Решение по дело №1776/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2024
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20225330201776
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2024
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-000482 от
08.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/, за нарушение на чл.37, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно,
доколкото жалбоподателят е извършвал маневрата, наблюдвайки потока на
движение в посока север – юг, доколкото движението е било еднопосчно, а е
последвал сблъсък с МПС, което се е движило в насрещното движение.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата,
като посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които
нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат
1
достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които
да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде
потвърдено, а също и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
при условията на евентуалност - присъденото адвокатско такова да бъде в
минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.03.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив на 08.03.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.01.2022г., около 11:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“
№ 177, жалбоподателят И. Д. Д., като водач на МПС – лек автомобил „Фиат“ с
рег.№ „***“, предприел маневра – излизане от крайпътна територия (двор на
дружество „***), при което настъпило ПТП между неговия автомобил и
идващо от дясната му страна (от Юг към Север) МПС – лек автомобил
„Мицубиши“ с рег.№ „***“.
След настъпилото ПТП, на място пристигнал свидетелят Т. П. Т. – в
качеството му на *** сектор „СПС“ на ОД МВР – Пловдив, който на място
съставил АУАН с бланков № 153292 от 19.01.2022г. срещу жалбоподателя И.
2
Д. Д. за нарушение на чл.37, ал.3 от Закона за движението по пътищата, който
АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Т. П. Т. , който не помни конкретния
случай, но поддържа АУАН и дава общо описание на мястото на твърдяното
нарушение, както и процедурата на съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства, а именно – Протокол за ПТП № 1822734 от които се
установяват участниците в ПТП, както и посоката на движение на МПС рег.№
„***“ и МПС с рег.№ „***“. Също от приложената към Писмо изх.№
22ОПОКТ – 11/02.09.2022г. извадка от общия устройствен план на
гр.Пловдив се установява регулацията на движението на мястото на
твърдяното нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
3
данни за извършено деяние, с И. Д. Д., ЕГН:**********, на 19.01.2022г.,
около 11:00 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“ № 177, виновно да е
нарушил разпоредбата на чл.37, ал.3 от Закона за движението по пътищата, в
резултат на което да е причинил ПТП по смисъла на чл.179, ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Така на първо място следва да се съобрази, че санкционната норма на
чл.179, ал.2 от ЗДвП изисква за реализиране на отговорността на нарушителя
не само да бъде констатирано нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП – водача да
не пропусне МПС, което се движи по пътя, но и с това си действие същият да
причини пътнотранспортно произшествие по смисъла на чл.179, ал.2
от ЗДвП. Съответно – дори водачът на МПС, излизащ от крайпътна
територия, да не пропусне МПС, което се движи по пътя, ако ПТП не
възникне по причина виновното поведение на първия водач (излизащ от
крайпътна територия), а поради такова на втория водач (движещ се по пътя),
или по други причини, то първият водач не би реализирал състава на чл.179,
ал.2 от ЗДвП, дори и да реализира този на чл.37, ал.3 от ЗДвП.
Предвид горното очевидно е, че въпросът дали водачът на лек
автомобил „Мицубиши“ с рег.№ „***“ се е движил по пътя, или вместо това
се е движил в насрещното движение (както твърди жалбоподателя) е особено
съществен за преценка дали ПТП е реализирано предвид виновното
поведение на жалбоподателя по смисъла на чл.179, ал.2 от ЗДвП.
След така проведеното съдебно следствие съдът констатира, че липсват
всякакви данни, които да противоречат на твърдението на жалбоподателя, че
е бил ударен от МПС, което се движило в насрещното движение, а напротив –
събраното по делото подкрепя подобен извод.
На първо място следва да се посочи, че от доказателствата по делото, а
именно – приложената към Писмо изх.№ 22ОПОКТ – 11/02.09.2022г. извадка
от общия устройствен план на гр.Пловдив се установява, че на мястото на
нарушението – гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“ № 177 е налице пътно
платно за движение с три ленти в една посока (от Север на Юг), което е
отделено от платното за насрещно движение.
Ето защо се установява, че на 19.01.2022г., около 11:00 часа, в
гр.Пловдив, на ул.„Васил Левски“ № 177, жалбоподателят И. Д. Д. е навлязъл
от крайпътна територия на път с еднопосочно движение (от Север на Юг).
4
Въпреки това от Протокол за ПТП № 1822734 от които се установява,
че в управлявания от жалбоподателя Д. автомобил с рег.№ „***“ се ударил
идващия от дясната му страна автомобил с рег.№ „***“ с посока на
движение от Юг на Север, или – посока на движение, обратна на тази на
автомобилите, движещи се по ул.„Васил Левски“ № 177.
Ето защо в конкретния случай от особено значение е въпросът дали
МПС с рег.№ „***“ се е движил по някакво локално платно, налично на
мястото, или напротив – движел се е в насрещното движение.
За последното разпитания по делото на 20.07.2022г. свидетел Т. не
внася данни, докато макар декларативно да заявява, че Автомобилът не се
е движел в насрещното движение, то основанието за този му извод остава
неясно, доколкото същевременно сочи, че На места има локално платно
по тази улица, в посока с. Труд в дясното платно, но точно на това
място, където е инцидентът, дали има локално – не мога да посоча сега.
Това място къде е точно не мога да кажа, не знам дали има локално
точно там.“.
Следва да се посочи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи
доказателства в горния смисъл, а именно – относно регулацията на
движението на мястото на твърдяното нарушение. В случая е налице ПЪЛНО
БЕЗДЕЙСТВИЕ на въззиваемата страна в горния смисъл.
Въпреки горното, съдът е направил опит да събере данни в този смисъл,
който опит се е оказал неуспешен.
Така с Писмо изх.№ 11-00-694/09.08.2022г. на директорът на ОПУ –
Пловдив съдът е уведомен, че улица „Васил Левски“ е част от трасе на
републикански път II-64 „Карлово – Пловдив“ в границите на
урбанизираната територия на гр.Пловдив, поради което и ОПУ не е в
състояние да предостави исканата информация.
Същевременно с писмо изх.№ 22ОПОКТ – 11/02.09.2022г. на община
Пловдив, зам.-кмет на община Пловдив е уведомил съда, че улица „Васил
Левски“ № 177 е извън урбанизираната територия на града, общият
устройствен план завършва при табелата гр.Пловдив и съдът следва да
се обърне за повече информация към ОПУ гр.Пловдив.
Предвид това съдът намира, че е сторил възможното да изясни горния
5
въпрос.
Ето защо и с оглед разпределението на доказателствената тежест по
делото, то съдът следва да приеме, че на мястото на произшествието не е
налично локално или друго платно, по което МПС с рег.№ „***“ да се е
движило, съответно – последното не се е движило по пътя по смисъла на
чл.37, ал.3 от ЗДвП, а се е движило в насрещното движение.
Предвид това, недоказана остава вината на жалбоподателя за
причиняване на ПТП по смисъла на чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Още с оглед изчерпателност следва да се посочи, че вина за
причиняване на ПТП по смисъла на чл.179, ал.2 от ЗДвП жалбоподателя може
да прояви и в условията на съпричиняване. Извод за такова съпричиняване
обаче може да се направи при една изяснена фактическа обстановка и
механизъм на ПТП, каквато в случая не е налице - предвид вече
коментираната доказателствена съвкупност и липсата на данни за
организацията на движението на мястото на твърдяното нарушение. При това,
изводът за обуславящата административнонаказателната отговорност вина на
жалбоподателя не може да бъде направен въз основа предположение.
Горното мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установи твърдяното като извършено от жалбоподателя нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1030-000482 от
08.02.2022г., издадено от И. М. Г., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес –
***, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/, за нарушение на чл.37, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
6
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7