Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.12.2019 год. , гр.Балчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА
пети ноември , две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:
СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело № 153
по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.С.К. с ЕГН********** ***,срещу
Наказателно постановление №19-0240-000070/14.03.2019г. на Началника на РУ на
МВР-Балчик ,с което на основание чл.178Е от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50,00/петдесет/ лева, за административно
нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от
така наложеното наказание е останал жалбоподателят ,който в законноустановеният
срок обжалва издаденото му НП.
Моли съда да отмени изцяло издаденото НП ,като
незаконосъобразно,като посочва,че при издаването на НП и съставянето на
АУАН ,наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи датата на
нарушението ,мястото на нарушението,както и че неправилно е приложен
материалният закон,вменявайки нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,без наказващият
орган да е изпълнил задължението си да
провери масата на паркиралото МПС,начина на паркиране,имало ли е оставено
разстояние от два метра между превозното средство и сградите,дали на процесното
място където е било паркирано МПС не е имало разрешение от собственика на пътя
относно този факт.
Пледира се чрез
процесуалният му представител,адв.К. ***,също така в случай,че не бъдат приети
горните аргументи, за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,предвид
факта,че домът на жалбоподателя се намирал на ул.”Г.Б.”№19.
Въззиваемата
страна РУ на МВР-Балчик, редовно призована за участие ,в
съдебно заседание ,не се представлява депозирала е писмено становище по жалбата,която
счита за неоснователна,като е посочено,че във вр.с доводите на жалбоподателя в
РУ на МВР-Балчик е била извършена допълнителна проверка ,въз основа на която са
снети обяснения от лицето изпратило сигнал за нарушение,писмени обяснения от
собственика на процесното МПС,представена била декларация по чл.188 от ЗДвП,последния
е бил предупреден с протокол по чл.65,ал.1 от ЗМВР ,както и че съставеният АУАН
е правилен и законосъобразен ,съдържа изискуемите по ЗАНН реквизити ,въз основа
на който е издадено НП ,като е прието, че нарушението не може да бъде
квалифицирано по чл.28 от ЗАНН ,а при
определяне на размера на наказанието е
взета предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено
следното:
На 11.02.2019г. св.М.П.
подава чрез мобилното приложение ”CIVI” -за подаване на сигнали от неспешен характер, собственост на дружеството „Н.” гр.София за
извършено нарушение на 11.02.2019г. в 08,59часа ,а именно неправилно паркиране
на тротоар ,което е регистрирано в приложението под
№39447/11.02.2019г..Местоположението на описаното нарушение е с географски
координати 43.413,28.164,които отговарят на адрес ул.”Г.. Б.”№20,гр.Балчик.Снимковият
материал приложен от П. е произведен ,чрез мобилното приложение ”CIVI” посредством мобилен телефон,
използван от П. на 11.02.2019г. в 08,59 часа.
От справката на „Н.”
приложена в кориците на делото е видно,че по повод на отправеният сигнал е било
образувано вътрешно дело №78705/11.02.2019г.,който сигнал е бил препратен до
Кмета на Община-Балчик на 11.02.2019г. в 15,46часа.
Според становището
на „Н.” сигналът е изпратен на Кмета на Община-Балчик на осн.чл.111,ал.2 от АПК.Към
справката на „Н.” са приложени сигнала на П.,снимков материал и географски
координати с карта на гр.Балчик
Сигналът е заведен
в Община-Балчик с вх.№94-00-201/12.02.2019г.
От своя страна
Кмета на Община-Балчик е изпратил
сигнала на М.П. с изх.№94-00-201-001/18.02.2019г. до Началника на РУ на
МВР-Балчик за вземане на необходимите мерки по компетентност.В писмото е посочено, че изпращат сигнал относно
неправомерно паркиран на тротоар в гр.Балчик автомобил.
Преписката със
сигнала е получена в РУ на МВР-Балчик ,заведена с вх.№240000-711/19.02.2019г.
Въз основа на
образуваната в РУ на МВР-Балчик,преписка,Началника на РУ на МВР-Балчик е
възложил на полицейските служители Г. и Д. извършване на проверка.
На 25.02.2019г.св.В.С.-*** съставя срещу жалбоподателя К. глоба с фиш
№0507803,серия Н,в който посочва,че като водач на МПС „Фолксваген ЕОС”с рег.№СА...ХМ,в
гр.Балчик ,на ул.”Г.. Б.”,в 09,50часа е
извършил нарушение-паркирал на пешеходна зона,нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,поради което и на осн.чл.183,ал.4,т.9 от ЗДвП налага глоба в размер на
петдесет лева.
Фиша е подписан от К.
като е отбелязана дата 25.02.2019г., място-гр.Балчик.На фиша е отбелязано ”въведен”.
На 28.02.2019г. К.
е депозирал в РУ на МВР-Балчик Жалба,заведена с
вх.№240000-886/28.02.2019г.срещу съставяният и връчен му фиш с глоба.
Очевидно
наказващият орган,в лицето на Началника на РУ на МВР-Балчик е приел жалбата за
основателна и е разпоредил издаденият спрямо К. фиш да бъде анулиран и издаден
АУАН ,но за това конкретни доказателства в кориците на делото не се съдържат.Съдът
не разполага с доказателства дали и извън кориците на делото такива доказателства са налице.
Междувременно
Началника на РУ на МВР-Балчик уведомява Кмета на Община Балчик че във вр.с
получения сигнал е била извършена проверка ,установен е водача на неправилно
паркиралия автомобил и е съставен АУАН.Приложено,изпратили са и копие от
съставения АУАН серия Д,бл.№142401.Уведомителното писмо е с
рег.№2400000-840,екз.№ от дата 26.02.2019г.
На 05.03.2019г.,св.С.,съставя
АУАН №74,сер.Д,бл.№142401 на жалбоподателя К. като посочва състав на нарушение,
този по чл.94,ал.3 от ЗДвП.
Според показанията
на св.С. АУАН не е бил съставен в присъствието на жалбоподателя,т.к.в този
момент той се намирал в съседна стая при негов колега,който му снемал писмени
обяснения ,както и такива на подалият до Общината тъжител.
Този факт се
потвърди и от св.Д. който в с.з. заяви,че е снел обяснения на жалбоподателя ,и
в неговият кабинет е бил връчен и подписан АУАН.
В същото време св.Д.
твърди,че колегата му С. е снел обяснения на свидетеля на нарушението.
Независимо от това
АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя,който е посочил в графата за
възражения,че има такива и ще ги представи в тридневния срок.
Като доказателства
по АУАН,св.С. иззел к.т.№********** на СДВР,представен с
вх.№2400000-840/26.02.2019г.
К. е попълнил
Декларация по чл.188 от ЗДвП като е посочил,че на дата 12.02.2019г. около
09,50часа не може да си спомни от кого автомобила се е управлявал.
Била са му снети
обяснения от св.Д. ,а на св.П. са снети обяснения от св.С..
Св.Д. съставил
протокол за предупреждение на жалбоподателя на осн.чл.65,ал.1 от ЗМВР,в който е
посочил, че лицето е предупредено за отговорността по чл.94,ал.3 от ЗДвП.
Протокола е връчен
и подписан от К..
В срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН,жалбоподателя е направил писмени възражения пред наказващият
орган,заведени с вх.№240000-986/07.03.2019г.
По повод
депозираното възражение,наказващият орган е уведомил К. с
рег.№240000-1123/14.03.2019г.,че е направена проверка при която се е
установило,че не са допуснати пороци при съставяне на АУАН срещу него,поради която
възражението е прието за неоснователно ,като е посочено,че на осн.чл.59 от ЗАНН
срещу него ще бъде издадено НП,което може да бъде обжалвано пред РС-Балчик.
Отговора на Началника
на РУ на МВР-Балчик е изпратен чрез „STAR POST” под №4251286 на
куриерската пратка,но на същата не е отбелязано нито дата на изпращане,нито
такава на получаване,респ.връчване.
Въз основа на
съставяният АУАН,извършената проверка , ,наказващият орган,в лицето на
Началника на РУ на МВР-Балчик, издал процесното НП,в която била пресъздадена
фактическата обстановка,изложена в АУАН.
Наказващият орган
преценил,че горните факти,нарушават разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП,поради
което и на осн.чл.178Е от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба в
размер на петдесет лева.
НП е връчено на 23.05.2019г.,
като същото е било изпратено до СДВР за връчване.Жалбата срещу НП е депозирана
с вх.№240000-2426/30.05.2019г.в РС-Балчик.
Предвид, което ,съдът
приема,че последната е подадена в срока по чл.59,ал.1 от ЗАНН ,от надлежно
лице,имащо правен интерес от изхода на спора,пред компетентния да го разгледа
първоинстанционен съд,поради което и е процесуално допустима,разгледана по
същество е и основателна.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства,събрани в хода на съдебното следствие,които съдът
кредитира изцяло и приобщи по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на
императивното вмененото задължение на
съда за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост,както
и относно правилното приложение на материалния закон и справедливостта на
наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка ,направи следните правни
изводи:
Административно
наказателното производство е строго формален процес,т.к. чрез него се засягат
правата и интересите на физическите и юридическите лица.
Предвиденият в ЗАНН
съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност.
От тази гледна
точка съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в АУАН и НП,като съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия закон.
В конкретния случай
съдът счита ,че както АУАН така и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица,в кръга на служебните им правомощия .По делото са приложени Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-3640/05.02.2019г.на Министъра на ВР.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН,а НП е било
издадено в 6-месечния срок.
Така съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП се незаконосъобразни и
неправилни.Нарушени са процесуално- правните норми по издаването им .
На първо място
според настоящият състав на съда както със съставянето на АУАН ,така и в
последствие пренесено и в процесното НП е нарушено правото на защита на
санкционираното лице,т.к.от целия събран доказателствен материал приобщен по
реда на чл.283 от НПК се установи,че датата на нарушението не е вменената дата
12.02.2019г. или 05.03.2019г. каквито данни се съдържат в съдържанието на НП ,а
е извършено на 11.02.2019г.и не в 09,44ч. ,а в 08,59ч.
Този факт се установява
от приложените към кориците на делото справка от фирма „Н.”,собственик на мобилното
приложение „CIVI”.Този факт е бил известен на
наказващият орган още с изпращането на материалите от страна на Община-Балчик,независимо
от това не е направено нищо за да се отстрани това несъответствие и е пренесено
и в самото НП.
Нещо повече в
самото НП не само ,че е записана дата на нарушението 12.02.2019г., но същото
започва с текста,че на дата „05.03.2019г. в 09,44 часа по ул.”Г.Б.”
жалбоподателя като водач на лек автомобил при обстоятелства от 12.02.2019г.” е
извършил вмененото му нарушение.Така формулирано обвинението е
неправилно.Нарушена е разпоредбата на чл.
57,ал.1,т.5 от ЗАНН относно посочването на времето и мястото на
нарушението.
Конкретизиране на
времето е съществен елемент от обвинението,т.к. на посочената в НП дата е
възможно първо изобщо жалбоподателя да не е управлявал МПС,респ.да го е
паркирал на посоченото място,на следващо място да не се е намирал с процесното
МПС изобщо на територията на гр.Балчик,което също прави невъзможно паркирането
му на указаното място.
Ето защо съдът
счита,че с неправилното посочване на времето което се твърди, че жалбоподателя
е извършил вмененото му нарушение е нарушено правото му на защита,което
нарушение е от категорията на съществените и е основание за отмяна на акта с
който е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Наказващият орган
не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на спорните факти ,а в
случая спорен е факта на датата на която е се твърди,че е извършено
нарушението.
С оглед на
изложеното по-горе съдът приема,че датата за която се твърди нарушението е не
12.02.2019г.,респ.05.03.2019г. ,а на 11.02.2019г. в 08,59ч. т.к.именно в този
ден и час е бил подаден сигнала от М.П..
На следващо място в
АУАН и НП се твърди,че жалбоподателя е извършил административно нарушение за
това ,че е паркирал собственият си лек автомобил пред дом №20,на ул.”Г.Б.” в
гр.Балчик.Други обстоятелства около нарушението няма описани.
Съдът следва да
посочи,че да паркираш на дадена улица,пред нечий дом не е нарушение,защото сам
ЗДвП регламентира,че паркирането на улицата не е забранено, освен в определи
изрично указания от самия него случаи.В същото време е посочено ,че К. е
извършил нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,чиято норма има коренно различно по
съдържание описание.Очевидно между обстоятелствената част ,там където е направено
описание на нарушението и посочената правна норма има съществено
противоречие,което отново е свързано с нарушаване правото на защита на
санкционираното лице да знае при какви обстоятелства и какво точно обвинение му
се предявява с НП за да може адекватно да упражни своите права и да ангажира
защитата си.
Тук се стига до
основния въпрос който е отправен до съда има ли извършено от К. нарушение на
ЗДвП и извършено ли е то виновно,както и правилно ли е привлечен към
административна отговорност.
Както съдът посочи
по-горе, между словесното описание на нарушението и посочената правна норма има
съществено разминаване и несъответствие.
Независимо от това
нарушението за което е санкциониран това по чл.178е от ЗДвП говори, че
наказващият орган е имал предвид извършено нарушение за паркиране на
тротоар,макар за това съдът само да може да предполага,т.к.и в санкционната
разпоредба са изброени шест различни хипотези при които паркирането е забранено,освен
ако изрично не е било разрешено.
В рамките на
извършената проверка от наказващият орган не е установено безспорно дали
конкретно в този участък от пътя и посочената улица не е изрично разрешено
извършването на паркирането,още повече ,че в тази част на гр.Балчик,факт който
е служебно известен на съда, а и не само, паркирането съобразно нормата на
чл.94,ал.3,изр.първо от ЗДвП е на практика напълно невъзможно ,първо поради
наклонения терен и второ поради
изключително тясното по размери пътно платно,на което ако водачите се
възползват биха създали предпоставки за ПТП и биха били ограничили свободното
преминаване по него.
Органът който би
следвало да е дал изрично разрешение за паркиране на тротоара при хипотезата на
чл.94,ал.3,изр.2 от ЗДвП,очевидно е Община-Балчик,тази която именно стопанисва
участъка от пътя.
В същото време този факт бе установен едва от съда ,но съдът
не е орган който предявява обвинение и налага административни наказания ,а само
решава спора по същество.
Т.е.от изложеното
до тук се установява,че наказващият орган не е изпълнил правомощията си по ЗАНН
чл.57,ал.1,т.5 и т.6, да извърши цялостна проверка ,вкл.и относно факта на
разрешението за паркиране и едва тогава ако установи,че такова няма и са налице
и другите законови предпоставки за забраната му да санкционира жалбоподателя.Това
от негова страна не е сторено.
На следващо място в
НП е посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП.Съгласно сочената правна норма на чл.94,ал.3 от ЗДвП ”За престой и
паркиране в населени места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.Допуска се престой
и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията
места,успоредно на пътя,ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко
НП не съдържа в
обстоятелствената си част на наказуемото по чл.178Е от ЗДвП и чл.94,ал.3 от ЗДвП ,деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, а
ако е сред разрешените ,че паркираният автомобил е над 2,5 тона,че не е спазено
изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.Анализът на
чл.94,ал.3,изр.2 и санкцията по чл.178е
от ЗДвП сочат,че законодателят не е забранил изрично паркирането на
тротоар,така както бе посочено и по-горе, а
съдържа общи правила за престой и паркиране върху тротоар при спазване на
посочените в нея условия.По делото изобщо не става ясно дали са изпълнени другите
условности на чл.94,ал.3 от ЗДвП не само за допустимата на МПС маса да е до 2,5
тона,както и това на тротоарното място ,където е паркирано процесното МПС има
ли изобщо сгради,макар и на снимковия материал да се виждат такива ,кои са
те,налице ли е и другото законово задължение на жалбоподателя-да е паркирал
автомобила най-малко на два метра от тях,за да могат да преминават пешеходците.
Това са все факти
които е следвало да бъдат обсъдени,след като наказващият орган е приел че е
налице нарушение по чл.94,ал.3 от ЗАНН.
Поради изложеното
по-горе ,съдът намира,че обжалваното НП не съдържа всички индивидуализиращи
белези на нарушението,за което е ангажирана административно наказателната
отговорност по отношение на К.,каквото императивно изискване законодателят е
въвел с чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН за точно и ясно формулиране на
административно наказателното обвинение.
Така допуснатото
нарушение е съществено т.к.изискването
за съдържанието на наказателното постановление със всички реквизите посочени в
ЗАНН е императивно и нарушението и обуславя отмяна на НП поради неговата
незаконосъобразност.
В жалбата си К.
твърди,че в НП не е установено мястото където е извършено нарушението,т.к.в
същото е посочено на ул.”Г.Б.” в гр.Балчик пред дом №20, а самият той живеел на
№19.Според съда това твърдение не почива на наличните в делото доказателства
т.к.в последното се съдържат доказателства,че именно пред дом №20 се е намирал
процесният автомобил но този факт би имал значение единствено и само ако горните
обстоятелства не бяха налице и бе прието,че нарушението е безспорно установено
и доказано.
Също така съдът
следва да посочи,че ако не бе приел ,че НП е незаконосъобразно поради всичко
изложено по-горе то следваше да се
произнесе и по въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН,какъвто не би могло да
се приложи,т.к. нарушението на разпоредбите на ЗДвП всякога се характеризират с
висока степен на обществена опасност ,свързани са с живота и здравето на хората
и не попадат в обхвата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи .Но както съдът
посочи,това би имало значение ако нарушението бе установено по един безспорен и
несъмнен начин,какъвто настоящият случай не е налице.
Съобразно
нормата на чл.188,ал.1 от ЗДвП очевидно след като не е посочил изрично кой е
паркирал автомобила ,жалбоподателя ,като негов собственик носи отговорност за
извършеното с него нарушение,когато такова е доказано и безспорно установено
авторството му .
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0240-000070/14.03.2019г. на Началника на РУ на МВР-Балчик ,с
което на М.С.К. с ЕГН********** ***, на
основание чл.178Е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 50,00/петдесет/ лева, за административно нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,като
незаконосъобразно!
Решението
подлежи на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд
гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: