Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На десети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4689 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Г.А. против Наказателно Постановление № 20-0442-000813/20.10.2020г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което
му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3
от ЗДП.
С
жалбата се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно,
като се посочва, че АНО бил допуснал множество съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
В съдебно
заседание въз. А. редовно призован, не се явява, представлява се от
пълномощник, който поддържа жалбата и посочва, че доверителят му е в
невъзможност да извърши посоченото административно нарушение, тъй като същият е
бил задържан със заповед по ЗМВР и се е намирал в арестното
помещение, което е наложило органите на МВР да го конвоират до болничното
заведение, където да даде кръвна проба или да извърши валиден отказ. Посочва,
че отказа да му бъде връчен талон за медицинско изследване не следва да се
приравнява на отказ от даване на кръвна проба (който следвало да се удостовери
от съответното вещо лице – медицински специалист), особено когато се отнася до
задържано лице.
Въззиваемата страна, редовно призована не се
явява представител.Постъпили са писмени бележки, с които депозираната жалба се
оспорва , твърди се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и се
иска постановлението да бъде
потвърдено.Прави се искане за присъждане на юрисконсутско
възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2020г. около 02,28ч. въз.А., управлявал
л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег. № В 33 86 РН, като се движел на територията на с. Разделна, общ. Белослав
по ул. „Орлово гнездо“ до № 4 в посока ул. „Индже войвода“, когато бил спрян за
проверка от полицейските служители св. Н.И. и св. М.А..
След спирането на
автомобила жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние според свидетелите,
настроен негативно спрямо тях, като се държал неуважително, хвърлил им
документите си на земята и дори стигнал до физическа саморазправа с тях
(нанесъл удар по св. А.), което наложило неговото задържане в 04 РУП, за което
били съставени съответните документи по ЗМВР.
В районното
управление била изискана проба за алкохол с Дрегер,
която лицето отказало, като му бил издаден и талон за медицинско изследване,
който му бил връчен, но той казал, че не се интересува и няма да подпише
никакви документи.
Видно от изисканата
и приложена по делото справка от ВРП понастоящем спрямо същото лице има
образувано наказателно производство с квалификация по чл.270, ал.1 и по чл.
131, ал.1, т.1 НК, като лицето все още не е привлечено в качеството на
обвиняем, тъй като местонахождението му е неизвестно, поради което е и обявен
на общодържавно издирване.
Поради изложеното
св. А. съставил против водача акт за установяване на нарушение, което
квалифицирал като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП. При личното предявяване на
акта, жалбоподателят отказал да подпише акта, което обстоятелство било
удостоверено по съответния ред.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0442-000813 / 20.10.2020г. на Началника на 04 РУП при ОД-МВР-Варна, с което
административно-наказващият орган е изцяло възприел описаните в него
фактическите констатации , както и правната квалификация на нарушението по
чл.174 ал.3 от ЗДП.За него, на същото законово
основание на въз. А. била наложена „Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното
производство бяха разпитани св. И. и св. А.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно и с необходимата конкретика
и от които се потвърди описаната фактическа обстановка, която наред с това е в
унисон с наличните по делото писмени доказателства, приобщени в хода на
проведеното съдебно производство.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна поради
следните съображения :
Наказателното постановление №
20-0819-000813/20.10.2020г. е издадено от компетентен орган - от Началника на 04
РУП при ОД-МВР-Варна, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок .
То е изцяло съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въззивника
А. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. То е описано с необходимата конкретика, като са посочени съставомерните
му признаци.
При предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.А. не е направил или депозирал възражения, които
да се нуждаят от разследване по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН. По никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена
е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Правилно административно-наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма и е констатирал нарушението по чл. 174 ал.
3 от ЗДвП .
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че въз. А. като водач на МПС е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употребата на алкохол или други упойващи
вещества, като е получил и талон за
лабораторно изследване и доброволно е завил, че не желае да получи
документите, не го интересува тяхното съдържание и на практика отказва всякакво
съдействие на полицейските органи в посока на установяване на обстоятелството
употребил ли е или не алкохол в процесната вечер.
Това се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съображенията в
жалбата, обясняващи поведението на въз.А., а именно че същият е бил фактически
лишен от свобода, не могат да доведат до отпадане на неговата отговорност, тъй
като обстоятелството дали същият е бил фактически задържан или не от органите
на МВР по повод на образувани срещу него производства е без отношение към
настоящото производство, доколкото на жалбоподателя не само не е пречено да даде кръв за изследване, а напротив със своето
поведение той на практика е дал ясни и недвусмислени сигнали за това, че няма
да съдейства на органите и няма да даде кръв за изследване, като
обстоятелството дали това е удостоверено или не от медицинско лице не
съставлява съществено процесуално нарушение, с оглед цялостното поведение на
жалбоподателя.
Наред с това
обстоятелството дали спрямо него в бъдещ момент ще бъде реализирана наказателна
отговорност за каквото и да е престъпление е без значение, доколкото в случая
се касае за администаривно нарушение, което съществува
независимо от другите действия на водача, които се санкционират от разпоредбите
на наказателния закон.
В случая
жалбоподателят А. едновременно е отказал да му бъде извършена проверка с тест
за установяване на употребата на наркотични вещества и не е изпълнил
предписание за извършване на лабораторно изследване, като дори да беше извършил
само едно от двете действията му щяха да бъдат съставомерни
по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С оглед на това и съобразно приложимата санкционна норма,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно и правилно
административно-наказващият орган е наложил и административното наказание на
посоченото в постановлението основание
- чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, тъй като
именно в него е предвидена съответната санкция, а именно „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, които са императивно определени и
е налице забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за тяхното намаляване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в
чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от
80лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-0442-000813/20.10.2020г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Варна, с което
на В.Г.А. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3
от ЗДП.
ОСЪЖДА
В.Г.А. ***, сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: