Решение по дело №308/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 60
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Аделина Троева Троева
Дело: 20211600500308
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Монтана, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева

Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20211600500308 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Г.И.
против решение на РС – Монтана от 16 юни 2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г., с което е
допусната съдебна делба на имот с идентификатор № *по кадастралната карта на гр. *с
построената в него вилна сграда.
Жалбоподателката Г.И. твърди във въззивната жалба, че МРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила: не е осигурил равнопоставеност на страните при
разглеждане на делото, като е лишил въззивницата от възможност да участва в процеса
лично. Поддържа, че правата на другите двама сънаследници П.М. и Т.М. са неправилно
изчислени, а извършеното прехвърляне на права от Т.М. на П.М. с нотариален акт № */2020
г. засяга права на въззивницата, но поради нередовното й призоваване тя не е могла да
оспори нотариалния акт. Във въззивната жалба заявава, че оспорва валидността на покупко-
продажбата. Развива доводи относно приноса за изграждане на вилната сграда. Въвежда и
искане за присъждане на наем за ползването на имота от П.М.. Въззивницата моли
решението да бъде отменено и делото върнато на МРС за разглеждане от друг състав, който
да определи правилно квотите на съделителите.
Въззиваемият П.Д. в отговор на въззивната жалба моли решението на МРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение. Поддържа,
че правата на страните са правилно изчислени, като са взети предвид правата им, придобити
с откриване наследството на М.М. и последващото прехвърляне на права между Т.М. и
въззиваемия. Претендира присъждане на деловодни разноски за въззивното производство.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във
връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
1
Производството пред МРС е било образувано по иск с правно основание чл. 34 от ЗС
за допускане на съдебна делба между П. Д. и Г.И. по отношение поземлен имот с
идентификатор *по кадастралната карта на гр. *с площ 3616 кв. м. с предназначение
земеделска територия и начин на трайно ползване – лозе, както и на построената в него
вилна сграда с идентификатор *и застроена площ 39 кв.м на един етаж, останали в
наследство от М.М., починал през 2017 г.
МРС е приел, че е налице съсобственост между двамата съделители и е допуснал
извършването на делба по отношение поземления имот и намиращата се в него вилна сграда
при права 4/9 ид. ч. за П.М. и 5/9 ид. ч. за Г.И.. За да постанови решението си, съдът е приел,
че процесният имот е бил съсобствен на наследодателя и неговия брат, като наследодателят
е притежавал 1/3 ид. ч., но през 2016 г. и купил и часттта на своя брат, поради което е
станал собственик на целия имот със сградата в него. Съдът е взел предвид, че
придобиването на 2/3 ид. ч. е станало възмездно по време на брака на М.Д. с Г.И.. МРС е
изчислил правата на наследниците по закон: преживялата съпруга Г.И. и двамата низходящи
П. и Т.М., като е отчел и сключената по-късно продажба между Т.М. и нейния брат П.М..
Възизвният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
постановено след изясняване на относимите факти и при правилно прилагане на
материалния закон. Като констатира съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции, МОС потвърждава обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По делото е установено, че страните са наследници на М.М., починал на 18 юли 2017
г. Към момента на смъртта му негови наследници по закон са били преживялата съпруга
Г.И., и двама низходящи от първи ред: синът П.М. и дъщерята Т.М..
Процесният имот е бил собственост на М.М., като част от него е притежавана в
режим на съпружеска имуществена общност. Земята и вилната сграда са били наследени от
М.Д. и неговия брат Й.Д., за което те са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена
проверка № */2016 г. Съгласно този акт правата на М.Д. са били 1/3 ид. ч., а на Й.Д. – 2/3 ид.
ч. С нотариален акт № */2016 г. Й.М. е продал своите 2/3 ид. ч. от имота на М.М.. Тъй като
това придобиване е възмездно и е осъществено по време на брака на наследодателя с
неговата съпруга Г.И., то купената част е станала част от тяхната съпружеска имуществена
общност.
С откриване на наследството на М.М. през 2017 г. неговите наследници по закон:
съпруга и двама низходящи, са наследили при равни права 1/3 ид. ч. от имота, която е била
изключителна собственост на наследодателя (така всеки от тримата получава по 1/9 ид. ч.).
Останалите 2/3 ид. ч. от имота са наследени при права 4/6 ид. ч. за Г.И. и по 1/6 ид. ч. за
низходящите (или 4/9 ид. ч. за Г.И. и по 1/9 ид. ч. за Т. и П.). Съпругата е получила
половината от прекратената със смъртта на М. Д. съпружеска имуществена общност, а
останалата половина от СИО е поделена по равно между съпругата и двамата низходящи. В
резултат Г.И. притежава 5/9 ид. ч. от терена и сградата, а П. и Т. М. са придобили по 2/9 ид.
ч.
През 2020 г. Т. М. е продала на П.М. своите 2/9 ид. ч. – нотариален акт № */2020 г.,
затова тя не следва да участва в делбата, тъй като вече не притежава дял от имотите, а делът
на П.М. е уголемен до 4/9 ид.ч.
Във въззивната жалба е наведен довод, че при продажбата Т.М. се е разпоредила с
повече права отколкото притежава. Въззивницата И. определя своя дял от наследството на
М.Д. на 2/3 ид. ч. като се позовава на чл. 9, ал. 2 от ЗН. Този довод е неоснователен, защото
чл. 9, ал. 2 от ЗН не намира приложение в случая. Делът на преживеля съпруг е 2/3 ид. ч., но
когато няма низходящи наследници и съпругът наследява с възходящи или с братя и сестри
на наследодателя, каквато хипотеза не е налице. Т.М. е отчуждила точно толкова, колкото е
получила по наследство и сделката е породила транслативния си ефект, поради което П.М. е
собственик на 2/9 ид. ч. по наследство от баща си и на 2/9 ид. ч. по договра за покупка от
сестра си.
Искът за делба е основателен и следва да се уважи като се допусне делба при права
2
5/9 ид. ч. за Г.И. и 4/9 ид. ч. за П.М., до какъвто краен извод е достигнал и МРС, поради
което на основание чл. 272 от ГПК МОС потвърждава обжалваното решение.
Неоснователно е възражението на И., че е била лишена от възможност да участва в
процеса лично. Тя е била редовно призована, упълномощила е адвокат, който да я
представлява. Призоваването е било осъщестявано по правилата на ГПК и МОС не намери
да са допуснати процесуални нарушения, поставили въззивницата в невъзможност да
защити правата си. Молбата от 22 март 2021 г. на адв. Т. –пълномощник на Г.И., за отлагане
на делото не съдържа конкретно основание, не сочи и не представя доказателства за
налично заболяване, непозволяващо му да се яви в съдебно заседание при условията на
извънредна епидемична обстановка, поради което съдът законосъобразно е разгледал
делото.
Искането на Г.И. да бъде осъден П.М. да й заплаща наем е недопустимо за
разглеждане във въззивното производство, тъй като такова искане не е било заявено пред
МРС и няма произнасяне по него в обжалваното решение. То може да бъде предмет на
втората фаза на делбения процес, ако бъде предявено по начин, изпълняващ изискванията за
предявяване на иск. Същото важи и по отношение развитите от нея доводи за извършени
подобрения по вилната сграда.
Въззиваемият с отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на
разноските, направени в производството пред МОС, но тъй като не е представил
доказателства да е сторил такива, то МОС не присъжда разноски.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Монтана от 16 юни 2021 год. по гр. д. №
1978/2020 год.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3