О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…….10.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №1629 по описа за 2018г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпило възражение по чл.423 ГПК
вх.№ 26330/14.08.2018г. от М.С.Н. от
гр.Варна срещу заповед № 2349/04.04.2018г. за парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4766/2018г. на ВРС. В обстоятелствената част
на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Наведени са твърдения, че посочените на призовката три имена не
съответстват на действителните имена на девера на молителката, който
същевременно не я е уведомявал за евентуално получено от него съобщение. Сочи
се освен това, че молителката не живее на адреса от м.юли 2017г. поради
фактическа раздяла със съпруга си, с когото понастоящем е в производство по
развод.
Ответникът по подаденото възражение – „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, е депозирал
писмен отговор в рамките на дадения му възможност, с който изразява становище
за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че процедурата по връчване на
съобщението от 05.04.2018г. е изпълнена редовно.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен
от възможност да оспори вземането,
може да подаде
възражение до въззивния съд в някоя от
хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визирания в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за
последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.
Срокът
тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически
въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес.
Молителката твърди, че е узнала за издадената заповед за изпълнение на 20.08.2018г. от получена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №509/2018г., изискана от ЧСИ и приложена по делото. При липсата на ангажирани доказателства за по-ранна дата на фактическо
узнаване, молбата по чл.423 от ГПК следва да се счете за своевременно подадена.
Без оглед евентуалната редовност на оспореното връчване, няма данни длъжникът
фактически да е узнал за издадената заповед, поради което молбата с правно основание следва да се счете
като подадена в срок и съответно допустима.
Видно от
приложеното ч.гр.д. №4766/2018г. на ВРС, по
заявление на кредитора „АСВ“ ЕАД, ЕИК ********* е била издадена заповед за изпълнение № 2349/04.04.2018г. по чл.410 ГПК срещу М.С.Н. от гр.Варна. Установява се от данните по това дело, че препис от издадената заповед за изпълнение е бил
изпратен за връчване на длъжника със съобщение от 05.04.2018г. на посочения в
заявлението адрес, който от служебно изготвената справка се установява да е
постоянния адрес на длъжника. Съобщението е върнато с отбелязване за връчването
му на пълнолетно лице от адреса, въз основа на което е счетено за редовно
връчено, заповедта е приета за влязла в законна сила и на 23.05.2018г. е
разпоредено да се издаде изп.лист.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е
бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена
срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред
въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания:
1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не
е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради
особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в
тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
В настоящия случай, изхождайки от наведените от длъжника фактически
твърдения, съдът приема, че възражението се основава на твърдения за наличието
на предпоставките по т.1 на чл.423 ГПК. От разписката се установява, че
съобщението е получено от лице, представило се като пълнолетен девер на
молителката, чиито имена са изписани два пъти по различен начин – Златко
Найденов Стефанов и Златко Найденов Стоянов. Същевременно от изготвената от ВРС
справка се установява, че съпругът на молителката действително има брат, чиито
имена са Златко Йорданов Найденов. Посочването на две различни имена в
разписката не позволява да се идентифицира по безспорен начин лицето, получило
съобщението, като освен това различието на всяко от тези посочени имена с
действителните имена на девера на молителката не дава възможност да се направи безспорен
извод за идентичност на това лице с лицето, получило съобщението. Другите
посочени от молителката обстоятелства относно фактическата раздяла със съпруга
й към момента на получаване на съобщението и влошените отношения с него и членовете
на неговото семейство биха били релевантни при твърдения за наличие на
хипотезата по чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, а именно невъзможност на длъжника да
узнае своевременно за връчването. Поради несъответствието на вписаните в
разписката имена връчването не може да се приеме за редовно и съответно са
налице обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК,
обуславящи извода за основателност на възражението, поради което и същото
следва да бъде прието.
При тези данни е видно, че
са налице предвидените в разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК предпоставки,
обуславящи извода за основателност на възражението, поради което и същото
следва да бъде прието. Като последица от
приемане на възражението в съответствие с разпоредбата на чл.423, ал.3,
изр.2-ро от ГПК, следва да се постанови спиране на изпълнението на заповед №2349/04.04.2018г. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 4766/2018год. на ВРС.
Съобразно
формирания от съда извод за основателност на възражението с правно основание
чл.423 от ГПК и въз основа на отправеното искане, на длъжника се следват
сторените в производството разноски в размера, установен със списък по чл.80 ГПК и представените писмени доказателства, вкл. договор за правна помощ, обективиращ разписка за получаване на сума.
Във връзка с искането за присъждане на разноски съдът намира, че разноските за настоящото производство се следват в зависимост от развитието на производството - от исковия съд или от заповедния съд. Съгласно т.12 от т.р.4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за присъдените с решението или с определението за прекратяване на производството по делото разноски за исковия процес.
По изложените съображения
съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА възражение
с вх.№ 26330/14.08.2018г., подадено от М.С.Н., ЕГН **********, от гр.Варна срещу заповед № 2349/04.04.2018г.
за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4766/2018г. на ВРС в
полза на кредитор „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.423, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на заповед №
2349/04.04.2018г. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
4766/2018г. на ВРС, на основание чл.
423, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна, за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: