О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                     гр.ЛОВЕЧ, 8.12.2017 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в     закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:   

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                           ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                                        

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА В.ч.гр. дело № 642  по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 във вр. с чл.18,ал.1 от ЗАЗ.

          С определение №97/03.11.2017 г. съдия по вписванията при ЛРС е отказал вписване на анекс към договор за аренда  рег.№9835/27.10.2017 г. на нотариус Савина Иванова рег.№016 на НК, вх.№6160/03.11.2017 г. по описа на СВ-Ловеч.

         Подадена е частна жалба вх.№8659/10.11.2017 г. от ЕТ „АГРО- С.Д.”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9, представляван от С.И.Д., чрез адвокат Г.Г.- ПАК и съд.адрес: *** против Определение № 97/03.11.2017 г. на Съдията по вписванията при Ловешкия районен съд, с което е отказано вписване на акт по молба № 6160/03.11.2017 г. на нотариус Савина Иванова с рег.№016 на Нот.камара.

          Жалбоподателят обжалва определението като незаконосъобразно  и неправилно и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да разпореди да се впише анекс рег.№9835/27.10.2017 г. към договор за аренда на зем.земя вписан под вх.№3176/20.05.2013 г. на АВ при ЛРС по отношение на описаните в анекса недвижими имоти, както и между страните, ведно с произтичащите от това правни последици. Твърди, че съдията по вписванията е приложил законодателството по ред и начин както намери за добре с единствената цел да постанови отказ за вписване в противоречие със създадената практика на ВКС, обективирана в редица определения, известни на съдията по вписванията, които цитира. Излага доводи, че в производството по вписване съдията по вписвания проверява единствено дали актът подлежи на вписване, съгласно чл.4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в предвидената в закона форма и по специално според него СВ може да откаже вписване само, ако са налице следните предпоставки: 1. ако актът не подлежи на вписване; 2.ако не е съставен съобразно изискванията  за форма, предвидени в закона и ПВ; 3. ако актът няма необходимото съдържание-индивидуализация на страните и на имота и 4. ако не е внесена необходимата ДТ за вписване. Цитира и т.6 от ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като подчертава, че не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Счита, че съдията по вписванията не притежава правомощия да проверява правото на собственост по сделките на управление, какъвто е договорът за аренда и анекса към него и че превратно и вероятно формално е тълкувал разпоредбата на чл.6, ал.1,б.”в” от ПВ. Смята, че основният договор съдържа всички изискуеми клаузи, годни да предизвикат неговото вписване, а в конкретния случай се касае за анекс, т.е. за промяна само на срока на договора, по който страните са едни и същи.

Излага, че е установена съдебна практика, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 от ГПК е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта.  Всяка друга проверка е израз на недопустимо превишаване на правомощия. В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното определение, като бъде разпоредено вписване на процесния анекс към арендния договор.

Прави се искане и за отвод на част от съдиите в Ловешки окръжен съд, измежду които и настоящият съдебен състав.

         Настоящата инстанция счита, че производство е допустимо, тъй като срокът за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК е спазен, определението е съобщено на страната на 7.11.2017 г. срещу подпис, а жалбата е подадена на 10.11.2017 г, следователно съдът следва да се произнесе по същество.

Ловешки окръжен съд като съобрази представените по делото писмени доказателства и изложеното в частната жалба, намира за установено следното:

                 Пред съдията по вписвания при Ловешкия районен съд е подадено заявление с вх.№6160/3.11.2017 г., нотариус Савина Иванова с район на действие РС-Плевен, с искане за вписване на представения акт. Приложени са: Анекс от 27.10.2017 г. към Договор за аренда на земеделска земя от 20.05.2013 г. вх.рег.№ 3176 от 20.05.2013 г.,т.6, с нотариална заверка от 27.10.2017 г. от нотариуса на подписите, положени от Сафие Мехмедова Ибраимова от с.Малиново, като пълномощник на Хатидже Мустафова Мурадова от гр.Свищов –арендодател и Светла Симеонова Дичевска от гр.Троян, като пълномощник на С.И.Д. ***, представляващ ЕТ „АГРО- С.Д.”, ЕИК ********* - арендатор. Към заявлението обаче е приложено само пълномощното на арендодателя, но не и пълномощното на арендатора.

             Постановено е определение №97/3.11.2017 г, с което съдията по вписванията при Ловешкия районен съд е отказал вписване, тъй като  от приложенията е видно, че земеделските земи, предмет на договора, са наследствени, а към преписката не са представени доказателства, че арендодателят е единствен собственик или такъв, притежаващ повече от 50 на сто идеални части от собствеността върху имотите, съгласно въведеното с изменението на чл.3,ал.4 ЗАЗ абсолютно необходимо условие за сключването на такъв договор. Наред с това е посочил, че след като нотариуса в случая заверява само подписите на страните, без да са му възложени други задължения, то контролът по спазване на нововъведената разпоредба на чл.3 ал.4 от ЗАЗ остава в правомощията на съдията по вписванията с цел гарантиране правата на гражданите.  Цитира се и практика на ВКС в този смисъл. Изтъкнати са и доводи, че при извършване на нотариалните удостоверявания се спазват изискванията на чл.590,ал.1 ГПК във вр. с чл.580 ГПК и чл.586,ал.1 ГПК, а в конкретния случай представеният акт за вписване страда от порок- липса на необходимото съдържание: идентификация на страните във връзка с чл.3,ал.4 ЗАЗ относно мнозинството на носителите на правото на собственост за сключване на договора.

             По същество настоящата инстанция счита, че отказът е законосъобразен, тъй като съгласно чл.2 от Правилника за вписванията-вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник, като договорът за аренда подлежи на вписване в имотния регистър, съгласно чл.3,ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл.4, б.л от Правилника за вписване. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ, (изм.ДВ бр.13, в сила от 7.02.2017 г.) договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като е въведено и изискването пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Освен това в чл.18 ЗАЗ е посочено, че  продължаването на срока на арендния договор се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие.

Съдът съобразява, че относно обхвата на проверката на съдията по вписванията е налице задължителна съдебна практика в  Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС т. 6, според която извършваната от съдията по вписвания проверка, съгласно чл.32а,ал.1 от ПВ е относно това  дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискването за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Според ОСГТК не се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, като в мотивите към т.6 на тълкувателното решение се приема, че проверката на съдържанието на акта е само досежно идентификация на страните (чл.6,ал.1,б.”а” от ПВ) и на имота (чл.6, ал.1,б.”в” от ПВ).

Съдът счита, че от представения за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на процесните земеделските земи не може да се направи извода, че той отговаря на изискванията на чл.3,ал.4 ЗАЗ, тъй като липсва информация собственикът, който сключва договора да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Анексът следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1 б.”а” от ПВ – идентификация на страните, но тук липсва информация дали упълномощителят арендодател Хатидже Мустафова е единствен наследник на наследодателя Мустафа Караалиев. По тези съображения съдът счита, че не са изпълнени изрично упоменатите в закона кумулативно дадени предпоставки, с оглед изменението в чл.3,ал.4 от ЗАЗ, влязло в сила на 07.02.2017 г., което според § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ следва да бъде съобразено. В чл.3,ал.1 от ЗАЗ е предвидено, че нотариусът извършва нотариална заверка на подписите на страните по арендния договор, следователно спазването на изискването на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ следва да се извършва от съдията по вписване, като това задължение има и въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.5 от ГПК.

         Наред с това към заявлението не е приложено и пълномощното, с което ЕТ”Агро-С.Д.”*** е упълномощил Светла Дичевска да сключи от негово име анекса към договора за аренда, въпреки, че в същото е отбелязано, че тя го подписва в качеството си на пълномощник. Представено е само пълномощното на арендодателя, а съдията по вписванията няма правомощията да оставя без движение нередовното заявление за вписване.

Тъй като е налице противоречива практика на ВКС по идентични казуси, настоящата инстанция споделя тази практика на ВКС, според която съдът е длъжен да спази стриктно т.6 от ТР №7/25.04.13 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№7/12 г. досежно това, че когато това е изрично предвидено в закона, съдията по вписванията, респ.въззивната инстанция, проверява материалноправните предпоставки на акта. Според мотивите на ВКС, отразени в опр.№ 498/12.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2107/2017 г., обстоятелството, че съдията по вписванията е нормативен адресат на изменената ал.4 на чл.3 от ЗАЗ в сила от 7.02.2017 г. следва логически от неуреждането на такава проверка, като извършвана било от съдия било от нотариус, вкл. и доколкото последният има единствено функцията по чл.3 ал.1 от специалния закон да завери само подписите на страните по арендния договор, а по арг. от текста на чл.293 ал.6 във вр. с чл.287 ТЗ всеки анекс към действащ договор за аренда в земеделието.

 В този смисъл са Опр.№ 496/12.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2115/2017 г.; опр.№ 232/18.05.2017 г. по ч.т.д.№ 1030/2017 г. на ВКС; опр.№ 514/23.10.2017 г. по ч.т.д.№ 2151/2017 г. и др.

С оглед изложеното, съдът счита, че Съдията по вписванията при Ловешкия районен съд е постановил един законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

 Тъй като дължимата държавна такса съгласно т.28 от Тарифа №1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата е в размер на 25 лв, а жалбоподателят е внесъл само 15 лв, то  на основание чл.77 от ГПК същият следва да бъде осъден да заплати още 10 лв., представляваща пълнят размер на държавната такса.

 Воден от горните съображения,  съдът

 

                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА определение №97/03.11.2017 г. на съдията по вписванията при ЛРС, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда  рег.№9835/27.10.2017 г. на нотариус Савина Иванова рег.№016 на НК, вх.№6160/03.11.2017 г. по описа на СВ-Ловеч.

             ОСЪЖДА ЕТ „АГРО- С.Д.”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 9, представляван от С.И.Д. да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд държавна такса в размер на сумата 10 /десет лева/.

            Определението полежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

                                          

                            

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.