ÐÅØÅÍÈÅ
№181/15.7.2011г.
ãð.
Äåâíÿ
Â
ÈÌÅÒÎ ÍÀ
ÍÀÐÎÄÀ
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист В.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №1462/2010 г. по опис
на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.150, чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК от
С.Х.А., ЕГН **********,
в качеството на майка и законен представител на децата Ш.Х.Х. и Ш.Х.Х. срещу Х.Х.К., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на
децата Ш.Х.Х., р. 16.11.1997 г. и Ш.Х.Х., р.10.06.1998 г. и че с Решение
№1416 от 12.11.2009 г., ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за
всяко от децата в размер по 80.00 лв, считано от 12.11.2009 г. Твръди през периода след присъждането на тази
издръжка, потребностите от средства
за отглеждането и възпитанието на децата съществено
са нараснали и че детето Ш. страда от
хронично заболяване – бронхиална астма и алергия към битови алергени и с
експертно решение №1542 на ТЕЛК на същото е определена 50 % степен на
увреждане. Твърди също, че и майката на децата също страда от хронично
заболяване и има определена 50 % работоспособност като получава доход от пенсия
по болест в размер 414.08 лв и след удръжки за ползван кредит по време на брака
й с ответника, получава само 254.08 лв. Твърди, че ответникът работи в чужбина
и получава възнаграждение в размер 2000.00 щ. д. и има възможност да заплаща
по-висока издръжка за всяко от децата. Моли съда, да постанови решение, с което
да измени размера на присъдената издръжки от 80.00 лв до 150.00 за всяко едно
от децата Ш. и Ш., считано от предяваване на иска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен
представител съобразно чл.47, ал.6 ГПК. Същият оспорва иска по основание.
Твърди, че настоящия размер на издръжките за двете деца е определен само около
година преди предяваване на искането за изменение и този период е сравнително
кратък, за да се приеме, че е настъпила драстична промяна, която да налага
увеличаване на издръжките. Твърди също, че изтъкнатите от ищцовата страна
обстоятелства не са новонастъпили и че същите са били налице и са взети предвид
от съда при определяне на настоящия размер на издръжките.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Девня, редовно призовани,
представител не се явява, с молба вх.№1444/16.03.2011 г. се изразява становище по иска, че
същият е основателен и в интерес на децата е да се присъди исканата издръжка.
Съдът след преценка на
представените по делото доказателства, приема за установено следното :
Видно от представените Удостоверение за раждане от *** г. въз основа на акт за раждане №I-1396 от 19.11.1997 г. и Удостоверение за раждане от *** г. въз основа на акт за раждане №I-435 от 25.03.2003 г., децата Ш.Х.Х. и Ш.Х.Х. са родени съответно на 16.11.1997 г. и на 22.03.2003 г. като техни родители са
С.Х.А. и ответникът Х.Х.К..
Видно от представените служебни
бележки изх.№796 и изх.№7975
от 05.11.2010 г. децата Ш. и Ш. са
ученици съответно в VII клас и в VI клас при
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Девня и през учебната 2009/2010 г. са
посещавали редовно учебните занятия. Видно от представените експертно решение
на ТЕЛК от 29.09.2010 г. и рецептурна книжка, детето Ш. страда от хронично
заболяване “Бронхиална астма – атопична форма” с установена аларгия към битови
алергени и е с 50 % степен на увреждане, като заболяването е включено в
списъка на тежките хронични заболявания.
Ищцата е представила екпертно
решение на ТЕЛК от 14.01.2010 г., че страда от заболяване “Кардиомиопатия” и има определена 50
% работоспособност. Представила е и удостоверение от НОИ Варна за това, че от
получаваната пенсия за изнвалидност й се правят удръжки, с които ищцата твърди,
че изплаща банков кредит изтеглен от отвтеника, когато още са били съпрузи. Представена
е декларация в уверение на това, че месечният доход на ищцата възлиза на 254.08
лв и че тя и децата не притежават никакво недвижимо имущество или МПС.
В с. з. ищцата твърди, че ответникът е изгубил
семейното им жилището поради задължения, което е било и причината за раздялата
им, и сега живее с децата в апартамент на приятелско семейство, което е в
чужбина. Твърди, че с наемодателите има уговорка да плаща наем 100 лв месечно,
когато има средства, че в жилището има влага и течове, което е проблем за
болното дете Ш., като децата имат своя стая, но зимата семейството споделя една
стая. Ищцата твърди, че до януари 2011 г. издръжката за децата е заплащана от
възнаграждение на ответника чрез съдия-изпълнител, а първоначално е плащана от
общината и че до края на 2010 г. издръжката е преведена, като последният превод
е бил на 25.01.2011 г.
Видно от Решение №1416 от 12.11.2009
г. по в. гр. дело №1364/2009
г. на ОС Варна, по гр. дело №311/2008 г. на РС Девня, ответникът е осъден да
заплаща по 80 лв месечна издръжка за всяко едно от децата Шинай и Ширин.
Съдът въз основа на
установеното от фактическа страна прави следните правни изводи :
Разпоредбата
на чл.143, ал.2 СК гласи,
че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Безспорно
се установява, че ответникът е баща на децата Ш. и Ш., които са непълнолетни и нямат имущество от
което да се издържат. Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите дължат
издръжка по силата на закона. По делото не са установени никакви данни относно
настоящото местоживеене, семейно положение, материално състояние и трудовата
ангажираност на бащата. Същевременно, ищцата, която самостоятелно полага
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, е безработна и получава доход от
пенсия по болест в размер 414.08 лв и след удръжки за ползван кредит по време
на брака й с ответника, получава само 254.08 лв, не е подпомагана по реда на ЗСП и, предвид
специфичните нужди на детето Ширин, страдащо от тежко хронично заболяване, възможностите й
да осигурява необходимите средства за издръжка на децата са силно ограничени. При тези констатации, независимо от липсата на
всякакви данни относно възможността на бащата да заплаща издръжка в завишен
размер, съдът намира, че е налице от една страна завишеност на потребностите на
всяко от децата, макар в не особено съществени параметри спрямо сравнително
скорошното предходно допуснатото увеличение на присъдената издръжка, а от друга
страна, възможностите на отглеждащия децата родител да отделя допълнителни
средства за тяхната издръжка са силно ограничени, поради което следва да се
допусне увеличение на заплащаната от бащата издръжка.
Сúäúò
ïðåöåíè
íóæäèòå íà
äåцата,
ñúîáðàçíî тяхната
âúçðàñò, îò
ñðåäñòâà çà
ïðåõðàíà,
îáëåêëî, çàíèìàòåëíè
è ó÷åáíè
ïîñîáèÿ è
äðóãè êîíñóìàòèâíè
ðàçõîäè от първостепенна
íåîáõîäèìост
çà
ïðàâèëíîòî им
îòãëåæäàíå
è
âúçïèòàíèå, както и специфичните нужди на детето
Ширин, предвид хорничното му заболяване, от лечение и медикаменти.
Ïðè òàêà
ïðåöåíåíèòå
потребности на децата,
недобрите материални възможности на майката и съобразно крайно ниската покупателна
стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК
минимален размер на издръжката от на ненавършили пълнолетие деца – 60.00 лв. (една четвърт от минималната
работна заплата, възлизаща на 240.00 лв
съобразно Постановление №67 от 14.04.2010 г., ДВ бр. 32 от 27.04.2010 г.), ñúäúò
îïðåäåëè
îáùà
ìåñå÷íà
èçäðúæêà çà всяко от децата
â ðàçìåð 180.00 ëâ,
îò êîяòî
áàùàòà
ñëåäâà äà
çàïëàùà 120.00 ëâ или минимално
установната стойност в двукратен размер,
à разликата да се поеме от ìàéêàòà.
Ïðèîðèòåòíîòî
ïàðè÷íî
ó÷àñòèå íà
áàùàòà å
îáóñëîâåíî
основно от факта, ÷å â
òåæåñò íà
ìàéêàòà å
ñàìîñòîÿòåëíîòî
непосредствено ïîëàãàíå
íà ãðèæèòå
çà
îòãëåæäàíåòî
è
âúçïèòàíèåòî
íà äåцата и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности.
Предвид
доказателства за платено възнаграждение за адвокат и на списък на разноските по
чл.80 ГПК, на ищцата следва да се присъди обезщетение за разноски. На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди
ответникът да заплати държавна такса върху увеличената стойност на присъдените
издръжки в размер 114.20 лв както и 100.00 лв разноски от бюджета на съда за възнаграждение
за назначен особен представител, както и 10.00 лв такса за изпълнителни листи.
Водим от гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на
присъдената по гр. дело №311/2008 г. на РС Девня, месечна издръжка от бащата
Х.Х.К., ЕГН **********,
в полза на всяко едно от децата Ш.Х.Х., ЕГН **********, и Ш.Х.Х., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител С.Х.А.,
ЕГН **********, от 80.00 лв на 120.00 лв /сто и двадесет лева, 00 ст./ за всяко дете, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, считано от 10.11.2010 г. до настъпванена законна причина за
нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС Девня, сумата 224.20 лв /двеста двадесет и четири лева, 20 ст./, от която 114.20 лв
такса за иска по чл.150 СК, 100.00 лв разноски от бюджета на съда за възнаграждение
за назначен особен представител и 10.00 лв такса за изпълнителни листи., на основание чл.78 ,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително
изпълнение на основание чл.242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :