О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 11.08.2014 година град Пазарджик
Пазарджишкият Районен съд ХІ
граждански състав
На единадесети август две хиляди и четиринадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Като разгледа докладваното
от Районен съдия РАЛИНОВА
Гражданско дело № 2833
по описа на съда за 2008 година
Производството е по реда на
чл.140 от ГПК.
ДОКЛАД /проект/
В
подадената искова молба и уточнителна искова молба на 21.02.2014 г. от Т.В.Ч. ***, А.М.А.-*** и М.М.А.-***
чрез процесуалният им представител адв. Е.Д. *** и “Търговска къща- Инвест” АД-
гр. Пазарджик, ул. “Пловдивска” № 2, се излагат обстоятелства, че правото на собственост на ищците върху 17,868 % идеални части от
имот с площ 6 250 кв.м. – П-III- Градски универсален магазин в квартал 254 по
обезсиленият регулационен план, произтича от валидно извършена в тяхна полза
реституция, в качеството им на наследници на Веселина Василева Матева, чрез
Заповед № 5470/17.12.1998 г., издадена от ОУ на Област Пловдив, със която е
признато правото на наследниците за обезщетяване със съсобственост въз основа
на чл. 1, т.1 ЗОСОИ, във връзка с което е последвало производство и са били
издадени констативни нотариални актове в тяхна полза. Поддържа, че така
представените нотариални актове се ползват с обвързваща третите лица
доказателствена сила, която не е била оспорена своевременно от ответниците в
настоящото съдебно производство. С оглед индивидуализацията на процесният имот,
в съответствие с актуалната кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.
Пазарджик от
С
депозираната уточнителна молба оттеглят направеното искане за изменение на иска
по реда на чл. 214 ГПК, като заявяват, че желаят производство да продължи по
първоначално предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, т.е. оттегля се и
предявеният при обективно кумулативно съединяване с допълнителна молба иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Заявява се, че оттеглят и предявеният иск за
обезщетение, равняващо се на сумата от 4000 лв.
Във връзка с изложеното се моли
съдът да постанови решение с което да обяви ищците за собственици на
17,868 % иделни части от имот с площ 6 250 кв.м. – П-III- Градски универсален
магазин в квартал 254 по обезсиленият регулационен план на гр.Пазарджик спрямо
ответниците и да ги осъди да им предаде владението.
Във
връзка с изясняване на факта въз основа на какъв акт процесният имот е предаден
за стопанислване и управление на “Търговска Къща Инвест” АД е направено искане
с правно основание чл. 190 ГПК- да се задължи Община Пазарджик да предаде
цялата преписка по издаване на акт за частна общинска собственост № 087/09.031998
г., както и да бъде задължен областният управител на Област Пловдив да
представи административните преписки по издаване на Заповед № 5470/17.12.1998
г. и Заповед № 1925/20.12.2000 г. на основание чл. 192 ГПК.
Представени
са писмени доказателства.
По
депозираната уточнителна молба, първият ответник - Община Пазарджик е подал
становище от 05.03.2014г., с което поддържа, че с уточнителната молба ищците не
са отстранили нередовностите на исковата молба, тъй като при идентификацията на
имота страните са се позовали на обезсиленият регулационен план, като е
трябвало да индивидуализират имота по действащият към момента на подаване на
исковата молба- 20.12.2008 г. кадастрална карта и кадастрален регистър,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. С оглед на това, твърди че
УПИ-II-210 от кадастралната карта не е идентичен с частите от имотите с
идентификатори 55155.503.9521 и 55155.503.9696, като заявява че не е собственик
на горепосочените два имота, при режим на съсобственост с ищците, тъй като
частите от тези два имота по сега действащият регулационен план са изключени от
процесният имот. Твърди, че не е налице правен интерес от предявяване на
ревандикационен иск срещу Община Пазарджик, тъй като тя не е собственик на процесното
недвижимо имущество, като последното е включено в капитала на “Търговска
къща-Пазарджик” ЕАД, приватизирано от “Търговска къща-Инвест” АД, следователно
така предявеният иск е недопустим по отношение на първия ответник- Община
Пазарджик.
Представени
са писмени доказателства.
Подадено
е и становище от вторият ответник по делото- “Търговска къща- Инвест” АД, с което
се навеждат твърдения, че не е налице идентичност между имотът, посочен в
исковата молба и имотите, посочени със съответните идентификатори в допълнителната
молба. Заявява се, че поддържат предявеният с отговора на исковата молба
инцидентен установителен иск за установяване на незаконосъобразността
/унищожаемостта/ на Заповед № 5470/17.12.1998г., издадена от областния
управител на Община Пловдив и Заповед №1925/20.10.2000г., издадена от
областния управител на Община Пазарджик. С оглед на това претендира за
осъществяване на косвен съдебен контрол на основание чл.17, ал. 2 ГПК от
настоящата съдебна инстанция, като обосновава правният си интерес с факта, че
ответното дружество не е участвало в производството по издаването и обжалването
на административните актове, поради което не са имали възможността да
реализират правото си на защита. Обосновава незаконосъобразността на Заповед №
5470/17.12.1998г. с подробно изложение относно необходимите предпоставки за
възникване на правото за обезщетяване по ЗОСОИ, като поддържа, че към момента
на издаване на заповедта не са били осъществени в обективната действителност
материално правните предпоставки, обуславящи издаването й. Поддържа, че
съгласно чл.2, ал.6 ЗОСОИ реална реституция на земята, като застроените сгради
върху нея се приемат за приращения, е допустима само при две хипотези: ако е
бил извършен строеж или други промени без законово основание или когато
строителството макар и законно е реализирано след 25.02.1992г., какъвто не е
настоящият случай, тъй като, както е видно от Акт за частна общинска
собственост № 087/09.03.1998 г., сградата е изградена през 1985г. Твърди, че
процесните заповеди са незаконосъобразни и поради нарушаване на материалният
закон, в точност разпоредбата на парагр. 6, ал. 6 ЗППДОП, тъй като ищците са
били обезщетени със съсобственост в процесната сграда, а не с компенсаторни
записи, респ. акции или дялове на дружеството. Поддържа, че не следва да бъде
уважен предявеният петиторен иск, тъй като не е налице последната материална
предпоставка за уважаването му- да се упражнява владение върху имота без правно
основание. С оглед на така изложеното твърди, че за ищците не съществува
валиден титул за собственост, с оглед незаконосъобразността на Заповед №
5470/17.12.1998 г и Заповед № 1925/20.10.2000 г. Твърди, че правното основание за упражняване
на фактическа власт, произтича от чл. 64 ЗС, съгласно който собственикът на
постройката може да използва теренът, доколкото това е необходимо за използване
на постройката, а в процесният случай земята е законно застроена преди
реституирането й, поради което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е осъществена в
обективната действителност една от предпоставките, обуславящи уважаването му, а
именно-ответникът да владее имота без правно основание.
Направени
са следните доказателствени искания: 1. На основание чл. 190 ГПК да бъде
задължен областният управител на Община Пазарджик да представи
административната преписка по издаване на Заповед № 1925/20.10.2000 г.; 2. На
основание чл. 192 ГПК да бъде задължен областният управител на Община Пловдив
да представи административната преписка по издаване на Заповед №
5470/17.12.1998 г.; 3. На основание чл. 195 ГПК да бъде назначена СТЕ със
следните въпроси: 1) Каква е застроената площ на сградата към
Представени
са писмени доказателства.
По
делото е депозиран отговор на уточнителната искова молба от 11.04.2014 г. от
“Спедия” ЕООД, в качеството му на трето лице-помагач, с който заявяват на първо
място, че не е налице идентичност между имота посочен в исковата молба и
имотите със съответните идентификатори, изброени в допълнителната искова молба.
С представеният отговор предявяват отрицателен установителен иск, като се моли
настоящата съдебна инстанция да приеме за установено, че ищците не са
собственици на имота по силата на Заповед № 5470/17.12.1998 г и
Заповед № 1925/20.10.2000 г., като с оглед на това прави искане въз основа на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Нотариален акт № 116 по нот.дело. №107/2002
г. и Нотариален акт № 110 по нот.дело № 101/2002 г. на нотариус Юлия Ваклинова,
с рег. № 436 по РНК. Твърди че е собственик на следните имоти: 1. сграда с
идентификатор 55155.503.210.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., със застроена площ от 1720
кв.м., находяща се в гр. Пазарджик, ул. “Градски пазар”; 2. сграда с
идентификатор 55155.503.209.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., със застроена площ от 742 кв.м.,
находяща се в гр. Пазарджик, ул. “Генерал Гурко” № 5; 3. 2273.50/4220 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 55155.503.210 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от
4220 кв.м., находяща се в гр. Пазарджик, ул. “Градски пазар”; 4.
поземлен имот с идентификатор 55155.503.209 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от 742 кв.м.,
находяща се в гр. Пазарджик, ул. “Генерал Гурко” № 5; 5. 80/106 идеални части
от поземлен имот с идентификатор 55155.503.856 по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., с площ от 106 кв.м.,
находяща се в гр. Пазарджик, ул. “Генерал Гурко”. С оглед на това поддържа, че притежава права,
изключващи правото на собственост на ищците, като Заповед № 5470/17.12.1998 г.
и Заповед № 1925/20.10.2000г. не легитимират ищците като собственици, тъй като
не съществува самостоятелен обект, върху който да може да се обособи право на
собственост, съобразно нормативните актове за устройство на територията, тъй
като съгласно чл. 2, ал.5 ЗОСОИ собствениците могат да претендират връщане на
земята или част от нея, само когато е възможно обособяването й в самостоятелен
парцел. Твърди се, че към момента на издаване на двата административни акта не
е налице незастроен терен, който би могъл да се обособи в самостоятелен имот,
поради което обезщетяването на праводателите на ищците с 35,376 % от
УПИ-III-ГУМ в кв. 245 е напълно незаконно и води до нищожност на
административните актове. Поддържа, че Заповед № 5470/17.12.1998 г и Заповед №
1925/20.10.2000 г. са нищожни, тъй като не отговарят на установените от закона
норми, изразяващи се на първо място в невръчване на препис от издадените
заповеди на “Търговска къща- Инвест” АД, в качеството му на заинтересована
страна и на следващо място не била извършена индивидуализация на имота, посочен
в актовете, съобразно нормативните изисквания. Същевременно се прави искане за осъществяване
на косвен съдебен контрол за законосъобразност на Заповед № 5470/17.12.1998г. и
Заповед № 1925/20.10.2000г. Твърди се, че съгласно чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ
собствениците имат право да изберат начина на обезщетение, с изключение на
случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата и общините
до 25.02.1992г., респ. 22.11.1997г. или до тази дата са придобити от
добросъвестни лица или в тяхна полза е отстъпено право на строеж, като към
момента на издаване на спорните административни актове сградата на универсалния
магазин е била изградена напълно законно и е била собственост на Търговска
къща. С оглед на така изложеното се твърди, че за ищците не съществува валиден
титул за собственост, с оглед незаконосъобразността на Заповед № 5470/17.12.1998
г и Заповед № 1925/20.10.2000 г. Поддържа, че ревандикационният иск не следва
да бъде уважаван, тъй като имота се владеел на правно основание, като съгласно
чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от имота, доколкото
това е необходимо за използването на постройката.
Депозирана
е молба от ищците, в която е изразено становището им относно предявените от
ответниците инцидентни установителни искове. По отношение на инцидентния
установителен иск, предявен от “Търговска къща- Инвест” АД поддържат, че
последният е недопустим, тъй като не е в правомощията на гражданските съдилища
да се произнасят по нищожността на административните актове, такъв спор бил от
компетентността на административните съдилища. А по отношение на инцидентният
установителен иск, предявен от вторият ответник- “Спедия” ЕООД, поддържат че
последният е недопустим, тъй като е предявен извън преклузивните срокове,
установени в ГПК.
Съдът счита, че така представените писмени
доказателства от страните, следва да бъдат допуснати и приети в процеса, тъй като са допустими,
относими и необходими за спорното право.
Правната
квалификация на спорното правоотношение е по чл.108 ЗС.
С оглед
разпределяне на доказателствената тежест във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК
ищецът следва да установи по правилата на главното и пълно доказване следните
две правнорелевантни обстоятелства: 1) че е титуляр на правото на собственост
върху съответните иделани части от процесната недвижима вещ и 2) че ответниците
владеят недвижимата вещ или я държат, а върху ответника се разпределя
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че упражнява
фактическа власт върху процесният имот на вещноправно или облигационно основание.
Воден
от горното и на основание чл.140 ал.1 и
ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК Община
Пазарджик да представи в о.с.з. цялата преписка по издаване на Акт за частна
общинска собственост № 087/09.031998 г..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК областният
управител на Област Пловдив да представи административните преписки по издаване
на Заповед № 5470/17.12.1998 г.
ДОПУСКА
на основание чл. 195,
ал. 1 ГПК изслушване на допълнителни въпроси към СТЕ, подробно формулирани от
ищеца в уточнителната молба и в писменото становище, депозирано от втория
ответник- “Търговска къща- Инвест” АД.
УКАЗВА
на страните,че е
насрочено о.с.з. за 10.09.2014г. от 13.зо ч.,с определение на съда от 4.07.2014
година .
Да се изпрати на страните
настоящето определение и проект от доклада по делото по чл.146 от ГПК.
Определението е по движението на делото
и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: