Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260730
гр. Пловдив, 18.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4319/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.П.К.,
действащ чрез пълномощника си адв. Т. против Наказателно постановление № 36 –
0000357 от 03.07.2020 г., издадено от Началник
ОО „АА“ Пловдив, с което за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“,
предл. 1 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на жалбоподателя, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
С жалбата и в съдебно заседание
се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, ангажира
писмено становище за неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя
се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като е формулирано искане за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с
формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място, съдът намира, че
е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, а именно издаването на АУАН в отсъствие на нарушителя
по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН.
Действително, в чл. 40, ал.2 ЗАНН
е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна
практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две
алтернативно предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован
и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е намерен за
връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените
усилия за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на
АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за съставянето му
и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да присъства при
съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно
основание за отмяна на НП.
В
този изричен смисъл - Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. №
1834/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от
24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 319
от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1065 от
19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
Това е така, доколкото
ненадлежната покана за съставяне на АУАН
ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на
административнонаказателното производство.
Това нарушение не се санира с
факта, че по-късно АУАН е връчен на санкционираното лице. Това е така,
доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия са
гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че
нарушителят ще бъде запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи
своите възражения срещу него и да организира защитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне
на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят, респ. представляващия
го, може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето,
посочени в него, от лицето което се твърди да го е издало и в присъствието на
лицата посочени като свидетели.
В аспект на гореизложеното следва изрично да се отбележи,
че съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на
административнонаказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса
до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо от
това дали последващите действия са извършени надлежно.
В този смисъл е трайната практика
на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително
Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182
/ 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1355 от
03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015г. на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В настоящия случай, видно от
представената в цялост преписка, се установява липсата на каквито и да било доказателства жалбоподателят да
е бил поканен за съставянето на процесния АУАН. В тази връзка следва изрично да
се подчертае, че изводът за липса на надлежно изпратена/ връчена покана за
съставяне на АУАН се потвърждава от възражението на жалбоподателя по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както и от разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел – актосъставителя Ч.. Същият заявява, че предварително е съставил
в цялост и подписал акта на 08.06.2020 г., в отсъствие на нарушителя, чийто
син в телефонен разговор уведомил, че жалбоподателят не може да се яви на
посочената дата, тъй като не бил добре и се наложило да постъпи в болница.
Посоченото наложило връчването на акта на К. на 10.06.
Гореизложеното води до единствено
възможния извод, че съставяйки акта в отсъствие на жалбоподателя, без да е
налице съставена и връчена нарочна покана, актосъставителят е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което както вече беше отбелязано
рефлектира върху правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на
неговите права в един съвсем начален етап от административнонаказателното
производство.
На следващо място, следва да се
подчертае, че съдържащите се в процесния АУАН разминавания на датите на съставяне
на акта и подписването му от нарушителя и връчването му на препис от него
внасят неяснота относно времето на извършване на съответните процесуални
действия. Последното е от особено съществено значение, доколкото отново се
касае за нарушение с което се накърняват правата на нарушителя, конкретно -
възможността му да узнае в какви срокове е процесуално издържано да реализира
правата си във връзка с депозиране на писмени възражения по АУАН, както и да
ангажира доказателства по тях.
Единствено
с цел пълнота на изложението, настоящата съдебна инстанция държи да отбележи,
че не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление в насока
липса на материална компетентност на Началника на ОО „АА“ Пловдив да издава НП.
Материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № РД- 08 - 30/ 24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Що се отнася до Заповед № 1278/10.07.2020 г. , макар и
да касае същото лице, то видно от съдържанието ѝ на Началника на ОО „АА“
са възложени допълнително и функциите на Директор на дирекция
„АА“ Пловдив, което не изключва основната му компетентност.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат.
Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен
договор за правна защита и съдействие от 14.07.2020г. /л.4/. Видно от същия, страните по него са
договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било изплатено
изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в
полза на жалбоподателя.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Посоченото означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,
от което е част наказващия орган, а именно Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 – 0000357 от
03.07.2020 г., издадено от Началник ОО
„АА“ Пловдив, с което за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“, предл. 1 от
Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС на Л.П.К., ЕГН **********, на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на Л.П.К., ЕГН ********** сумата от 300,00
/триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Е.Н.