№ 16
Гр. Силистра, 18 март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 201 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Производството
по делото е образувано по жалба на И.В.Д. с ЕГН – ********** *** срещу Решение
№ 1040-18-65/ 04.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е
потвърдено Разпореждане № 2113– 18 – 102#10/ 02.08.2021 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98,
ал. 1 във връзка с чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата е
изразено несъгласие с обжалваното решение в частта относно възприетата от
органа категория на труд, положен от жалбоподателката, в периода от 21.04.1982 – 14.06.1982 г. на
длъжността „Бубиньор“ в завод „Здравко Чампоев“ гр. Русе и в периода 23.01.1984
– 03.11.1989 г. на длъжността „Крановик“ в СПС „Металснаб“ Русе, като се
претендира за първия период трудът ѝ да бъда зачетен като втора
категория, а за втория период – като първа или втора категория. В тази връзка
моли да бъде отменено оспореното решение и преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне.
Ответникът по жалбата - Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра,
чрез процесуалния си представител гл. юриск. Н. Н. - Н., изразява становище, че
оспореното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Моли
за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление рег. № 2113- 18- 102 от 01.03.2021 г. до ТП на НОИ -Силистра жалбоподателката
И.В.Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
към което е представила необходимите документи, удостоверяващи придобития
осигурителен стаж и доход. В хода на развилото се пенсионно производство,
пенсионноосигурителният орган е предприел действия по събиране на допълнителни
доказателства с цел изясняване на положения осигурителен стаж и реализирания
осигурителен доход. Въз основа на същите е направена преценката относно правото
на пенсия на жалбоподателката, като е зачетен осигурителен стаж от втора
категория труд в размер на 12 години 02 месеца 07 дни и от трета категория – 19
години 02 месеца 23 дни, които превърнати по реда на чл. 104 от КСО възлизат на
общ осигурителен стаж в размер на 34 години 05 месеца 17 дни. Пенсионното
производство е приключило с Разпореждане
№ 2113– 18 – 102#10/ 02. 08. 2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ – Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 69б,
ал. 2, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е връчено на
жалбоподателката, която го е оспорила своевременно пред директора на ТП на НОИ
- Силистра с жалба вх. № 1012-18-97/15. 09. 2021 г.
Във връзка с оспорването е постановено обжалваното в настоящото производство
решение, с което органът е потвърдил разпореждането за отказ по подробни мотиви
за това как е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателката, въз основа на
какви документи и от коя категория е същият. Мотивите на административния орган са, че въз основа
на събраните в хода на пенсионното производство доказателства се потвърждава
извода на пенсионния орган, че към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице условията
по чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима като подадена пред компетентния съд в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО
от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът счита, че
решението на директора на ТП на НОИ - Силистра е издадено от оправомощен орган
в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1,
т. 2, б. "а" от КСО и в изискуемата форма. В обжалвания акт са
посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му,
позволяващи проверка на материалната му законосъобразност, и не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на
акта. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО жените, които са работили
при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия през 2021 г.
при навършена възраст 54 години и 8 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст – 94. Посочената разпоредба е основната приложима такава, предвид представените
от жалбоподателката документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж от
втора категория труд, като пенсионноосигурителният орган е длъжен да направи първо
преценка именно въз основа на нея. Видно от събраните в пенсионното
производство доказателства, не се установява наличието на кумулативно
предвидените условия, водещи до възникване на право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на посочената правна норма. В рамките на
своята компетентност ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ -
Силистра е извършил преценка и относно правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО, като
е установил, че жалбоподателката не отговаря и на изискванията на цитираните
разпоредби. Въз основа на това е постановен и отказа за отпускане на искания
вид пенсия.
Следва да се отбележи, че единствено пенсионният орган е компетентен да извърши
преценка относно правото на пенсия, въз основа на събраните данни за положен от
съответното лице осигурителен стаж, както и към коя категория труд принадлежи
последният. Съгласно разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Последните
са официални свидетелстващи документи и като такива притежават материална
доказателствена сила, което от своя страна задължава пенсионноосигурителния
орган, а и съда в случай на оспорване на административния акт, до доказване на
противното, да възприеме за реализиран посочения в същите осигурителен стаж,
при кой осигурител, за какъв период и към коя категория труд следва да бъде
зачетен. Именно въз основа на такива документи е зачетен и осигурителния стаж
на жалбоподателката, като за периода от 21.04.1982 г. до 14.06.1982 г. е
заемала длъжността „Бубиньор“ в завод „Здравко Чампоев“ гр. Русе – труд,
причислен към трета категория труд. Последният е зачетен въз основа на
представена трудова книжка, водена и заверена съобразно законовите изисквания.
В хода на контролното административно производство, както и в настоящото
съдебно такова, жалбоподателката не представя доказателства, свидетелстващи за
наличие на данни, въз основа на които положеният от нея стаж може да бъде
зачетен за такъв от втора категория, в каквато насока са и изложените в жалбата
твърдения.
Недоказана е и тезата на жалбоподателката, че положеният от нея трудов стаж
за периода 23.01.1984 – 03.11.1989 г., през който е заемала длъжността
„Крановик“ в СПС „Металснаб“ гр. Русе, следва да бъде зачетен като такъв от
първа или втора категория труд. Видно от представената от ответника преписка,
осигурителния стаж за посочения период е зачетен по изискано от
пенсионноосигурителния орган удостоверение образец УП - 3 вх. № 2113-18-102#9/22.07.2021 г. (л. 154), издадено от осигурителя, в който е посочено, че
положеният трудов стаж е от трета категория труд, чиято удостоверителна сила не
е опровергана.
Правото да се определи труда към съответната категория, съобразно характера
и особеностите на полагането му, е било предоставено на Министерски съвет и на
основание чл. 2 от Закона за пенсиите, понастоящем отменен. Този закон е бил
относим към периодите, за които е спорно от каква категория следва да бъде
зачетен положения от жалбоподателката труд за правото ѝ на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Диференциация на категориите труд е направена в
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), сега отменен,
съобразно спецификите на отделните производства и дейности. Видно от ПКТП
(отм.) работниците и служителите, които заемат съответните длъжности в
структурата на предприятията в широкия смисъл на това понятие, полагат труд от
първа категория съответно по чл. 1 до чл. 6л от Правилника. Трудът, който е
втора категория е обозначен за съответните длъжности от чл. 7 до чл. 65 (Раздел
II). Изброяването на лицата, чиито труд е от първа или втора категория труд не
е изчерпателно, защото в чл. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е въведена обща разпоредба,
че трудът на работниците и служителите посочени в раздел I и II на Правилника,
се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Тъй като предприятията
и длъжностите, които е заемала жалбоподателката не попадат сред изброените в
правилника, на същата са дадени изрични указания с Разпореждане № 592 / 12. 11.
2021 г. да установи условията си на труд в двата процесни периода. Беше
назначена служебно и експертиза в тази насока, но от страна на жалбоподателката
не беше внесен определения депозит, поради което твърденията относно
обстоятелството, че стажът на лицето в спорните периоди следва да се зачете
като по-висока категория, в крайна сметка останаха недоказани.
В заключение на изложеното съдът намира, че оспореното решение не страда от
пороци, съставляващи основания за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 1-5 АПК, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на делото настоящата инстанция намира искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за неоснователно. Разпоредбите на чл. 120, ал. 1
и ал. 2 КСО се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в КСО, която да предвижда отговорност на жалбоподателя за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от
юрисконсулт, при отхвърляне на жалбата му, означава, че такова не се дължи (в
подобен смисъл Определение № 7536 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017
г., VI о.). Подобна регламентация е налице в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, по който
има обилна практика относно недължимост на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при отхвърляне на иска. Целта и на двете разпоредби е да улесни
максимално достъпа до правосъдие на гражданите и да намали на неблагоприятните
финансови последици за тях при отхвърлянето
на жалбите им, респ. исковете им.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.Д. с
ЕГН – ********** *** срещу Решение № 1040-18-65/ 04.10.2021 г. на директора на
ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 2113– 18 – 102#10/
02.08.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра,
с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 69б,
ал. 2, чл. 68, ал. 1- 2 и чл. 68, ал. 3 от КСО.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: