |
28 607.45 |
В жалбата до съда се
сочи, че „Освен това метода за определяне на преки и косвени данъци
по среден коефициент на рентабилност е неправилен поради редица фактори които
са различни за всеки стопански субект (в противен случай не би имало фалирали
фирми)“. Жалбоподателят не е посочил в какво точно се
изразява неправилността на определения коефициент и кои фактори според него не
са съобразени от ревизиращия орган. За първо път е сторил това в писмените си
бележки, но само чрез посочване на различни параметри, като не е направил
съпоставка как те биха променили изводите на ревизиращия орган.
Коефициентът на
рентабилност е определен по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2.1.1. от Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и
финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства,
особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния
паричен поток (приета с ПМС № 85/17.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35/28.04.2006
г.). Съгласно посочената правна норма Финансовият
резултат от продажбите се определя като разлика между нетните приходи от продажбите
и всички разходи, свързани с продажбите, в т.ч. разпределените към съответните
продажби административни разходи и разходите по продажбите.
Съдът
счита, че ревизиращият орган правилно е определил коефициента на рентабилност,
респективно правилно са определени данъчните основи и размера на корпоративния
данък за ревизираните данъчни периоди 2019 г. и 2020 г.
Ревизиращият орган е
установил задължения за ДДС за различни данъчни периоди, като мотиви в тази
връзка са изложени подробно както в РД, така и в обжалвания РА. Съдът споделя
напълно посочените фактически и правни основания, поради което накратко ще
изложи същите в табличен вид, както следва:
|
№ по ред в РА |
№ по ред в РД |
данъчен период |
фактическо основание |
правно основание по ЗДДС |
данъчна основа, лв |
определен ДДС, лв |
|
1 |
V, т. 2.1. |
04.2019 |
облагаема доставка на стока в
Румъния |
чл. 82, ал. 1, чл. 86,
ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 25, ал.2, ал.6 |
138.83 |
27.77 |
|
2 |
V, т. 2.2. |
02.2020 |
покана за корекции за недекларирани облагаеми доставки от финансови
отчети от ФУ |
чл. 82, ал. 1, чл. 86,
ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 25, ал. 1, ал. 2 и
ал. 6 и чл. 124, ал. 2 |
5 423.22 |
1 084.64 |
|
3 |
V, т. 2.3. |
|
неотчетени приходи по ЗКПО |
чл. 86 вр. чл. 6 и 122
от ДОПК |
|
|
|
3.1. |
V, т. 2.3. |
12.2019 |
* |
* |
17 248.86 |
3 449.77 |
|
3.2. |
V, т. 2.3. |
12.2020 |
* |
* |
28 607.45 |
5 721.49 |
|
4 |
V, т. 2.4. |
|
декларирани в повече приходи с ГДД
в сравнени със СД за ДДС |
чл. 86 вр. чл. 6 и 122
от ДОПК |
|
|
|
4.1. |
V, т. 2.4. |
12.2019 |
* |
* |
1 725.03 |
345.01 |
|
4.2. |
V, т. 2.4. |
12.2020 |
* |
* |
5 423.22 |
включен по V, т. 2.2 |
|
5 |
V, т. 2.5. |
|
ДДС на използвани и отделяне на стоки за лични нужди на ДЗЛ, собственик,
работници и служители |
|
|
|
|
5.1 |
V, т. 2.5. |
12.2019 |
* |
* |
5 786.15 |
1 157.23 |
|
5.2 |
V, т. 2.5. |
12.2020 |
* |
* |
10 252.89 |
2 050.58 |
Съдът ще отбележи, че в
част ІІ, т. 5 от РА неправилно е посочено, че за конкретния случай са изложени
в мотиви в раздел V, т.2.4. на РД. Мотивите са изложени в раздел V, т.2.5. на
РД.
Отделно следва да се
посочи, че за данъчни периоди през 2019 г. (месеци 01, 02, 03, 05, 06, 08, 10) и данъчни
периоди през 2020 г. (месеци 06 и 07) е определено задължение за лихви върху
внесения от жалбоподателя размер на ДДС, тъй като плащането е просрочено.
Лихвите са определени на основание чл. 175 от ДОПК
във връзка с чл. 1 от Закона за лихви върху данъци, такси и други публични
държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). Размерът на определените лихви е следният:
|
данъчен период |
година |
лихва, лв |
|
януари |
2019 |
27.22 |
|
февруари |
2019 |
0.33 |
|
март |
2019 |
7.14 |
|
май |
2019 |
136.38 |
|
юни |
2019 |
0.99 |
|
август |
2019 |
1.06 |
|
октомври |
2019 |
14.83 |
|
юни |
2020 |
0.86 |
|
юли |
2020 |
3.41 |
Жалбоподателят, макар и да оспорва РА в
неговата цялост, не е посочил конкретни основания, които да водят до
незаконосъобразност на определените задължения за ДДС.
Единственото възражение е относно
начисления ДДС върху безвъзмездно предоставените продукти на служителите, като
счита принципно, че в този случай не се дължи ДДС, а при условия на
евентуалност размерът на дължимия ДДС следва да е до размера на ползвания данъчен
кредит на вложените материали. Посочва се в жалбата, че дружеството на
основание чл. 285 от Кодекса на труда следва да осигури на работниците топла
храна, ободряващи напитки и др. когато те полагат нощен труд. Твърди се, че
дружеството отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 2 от Наредба №
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Сочи се, че дружеството разполага с Оценка на риска на работното място, както и
със заповеди за предоставяне на работно облекло, лични предпазни средства и
храна, застраховка трудова злополука и всички други документи по ЗБУТ и КТ.
Твърди се, че ревизиращият екип не е поискал посочените документи за проверка,
а те са предоставяни многократно на контролните органи от Инспекция по труда и
Агенция по храните и са на разположение в офиса на дружеството.
Съдът намира оплакването за
неоснователно. Съгласно чл. 285, ал. 1 от КТ На
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер
и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки
към храната. Според ал. 2 Условията и редът, при които се осигуряват безплатната
храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на
труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Това е
посочената от жалбоподателя Наредба № 11 (обн., ДВ, бр.
1/3.01.2006 г.), която от момента на обнародване
не е изменяна и допълвана и по тази причина в нея не се съдържа чл. 1, ал. 2,
както твърди жалбоподателя. Дори да се приеме, че в хода на ревизията
ревизиращият екип не е изискал представяне на доказателства в тази насока
(такива, каквито са необходими и определени съгласно Наредба № 11), в хода на
съдебното дирене жалбоподателят също не ангажира доказателства в тази насока,
въпреки възложената му тежест на доказване, защото твърди благоприятни за него
факти. В случая е без значение факта, че тези документи са представяни пред
други контролни органи, от значение е представянето им в хода на ревизията, тъй
като само органите по приходите могат да определят задължение за ДДС в
конкретния случай. Съдът напълно споделя мотивите на ревизиращия орган в тази
насока, поради което не счита за необходимо да ги излага отново.
Възразява
се с жалбата, че дружеството има минимум 10 извършени проверки от НАП през
ревизирания период, завършили с издаване на Акт за прихващане и възстановяване
(АПВ) и нито една от тях не е констатирала несъответствие със Закона за
счетоводството или счетоводните стандарти. Възражението е неоснователно. С
молба вх. № 4397/03.11.2022 г. дружеството посочва, че представя 8 бр. АПВ.
След указания на съда с Определение от 04.01.2023 г., с молба вх. № 137/12.01.2023 г. жалбоподателят е уточнил, че се касае за 7
бр. АПВ, за които твърди, че са относими към ревизирания период. Посочените АПВ
са както следва:
|
№ по ред |
АПВ |
период |
||
|
дата |
№ |
начало |
край |
|
|
1 |
08.01.2020 |
П-03001819211596-004-001 |
01.09.2019 |
30.11.2019 |
|
2 |
17.03.2020 |
П-03001820045612-004-001 |
01.12.2019 |
29.02.2020 |
|
3 |
09.07.2020 |
П-03001820104221-004-001 |
01.03.2020 |
31.03.2020 |
|
4 |
12.10.2020 |
П-03001820157486-004-001 |
01.06.2020 |
31.08.2020 |
|
5 |
11.01.2021 |
П-03001820210441-004-001 |
01.09.2020 |
30.09.2020 |
|
6 |
07.04.2021 |
П-03001821054446-004-001 |
01.02.2021 |
28.02.2021 |
|
7 |
08.07.2021 |
П-03001821110084-004-001 |
01.05.2021 |
31.05.2021 |
Във връзка с така представените АПВ е
необходимо на първо място да бъде съобразено, че същите се отнасят само до възстановяване на ДДС, а
също така и следното:
№ 1 – установени задължения за ДДС само за
октомври 2019 г..
