№ 8
гр. Търговище, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20213500100267 по описа за 2021 година
Иск по чл.79, ал.1 във вр.с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.32, ал.2 от СК за
сумата 48 000 лв.
Ищецът Е.В.Ж. от гр.Търговище твърди в исковата си молба, че по
силата на писмен договор от 10.03.2020г. предал в заем на ответника Д.М.Ъ..
от гр.Търговище сумата 48 000 лв., получена в брой и изпълнението по който
договор е обезпечено със запис на заповед.Сумата е използвана за семейни
нужди от съпрузите ответници Д.М.Ъ.. и Ф.И.Ъ., а именно- за довършване
строителството на недвижим имот, представляващ семейна имуществена
общност, но след изтичане на крайния срок до 20.08.2020г. и до настоящия
момент ответниците не са изпълнили задължението за връщането й.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му
заплатят исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците
оспорват основателността на иска с възражение за липса на посоченото
заемно правоотношение, тъй като сумата не е предадена на заемополучателя,
обуславящо и липса на основание за връщането й, както и на предпоставки за
1
солидарно задължаване на съпругата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно клаузите на т.1 и т.2 от представения писмен договор от
10.03.2020г., ищецът Е.В.Ж. от гр.Търговище предоставя в заем на ответника
Д.М. А. от същия град сумата от 48 000 лв., с краен срок за връщането й до
20.08.2021г., удостоверено с подписите на заемодателя и заемателя, чието
авторство не се оспорва.
С оглед разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, заемът е реален договор,
като в исковото производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно
доказване относно валидното възникване на заемното правоотношение и
съществуването на неизпълнено задължение на ответника за връщане на
заетата сума.
В конкретния случай, доказателства за погасяване на задължението не
са представени, а граматическото тълкуване на съдържанието на договора, с
оглед на употребения израз „предоставя“, а не например „ще предостави“ или
„се задължава да предостави“ в заем сумата, както и съставянето на същата
дата на заповед на същата дата от заемателя в обезпечение на вземането, за
което в т.4 от договора е предвидено, че се издава за дадена в заем сума,
установяват получаването на сумата от заемателя. При тези обстоятелства,
налице е валидно сключен договор за заем, по който е налице неизпълнено
задължение за връщане на сумата след настъпване на падежа-20.08.2021г.,
като следва да се прецени дали по същия е задължена и съпругата на
заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството.
В конкретния случай, сам ответникът не сочи за какви лични нужди е
изразходвал сумата.Още повече- същата е в значителен размер и е малка
вероятността да е предназначена за обичайни индивидуални потребности.
Същевременно, показанията на св.Р.Н.И.-управител на дружество за
строителен надзор и приложените писмени доказателства- удостоверение за
въвеждане в експлоатация №УД-ВЕ-29/ 13.07.2021г., изд. от Община
Търговище, 3 броя - копия от кадастрална карта с данни от КРНИ - СГКК - гр.
Търговище, справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по лице за
2
периода 01.01.1999г. до 16.11.2021г., препис от нотариален акт за договорна
ипотека №82, т.VII, нот.д.№520/01.09.2021г. на нотариус рег.№771, препис от
нотариален акт за дарение № 37, том XIX, дело №4217/28.12.2006 година на
СВп-Търговище и договор за банков кредит №206LD-M-000108/ 31.08.2021г.,
установяват необходимостта от финансиране на строителството на жилищна
сграда на ул.“Паисий“№34 в гр.Търговище, която е семейна имуществена
общност на ответниците-чл.21 от СК.Времето на предоставяне на заема
съвпада с периода на довършителните работи, от чието осъществяване
зависи въвеждането в експлоатация на 13.07.2021г., а последната предпоставя
и отпускането на кредита на 31.08.2021г. за рефинсиране на старите
задължения към банката, за което двамата съпрузи са учредили договорна
ипотека върху имота.Посочените обстоятелства са само индиции, но
преценени в тяхната съвкупност и при липсата на опровергаващи
доказателства, обуславят извод, че сумата е вложена за довършване на
семейната сграда, поради което съпругата на заемателя е задължена
солидарно за връщане на заема-чл.32, ал.2 от СК.
Предвид горното, налице са предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на ответниците, поради което предявеният иск по
чл.240, ал.1 от ЗЗД е доказан по основание в претендирания размер и следва
да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъдят направените по делото
разноски в размер на 4 320 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответниците Д.М.Ъ.., ЕГН:********** и Ф.И.Ъ.,
ЕГН:**********, двамата от гр.Търговище, ул.“Паисий“№34 да заплатят
солидарно на ищеца Е.В.Ж. от гр.Търговище, ул.“Васил Левски“№33, ап.4,
ЕГН:********** сумата 48 000 лв.(четиридесет и осем хиляди лева), дължима
по писмен договор за заем от 10.03.2020г., с падеж до 20.08.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 4 320лв.(четири хиляди триста и
двадесет лева), на осн.чл.79, ал.1 във вр.с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.32, ал.2 от СК и чл.78, ал.1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4