РЕШЕНИЕ
№ 108
гр.Хасково, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и и двадесета година , в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова................................................................................................ и в присъствието на прокурор...........……………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 799 по описа за 2019 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.И.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-5319-000092 издадена на 02.07.2019г. от Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция “ при ОДМВР-Хасково(П. И.).
Твърди се, че оспорената заповед била нищожна, тъй като нямала предписаните от закона реквизити и съдържание, липсвала нужната по закон конкретизация, и точно, и ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й, и на разпоредените правни последици, както и поради това, че била издадена от некомпетентен орган. Липсата на ясно и точно изразена воля според жалбоподателя, правела невъзможен съдебният контрол за законност, както и до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това, заповедта била незаконосъобразно издадена. Сочи се също, че ЗППАМ била издадена при неизяснена фактическа обстановка, а изложената в ИАА такава, била непълна, неточна и невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното й обосновано издаване на акта и приложение на закона. Непълна, невярна и неточна била и дадената правна квалификация. Жалбоподателят оспорва истинността на посочените в оспореният акт обстоятелства, както и истинността на АУАН, въз основа на който бил издаден акта. В заповедта били налице поправки, които не били по установения ред, а връченият екземпляр бил напълно нечетлив. Излагат се и съображения, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на закона, не били налице правните и фактически основания за издаването му, като била нарушена и цялата административно-наказателна процедура по съставяне на акта, въз основа на който се издавала заповедта, както и административната процедура при съставяне на оспореният акт.
По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски по делото.
Ответникът –Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция “ при ОДМВР-Хасково(П. И.), редовно призован, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2019г. мл. автоконтрольор при сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, съставил по отношение на жалбоподателя А.И.Д. акт за установяване на административно нарушение, с бл. № 886405. В акта е посочено, че на 02.07.2017г. около 15.00 часа, по ПП-I-8, в с. Ст., в посока гр.Х., оспорващият е управлявал лек автомобил „Опел“ с рег. № *******, собственост на „АНИндъстри“ ЕООД, като водачът не е изпълнил задълженията си да заплати в срок наложените глоби с НП и/или ел. фиш, не носи СУМПС и КТ, не поставя обезопасителен колан и не съобразява поведението си с пътната маркировка, с което виновно е нарушил чл.190 ал.3, чл.100, ал.1,т.1, чл.137а, ал.1, чл.6,т.1 .
АУАН бил предявен и връчен на оспорващия на 02.07.2019г.
На база така съставения АУАН, П. И. И. - младши автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково е издал по отношение на А.Д. процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с № 19-5319-000092 от 02.07.2018г., с която приложил ПАМ, с правно основание чл.171, т.1б.“д“ от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на м.п.с. жалбоподателя, в срок до заплащане на дължимата глоба.
В разписка представляваща неразделна част от към заповедта е отразено, че на същата е връчена на адресата си на 02.07.2019г. На 09.07.2019г. А.Д. подал пред Административен съд –Хасково жалба срещу процесната ЗППАМ, заведена с вх. № 4448/09.07.2019г.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "д" и т. 2, буква "к" не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на административното нарушение. По делото е представена заповед УРИ 272з-906 от 20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП, между които в т.9 са посочени и държавните служители в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта изпълнява длъжността мл. автоконтрольор в сектор“Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на вътрешните работи в приложимата към датата на издаване на оспорената заповед редакция, длъжността „Младши автоконтрольор “ в ОДМВР попада в раздел „Б“ на същия класификатор, предвидена е за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Следователно, към датата на издаване на обжалваната заповед, административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид, а изложените в жалбата доводи за нищожност на ЗППАМ, поради некомпетентност на издателя й са неоснователни.
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем, за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт. Видно от същите административният орган е мотивирал издаването на акта си с управление на м.п.с. от водач, който има дължими незаплатени глоби, като конкретно са индивидуализирани санкционните актове – НП и фишове, с които на А.Д. са наложени административни наказания-глоби.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка и след като е извършена проверка и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Неоснователни в тази връзка се явяват възраженията на оспорващия за издаване на заповедта при нарушение на административно-наказателната процедура по съставяне на акта, и при нарушение на процедурата по съставена на обжалвания в настоящото производство акт. Доколко е спазена административно-наказателната процедура по съставяне на АУАН е обстоятелство относимо единствено към самото административно-наказателно производство, а не и към административното такова, по обжалване на издадена във връзка с осъществено нарушение ЗППАМ. Казано по друг начин компетентен да извърши проверка за това издаден ли е АУАН при съобразяване с нормите на ЗАНН и ЗДвП е единствено съда, пред който се обжалва наказателно постановление издадено въз основа на същия, доколкото съставянето му е част от административно-наказателното производство и респ. допуснатите нарушения биха могли да са основание за отмяна на издадения санкционен акт. В административното производство съдът възприема АУАН, като официален документ, доказателственото значение на който следва да обсъжда при преценка материалната законосъобразност на оспорваната ЗППАМ.
По материалната законосъобразност на
оспореният акт , съдът намира следното:
Обжалваният акт е издаден на
основание нормата на чл.171 т.1,б.“д“ от ЗДвП, предвиждаща, в приложимата й към
датата на издаване на заповедта редакция, временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Следователно, за да е налице фактическият състав за прилагане на ПАМ на посоченото основание следва да са налице следните предпоставки:1.Управление на моторно превозно средство; 2.Управлението да се осъществява от лице, спрямо което е наложено с влязло в сила наказание „Глоба“ и 3. Глобата да не е заплатена в срока за доброволно плащане, т.е. да е изискуема .
От приетият по
делото, като писмено доказателство, АУАН с бл. № 886405 от 02.07.2019г., издаден от
мл.автоконтрольор в сектор“ПП“ при
ОДМВР-Хасково, се установява, че на 02.07.2019г. жалбоподателят е управлявал
описаното в него моторно превозно средство. За целите на настоящото административно
производство, посоченият документ е официален
такъв. По искане на жалбоподателя , по
делото е открито производство по оспорване, по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК, на
цитирания АУАН, в частта на
съдържанието му и описаната в него фактическа обстановка. При откритото
производство по оспорване на този
документ, доказателствената тежест пада върху страната, която го е оспорила (чл.193, ал.3, изр. 1-во ГПК).
Тази доказателствена тежест е надлежно указана от съда на оспорващата страна, в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.12.2019г. До приключване
на делото, годни, допустими, относими и
необходими доказателства и доказателствени средства установяващи твърдяната
неистинност на документа в оспорената част, не са ангажирани от
оспорващата страна. Ето защо, съдът
приема за недоказано, че удостовереното в
процесния АУАН съдържание и фактическа обстановка са
неистински. Съответно съдът не
само кредитира този документ в
неговата цялост, но и преценява доказателствената му стойност съобразно нормата
на чл.179, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК. Казано по друг начин и на
основание горната норма, съдът е обвързан да приеме, че фактите описани в него са
се осъществили по начина по който длъжностното лице, което го издало е установило, а именно че на посочените в АУАН дата и място именно
жалбоподателят е управлявал процесното м.п.с.
В цитираният АУАН, в който се съдържат
фактически съображения за издаване на заповедта е посочено, А.И.Д. има незаплатени
в срок наложени с НП и/или ел. фиш глоби.
В оспорената Заповед са твърди че по 11 бр.конкретно изброени в ЗППАМ
санкционни акта , жалбоподателят не е заплатил
в срок наложените с тях глоби и
това са : НП № 17-1253-000631/12.07.2017г., НП № 17-0358-000105 , НП №
17-0358-000248, НП№18-0271-001891;М/0374082,М/0676553,М/0676573,М/о676636,Н/011133,
Н/244810, Н/013207.
Без оспорване от страните по делото са приети НП № 17-1253-000631/12.07.2017г. на Началник Група към сектор“ПП“ при ОДМВР-Хасково, НП № 17-0358-000105 от 19.07.2017г. на Началник Група при РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково, НП № 17-0358-000248/11.01.2018г. на Началник Група при РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково, НП № 18-0271-001891 от 14.12.2018г. на Началник Група при РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. В наказателните постановления изрично е удостоверено, че са влезли в законна сила.
Като част от доказателствената съвкупност са приети и описаните в акта : Глоба с фиш сер. М, с бл. № 0374082 от 11.08.2017г. на мл. ПИ при РУ-Тополовград, Глоба с фиш сер. М № 0676553/06.10.2017г., на Мл.ПИ при РУ-Тополовград, Глоба с фиш, сер. М № 0676573 от 24.11.2017г., на Мл.ПИ „ТП“ при РУ-Тополовград, Глоба с фиш сер. М, № о676636 от 06.12.2017г. на Мл.ПИ , „ТП“ при РУ-Тополовград, Глоба с фиш сер. Н, № 013207 от 01.11.2018г. на Мл.инспектор, при ОДМВР-Хасково, група Контрол на пътното движение по главни автомагистрали Хасково. Фишовете са издадени по реда на чл.186 от ЗДвП, вр. с чл. 39 от ЗАНН и в присъствие на нарушителя. Видно от съдържанието на фишовете, същите са подписани при липса на оспорване от А.Д. за извършените от него и обективирани във фишовете нарушения, и размера на наложената му глоба, и при изрично съгласие на нарушителя да плати глобата.
По силата на чл. 170, ал.1 от АПК,доказателствената тежест за установяване обстоятелството,че наказаното лице не е заплатило в законоустановеният срок наложените му, с така изброените санкционни актове-фишове и наказателни постановления,административни наказания“Глоби“, е на ответника. До приключване на съдебното производство, такива не са представени по отношение на гореизборените НП и фишове. Ето защо не може да се приеме за доказано, че по отношение на същите до издаване на обжалваната ЗППАМ оспорващия не е бил заплатил дължимите глоби, съответно и че към тази дата същите са били дължими и изискуеми.
Въпреки това съдът намира, че правилно ответникът е приел, че са налице и трите кумулативно необходими предпоставки за издаване на процесната ЗППАМ. Това е така, защото освен горепосочените 9 бр. санкционни акта, по които не се установява преди издаване на ЗППАМ да се дължи плащане, като доказателство по делото, са приети и разпечатки от системата за управление на АНД на МВР, касаещи фишове за глоби сер. Н № 211133/02.08.2018г., сер. Н № 344810/11.10.2018г. Тези фишове са цитирани в оспореният ИАА и са фактическо основание за издаването му. Видно от разпечатките, глобите по посочените в тях фишове в размер на 20.00 лева и 10.00 лева, са заплатени един ден след издаване на оспорената заповед -на 03.07.2019г., съответно в 12.21.40ч. и в 12.22.ч. , а фишовете са били връчени на оспорващия на датата на издаването им-02.08.2018г. и 11.10.2018г.
Разпечатките по отношение на тези електронни фишове са допустими и годни писмени доказателства, същите са приети без оспорване от страните по делото и доказателствената им стойност не е опровергана с ангажирани доказателства и доказателствени средства от страна на жалбоподателя. Ето защо, съдът цени тези извадки, като надлежни доказателства удостоверяващи датата на издаване, датата на връчване на фишовете посочени в тях, както и датата на заплащане на дължимата по тях сума.
Съгласно чл. 186, ал.7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В конкретният случай, срокът за доброволно заплащане на двете глоби наложени с цитираните фишове е изтекъл съответно на 09.08.2018г. (четвъртък -присъствен ден) и на 18.10.2018г.( четвъртък-присъствен ден). Следователно и съгласно цитираната разпоредба на чл.186, ал.7 от ЗДвП, издадените фишове за глоби сер. Н № 211133/02.08.2018г., сер. Н № 344810/11.10.2018г. се приравняват на влезли в сила на 10.08.2018г. и респ. 19.10.2019г. наказателни постановления. След тези дати глобите наложени с тях са дължими, изискуеми и подлежат на принудително изпълнение. Двете глоби не са заплатени доброволно в този срок, а едва на 03.07.2019г., т.е. един ден след издаване на оспорената в настоящото производство заповед. С оглед датата на заплащане на тези глоби не е била и налице хипотезата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която ако водачът до два часа от издаване на АУАН и отнемане на СУМПС, респ. СРМПС, заплати дължимите глоби, то ЗППАМ не се издава. Предвид гореизложеното, може да се направи извода, че към датата на издаване на заповедта са били налице всички предпоставки обуславящи и съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ-временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба, която органът е бил длъжен да приложиq тъй като при наличието на предпоставките на норматаq същият действа при условията на обвързана компетентност.
Този извод не се променя от обстоятелството, че след издаване на процесната заповед, наложените с фиш глоби са заплатени. Заплащането на глобата определя само крайния момент на действие на приложената ПАМ по чл.172 т.1 б.“д“ от ЗДвП предвид временният ѝ и преустановителен характер.
С оглед материалната законосъобразност на обжалвана заповед, същата се явява и съответна на целта
на закона.
Ето защо, оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган,в предвидената от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалният закон и целта на закона, поради което оспорването спрямо нея следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.И.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-5319-000092/02.07.2019г. издадена от Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция “ при ОДМВР-Хасково(П.И.).
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Съдия: