№ 193
гр. ХАСКОВО, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20255600500402 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от Община Хасково.
С Решение № 134 / 23.02.2025 г., постановено по гр.д. № 757/2024 г. РС
Хасково е признал за установено по отношение на Община Хасково, ЕИК
*********, представлявана от кмета Станислав Дечев, по предявения от Ф. Х.
Ф., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, с. ***, ул. *********** и С. Й. С., ЕГН
**********, с адрес: общ. ***, с. ***, ул. **********, положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1 ЗС, че Ф. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, с. ***, ул.
*********** и С. Й. С., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, с.***,
ул.*********, са съсобственици, всеки с по ½ идеални части, на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** в землището на
с.***, общ.***, обл.Хасково по КККР, одобрени със Заповед РД18-
50/14.03.2024г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. ***, ул. *****, площ: 519 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 метра/, номер по предходен план: ***, квартал 43а, парцел: ***, при съседи:
*****, *****, *****, ******.
1
Съдът е осъдил Община Хасково да заплати на Ф. Х. Ф. и С. Й. С.
сумата от 1542,06 лв., от които: 642,06 лв. за такси и разноски по
производството и 900 лв. - за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение останал въззивникът, който
обжалва в срок. Твърди,че постановеното от РС Хасково решение е
неправилно поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства в
тяхната пълнота и не посочил изрично защо кредитира представения разписен
лист от 1949 г., а не този от 1989 г., в който било записано,че процесният имот
е безстопанствен. Съпоставени тези разписни листи със справка рег.– 11-03-
01-145#6/08.01.2025 г. на Община Хасково, от която било видно,че лице с
имената А. Ф. А. не съществува в регистрите на с. ***, обосновавали извод,че
процесният имот е безстопанствен. Счита за неправилни и изводите на съда,че
ищците са могли да придобият по давност правото на собственост. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и
постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Б.
поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Й.,
оспорват подадената въззивна жалба. Считат,че постановеното от РС Хасково
решение е правилно и молят то да бъде потвърдено. Не правят искания за
присъждане на разноски във въззивното производство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът дължи по
принцип разноски във въззивното производство, но доколкото не е представен
списък за сторени разноски и в съдебно заседание, проведено на 11.06.2025 г.
не се претендират заплащането на разноски, в полза на въззиваемите не следва
2
да се присъждат разноски.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК,
предявен от Ф. Х. Ф. и С. Й. С., двамата от с. *** против Община Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и допустими доказателства. Въз основа на съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извода,че
предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е основателен и
доказан, поради което е уважил изцяло същия. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от
въззивния състав. Във въззивната инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да се направи извод различен от
направения от решаващият съд.
За да постанови атакувания съдебен акт РС Хасково е приел за
безспорно установено,че ищците са придобили процесния имот по давност.
Приел е,че процесния имот не е бил одържавен, не е имал характер на
земеделска земя и не е включен в блок на ТКЗС или др. , поради което и не е
имало пречки да се придобие по давност. Подробно е проследил и периодите,
в които се прилагат правилата за придобиване по давност на имоти частна
държавна и общинска собственост.
Неоснователно е направеното възражение,че съдът не е обсъдил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е
достигнал до неправилния извод,че имотът не е бил безстопанствен и
съответно не е могъл да придобие статут на частна общинска собственост.
Съдът е обсъдил в съвкупност представените писмени доказателства и
събраните гласни доказателства и е обосновал защо дава превес на
доказателствената сила на разписния лист от 1949 г. пред този от 1989 г.
Действително, това,че в разписния лист от 1989 г. не е записан собственик не
означава,че този имот през целия посочен период от време и до настоящия
момент е бил безстопанствен. Събраните гласни доказателства категорично са
в насока,че този имот е имал собственик и е бил стопанисван и обработван.
В разписния лист към плана от 1949 г. за парцел *** в кв.43 а по плана
на св. ***, отреден за дворище с пл. № *** като собственик е записан А. Ф. А..
В тази графа няма нанесени поправки и корекции. В разписен лист от 1989 г. /
л.64/, в който не е посочено за кое населено място е относим, за този имот
3
няма записан собственик. От заключението на назначената по делото СТЕ и
устния доклад в съдебно заседание се установява,че разписният лист към
плана от 1949 г. е създаден едновременно с плана и в него собствениците на
недвижимите имоти – физически лица са изписани на пишеща машина.
Вторият разписен лист бил създаден след промяната на имената / през 1989 г./
и в този период, когато са променяни имената и съставян новия списък лицата,
които не са имали представен документ за собственост не са били вписвани в
разписния лист като собственици. За процесния имот няма данни да е
изключван от регулация, не са предявени реституционни претенции, не е е
отчуждаван, не е включван в ТКЗС и др. Този имот е част от кв.43а по плана за
регулация на с. *** и не представлява земеделска земя. С оглед заключението
на ВЛ и събраните в производството гласни доказателства се налага извода, до
който е достигнал и първоинстанционният съд, а именно, че имотът е
собственост на физическо лице и не е имало основание да бъде записан като
безстопанствен и съответно актуван като частна общинска собственост.
Според св. Б. този имот е бил на двама възрастни хора, които починали през
60-те години. В имота имало стара кирпичена къща, която се разпаднала. В
последствие двамата съседи закупили имота поравно от дъщеря им Н. М.. По
делото е представена разписка / л.122/ за получена сума от 1900 лв. от Х. Ф.
Ч. и А. Ш. Ф., в която не е посочено основанието за получаване на тази сума,
но съпоставена разписката с показанията на св. Б. може да изведе извод,че е
във връзка с извършена продажба на имота. В показанията си св. Б. сочи,че е
възможно имената да са объркани и в същност А. Ф. А. е с фамилно име Ч.,
Ф., какъвто им бил прякорът и както били известни в селото. Дали се касае за
едно и също лице, чието фамилно име в годините е претърпяло промяна, като
се отчете и възродителния процес и смяната на имената, или се касае за две
различни лица, не променят извода,че процесният имот е бил собственост на
физическо лице и в последствие ищците са го придобили и установили
трайно владение върху него, което е продължило спокойно и необезпокоявано
повече от десет години и до настоящия момент, поради което са придобили по
давност правото на собстевност.
Извод,че имотът е без собственик не може да се направи и от
представената справка рег.– 11-03-01-145#6/08.01.2025 г. изготвена от
ответника Община Хасково. Справката е изготвена от ответника,
представлява извадка от регистрите, поради което не би могло да се приеме за
4
безспорно,че такова лице не е съществувало. Установено е че съществува
лице със сходно име, а именно А. Ф. Ч., който има роднинска връзка с ищеца
Ф. Х. Ф.. А и както по-горе се посочи напълно е възможно името да е
претърпяло по посочените причини промяна, поради което към настоящия
момент да не може да бъде категорично установено.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че процесният имот не е
бил изключван от регулационния план на с. *** и няма характер на земеделска
земя. Не са били налице предпоставките на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС за
актуване на имота като частна общинска собственост, доколкото по делото не
е установено,че този имот е бил частна държавна, отреден за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането
в сила на този закон подробни градоустройствени планове.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 / 23.02.2025 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 757/2024 г. по описа на съда
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5