Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 4466/2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове от М.А.Д., ЕГН **********, със
съд.адрес: ***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*******, за сумата от общо 218 000 лв. на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след
оправдаването й по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 200 000 лв. от
образуваното и водено срещу него наказателно производство, и - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за
защита в наказателното производство, в
размер 18 000 лв., ведно със
законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение
на нея, до окончателното му изплащане, ведно със сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2007 г. по
сл.д. № 27/2006 г. по описа на НСлС било предявено обвинение на Д.А.Д.за
престъпление по чл. 321 НК, където Е.Н.Б., С.П.К.и ищцата били посочени като
членове на организираната престъпна група. В тази връзка, ищцата твърди, че на
19.02.2007 г. подала молба до НСлС, с която декларирала готовността си да се
яви пред съответния орган. След като никой не я призовал, а междувременно
ищцата била обявена за общодържавно издирване, същата на 03.05.2007 г. се явила
без призовка в НСлС, като с постановление от 03.05.2007 г. по сл. дело №
27/2006 г. по описа на Национална следствена служба, пр. пр. № 402/2006 г. по
описа на СГП била привлечена в качеството й на обвиняема за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1 НК. Със същото постановление й
била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 20 000 лв., като с
определение от 10.05.2007 г. по н.ч.д. № 1679/2007 г. по описа на СГС, НО, 23
състав, размерът на взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение „гаранция“ била
намалена от 20 000 лв. на 10 000 лв.
По внесен от СГП обвинителен акт било образувано н.о.х.д.
№ 2222/2009 г. по описа на СГС, НО, 4 състав.
С разпореждане от 14.08.2009 г. по н.о.х.д. № 2222/2009
г. по описа на СГС, НО, 4 с-в съдебното производство било прекратено и върнато
на СГП за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
СГП отново внесъл обвинителен акт, въз основа на който
било образувано н.о.х.д. № 4808/2009 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в.
С определение от 26.01.2010 г. по н.о.х.д. № 4808/2009 г.
по описа на СГС, НО, 27 с-в съдебното производство било прекратено и върнато на
СГП за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения.
По внесен от СГП нов обвинителен акт било образувано
н.о.х.д. № 1030/2010 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в С този обвинителен акт на
ищцата й било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 253 НК - извършване
на финансови операции (внасяне в брой и нареждания за преводи на парични суми
от различни банкови сметки на фирми в банки в чужбина към Република България за
кредитиране на дейността на „П.Ф.Ю.“ АД - гр. София) с пари, за които е знаела
или предполагала, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества
- придобиване, разпространение, държане, превозване и пренасяне на
високорискови наркотични вещества в големи размери без надлежно разрешително -
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92 от 2002 г.), пр. 3, т. 2,
вр. ал. 2 НК. По това дело до произнасянето на присъдата на 15.02.2013 г. били
проведени 23 съдебни заседания.
С присъда № 60/15.02.2013 г. по н.о.х.д. № 1030/2010 г.
по описа на СГС, НО, 27 с-в ищцата заявява, че е призната за виновна по така
повдигнатото й с обвинителния акт престъпление и й било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, което на основание чл. 66, ал. 1 НК
било отложено за срок от 5 години.
По жалба, подадена от ищцата било образувано в.н.о.х.д. №
966/2013 г по описа на САС. С присъда № 34/11.07.2014 г. ищцата била оправдана
по повдигнатото й обвинение.
Срещу оправдателната присъда бил подаден протест на САС и
било образувано н.д. № 301/2015 г. по описа на ВКС, I НО. С решение №
191/27.05.2015 г. ВКС отменил присъдата на САП и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на САС.
При новото разглеждане на делото, с присъда №
11/17.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 478/2015 г. по описа на САС, НО, 8 с-в Д. била
призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, като с решение №
287/26.04.2018 г. оправдателната присъда спрямо нея била оставена в сила и била
окончателно оправдана.
Твърди, че привличането й като обвиняема и воденето на
наказателното производство спрямо нея повече от 11 години й причинили сериозни
неимуществени вреди. Допълнително утежняващо положението обстоятелство било и
широкият медиен отзвук на делото срещу нея. Доброто й име като честен и
добросъвестен човек било опетнено и оправдаването й не би могло да заличи
изцяло последиците от това.
От нейна
страна са представени писмени
доказателства, поискани са гласни такива, поискано е прилагане на НОХД № 1030/2010 г. по
описа на СГС, НО, 27 с-в.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни
последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
На първо място счита, че отсъстват доказателства органите
на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в
Наказателния процес. В тежест на ищцата било да докаже твърдените неимуществени
и имуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и
техния размер.
На следващо място твърди, че при преценката за
продължителност на производството следва да се има предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и това, че обвиняеми по делото са били още
четири лица, което има значение и за неговата интензивност, а освен това делото
е преминало през три съдебни инстанции.
Оспорва исковата претенция като неоснователна и
недоказана по основание и размер.
Заявява, че не са налице доказателства, които да
установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението.
Според ПРБ, недоказани са и твърденията за причинен
изключителен психологически дискомфорт, възникнали здравословни проблеми и
затруднена кариера в причинна връзка с процесното обвинение.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като
недоказан по основание и по размер, като несъобразен с икономическия стандарт в
страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер 18 000
лв. за адвокатски хонорари, ответника счита, че няма доказателства за
действително изплатени суми за защита. На следващо място счита сумата за
прекомерна.
Представил е писмени
доказателства, също е поискал е прилагане на НОХД № 1030/2010 г. по
описа на СГС, НО, 27 с-в.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан, както досежно правното основание, така и в неговия
размер. Според него искът не съответства по размер и на практиката на ВКС и
Европейския съд по правата на човека.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на делото страните
са представили копия от документи, съдържащи се в НОХД № 1030/2010 г. по описа
на СГС, НО, 27 с-в, които бяха приети от съда.
С постановление от
03.05.2007 г. по сл. дело № 27/2006 г. по описа на Национална следствена
служба, пр. пр. № 402/2006 г. по описа на СГП ищцата била привлечена в
качеството й на обвиняема за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2,
вр. чл. 253, ал. 1 НК и по отношение на нея била взета мярка за неотклонение
„гаранция“ в размер 20 000 лв., като с определение от 10.05.2007 г. по н.ч.д. №
1679/2007 г. по описа на СГС, НО, 23 състав, размерът й бил намален от 20 000
лв. на 10 000 лв.
По внесен от СГП обвинителен акт било образувано н.о.х.д.
№ 2222/2009 г. по описа на СГС, НО, 4 състав, по което с разпореждане от
14.08.2009 г. по н.о.х.д. № 2222/2009 г. по описа на СГС, НО, 4 с-в съдебното
производство било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснатите на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
От страна на СГП отново бил внесен обвинителен акт и било
образувано н.о.х.д. № 4808/2009 г. на СГС, НО, 27 с-в. С определение от
26.01.2010 г., постановено по делото, съдебното производство отново било
прекратено и върнато на СГП за отстраняване на допуснатите на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения.
По внесен от СГП нов обвинителен акт било образувано
н.о.х.д. № 1030/2010 г. на СГС, НО, 27 с-в за престъпления по чл. 253 НК -
извършване на финансови операции (внасяне в брой и нареждания за преводи на
парични суми от различни банкови сметки на фирми в банки в чужбина към
Република България за кредитиране на дейността на „П.Ф.Ю.“ АД - гр. София) с
пари, за които е знаела или предполагала, че са придобити чрез незаконен трафик
на наркотични вещества - придобиване, разпространение, държане, превозване и
пренасяне на високорискови наркотични вещества в големи размери без надлежно
разрешително - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92 от 2002
г.), пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.
С присъда № 60/15.02.2013 г. по н.о.х.д. № 1030/2010 г.
на СГС, НО, 27 с-в ищцата била призната за виновна по така повдигнатото обвинение
и й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от 5 години.
Не се спори, че до момента на постановяване на присъдата -
15.02.2013 г. по н.о.х.д. № 1030/2010 г. на СГС, НО, 27 с-в били проведени 23
съдебни заседания.
По жалба, подадена от ищцата срещу постановената на 15.02.2013
г. присъда по н.о.х.д. № 1030/2010 г. на СГС, НО и било образувано в.н.о.х.д. №
966/2013 г по описа на САС., по което с присъда № 34/11.07.2014 г. тя била
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Срещу оправдателната присъда бил подаден протест на АП
София и било образувано н.д. № 301/2015 г. по описа на ВКС, I НО и с решение №
191/27.05.2015 г. ВКС отменил присъдата на САП и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на САС.
При новото разглеждане на делото било образувано в.н.о.х.д.
№ 478/2015 г. по описа на САС, НО, 8. Въззивният съд постановил присъда №
11/17.03.2017 г., с която ищцата била призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото й обвинение. Тази присъда влязла в сила на 26.04.2018 г., като
потвърдена на 26.04.2018 г.
По искане на ищцовата страна съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелят
А.Е.Д.е баща на ищцата. В показанията си той заяви, че знае
за воденото срещу дъщеря му наказателно дело, продължило няколко години и
приключило с оправдателна присъда. То й се е отразило толкова зле, че с думи не
може да се опише, било постоянен тормоз, плачела непрекъснато, не можела да
спи, била на хапчета. Дъщеря му убила много притеснена, защото има две деца и
се притеснявала, че, ако бъде осъдена, няма кой да ги гледа. Особено се
почувствала зле, когато първата присъда срещу нея била осъдителна. Плачела,
пиела успокоителни, за да заспи. В момента състоянието й е леко подобрено.
Свидетелката
П.С.П.е близка нейна приятелка. Знае за делото срещу нея
още от началото. Тогава М. си гледала детето, защото то било мъничко. Изпаднала
в тежка депресия. В момента, в който постановили осъдителната присъда срещу
нея, три нейни приятелки се редували и ходели да спи у тях, защото получавала
паник атаки, ако нямало някой около нея. На свидетелката ищцата се е обаждала
посред нощ да я пита, ако нещо се случи и я осъдят, дали ще й гледа децата.
Преди повдигане на обвинението Д. била добре, най – важна била грижата за
децата. След това не искала да се среща с журналисти, а делото било медийно
отразявано, наложило се да „се скрие“, с месеци не излизала от къщи. Притеснявала
се заради децата, особено заради по – голямата – А., защото тя вече разбирала
какво става, не пускали вкъщи телевизор. Ако някой се приближал по – близо до
нея, изпадала в паника. Много хора се отдръпнали от нея. Оттогава и до момента
продължава да взема лекарства. В един период имала проблеми с цикъла, имала
психически проблем, ходела на психолог.
Други релевантни
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди, съответно: - неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. и
имуществени такива – 18 000лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в наказателни процес,
ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила – 26.04.2018
г. и сторените разноски.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищцата като
обвиняема през 2007 г. за престъпление по чл., така и протеклото срещу нея наказателно производство – досъдебна и
съдебна фаза, което през 2018 г. е приключило с окончателното йоправдаване за посоченото
престъпление.
Следователно, за
един период от единадесет години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му приключване по отношение на нея, тя е бил
обвиняема и подсъдима, като обвинена в престъпление, което не е извършила.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу нея, ищцата
М.Д. е понесла – болки и страдания, уронване
на престижа и доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и
приятелите, стрес и притеснения - психически травми, които не са отшумели и до
настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували по отношение на нея наказателно производство,
повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът следва
безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на съдебното производство делото
е много забавено, като при първото разглеждане на делото са проведени 23
съдебни заседания.
С оглед на това съдът
намира, че не може да бъде прието, че забавянето в произнасянето, респ.
продължителността на съдебния процес, е само и единствено поради процесуалните
действия на Прокуратурата, респ. тя да бъде осъдена да поеме изцяло негативите
от това, като, в тази връзка, следва да се вземе пред вид възражението на
ответника за намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени вреди.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на М.Д. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу нея, след оправдаването й, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Д. и воденето
срещу нея на наказателно производство, което след седем години е завършило с
оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на
Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Д. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки показанията на
разпитаните свидетели, посочени от ищцовата страна, както и възраженията на
ответника за намаляване на присъденото обезщетение, съдът намира, че
претърпените от ищцата неимуществени
вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 100
000 лв., като до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде
уважена изцяло, като основателна и доказана, и претенцията за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, в
размер 18 000 лв.
Върху посочените
суми – обезщетение за понесени неимуществени и имуществени вреди следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на ищцата – 26.04.2018 г. до окончателното
изплащане.
На основание
чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски по
компенсация, съразмерно с уважената част от иска сумата 610 лв., от която: 10
лв. - държавна такса и 600 лв. - адвокатски хонорар с ДДС.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б.София, бул. *******да
заплати на М.А.Д., ЕГН **********, съд.адрес: ***, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следните суми: - 100 000 лв.
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 18 000 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на образуваното срещу нея наказателно
производство през 2007 г., след постановяване на оправдателна присъда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2018 г. до окончателното
й изплащане и разноски по компенсация в размер 610 лв., от които 10 лв. -
държавна такса и 600 лв. - адвокатски хонорар с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за неимуществените вреди за разликата до пълния предявен размер 200 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: