№ 19659
гр. С., 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110114867 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ и уточнена с молба с вх. №
164490/08.08.2022 г., срещу Й. С. З. и Д. С. З., в качеството им на наследници по закон
на Й. А. Г..
В исковата молба се твърди, че Й. А. Г. била потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
/адрес/, аб. № 136997, в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., поради което за
нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За
процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. С., съгласно които бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който
започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата
интернет страница. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот, но не заплатила дължимата от нея цена на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, като
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала /фирма/. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота,
ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че
сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на
1
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид
настъпилата към датата на подаване на исковата молба смърт на Й. А. Г., исковата
претенция е насочена срещу нейните наследници по закон. Съгласно уточнителна
молба от 08.08.2022 г. това са лицата Й. С. З. и Д. С. З., които отговаряли за процесните
задължения в условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 част.
Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените срещу ответниците искове. Претендират се направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същите е назначен особен представител. В
подадения в срок от страна на особения представител отговор на исковата молба се
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните за продажба на
топлинна енергия относно процесния имот, както и качеството на ответниците на
потребители на топлинна енергия, като се твърди, че не било доказано притежаването
от тях на право на собственост, съответно – на право на ползване върху имота. Твърди
се, че ответниците не били приели наследството на своя наследодател, поради което не
били процесуално легитимирани да отговарят за задълженията му. Релевирано е и
възражение за погасяване на вземанията по давност. Поддържа се, че не било доказано
съществуването през исковия период на валиден договор за доставяне и потребление
на топлинна енергия между ищеца и етажната собственост, в която се намира
процесния имот. Оспорват се вписванията в счетоводните книги на ищцовото
дружество, както и твърденията в исковата молба за реално доставена топлинна
енергия, наличие на разрешение за ползване на абонатната станция в етажната
собственост и качеството на общия топломер в нея като средство за търговско
измерване. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове, а в условията на
евентуалност – за постановяване на разсрочено плащане на присъдените задължения.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Й. С. З. и Д. С. З., в качеството им на наследници по
закон на Й. А. Г., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна
отговорност при квоти от по 1/2 част задълженията, начислени за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., /адрес/, аб. № 136997, за цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г. в размер на 929,43 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
за мораторна лихва в размер на 169,80 лева, начислена за периода от 15.09.2019 г. до
07.03.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; за цена на
услугата „дялово разпределение“ за периода от месец юни 2019 г. до месец април 2020
г. в размер на 7,45 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане; за мораторна лихва в размер на 1,47 лева,
начислена за периода от 15.03.2019 г. до 07.03.2022 г. върху претендираната цена за
2
услугата „дялово разпределение“.
За уважаването на предявените искове ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието
на валидно възникнали договорни отношения между него и наследодателя на
ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот; 2/ притежавано от
наследодателя на ответниците право на собственост върху процесния имот; 3/
качеството на двамата ответници на наследници по закон на Й. А. Г., включително че
същите са приели оставеното от нея наследство; 4/ количеството на реално доставената
в процесния топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена
и размера на претендираното за цената на същата вземане; 5/ настъпването на
изискуемостта на процесните вземания за главница и лихви.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
3
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците (или
техният наследодател) са били потребители на топлинна енергия през исковия период,
е необходимо /фирма/ да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са
били собственици или вещни ползватели на процесния имот в този период.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 152,
том І, нот. дело № 152 от 09.08.1995 г., видно от който Й. А. Г. е придобила
собствеността върху процесния недвижим имот (вж. удостоверение от ГИС - С. на л.
11 от делото). В хода на производството не са ангажирани доказателства за извършени
от Й. Г. разпоредителни сделки с имота, поради което съдът приема, че е доказано
наличието на притежавано от същата право на собственост върху процесния
апартамент.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗН ответниците Й. С. З. и Д. С. З. се явяват
единствени наследници по закона на Й. Г. (вж. удостоверение за наследници на л. 44 от
делото) и като такива следва да носят отговорност за задълженията, начислени за
потребената в имота на наследодателя им топлинна енергия. С отговора на исковата
молба, обаче, е релевирано възражението, че те не били приели наследството на Й. А.
Г.. По така направеното оспорване съдът намира следното:
Придобиването на наследство става с приемането му и има обратно действие -
от датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде изрично или
мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се
разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът е дал
възможност на съда при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка
на доказателствата по делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за
приемане на наследството. За да се прецени дали е налице мълчаливо приемане на
наследството, следва да се изясни обстоятелството дали наследниците са извършили
недвусмислени фактически и правни действия, с които да са приели наследството с
конклудентни действия по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.
Според установената съдебна практика действията по т. нар. мълчаливо
приемане на наследство трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен
извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни
действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай
съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме
наследството (в този смисъл - Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г.
на ІІ ГО на ВКС и Решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ ГО на
4
ВКС). Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би
имал право да извърши, освен в качеството му на наследник. Следва да бъде
извършена преценка дали действията на наследника представляват такива по
мълчаливо приемане на наследството или са действия по временно управление на
чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти,
целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни
действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне,
изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на
наследодателя, т. е. действията трябва пряко да засягат обема и размера на
наследствената маса.
В случая от ищеца не са ангажирани каквито и да е било доказателства, от които
да се установява, че ответниците са приели - изрично или мълчаливо -наследството на
Й. А. Г.. Липсата на доказателства за приемане на наследството, съобразени с
изричните възражения, заявени с отговора на исковата молба, че ответниците не са
собственици на процесния имот и не са приели наследството на Г., обосновават извод
на недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост като неоснователни.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат ответниците, но не се
установява същите да са сторили такива в хода на производството.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от /фирма/, ЕИК:
********** срещу Й. С. З., ЕГН: **********, и Д. С. З., ЕГН: **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на Й. С. З. и Д. С. З., в качеството им на наследници по закон на
Й. А. Г., да заплатят на /фирма/ в условията на разделна отговорност при квоти от по
1/2 част начислените за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., /адрес/, аб. № 136997,
задължения за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м.
април 2020 г. в размер на 929,43 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 169,80
лева, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 07.03.2022 г. върху претендираната цена
за доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода
от месец юни 2019 г. до месец април 2020 г. в размер на 7,45 лева, ведно със законната
5
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и за
мораторна лихва в размер на 1,47 лева, начислена за периода от 15.03.2019 г. до
07.03.2022 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.
Решението е постановено при участието на /фирма/ като трето лице-помагач на
ищеца /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6