РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Радомир, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20241730200297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./16.09.2024 г. на началник група ОДМВР- П. РУ- Р.,
упълномощен с./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Г. М.
Р., с адрес: гр.Р., ул.”И. В.” № . ЕГН **********, е наложено административно наказание по
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание наредба № . от
17.12.2012г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална
представителка- адв.Б. Б. обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган - началник група ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, редовно
призован, не е изпратил представител в съдебно заседание.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14
и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение бл. № ./04.09.2024 г. на
Д. М. - „старши полицай“ към ОДМВР- П., РУ- Р.. Според констатациите в същия, на
1
04.09.2024 г., в 13:35 часа, в гр.Р., в ж.к.“Т.“, на ул.“Б.“, срещу бл.8, с посока на движение по
ул.“Б.“, от ж.к.“М.“, към ул.“О. П.“, жалбоподателят Г. Р. е управлявал лек автомобил „О. К.“
с ДК номер РК . АХ, собственост на Г. Г. М., с ЕГН**********, като водачът не използва
обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобилът.
Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят Д. М. и свидетелят по
АУАН К. К. дават подробни показания по случая.
Според актосъставителя Д. Д. М. на длъжност „старши полицай“ в група
„Охранителна полиция“ в РУ-Р., двамата с колегата К. К. били на дневна смяна, когато, на
ул.„Б.“ или „В.“, в гр.Р. установили, че водачът управлявал лекия си автомобил без поставен
предпазен колан. Същият подписал акта, като заявил, че имал документ и представил
бележка от личния лекар.
Според свидетеля К. Г. К., към датата на съставяне на акта на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в РУ-Р., жалбоподателят при проверката заявил, че има документ, за
това, че има право да не поставя колан, който твърдял, че бил от личния лекар. Предвид
това, че документът не е издаден от комисия, му бил съставен акта.
Постъпило е писмено възражение срещу АУАН от жалбоподателя, като същият е
приложил като доказателство медицинско удостоверение от 16.05.2024 г., издадено от
АИППИМП „Д-р К. А.- А.62“ ЕООД, гр.Р.. Видно от същото, жалбоподателят страда от
хипертонична сърдечна болест 2-ра степен ХИБС ритъмно- проводна форма. Предсърдно
мъждене. Поставен му е пейсмейкър.
Въз основа на така съставения АУАН началник група ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи издал обжалваното
наказателно постановление № ./16.09.2024 г., с което на жалбоподателя Г. М. Р., с адрес: гр.Р.,
ул.”И. В.” № . ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като на основание наредба № . от 17.12.2012г. на
МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.
От правна страна.
За да се произнесе по въпроса за извършване на нарушение по този текст съдът
следва първо служебно да извърши проверка за законосъобразност на актовете,
обективирали производството по налагане на административно наказание. Съгласно
разпоредбата на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, в АУАН, респ.- в НП, следва да бъдат
посочени законните разпоредби, които са нарушени.
Отговорността е ангажирана по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, който текст гласи:
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска“. В АУАН на основание чл.42, т.5 ЗАНН като нарушена
разпоредба е посочен чл.137а, ал.1 ЗДвП, който вменява в задължение на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, като нарушена
2
разпоредба е посочен чл.137а, ал.1 ЗДвП. Упоменато е, че водач на МПС от категории М1,
М2, N, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. Не се посочва категорията на управляваното МПС по категоризацията в същата
разпоредба. Съдът намира пропускът за несъществен. Дори и без надлежна конкретизация,
жалбоподателят е бил наясно, че управляваният от него автомобил е от категорията, която
изисква ползването на обезопасителен колан, тъй като нормата на чл.149, ал.1, т.2, б.„а”
ЗДвП, указваща описателно отделните категории ППС. Самото упоменаване в АУАН и
наказателното постановление, че се отнася за лек автомобил, съдът намира за достатъчно, за
да бъде направено категорично заключение, че се отнася за моторно превозно средство от
категорията М1.
Жалбоподателят не оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Възражението му е свързано с това, че непоставянето на обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът, се дължи нва здравословни противопоказания.
Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява
неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице– водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е
невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му
състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на
физическото състояние на водача. В случая, жалбоподателят е представил като приложение
към жалбата си медицинско удостоверение от 16.05.2024 г., издадено от АИППИМП „Д-р К.
А.- А..“ ЕООД, гр.Р.. Според отразеното в удостоверението, жалбоподателят страда от
хипертонична сърдечна болест 2-ра степен ХИБС ритъмно- проводна форма. Предсърдно
мъждене. Поставен му е пейсмейкър. Поставянето на постоянен пейсмейкър поради товма
заболяване, от една страна съставлява физическо състояние, при което ползването на
обезопасителен колан би застрашило здравословното състояние на водача по смисъла на
закона, а от друга -липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на
управление на автомобила изрично е удостоверено от медицинско лице с официално
издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда дали съставлява
такова извинително състояние. Представените доказателства, сочещи на
заболяване/състояние, свързани с поставения пейсмейкър обуславя наличието на
изключение по смисъла на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, при което употребата на колан би била
причина за смущаване здравето на водача. При това положение, след като се установи
наличието на факти, попадащи в обхвата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, което изключва
отговорността на водача за констатираното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ./16.09.2024 г. на началник група ОДМВР-
П. РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя Г. М. Р., с адрес: гр.Р., ул.”И. В.” № . ЕГН **********, е наложено
административно наказание по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв., като
на основание наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни
точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Перник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава
ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14 - дневен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4