№ 2 – установени задължения за ДДС за
декември 2019 г. и за февруари 2020 г.
№ 3 – не са установени задължения за ДДС за
посочения период.
№ 4 –установени задължения за ДДС за юли
2020 г. и за август 2020 г.
№ 5 – не са установени задължения за ДДС за
посочения период.
№ 6 – не са установени задължения за ДДС за
посочения период.
№ 7 – не са установени задължения за ДДС за
посочения период.
На
практика, представените от жалбоподателя като доказателства АПВ има само
частично припокриване на проверяваните периоди за ДДС. Съдът счита, че не е
налице нарушение на материалния закон в случаите, когато орган по приходите е
издал АПВ с краен резултат ефективно възстановяване на данъка за период, за
който впоследствие ревизията е установила задължение за ДДС. Следва да се
посочи, че АПВ са издадени след извършена проверка по смисъла на чл. 110, ал. 3
от ДОПК за установяване наличието на основание за възстановяване на ДДС по реда
на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС въз основа на подадена от лицето справка - декларация
за съответния данъчен период. Проверката е за изпълнение на формалните
изисквания на закона и следва да приключи в кратък срок от 30 дни съгласно чл. 129,
ал. 3 от ДОПК. Краткият срок за произнасяне в хода на осъществената проверка за
наличие на основания за възстановяване/прихващане, както и характерът на
производството по чл. 110, ал. 3 от ДОПК, при което не се установяват данъчни
задължения на лицето, не предоставят възможност на приходните органи да
извършат глобална преценка на всички факти и обстоятелства, относими към
данъчните задължения на лицето, които могат да бъдат предмет на установяване
единствено в хода на ревизия (чл. 110, ал. 2 от ДОПК). Тази практика не е в
противоречие с принципа на правната сигурност, която предоставя възможност за
издаване на РА, дори при издаден АПВ за същия период, данъчно-задължените лица
не са поставени в положение на несигурност. В този смисъл е константната практика
на ВАС – така решения по адм. д. № 3668/2021 г.; по адм. д. № 14760/2018 г.; по
адм.д. № 11969/2014 г. и др.
Във връзка с искането на
жалбоподателя, направено за първи път с представените писмени бележки, съдът да
обяви нищожността на обжалвания РА, съдът намира следното: В хода на
изложението по настоящото решение се доказа, че е налице надлежно подписване на
електронни документи с КЕП, като жалбоподателят превратно тълкува факта, че по
делото са представени доказателства на хартиен носител относно връчването на
посочените документи. Съдът на основание чл. 168, ал. 2 от АПК Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това. във
връзка с чл. 168, ал. 1
от АПК Съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146,
при служебно извършената
проверка не установи нищожност на друго основание, а и оплакване в тази насока
не е направено от жалбоподателя.
По така изложените мотиви съдът
счита, че следва до потвърди обжалвания РА изцяло като законосъобразен и да
отхвърли жалбата на „Сикони 51“ ЕООД.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Съдът, като съобрази изхода на спора и
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ДОПК намира,, че такива се следват в полза на
ответника. При материален интерес общо в размер на 20 421,88 лева
(4585.62+571.68+12794.10+2470.48) на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 3 от приложимата Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ЦУ
на НАП София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 237,97
лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на
„Сикони 51“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Котовск“ № 16, представлявано от П.Т.Т. - управител, против Ревизионен акт
№ Р-03001821004033-091-001/29.04.2022 г., издаден от С. Й. Г. - началник
сектор, възложил ревизията и А. В. Д.- главен инспектор по приходите при ТД на
НАП - Варна, ръководител на ревизията и потвърден с Решение № 112/13.07.2022 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна
при Централно управление на Национална агенция по приходите.
ОСЪЖДА „Сикони 51“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Централно управление на Национална агенция по приходите – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 237,97 лева (две хиляди двеста
тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки).
Решението може да бъде
обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: