№ 1049
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500540 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Териториално поделение на
НОИ Варна , чрезпроцесуаления представител главен юрисконсулт Елида Лазарова срещу
решение № 260002/06.01.2021г., постановено по гр.д. № 401/2020г. на РС-Провадия, с което
се признава за установено на основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, че И. Я. М., ЕГН
********** е работила през периода от 08.06.1987г. до 03.01.1992г. по трудов договор във
Футболен клуб „Овеч“ Провадия, като през периода 08.06.1987г. до 02.01.1991г. е назначена
и е изпълнявала длъжността касиер – домакин, а през периода от 02.01.1991г. до 03.01.1992
г. е назначена и е изпълнявала длъжността счетоводител – касиер във Футболен клуб „Овеч“
Провадия.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е прието, че
разпитания като свидетел Красимир Киров през периода 01.01.1986г. – 01.04.1989г. е
работил на длъжност треньор по футбол във ФК „Овеч“ Провадия, а през периода
01.04.1989г.-21.11.1990г. – първи заместник председател на ФК и председател на ФК в
1
периода 22.11.1990г.-31.08.1992г. Видно от отбелязването в трудовата книжка на
посоченото лице, която е приложена по делото в периода 01.04.1989г-21.11.1990г. то е
работило в ДФС“Овеч“ Провадия /Дружество за физкултура и спорт „Овеч“ Провадия/,
което е различно дружество от Футболен клуб „Овеч“ Провадия. Липсва правоприемство
между двете дружества. Предвид липсата на доказателства по смисъла на чл.6, ал.4
ЗУТОССР, посочените гласни доказателства са недопустими. На посочените основани,
жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, поради което и
претендира неговата отмяна.
В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който
последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
процесуално допустима.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 13.04.2021г. от 9,30 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2