О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
1236
28.12.2018г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и осми
декември
през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 167 по описа
за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по повод искова молба от „ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД” ЕООД против „Общинска
Банка“АД, „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД, да бъде прието за
установено, че банката не притежава валидно ипотечно право на предпочтително
принудително удовлетворение на вземане произтичащо от изпълнителен лист № 412/
20.09.2017г. издаден въз основа на заповед за изпълнение № 821/ 19.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 669/2017г. по описа на РС-Пирдоп и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху НИ № 191, т.5, рег.№ 5987, н.д.№ 865/ 28.11.2011г. на
нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху НИ № 7, т.ХХ, рег.№ 12719, н.д.№ 3765/
2009г. на нотариус Стоян Ангелов с район на действие РС-Несебър, вписани в
полза на ответната банка, поради нищожност, както и да заплатят направените по
делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни
искания.
В срока по
чл.367 от ГПК, ответната банка чрез своя процесуален представител подаде писмен
отговор на исковата молба, в който изрази становище за неоснователност на исковете.
Оспорени бяха всички посочени в исковата молба основания за недействителност на
сключената договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Бяха приложени
писмени доказателства, а също бяха направени и доказателствени искания.
Ответните „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД не
подадоха писмени отговори, не приложиха доказателства, не направиха
доказателствени искания.
В предоставения срок съобразно чл.372 от ГПК, ищецът
подаде допълнителна искова молба, в която изложи доводи за неоснователност на направените
възражения в отговора. Не направи нови доказателствени искания, не представи
писмени доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК, ответната „Общинска банка“
АД подаде допълнителен отговор, в който
изложи доводи за неустановеност на петитума на исковата молба, тъй като не е
ясно дали е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК относно
несъществуването на ипотечното право или с правно основание чл.26 ал.1, пр.1,
чл.26 ал.2, чл.170 и чл.167 от ЗЗД с твърдения за нищожност на договорната
ипотека. По същество са изложени отново доводи за неоснователност на
предявените искове. Направени бяха нови искания, бяха представиха нови
доказателства.
В срока по чл.373 от ГПК, ответниците „Никан лайн“ ООД
и „Никан лайн груп“ ООД не подадоха писмени отговори, не приложиха
доказателства, не направиха доказателствени искания.
Предвид извършените от страните процесуални действия,
представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното:
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса. Изхождайки от твърденията в исковата молба, съдът приема, че ищеца
разполага с правен интерес от водене на делото, доколкото уважаването на
исковата претенция би лишило ответната банка от възможността да се удовлетвори
от цената на недвижимия имот. По въпроса за съществуването на правен интерес, съдът е длъжен да се произнесе и с решението
си, при промяна на фактическите обстоятелства.
Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК, вр.чл.26 ал.1, предл.първо, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.167 и чл.170 от ЗЗД.
Формулираният петитум на исковата молба (л.11) ясно сочи на твърдение, че
банката не притежава валидно ипотечно право на предпочтително принудително
удовлетворяване на свое вземане. Посочените основания за недействителност на
сключения договор за ипотека са фактически твърдения и подлежат на доказване.
По делото от ищеца са представени приложения по опис –
л.12, вкл. пълномощно и квитанции за внесена държавна такса.
Ответната страна също е представила приложения по опис
– л.330, а към отговора на допълнителната искова молба и декларация.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът предлага проект
за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба от „ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД” ЕООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по
вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, ул.Ивайловско шосе № 1, представлявано от управителя
Красимир Ангелов Батаклиев против „Общинска Банка“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Врабча № 6, представлявана от
Ангел Геков, Борислав Чиликов и Петър Джелепов, „Никан лайн“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе №
21В, представлявано от управителя Ангел Николов Батаклиев и „Никан лайн груп“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пирдоп, ул.Сергей
Румянцев № 1, представлявано от управителя Недялка Иванова Ангелова, да бъде
прието за установено, че банката не притежава валидно ипотечно право на
предпочтително принудително удовлетворение на вземане, произтичащо от
изпълнителен лист № 412/ 20.09.2017г. издаден въз основа на заповед за
изпълнение № 821/ 19.09.2017г. по ч.гр.д.№ 669/2017г. по описа на РС-Пирдоп и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху НИ № 191, т.5, рег.№
5987, н.д.№ 865/ 28.11.2011г. на нотариус Мария Василева с район на действие
РС-Царево и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху НИ № 7,
т.ХХ, рег.№ 12719, н.д.№ 3765/ 2009г. на нотариус Стоян Ангелов с район на
действие РС-Несебър, вписани в полза на ответната банка, поради нищожност,
както и да заплатят направените по делото разноски. Според изложеното в
исковата молба, собственият на ищеца недвижим имот с идентификатор
61056.501.438 по КККР на с.Равда, община Несебър е предмет на изп.д.№
20178000400995/ 2017г. на ЧСИ Ив.Божилова с район на действие ОС-Бургас,
образувано въз основа на изпълнителен лист № 412/ 20.09.2017г. издаден въз
основа на посочената заповед за изпълнение в полза на „Общинска банка“ АД.
Длъжници по изпълнителното дело са двете дружества ответници, а не „Лайънс
секюрити“ ООД. Ищецът владее имота въз основа на съдебно решение № 432/ 19.10.2016г.
по т.д.№ 634/2015г. по описа на ОС-Бургас. Банката се позовава на договорна
ипотека вписана на 29.09.2009г. Ищецът счита, че „Общинска банка“ АД не
притежава валидно ипотечно право върху недвижимия имот, тъй като първо, договорът
за ипотека е нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД – порок в упълномощаването
и липса на съгласие. Нотариалният акт не
е подписан от законни представител на „Никан лайн груп“ ООД в качеството
му на ипотекарен длъжник, а от пълномощник Ненчо Такев, но според пълномощното
е следвало да подпише „в качеството му на солидарен длъжник“, а не на
ипотекарен длъжник. Липсват и данни за вземането, което е следвало да се
обезпечава, чие е то и за каква сума, което е в противоречие с чл.167 от ЗЗД и
според чл.170 от ЗЗД води до недействителност на учредената ипотека. Второ,
договорът за ипотека е бил сключен в нарушение на чл.38 от ЗЗД, поради което е
нищожен на основание чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД, тъй като пълномощникът
Н.Такев е бил такъв и на кредитополучателя „Транс сити“ АД и третото лице
„Никан лайн груп“ ООД. Н.Такев не е бил упълномощаван от трите юридически лица
да договаря сам със себе си. Трето, договорът за ипотека е нищожен поради липса
на тъждественост между обезпеченото вземане според нотариалния акт и
действително възникналото такова по договор за кредит № 1500/ 15.09.2009г.
Твърди се несъответствие на обезпеченото вземане в ипотечния договор с това по
анексите към договора за кредит, сключен по-късно. Напр.в анекс 4 е формиран
нов дълг от 477 429.74 евро, който е различно от задължението, описано в
договора за ипотека. Четвърто, договорът за ипотека е нищожен като противоречащ
на чл.167 от ЗЗД, като в нотариалния акт не са включени никакви лихви за
забава, такси, разноски и други подобни или това е довело то неяснота относно
обезпеченото вземане и падежа на задълженията. Пето, договорът за ипотека е бил
прекратен по отношение на недвижимите имоти, тъй като е погасено вземането, за
обезпечението на което е била учредена ипотеката. Главницата по договора за
кредит е 500 000 евро, а ищеца е приложил доказателства за платени суми,
надвишаващи тази. Ако има останали неплатени суми, правото да се иска плащането
им е погасено по давност. Това е така, тъй като задълженията по кредит № 1500/
15.09.2009г. на „Транс сити“ АД са станали изискуеми на 08.05.2014г., когато е
било постановено решение № 170 по т.д.№ 742 по описа на ОС-Бургас, с което
дружеството е било обявено в несъстоятелност. При това положение, подаденото на
15.09.2017г. от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение против
„Никан лайн груп“ ООД и „Никан лайн“ ООД към тази дата е било погасено поради изтичане на
тригодишната давност на основание чл.111 от ЗЗД. Ищецът се позовава на
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС и даденото там
определение на понятието „периодични плащания“ – чл.111 б.“в“ от ЗЗД, което го
приравнявало на „частични плащания“. Шесто,
ипотечното право на банката не съществува поради извършено новиране на
задълженията, без спазване на предвидената в закона форма или в противоречие с
чл.171 от ЗЗД. В подкрепа на това е формулираното в анекс 4 „новосформиране на
дълг в размер на 477 429.74 евро“, различно от описаното в ипотеката. А и предвидената
в същия анекс нотариално заверена декларация-съгласие, че учредената в полза на
банката ипотека продължава да обезпечава вземането на банката при новите
условия, не е била подписвана и не е вписана в имотния регистър. Седмо,
договорът за ипотека обезпечава само задълженията на кредитополучателя „Транс
сити“ АД, а изпълнителния лист е бил издаден срещу „Никан лайн“ ООД и „Никан
лайн груп“ ООД. Или ако съществува ипотечно право върху имота, то то е валидно
само при издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя „Транс сити“ АД,
какъвто не е бил издаван. Правният
интерес е обоснован с предприетите действия от ответната банка по продажба на
ипотекирания недвижим имот.
Ответната банка чрез процесуалния си представител
подаде писмен отговор, в който оспори основателността и доказаността на
исковата претенция. Ищецът е ипотекарен длъжник на основание чл.429 ал.3 от ГПК,
тъй като по силата на съдебното решение е станал собственик на ипотекиран в
полза на банката недвижим имот, станало след учредяване на договорната ипотека.
Първо, пълномощникът Н.Такев е бил изрично упълномощен да „подпише договор за
учредяване на ипотека“ и е недвусмислен. „Никан лайн груп“ ООД ако и да е
солидарен длъжник, не изключва да бъде и ипотекарен длъжник. Ако упълномощителят
не е определил в пълномощното съществените елементи на конкретната сделка или
действия (чл.36 ал.2 от ЗЗД), според чл.39 ал.1 от ЗЗД тяхното уговаряне е било
предоставено на пълномощника. Чл.166 и 167 от ЗЗД не съдържат специални изисквания към съдържанието на
пълномощното за сключване на ипотечен договор. Размерът на обезпеченото
вземане, падежът му, дължимите лихви и неустойки са ирелевантни за обема на
представителната власт и липсата им не води до нищожност или липса на валидно
учредено ипотечно право (реш.№ 1327/ 23.12.2008г. на ВКС, І г.о.). Второ,
хипотезата „договаряне сам със себе си“ е неприложима към учредяването на
ипотека, тъй като това според чл.166 от ЗЗД е едностранен, консесуален,
формален, каузален и възмезден договор или договорната ипотека е едностранна
сделка, създаваща задължения само за едната страна. Трето, ипотеката е била
учредена да обезпечи правото на банката по опуснат от 500 000 евро в полза
на „Транс сити“ АД, с посочени конкретен лихвен процент, начин на формиране, условията
за начисляване на лихва за просрочие, уговорената неустойка и крайният срок на
погасяване. Предвидено е действие на ипотеката и при промяна на срока за
ползване и погасяване на кредита, извършено с анекс. Четвърто, не е налице
новиране на дълга, тъй като са променени единствено модалитетите в
облигационната връзка (срок, условия, дадени обезпечения), но не и в обекта или
основанието на заварения дълг. Новацията не се предполага и затова е необходима
изрична воля на страните, каквато в случая не е била изявявана. Извършена е
била само капитализация на изтеклите лихви и така се е формирал нов размер на
дълга от 477 429.74 евро. Пето, вземането на банката не е погасено, след
като в нейна полза е бил издаден изпълнителен лист от РС-Пирдоп. Шесто, при
търговските сделки важи общата петгодишна погасителна давност – чл.110 от ЗЗД,
тъй като при режим на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е налице
неделимо задължение за плащане. Уговарянето на погасителни вноски не води до
наличие на „периодични плащания“ (реш.№ 261/2011г. на ВКС, ІV г.о. на ВКС;
Тълк.решение № 3/ 18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Седмо, насочването на изпълнението към
солидарните длъжници – „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД, чрез издаване
на изпълнителен лист против тях, не
препятства търсенето на задължението и от кредитополучателя „Транс сити“
АД, нито чрез насочване на изпълнение чрез продажба на ипотекирания недвижим
имот, тъй като според чл.173 от ЗЗД, кредиторът може да се удовлетвори
предпочтително от цената на имота в чиято и собственост да се намира. Направено
е искане за разглеждане на делото в съдебно заседание на основание чл.238 ал.1
от ГПК, вкл.при отсъствие на представител на банката.
Ответните „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД не
подадоха писмено становище, не направиха доказателствени искания, не
представиха писмени доказателства.
Ищцовата страна депозира допълнителна искова молба, в
която поддържа всички изложени твърдения. Волята на упълномощителя е била да
бъде ангажирана отговорността му единствено като солидарен, но не и като
ипотекарен длъжник. Процесната договорна ипотека не е едностранна сделка, тъй
като поражда права и задължения както за „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“
ООД, така и за „Транс сити“ АД, а също и за „Общинска банка“ АД. Ипотекарният
кредитор може да насочи изпълнението против недвижим имот, собственост на трето
лице, само ако принудителното изпълнение е за дълг конкретно обезпечен с
предхождаща придобиването ипотека, а по делото ипотеката е била учредена за
дълг на „Транс сити“ АД, а не на „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД.
Постъпилият отговор на допълнителната искова молба от
„Общинска банка“ АД, съдържа възражения по редовността на първоначалната искова
молба, като не е ясно дали е предявен иск за несъществуването на ипотечното
право по смисъла на чл.124 ал.1 от ГПК или това е иск за нищожност на договорна
ипотека на основание чл.26 ал.1, предл.първо, вр.чл.26 ал.2, чл.170 и чл.167 от ЗЗД. Поддържат се изцяло направените вече възражения по същество. При учредяването
на атакуваната ипотека са били спазени всички законови изисквания. Размерът на
дължимите лихви е определяем. Възражението за погасяване на задължението по
договора за кредит било лично и поради това е допустимо да бъде направено
единствено от длъжника, но не и от трето лице, каквото е ищеца. Предоговарянето
на кредита с анекс 4 не представлява новация, тъй като капитализирането на
лихви, промяна на крайния срок и погасителния план не са довели до възникване
на нов дълг на мястото на старо задължение. Приложена е декларация от Ангел
Батаклиев в качеството му на управител на „Никан лайн груп“ ООД, изразяваща
съгласие за приемане на предоговорените условия по договора за банков кредит и
анекс № 4/ 31.01.2013г., както и съгласие учредената договорна ипотека да продължи да обезпечава вземането на банката.
Субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и по отношение на
третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, при
насочване на изпълнението против вещта.
Ответните „Никан лайн“ ООД и „Никан лайн груп“ ООД отново
не подадоха писмено становище, не направиха доказателствени искания, не
представиха писмени доказателства.
Представените
писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по
делото и следва да бъдат приети.
Не са налице права и обстоятелства, които се
признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
Направеното искане от ищцовата страна за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като
вещото лице отговори на поставените в исковата (л.12) и допълнителната искова
молба (л.352) задачи.
Искането на ищеца за допускане до разпит на един
свидетел също е допустима и следва да бъде уважено.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК, страните следва да
докажат твърдените от тях положителни факти. Ищецът трябва да докаже, че ответните
дружества съществуват, както и че спрямо атакувания договор за ипотека са
налице твърдените пороци. Ответната банка следва да докаже, че при
изповядването на договора за ипотека са били спазени изискванията на закона.
Мотивиран от горното и на
основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните писмени приложения по опис –
л.11; л.330 и стр.посл.от отговора на допълнителната искова молба, вкл. квитанции
за внесена държавна такса, като доказателства по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно – счетоводна експертиза от
вещото лице Паскалина Бангеева, която да отговори на поставените в исковата
(л.12) и допълнителната искова молба (л.352) задачи, след внасяне на
предварителен депозит от „ЛАЙЪНС СЕКЮРИТИ” ООД” ЕООД в размер на 250 лв. по депозитна сметка на
ОС-Бургас, в седмичен срок.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от „ЛАЙЪНС
СЕКЮРИТИ” ООД”.
УКАЗВА на ищцовата страна, че следва да представи
доказателства за съществуването в правния мир на ответните дружества, както и
че спрямо атакувания договор за ипотека са налице твърдените пороци.
УКАЗВА на „Общинска Банка“АД, че при изповядването на
договора за ипотека са били спазени изискванията на закона.
НАСРОЧВА делото за 21.02.2019г. от 14.00 ч., за която дата да
се призоват страните.
На страните да се връчат преписи от настоящото
определение, както и от проекта за доклад по делото.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения
предварителен депозит.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: