Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 30.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на трети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1391 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 03.12.2018, постановено по
гр. д. № 45724/2018г. по описа на СРС, 167 с-в, е отхвърлен предявения от В.К.Т.
против „С.в.“ АД, иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи на дружеството - ответник сумата
от 2505. 96 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги по фактура
********** за имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, като неоснователен.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата В.К.Т., с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Въззивницата – ищца поддържа, че въпреки изрично указаната му доказателствена
тежест, ответникът не е доказал реално доставено количество ВиК услуги в
процесния имот за периода на фактуриране 29.05.2018г. - 25.06.2018г. Твърди, че
представените по делото карнети не се отнасят за процесния период, а за 2015г.
– 2016г., поради което неправилно е приложен чл. 162 ГПК. Моли съда да отмени
решението и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна „С.в.“ АД, в депозиран от нея отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК,
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество жалбата е основателна.
Предявен е отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата 2505. 96 лева, представляваща главница за доставени ВиК
услуги по фактура **********/05/07.2018г. за имот с адрес гр. София, ж.к. „*********,
клиентски № **********. В исковата молба се твърди, че процесната сума е
недължима, поради липса на облигационно правоотношение между страните по
доставка на ВиК услуги, както и поради липса на доставено количество вода до
процесния имот.
С
доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника, че в негова
тежест е да докаже съществуването на облигационна връзка между страните в
процеса, както и че не сочи доказателства, от които да обоснове извод за
доставяне на количество и качество на сочените ВиК услуги.
В
случая по делото е представена оспорената фактура от
05.07.2018г., издадена на името на жалбоподателката, с която е фактурирана
консумация на вода в размер на сумата 2505. 96 лв. с период на потребление
28.03.2018г. – 25.06.2018г.
В
срока по чл. 131 ГПК е представена от ответника справка от Агенция по вписвания
, удостоверяваща правото на собственост на ищцата върху процесния имот, както и уведомително писмо от
2010г. от ответното дружество до ищцата за подмяна на водомер и карнети за
извършени отчети в имота на дати 03.2015г., 21.03.2016г., 16.06.2015г. и
15.12.2015г. Други доказателства за
доставката на ВиК услуги за процесния период в имота, включително и чрез
ангажиране на СТЕ, не са събрани по делото.
Редът и начинът
на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадни води, е уреден в разпоредбите на глава VІ от Наредба № 4/14.09.2004г. Изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и
по индивидуалните водомери, поставени при сгради - етажна собственост. Съгласно
чл. 21, ал. 4 от Общите условия
/служебно известни на съда/,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел. По арг. от чл. 30, ал. 2 от Общите условия, доставянето на питейна вода и/или отвеждането на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и
разпределено по реда на чл. 23 от Общите условия. Съгласно чл. 32, ал. 4
от Наредба № 4/2004г., карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна
вода и други услуги, ако съдържа подписа на страната, респ.
волеизявление
на страната, че е получиал описаното количество вода през процесния период.
В
настоящото производството е установено по делото, че въззивницата – ищца има
качеството потребител на ВиК услуги, в качеството й на собственик на процесния
имот. Съгласно легалната дефиниция на закона, потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а съгласно горецитираната
подзаконова нормативна уредба -
собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж на
водоснабдявани имоти или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води. Ето защо
изводите на СРС в тази връзка се споделят от настоящия състав и оплакването в
жалбата в обратния смисъл е неоснователно.
Основателен
е обаче довода в жалбата за липса на доказана реална доставка на питейна вода в
процесния имот за претендирания период. По делото не са представени карнети за
отчетено количество вода за процесния период на индивидуалния водомер в имота,
нито е ангажирана СТЕ от ответника в тази връзка, в съответствие с изрично
указаната му доказателствена тежест с доклада. Поради изложеното, въззивният
съд намира, че в случая нормата на чл. 162 ГПК е неприложима, тъй като искът не
е доказан по основание. Представените по делото доказателства за извършени
отчети в имота за периода 2014г. – 2016г. не налагат различен извод и не
установяват потребление на водоснабдителни и канализационни услуги за посочения
в процесната фактура период на потребление, означен в същата – 28.03.2018г. –
25.06.2018г. Във фактурата са посочени дати на реален отчет, от които най –
ранната е 19.09.2017г. Ето защо при липса на ангажирани на други доказателства
от ответника, следва да се приложат неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствена тежест в процеса. При така изложеното, съдът
намира, че въззивното дружество - оператор на В и К услуги, не е доказало в
хода на производството при условията на главно и пълно доказване, съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, доставката на
процесното количество питейна вода в
имота за претендирания период, поради което и ищцата не дължи процесната сума.
По
изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго за уважаване на иска.
С
оглед изхода, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на въззивницата - ищца следва да
бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за двете инстанции, както
следва: сумата общо 1 200. 25 лв. – разноски за СРС за адвокатско
възнаграждение и държавна такса и сумата общо 950 лв. за въззивната инстанция
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№ 551683 от 03.12.2018, постановено по гр. д. № 45724/2018г. по описа на СРС,
167 с-в, като вместо него НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
предявения от В.К.Т., ЕГН ********** срещу „С.В.“ АД, ЕИК*********, с адрес ***
4, „Бизнес парк“ № *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищцата не дължи на дружеството - ответник сумата 2505. 96 лева, представляваща главница за доставени ВиК услуги по
фактура ********** за имот с адрес гр. София, ж.к. „*********, кл. № **********.
ОСЪЖДА „С.В.“
АД, ЕИК*********, с адрес *** 4, „Бизнес парк“ № ********* да заплати на В.К.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 200. 25 лв. - разноски
за първоинстанционното производство и сумата 950 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.