Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на втори юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Светлана Атанасова
като разгледа докладваното
от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 7595 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена от Г.Ц.М.-
длъжник по изпълнението, жалба срещу извършено от частен съдебен изпълнител Д.В.-
с рег.№ 861 на КЧСИ и район на действие СГС, по изп. дело № 20128610402885
действие по налагането на запор върху пенсията на жалбоподателя, с искане да
бъде постановена отмяната му.
Взискателят по изпълнението „Банка
ДСК“ ЕАД- гр. София не изразява становище по повод подадената от длъжника
жалба.
Частният съдебен изпълнител излага
мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в
които поддържа съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Изпълнителното производство по изп.
дело № 20128610402885 на частен съдебен изпълнител Д. В.с рег.№ 861 на КЧСИ и
район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 3.10.2012 г. от „Банка
ДСК“ ЕАД- гр. София молба с приложен към нея Изпълнителен лист от 15.06.2012
г., издаден по гр.д. № 290/ 2012 г. на РС- Своге, срещу солидарните длъжници Л.Т.И.,
Г.Ц.М. и Ц.С.С.за следните суми: 26 034.32 лв.- главница, ведно със
законната лихва от 15.05.2012 г. до изплащане на вземането; 3 101.72 лв.-
лихви за забава; 1 221.42 лв.- наказателна лихва; и 1 360.72 лв.-
разноски по делото.
На 15.10.2012 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника Г.М., на 26.03.2019 г. е наложен запор
върху банковите му сметки в „Ю.Б.“ АД, а на 24.04.2019 г. е разпоредено от ЧСИ
налагането на запор върху получавана от същия пенсия при спазване правилата на
чл.446 ГПК, в изпълнение на което от НОИ- РУСО- София град е върнато писмо до
ЧСИ /с дата 15.05.2019 г./, според което направената удръжка от пенсията на
длъжника, считано от 1.06.2019 г., възлиза на 285.85 лв. месечно.
Видно от представеното от
жалбоподателя Разпореждане за отпускането на лична пенсия за инвалидност,
издадено от НОИ- РУСО- София град на 31.01.2019 г., считано от 29.11.2018 г.
получаваната от Г.М. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена
на 857.54 лв. месечно.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима /подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт
на ЧСИ- чл.435, ал.2 ГПК/, а по същество е неоснователна.
Нормата на чл.435, ал.2 ГПК
регламентира правото на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо /т.2/, каквото е атакуваното в
настоящия случай действие на ЧСИ по налагането на запор върху получавана от
длъжника пенсия.
Според съдържащите се в приложеното
изпълнително дело книжа изпълнението е насочено върху пенсията на длъжника Г.М.,
получавана от НОИ- РУСО- София град /запорно съобщение от 24.04.2019 г.- л.242
от изп. дело/. Даденото от ЧСИ разпореждане за налагане на запор върху
получаваната от длъжника М. пенсия съдържа указание за спазване ограниченията
по чл.446 ГПК, като в случая, предвид размера на получаваната от същия пенсия /857.54
лв.- към 1.06.2019 г./, правилата за несеквестируемост по чл.446 ГПК са спазени.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1,
т.1 ГПК, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху
друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери
са над минималната работна заплата, може да се удържа само: ако осъденото лице
получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и
двукратния размер на минималната работна заплата- една трета част, ако е без
деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Според даденото в
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК-
т.3, тълкувателно разрешение, определеният в закона несеквестируем минимум /към
датата на постановяване на цитираното ТР- определен като абсолютна величина/ се
отнася както за трудовото възнаграждение на длъжника, така и за всяко друго възнаграждение
за труд и за пенсията на длъжника, като няма основание да се приеме, че
законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането
на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът
на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници.
В случая получаваната от жалбоподателя
М. пенсия е в размер между минималната работна заплата /560 лв., считано от
1.01.2019 г./ и двукратния размер на минималната работна заплата /1 120 лв./,
като не са направени твърдения, нито са представени подкрепящи ги доказателства
същият да има деца, които издържа. Следователно гарантираното от закона
пенсионно вземане на длъжника възлиза на 2/3 от определената му месечна пенсия
за инвалидност или 571.69 лв., а удръжката- предмет на наложения от ЧСИ запор,
за която е дадено съответно изпълнение от НОИ- РУСО- София град, възлиза на 1/3
от пенсията или 285.84 лв. /857.54 лв. : 3 = 285.84 лв./, което съотношение
изцяло съответства на цитираната императивна норма на чл.446, ал.1, т.1 ГПК.
При това положение, тъй като с
извършеното от ЧСИ изпълнително действие не е засегнат гарантираният минимум от
пенсията на длъжника, който не може да бъде запориран и съответно- да бъде
предмет на принудителното изпълнение, основание за отмяна на незаконосъобразно
извършено от ЧСИ В.действие по изпълнението не е налице, което обосновава извод
за отхвърляне на подадената от длъжника Г.М. жалба като неоснователна.
Ирелевантен за приемане на горните
изводи е доводът на длъжника за извършване на оспореното изпълнително действие
след прекратяването по право на изпълнителното производство- съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването може да бъде постановено от ЧСИ при наличие на
визираните в чл.433 ГПК предпоставки, като в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да е заявено искане за това от длъжника по изпълнението, а в случай,
че е постановен отказ за това от ЧСИ, пред длъжника е открита възможността да
обжалва това процесуално действие по реда на чл.435, ал.2, т.6 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ц.М. /длъжник по изпълнението/
срещу извършено от частен съдебен изпълнител Д.В. с рег.№ 861 на КЧСИ и район
на действие- СГС, по изп. дело № 20128610402885 действие по налагането на запор
върху пенсията на жалбоподателя, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване-
съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.