Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………. / 06.12.2019
г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести
ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 17307 по описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 497493 от 28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 41660/2013 г. на СРС, 39 състав, е осъдeно на основание чл.59 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Е.- 2006“ ЕООД, да заплати на Б.М.М. сумата от 1 280.00 лв. представляваща обезщетение за пропуснати ползи за стопанската
2013 - та година, изразяващи се в неполучен
доход от житна култура за ползване на недвижим имот, представляваща нива с идентификатор 44063.6207.791 с площ от 16 001.00 кв.м., пета
категория, находящ се в землището
на с.Лозен, район „Панчарево“,
местност „Ефенди мост“, ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 04.10.2013г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер на обезщетението
от 4 280.00 лв. и за сумата
от 77.71 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 4 280.00 лв. за
периода от 01.03.2013г. до 04.10.2013г. съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил ответното дружество да
заплати на ищеца и 105,84 лева разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
Това решение е
обжалвано от ответното дружество „Е.- 2006“ ЕООД чрез управителя С.Д., в частта, в която искът е
бил уважен и произтичащата от това отговорност за разносите,
оплаквания за неправилност поради допуснати процесуални нарушения,
необоснованост и нарушение на материалния закон. Конкретно оплакавнията
са за недопустимост на иска за обезщетение по чл.59 от ЗЗД поради наличието на
друг иск, с който ищецът можел да се защити, за неправилна преценка то първоинстанционния съд на показанията на св.С.М., за
несъобразяване наличието на правно основание ответното дружество за ползва
имота за стопанската 2012/2013 г. на законно основание-заповед № РД - 03 - 0243
от 03.10.2012г. на директора на ОД Земеделие София, за несъобразяване от
приетата по делото агрономическа експертиза на направени от ответното другжество разходи за оране, сеитба, пръскане, торене и
жътва.Моли решението да се
отмени в обжалваната част и и иска да се отхвърли изцяло. Прави искане за
разноски.
Въззиваемата страна – ищец Б.М.М. не е дал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 от ГПК. Същият е починал в хода на въззивното
производство и като въззиваема страна-ищец е
конституиран по делото единственият му законен наследник- дъщеря С.Б.М..В
откритото съдебно заседание пред СГС въззиваемата,
чрез пълномощник адв. Й.Ф., оспорва жалбата и моли тя да не
се е уважава, претендира се разноските за въззивната
инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо. Предявеният и уважен частично иск за обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл.59 от ГПК е допустим. Твърденията в исковата молба са, че
ответникът е ползвал без правно основание описаната земеделска земя-нива от 16
дка, собственост на ищеца. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, извън случаите по чл.
55-58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следователно, фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
изисква кумулативното наличие на следните предпоставки : имуществено
разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е
обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника; липса на основание за имуществено разместване. Искът по чл. 59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно
основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който
същият може да се защити. Според Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г. на Пленума на ВС, „.…искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е поставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може
да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск.
По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена
възможност в други текстове на закона…“. Изрично в цитираното ППВС е даден
пример, че текстът на чл. 59 ЗЗД намира приложение когато собственикът е лишен
от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В случая не се
твърди ищецът да има друго правно сонование да търси
сумата, за която искът му е уважен. Оплакването на въззиника
за недопустимост на иска е неоснователно.
При произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми.
За да уважи предявеният иск, първоинстанционният съд, е приел, че ищецът доказва да е собственик
на процесния недвижим имот по силата на извършена
доброволна делба, като се е снабдил с нарочен титул за собственост, а именно НА
№34 от 22.12.2003г., том I - А, рег.№26289, нот.д.№190/2003г.
по описа на нотариус Р. Б. с рег. №273 на НК с район на действие СРС, и
при съвкупната преценка на събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства е приел за установено, че през стопанската 2012/2013г. имотът на
ищеца е ползван от ответното дружество, и че същият е бил засят с пшеница, в
следствие на което ищецът е бил лишен от правото да ползва собствената си вещ,
респ. да получава добиви от нея, като процесният имот
е бил в държане на ответника. Така е
направил извод, че между страните е налице неоправдано имуществено разместване,
като доколкото ответното дружество се е обогатило за сметка на собственика,
спестявайки си плащането на наемна цена и е получило добива от пшеница за
сметка на ищеца. Приел е за ирелевантно в случая
представеното от ответното дружество споразумение между него и трето на спора
лице за ползването на имота, доколкото това трето лице не разполагало с
надлежна легитимация да стори това, съответно неговите действия или бездействия
не можели да рефлектират неблагоприятно върху правната сфера на ищеца. Относно
размера на иска е кредитирал като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна агротехническа експертиза и
е приел посоченото от него обезщетение от 1 280.00 лв. като пазарният размер на
добива от пшеница от нива с характеристиките на процесната
за релевантната в настоящия случай стопанска година - 2013 г.
Въззивният съд, предвид оплакванията с въззивната жалба, сочещи на оспорване на направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, намира,
че предмет на спора пред въззивната инстанция са
фактите относно наличието на правно основание на ответното дружество да ползва
нивата на ищеца за стопанската 2012/2013 г., както и относно размера на евнетуално дължимото от ответното дружество обезщетение при
липса на такова законово основание да ползва имота, като се приспаднат и
направените от това дружество разходи по обработване на имота. Това очертава обхвата на въззивната
проверка за правилност на решението на СРС в обжалваната част.
Въззивният съд, при преценка на същите събраните
по делото доказателства в първоинстанциноното
производство, при липсата на нови такива, които да са допуснати от въззивния съд, споделя изложените в
обжалваното решение констатации и правни
изводи на първоинстанционния съд по основателност на
иска за обезщетение за сумата от 1280 лв., и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение
в тези части по иска по чл.59 от ЗЗД в уважената част.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност
на решението, въззивният съд намира следното:
Оплакването на въззивника-ответник за наличие на правно основание другжеството да ползва имота на ищеца за стопанската
2012/2013 г. е неоснователно. Ответното дружество се позовава за своето право
да ползва имота от 16 дка на ищеца, на заповед № РД - 03 - 0243 от 03.10.2012г.
на директора на ОД Земеделие София, и на споразумението от 28.09.2012 г. за
създаване на масиви за ползване по чл.37, ал.2 от ЗСПЗЗ. В тази насжока въззивнитя съд намира
следното:
ЗСПЗЗ е специален
закон, който предвижда специален ред и начин, по който собствениците на
земеделски земи да обработват същите сами, да ги отдаван под аренга/наем, или земите им да се ползват от трети лица, ако
собствникът не заяви в годишна декларация по чл.37б,
ал.2 от ЗСППП дали и как ще ползва земеделската си земя. В случая ищецът не се
установи да е подал такава декларация за 2012/2013 г., подал е такава за
2013/2014 г. / на 29.03.2014 г. но важащта от следващата
стоп.година съгласно чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ, при което за нивата му от 16 дка,
предмет на иска, е възникнало законовото основание тя да бъде предоставена от
ОСЗ на трето лице да я обработва, по
реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ/ДВ, в приложимата редакция с изм. ДВ, бр. 25 от
2012 г., ползвател на земеделски земи,
който се ползва от заповедта по ал. 4 в частта за земите по ал. 3, т. 2, внася
по банкова сметка ***р на средното годишно рентно
плащане за землището в срок до 10 септември. Сумите са депозитни и се изплащат
от общината на правоимащите лица въз основа на
заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в
тригодишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните
земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, се прилага чл. 34, ал. 6 от
ЗСПЗЗ, предвиждаш последния изземване на земеделската зема
от ползвателя със заповед на кмета на общината. Посочените норми от ЗСПЗЗ
сочат, че правомерното ползване на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
представлява сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на
следните законови предпоставки : издадена заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за
разпределението на имотите; извършено от ползвателите на имотите плащане за
ползването им по реда и в сроковете, указани в специалния ЗСПЗЗ. По делото се
установи само издаването на заповедта № РД - 03 - 0243 от 03.10.2012г. на
директора на ОД Земеделие София, като съгласно нея и препращането с нея към
споразумението от 28.09.2012 г., на ответното дружество е било предоставено ползавнето не на цялата нива от 16 дка с № 98.1, а само на
2,761 дка. Или за разликата над 2,761 дка до 16 дка не се установява ответникът
да има каквото и да е основание да ползва имота за стопанската 2012/2013 г. За
тези 2,761 дка, макар и да има заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, не се доказа
по делото ответното дружество да е изпълнило задължението си да внесе сума в
размер на средното годишно рентно плащане за
землището в срок до 10 септември 2012 г., нито да е направено по-късно. При
липса на плащане за стопанската 2012/2013 г., законосъобразен се явява извода,
че ответникът е обработвал без правно основание 2,761 дка от собствената на
ищеца нива с идентификатор 44063.6207.791, цялата с площ от 16, 001дка, доколкото неплащането в
срок на имотите автоматично го превръща в неправомерно, а за разликата над тази
плок до размера на цялата нива, която ответникът
признава да е обработвал цялата, не се установява наличието на каквото и да е
основание за ползването. В този смисъл несъстоятелно е твърдението на въззивника-ответник, че правното основание същият да ползва
процесния имот е заповедта на Директора на ОД
Земеделие, София. В случая е установено по делото, че спрямо ответното
дружество е приложена и процедурата по чл.34, ал.6 от ЗСППП, като процесинят имот-нива, е и била иззета от ответника съгласно
протокол № 9400-1517/06.11.2014 г. въз основа на заповед на кмета на СО от
02.10.2014 г. Така и за ищеца не е възникнало правото да иска от ОСЗ да му бъде
заплатено годишното рентно плащане по чл.37в, ал.7 от
ЗСПЗЗ, тъй като ответникът не е доказал да е направил такова плащане, както
вече беше изложено по-горе. Така въззивният съд не
обсъжда събраните по делото свидетелски показания на св.С.М./вече и страна в
процеса/, тъй като ответното дружество, видно от отговора на исковата молба,
признава, че е обработвало цялата нива на ищеца от 16 дка в рамките на
предоставянето му на целия масиф „Ефенди мост“ за обработна на зърнени култури.
Оплакването на въззивника
относно размера въззивният съд намира също за
неоснователно. Сумата от 1280 лв. е посочена от агрономическата експертиза на
база обичаен доход, ответникът не е доказал да е реализирал по-малък от
посочения от вещото лице доход/добив, нито е доказал какви разходи е направил,
така че доходът му да е бил по-малък от 1280 лв. Ето защо съдъд
приема, че ищецът е обеднял със сумата от 1280 лв. с пропускане възможността на
обработва собствената си нива за исковия период.
Поради липсата на други оплаквания с въззината жалба, въззивният съд
намира, че решението в частта, в която искът е бил уважен, е правилно, и
подлежи на потвърждаване, вкл. и в частта за раноските,
определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, претендираните
от въззивника-ответник разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка. Въззиваемата
страна-ищец има право на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно и направеното
искане за въззивната
инстанция, в размер на 200лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв.Ф., съгласно удостовереното с договора за правна помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
тъй като искът по чл.59 от ЗЗД, е с цена под 5000лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 497493 от 28.09.2018 г., постановено по гр.д. №
41660/2013 г. на СРС, 39 състав, в обжалваните части, в които искът по чл.59 от ЗЗД е бил уважен за сумата 1280 лв., също и за разноските по чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.-
2006“ ЕООД, с ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.П.Д., да заплати на С.Б.М.с ЕГН **********,*** /приемник в процеса
на починалия първоначален ищец Б.М.М./ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 200 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.