РЕШЕНИЕ
№2128
гр. Варна, 14.06.2010год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април през
две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря С.С. , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9226/2009г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск са правно основание чл. 99, ал.
1 от СК /отм./. Същия е предявен от Ч.А.М. срещу М.В.М., като ищеца претендира
от съда да
постанови решение, с което да прекрати
сключения граждански брак с ответницата на *., поради настъпило
в брачните отношения дълбоко и непоправимо разстройство, като ищеца аргументира факта на дълбокото
и непоправимо разстройство
в брачните отношения с подробно изложени твърдения от семейния
живот в обстоятелствената част на исковата
молба, изразяващи се в следното: Сериозните промени в отношенията между съпрузите настъпват
след раждането на детето *. От тогава съпругата престава да се интересува от
ищеца.Съпрузите заживяват , като съжители в едно общо домакинство.Паралелно с
това съпругата постепенно се оттегля и от ежедневно възникващите чисто житейски
проблеми, касаещи семейството им. Равнодушието става приоритетна черта на
поведението й. С течение на времето нещата”загрубяват”. Единственото нещо,
което ангажира вниманието й са парите и
свободния живот.Отношението към ищеца и към детето, поведението в къщи,
отсъствието от дома”без думи” и „по никое време” дават основание да се съмнява
в извънбрачно връзка.Започват хули по адрес на ищеца, в това число и пред детето
, често едностранни скандали по незначителни или измислени от нея поводи,
ненавист към ищеца, физически посегателства и опити за покушение.Въпреки всичко
ищеца прави много опити за промяне, по едно време
мисли , че има проблясък в отношенията им , но уви установява , че се е подвел.
С помощта на ответницата и нейната подкрепа
успява да замине и да се устрои на работа в Испания. Възможности има и фанинсови и битови , но и това не помага . От 2003год.
съпрузите живеят разделени , ищеца в Испания, а ответницата в България. Всичко
между съпрузите е окончателно и безвъзвратно приключило. Предвид горното счита,
че бракът им е изчерпан от съдържание и
като такъв моли да бъде прекратен на основание чл.99,ал.1 от СК.Моли
виновността за брачното разстройство да бъде обявена за ответницата.
Упражняването на родителските права по отношщение на
детето * не се противопоставя да бъде предоставено на ответницата, а за него определ режим на контакт , всяка първа и трета седмици от
месеца от 08.00часа в събота до 20.00часа в неделя и един месец през летния
сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск. В негова тежест , счита, че
следва да се присъди издръжка в размер от 50в. месечно. Не се противопоставя
ползването на семейното жилище , находящо се в град * да се предостави на съпругата
и детето. След прекратяване на брака моли съпругата да носи предбрачното
си фамилно име *, претендира и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание
поддържа иска.
В срока за отговор по
реда на чл.
131 от ГПК, такъв е депозират от ответната
страна. В отговора ответницата възразява изцяло по твърденията
на ищеца за разстройството на брака , както и искането с
което се претендира виновност
за разстройството на брака за
нея. Единственото
отговарящо на обективната истина твърдение, счита, че е изложеното в исковата
молба, касаещо момента и мястото на сключване на гр.брак.Излага, че още в
първите години на брака им, Ч. не полага необходимите грижи за семейството и
след по-малко от година ,напълно се е дезинтересирал
от задълженията си , като съпруг и баща.Престава да дава средства за издръжката
на семейството, не се прибира по цели дни в къщи, а когато е у дома,
ответницата става обект на физическо насилие.Започва да злоупотребява с
алкохол, впоследствие с наркотични вещества, поддържа извънбрачни връзки и
нарушава по всякакъв начин семейните си задължения. През 2003год. заминава в
Испания, където живее и от посочения период е абдикирал изцяло от всички свои
семейни и родителски задължения.Там води свой собствен живот, през различните
периоди съжителства с няколко жени, от едната има дете.Предвид на това още през
2004год., ответницата подава молба за развод, но на производството не е даден
ход, поради процесуални пречки. Твърди, че едва около година след сключване на
брака съпрузите са живели добри. След това Ч. сменя работата си с нова , която
е изключително добре заплатена и това за съжаление му се отразява пагубно.Започва
да не се прибира вкъщи с дни, вечер закъснява и се прибира у дома, обичайно
след полунощ.Отношението му към ответницата и детето е изцяло безразлично,
започва да злоупотребява с алкохол и парите , които получава отиват за
алкохол.Създава извънбрачни връзки , но въпреки това прави опит, за да запазят
и възстановят отношенията.Стига се дотам, че ищеца упражнявма
психическо и физическо насилие . Освен като лош съпруг , ищеца се проявава и като лош баща, тъй като отношението към дещеря им е меко казано неагажирано.Без
нейно съгласие ищеца заминава за Испания . През коледните празници декември
2003год. ответницата и роденото от брака между страните дете отиват в Испания ,
но ответницата установява , че ищеца продължава да живее по стария начин ,
събира се с ковмпании , в които вземат наркотици и
същевременно продължава да злоупотребява с алкохол ежедневно.Това окончателно
разочарова ответницата и тя подава молба за развод по която е образувано
гр.дело , но поради невъзможността ищеца да бъде призован на сочения в личната
карта адрес и наличие на процесуални пречки делето е
прекратено.Пред вид на това счита, че виновност за разстройството на брака носи
ищеца. Моли упражняването на родителските права , спрямо роденото от брака дете
да се предостави на нея, като се постанови за ищеца ограничен режим на лични
отношения. Моли след прекратяването на брака да и се предостави ползването на
семейното жилище. След развода желае да носи предбрачното
си фамилно име. Моли ответника да бъде осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 200лв. за детето Владислава, считано една година преди предявяване на
иска. Моли ответника да бъде осъден да и заплати направените по делото
разноски. В съдебно заседание , изложеното в писмения отговор становище се
поддържа.
Съдът, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От предоставеното
удостоверение за граждански брак е
видно, че на *. Ч.А.М.
и М.В. * са сключили граждански
брак пред длъжностното лице по гражданското състояние в град *, обл. * за което е съставен акт за граждански брак №* от същата дата. След сключването на брака
съпругата е приела да носи фамилното име
М..
Съгласно
приетото по делото удостоверение за раждане , издадено от Община
Варна8л.7/родителите на детето *. , ЕГН ********** са М.В.М. и Ч.А.М..
Според нот.акт №* , на
16.08.2004год. страните в настоящото производство са придобили правото на
собственост върху апартамент *
Съдът не кредитар приетите по делото : нот.акт
№* с район на десйтвие
ВРС , * с район на действие * тъй като нямат относимост
към спорните отношения ,разглеждани в настоящото производство.
Съгласно медицинско удостоверение * , за ответницата са констатирани следните обективни
находки: гърбът на лявата длан е синкаво насинен в основата на 2.3 пръсти на
площ с диам. Окол
По силата на нот.акт
№* е учредена договорна ипотека за
обезпечаване на банков кредит на ответницата.
От приетото по делото удостоверение
/л.64-65/ се установява, че ищеца е изпращал на ответницата парични средства ,
в периода *
В хода на съдебното
дирене в полза на всяка една от страните
са разпитани по двама души свидетели . В полза на ищеца лицата: *-без родство *С. –майка на ищеца. В полза на ответницата лицата: * –без родство и *. –сестра на ответницата.
Показанията на
свидетелите , съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречащи на приети за установени факти с оглед съвкупната им преценка с приетите по делото писмени доказателства, а показанията
на св. *., съблюдавайки разпоредбата на чл.172 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство. Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството,
топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им
съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Съпрузите
живеят във фактическа раздяла от 01.01. 2004год. , през който период от време ,
между тях е настъпило , пълно физическо и духовно отчуждение и брака им
съществува формално. След заминаването на ищеца в Испания през 2003год. по
Коледните празници ответницата и детето го посещават , след което настъпва пълен
срив в съпружеските отношения. Тези обстоятлества се установята от
съвкупната преценка на събраните в хода на производството гласни
доказателства/св.показания на *. /,
неоспорените възражения на ответницата , че след
завръщането си от Испания е образувала бракоразводно дело през 2004год., което
поради процесуални пречки е било прекратено. Семейството
на страните в настоящото производство е
лишено от възможността да изпълнява вменените му по
силата на чл. 4 от СК функции/отм./ Между съпрузите не съществува вече
взаимната привързаност, уважение, доверие и разбирателство, с оглед осигуряване благополучието на
семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения
между съпрузите по чл. 15, чл. 16 и чл. 18 от СК/отм./Ето защо, съдът намира,
че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално
и не изпълнява присъщата му социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод, на соченото от ищцата основание.
Законовата
уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака”. Съдът приема това понятие като съвкупност от обективното и субективното
отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите
брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един
към друг, към издръжката на семейството
, тяхното съвместно живеене и др. Установи се по делото, че съпрузите живеят
разделени , тъй като ответника е заминал за Испания и след пребиваването на ответницата
и детето по Коледните празници на 2003год. , от началото на 2004год. , между
тях е настъпила фактическа раздяла. Обективното състояния на отношенията между
страните, преди заминаването на ищеца в Испания по категоричен и безспорен
начин в производството не се установи. Според св* , който няма преки впечатления , Ч. му е споделял , че
отношенията не вървят , майката на ищеца
излага обстоятелства , които не са неведени от ищеца
, като причини за брачното разстройство, а според св. *С. проблемите между съпрузите идват от различния начин на
живот, ответницата предпочита домашен уют ,а ищеца не обича да си стои в къщи ,
като сестра й, ответницата е често
набиване.За това , че ответницата е бита , съдът кредитира и представеното по
делото мед.удосотверение, което съвкупно ценено с
казаното от св. * С. , установява възраженията на ответницата за нанасян и
физически тормоз от ищеца.След заминаването на ищеца в Испания и завръщането на ответницата и детето , от там,след
кратко посещение , настъпва пълния срив в
съпружеските отношения. За това , че ответницата е констатирала извънбрачна
връзка на ищеца и начин на живот , воден от него , който е разочарова напълно ,
говорят показанията на св. * С. и св.*, които макар и да са индиректни , на база споделеното от
ответницата, съпоставени със заведеното от ответницата дело непосредствено след
завръщането й от Испания и поведението на ищеца след този момент, пълната дистанцираност от съпругата и детето, не отсядането му при
ответницата и детето , при кратките му завръщания в *, митовира съда да приеме , че
с това си поведение той става причина за отпочването
и продължителното осъществяване на фактическата раздяла , предвид на което виновност за разстройстовто
на брака носи съпругът.
По отношение
родителските права , касаещи роденото от брака между страните дете * , съдът
намира, че същите следва да се предоставят на майката. Спор за
упражняването им няма , установи се по делото, че детето фактически живее при
своята майка , която се справя добре с отглеждането и възпитането
на детето.За ищеца следва да бъде
определен режим на личен контакт , който съдът намира , че няма пречка да бъде
установен , съобразно съдебната практика.В хода на производството не се събраха
доказателства, които да аргументират възражението на ответницата за ограничен
режим на лични отношения и че такъв режим е в интерс
на роденото от брака дете.Ето защо режима на лични отношения между ищеца и
детето следва да бъде, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от
08.00часа в събота до 20.00часа в неделя и един месец през летиня
сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск. По
отношение издръжката, която ответника следва да заплаща , съдът намира , че при
съобразяване разпоредбите на новия СК, които са по-благоприятни и в интерес на
детето , отчитайки неговата възраст и
трудоспособност на родителите, факта, че ответника работи в Испания , като сондажист ,необходимата за детето издръжка , следва да се определи в общ размер
от 200лв.От тази издръжка , ищеца следва да бъде ангажиран с издръжка в размер
от 130лв., като разликата се поеме от майката. Приоритетното парично участие на
бащата , съдът отдава на факта, че майката е ангажирана с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.По отношението
претенцията на ответницата за присъждане
на издръжка за минало вревме, съдът счита , че не
следва да се присъжда такава , тъй като в хода на производството се установи,
че преди завеждане на иска за развод, ищеца е изпращал периодично суми на
ответницата, които приема , че са за семейстовото и
детето и от размера на който също съди за възможността на ответника да дава
издръжка в размер от 130лв., в полза на детето.
По отношение ползването на семейното
жилище се установи, че това е соченото от ищеца. Спор, относно ползването няма.
Същото следва да се предостави на майката и роденото от брака , между страните
дете.
След развода
съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име Димитрова, пред вид нейното
желание в тази насока и противопоставянето на ищеца да запази брачното си
фамилно име.
Съдът определя окончателна държавна
такса по иска за развод в размер на 50.00 лв. С оглед виновността за
разстройството на брака тази такса следва да бъде възложена на ищеца. С оглед
изхода от настоящото производство и признатата от съда виновност за ищеца
при заявено от странана
на ответницата искане за присъждане на
разноски, следва да се присъдат такива,но няма
доказани , като реализирани разноски по
размер в тежест на ответницата, предвид на което съдът не и
присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Ч.А.М., ЕГН ********** и М.В.М.,ЕГН **********
, сключен на * в град * с акт за граждански брак №* поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.99 ал.1 СК/отм./
ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си
фамилно име *.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
между страните малолетно дете * *М.,
ЕГН********** на
майката М.В.М.,ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Ч.А.М., ЕГН ********** с детето,
* * М., ЕГН**********, както следва:всяка
първа и трета седмица на месеца от 08.00часа в събота до 20.00часа в неделя и
един месец през летиня сезон, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Ч.А.М., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето * * М., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител М.В.М.,ЕГН ********** в размер от
130лв./сто и тридесет лева/,считано от предявяване на иска за
развод-03.09.2009год.до настъпване на законно основание за изменяването
или прекратяването й, с падеж до пето число на месеца за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилише, представляващо
апартамент в град Варна, кв.Владиславово,
бл.302,вх.3,ет.4,ап.20 на майката М.В.М.,ЕГН
********** и детето * *М.,
ЕГН**********.
ОСЪЖДА Ч.А.М., ЕГН ********** *** да заплати държавна такса за развод в
размер на 50лв. /петдесет лева/ на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК,187.20лв./сто осемдесет и седем
лева, двадесет ст./ за присъдената издръжка , както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/