Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Балчик

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                                           04.12.2019 год.   ,                           гр.Балчик

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,           НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА пети ноември ,         две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.

                                                                        2.

 

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова

АНХ  дело  №  153 по описа за 2019  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по жалба на М.С.К. с ЕГН********** ***,срещу Наказателно постановление №19-0240-000070/14.03.2019г. на Началника на РУ на МВР-Балчик ,с което на основание чл.178Е от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00/петдесет/ лева, за административно нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят ,който в законноустановеният срок обжалва издаденото му НП.

Моли съда  да отмени изцяло издаденото НП ,като незаконосъобразно,като посочва,че при издаването на НП и съставянето на АУАН ,наказващият орган не е изпълнил задължението си да установи датата на нарушението ,мястото на нарушението,както и че неправилно е приложен материалният закон,вменявайки нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,без наказващият орган да е изпълнил задължението си  да провери масата на паркиралото МПС,начина на паркиране,имало ли е оставено разстояние от два метра между превозното средство и сградите,дали на процесното място където е било паркирано МПС не е имало разрешение от собственика на пътя относно този факт.

Пледира се чрез процесуалният му представител,адв.К. ***,също така в случай,че не бъдат приети горните аргументи, за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,предвид факта,че домът на жалбоподателя се намирал на ул.”Г.Б.”№19.

Въззиваемата страна РУ на МВР-Балчик, редовно призована за участие ,в съдебно заседание ,не се представлява депозирала е писмено становище по жалбата,която счита за неоснователна,като е посочено,че във вр.с доводите на жалбоподателя в РУ на МВР-Балчик е била извършена допълнителна проверка ,въз основа на която са снети обяснения от лицето изпратило сигнал за нарушение,писмени обяснения от собственика на процесното МПС,представена била декларация по чл.188 от ЗДвП,последния е бил предупреден с протокол по чл.65,ал.1 от ЗМВР ,както и че съставеният АУАН е правилен и законосъобразен ,съдържа изискуемите по ЗАНН реквизити ,въз основа на който е издадено НП ,като е прието, че нарушението не може да бъде квалифицирано по чл.28  от ЗАНН ,а при определяне на размера на наказанието е  взета предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

На 11.02.2019г. св.М.П. подава чрез мобилното приложение ”CIVI” -за подаване на сигнали от неспешен характер,  собственост на дружеството „Н.” гр.София за извършено нарушение на 11.02.2019г. в 08,59часа ,а именно неправилно паркиране на тротоар ,което е регистрирано в приложението под №39447/11.02.2019г..Местоположението на описаното нарушение е с географски координати 43.413,28.164,които отговарят на адрес ул.”Г.. Б.”№20,гр.Балчик.Снимковият материал приложен от П. е произведен ,чрез мобилното приложение ”CIVI” посредством мобилен телефон, използван от П. на 11.02.2019г. в 08,59 часа.

От справката на „Н.” приложена в кориците на делото е видно,че по повод на отправеният сигнал е било образувано вътрешно дело №78705/11.02.2019г.,който сигнал е бил препратен до Кмета на Община-Балчик на 11.02.2019г. в 15,46часа.

Според становището на „Н.” сигналът е изпратен на Кмета на Община-Балчик на осн.чл.111,ал.2 от АПК.Към справката на „Н.” са приложени сигнала на П.,снимков материал и географски координати с карта на гр.Балчик

Сигналът е заведен в Община-Балчик с вх.№94-00-201/12.02.2019г.

От своя страна Кмета на Община-Балчик  е изпратил сигнала на М.П. с изх.№94-00-201-001/18.02.2019г. до Началника на РУ на МВР-Балчик за вземане на необходимите мерки по компетентност.В писмото  е посочено, че изпращат сигнал относно неправомерно паркиран на тротоар в гр.Балчик автомобил.

Преписката със сигнала е получена в РУ на МВР-Балчик ,заведена с вх.№240000-711/19.02.2019г.

Въз основа на образуваната в РУ на МВР-Балчик,преписка,Началника на РУ на МВР-Балчик е възложил на полицейските служители Г. и Д. извършване на проверка.

На 25.02.2019г.св.В.С.-*** съставя срещу жалбоподателя К. глоба с фиш №0507803,серия Н,в който посочва,че като водач на МПС „Фолксваген ЕОС”с рег.№СА...ХМ,в гр.Балчик ,на ул.”Г.. Б.”,в 09,50часа  е извършил нарушение-паркирал на пешеходна зона,нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,поради което и на осн.чл.183,ал.4,т.9 от ЗДвП налага глоба в размер на петдесет лева.

Фиша е подписан от К. като е отбелязана дата 25.02.2019г., място-гр.Балчик.На фиша е отбелязано ”въведен”.

На 28.02.2019г. К. е депозирал в РУ на МВР-Балчик Жалба,заведена с вх.№240000-886/28.02.2019г.срещу съставяният и връчен му фиш с глоба.

Очевидно наказващият орган,в лицето на Началника на РУ на МВР-Балчик е приел жалбата за основателна и е разпоредил издаденият спрямо К. фиш да бъде анулиран и издаден АУАН ,но за това конкретни доказателства в кориците на делото не се съдържат.Съдът не разполага с доказателства дали и извън кориците на  делото такива доказателства са налице.

Междувременно Началника на РУ на МВР-Балчик уведомява Кмета на Община Балчик че във вр.с получения сигнал е била извършена проверка ,установен е водача на неправилно паркиралия автомобил и е съставен АУАН.Приложено,изпратили са и копие от съставения АУАН серия Д,бл.№142401.Уведомителното писмо е с рег.№2400000-840,екз.№ от дата 26.02.2019г.

На 05.03.2019г.,св.С.,съставя АУАН №74,сер.Д,бл.№142401 на жалбоподателя К. като посочва състав на нарушение, този по чл.94,ал.3 от ЗДвП.

Според показанията на св.С. АУАН не е бил съставен в присъствието на жалбоподателя,т.к.в този момент той се намирал в съседна стая при негов колега,който му снемал писмени обяснения ,както и такива на подалият до Общината  тъжител.

Този факт се потвърди и от св.Д. който в с.з. заяви,че е снел обяснения на жалбоподателя ,и в неговият кабинет е бил връчен и подписан АУАН.

В същото време св.Д. твърди,че колегата му С. е снел обяснения на свидетеля на нарушението.

Независимо от това АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя,който е посочил в графата за възражения,че има такива и ще ги представи в тридневния срок.

Като доказателства по АУАН,св.С. иззел к.т.№********** на СДВР,представен с вх.№2400000-840/26.02.2019г.

К. е попълнил Декларация по чл.188 от ЗДвП като е посочил,че на дата 12.02.2019г. около 09,50часа не може да си спомни от кого автомобила се е управлявал.

Била са му снети обяснения от св.Д. ,а на св.П. са снети обяснения от св.С..

Св.Д. съставил протокол за предупреждение на жалбоподателя на осн.чл.65,ал.1 от ЗМВР,в който е посочил, че лицето е предупредено за отговорността по чл.94,ал.3 от ЗДвП.

Протокола е връчен и подписан от К..

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН,жалбоподателя е направил писмени възражения пред наказващият орган,заведени с вх.№240000-986/07.03.2019г.

По повод депозираното възражение,наказващият орган е уведомил К. с рег.№240000-1123/14.03.2019г.,че е направена проверка при която се е установило,че не са допуснати пороци при съставяне на АУАН срещу него,поради която възражението е прието за неоснователно ,като е посочено,че на осн.чл.59 от ЗАНН срещу него ще бъде издадено НП,което може да бъде обжалвано пред РС-Балчик.

Отговора на Началника на РУ на МВР-Балчик е изпратен  чрез „STAR POST” под №4251286 на куриерската пратка,но на същата не е отбелязано нито дата на изпращане,нито такава на получаване,респ.връчване.

Въз основа на съставяният АУАН,извършената проверка , ,наказващият орган,в лицето на Началника на РУ на МВР-Балчик, издал процесното НП,в която била пресъздадена фактическата обстановка,изложена в АУАН.

Наказващият орган преценил,че горните факти,нарушават разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП,поради което и на осн.чл.178Е от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на петдесет лева.

НП е връчено на 23.05.2019г., като същото е било изпратено до СДВР за връчване.Жалбата срещу НП е депозирана с вх.№240000-2426/30.05.2019г.в РС-Балчик.

Предвид, което ,съдът приема,че последната е подадена в срока по чл.59,ал.1 от ЗАНН ,от надлежно лице,имащо правен интерес от изхода на спора,пред компетентния да го разгледа първоинстанционен съд,поради което и е процесуално допустима,разгледана по същество е и основателна.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,събрани в хода на съдебното следствие,които съдът кредитира изцяло и приобщи по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на императивното  вмененото задължение на съда за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост,както и относно правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното административно наказание  и предвид така установената фактическа обстановка ,направи следните правни изводи:

Административно наказателното производство е строго формален процес,т.к. чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

От тази гледна точка съдът не е обвързан нито с твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН и НП,като съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия закон.

В конкретния случай съдът счита ,че както АУАН така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица,в кръга на служебните им правомощия .По делото са приложени Заповед №8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-3640/05.02.2019г.на Министъра на ВР.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН,а НП е било издадено в 6-месечния срок.

Така съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП се незаконосъобразни и неправилни.Нарушени са процесуално- правните норми по издаването им .

На първо място според настоящият състав на съда както със съставянето на АУАН ,така и в последствие пренесено и в процесното НП е нарушено правото на защита на санкционираното лице,т.к.от целия събран доказателствен материал приобщен по реда на чл.283 от НПК се установи,че датата на нарушението не е вменената дата 12.02.2019г. или 05.03.2019г. каквито данни се съдържат в съдържанието на НП ,а е извършено на 11.02.2019г.и не в 09,44ч. ,а в 08,59ч.

Този факт се установява от приложените към кориците на делото справка от фирма „Н.”,собственик на мобилното приложение „CIVI”.Този факт е бил известен на наказващият орган още с изпращането на материалите от страна на Община-Балчик,независимо от това не е направено нищо за да се отстрани това несъответствие и е пренесено и в самото НП.

Нещо повече в самото НП не само ,че е записана дата на нарушението 12.02.2019г., но същото започва с текста,че на дата „05.03.2019г. в 09,44 часа по ул.”Г.Б.” жалбоподателя като водач на лек автомобил при обстоятелства от 12.02.2019г.” е извършил вмененото му нарушение.Така формулирано обвинението е неправилно.Нарушена е разпоредбата на чл.  57,ал.1,т.5 от ЗАНН относно посочването на времето и мястото на нарушението.

Конкретизиране на времето е съществен елемент от обвинението,т.к. на посочената в НП дата е възможно първо изобщо жалбоподателя да не е управлявал МПС,респ.да го е паркирал на посоченото място,на следващо място да не се е намирал с процесното МПС изобщо на територията на гр.Балчик,което също прави невъзможно паркирането му на указаното място.

Ето защо съдът счита,че с неправилното посочване на времето което се твърди, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение е нарушено правото му на защита,което нарушение е от категорията на съществените и е основание за отмяна на акта с който е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Наказващият орган не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на спорните факти ,а в случая спорен е факта на датата на която е се твърди,че е извършено нарушението.

С оглед на изложеното по-горе съдът приема,че датата за която се твърди нарушението е не 12.02.2019г.,респ.05.03.2019г. ,а на 11.02.2019г. в 08,59ч. т.к.именно в този ден и час е бил подаден сигнала от М.П..

На следващо място в АУАН и НП се твърди,че жалбоподателя е извършил административно нарушение за това ,че е паркирал собственият си лек автомобил пред дом №20,на ул.”Г.Б.” в гр.Балчик.Други обстоятелства около нарушението няма описани.

Съдът следва да посочи,че да паркираш на дадена улица,пред нечий дом не е нарушение,защото сам ЗДвП регламентира,че паркирането на улицата не е забранено, освен в определи изрично указания от самия него случаи.В същото време е посочено ,че К. е извършил нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,чиято норма има коренно различно по съдържание описание.Очевидно между обстоятелствената част ,там където е направено описание на нарушението и посочената правна норма има съществено противоречие,което отново е свързано с нарушаване правото на защита на санкционираното лице да знае при какви обстоятелства и какво точно обвинение му се предявява с НП за да може адекватно да упражни своите права и да ангажира защитата си.

Тук се стига до основния въпрос който е отправен до съда има ли извършено от К. нарушение на ЗДвП и извършено ли е то виновно,както и правилно ли е привлечен към административна отговорност.

Както съдът посочи по-горе, между словесното описание на нарушението и посочената правна норма има съществено разминаване и несъответствие.

Независимо от това нарушението за което е санкциониран това по чл.178е от ЗДвП говори, че наказващият орган е имал предвид извършено нарушение за паркиране на тротоар,макар за това съдът само да може да предполага,т.к.и в санкционната разпоредба са изброени шест различни хипотези при които паркирането е забранено,освен ако изрично не е било разрешено.

В рамките на извършената проверка от наказващият орган не е установено безспорно дали конкретно в този участък от пътя и посочената улица не е изрично разрешено извършването на паркирането,още повече ,че в тази част на гр.Балчик,факт който е служебно известен на съда, а и не само, паркирането съобразно нормата на чл.94,ал.3,изр.първо от ЗДвП е на практика напълно невъзможно ,първо поради наклонения терен и второ поради  изключително тясното по размери пътно платно,на което ако водачите се възползват биха създали предпоставки за ПТП и биха били ограничили свободното преминаване по него.

Органът който би следвало да е дал изрично разрешение за паркиране на тротоара при хипотезата на чл.94,ал.3,изр.2 от ЗДвП,очевидно е Община-Балчик,тази която именно стопанисва участъка от пътя.

В същото време  този факт бе установен едва от съда ,но съдът не е орган който предявява обвинение и налага административни наказания ,а само решава спора по същество.

Т.е.от изложеното до тук се установява,че наказващият орган не е изпълнил правомощията си по ЗАНН чл.57,ал.1,т.5 и т.6, да извърши цялостна проверка ,вкл.и относно факта на разрешението за паркиране и едва тогава ако установи,че такова няма и са налице и другите законови предпоставки за забраната му да санкционира жалбоподателя.Това от негова страна не е сторено.

На следващо място в НП е посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП.Съгласно сочената правна норма на чл.94,ал.3 от ЗДвП ”За престой и паркиране в населени места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,успоредно на пътя,ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

НП не съдържа в обстоятелствената си част на наказуемото по чл.178Е от ЗДвП и чл.94,ал.3 от ЗДвП ,деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, а ако е сред разрешените ,че паркираният автомобил е над 2,5 тона,че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци.Анализът на чл.94,ал.3,изр.2  и санкцията по чл.178е от ЗДвП сочат,че законодателят не е забранил изрично паркирането на тротоар,така както бе посочено и по-горе,  а съдържа общи правила за престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.По делото изобщо не става ясно дали са изпълнени другите условности на чл.94,ал.3 от ЗДвП не само за допустимата на МПС маса да е до 2,5 тона,както и това на тротоарното място ,където е паркирано процесното МПС има ли изобщо сгради,макар и на снимковия материал да се виждат такива ,кои са те,налице ли е и другото законово задължение на жалбоподателя-да е паркирал автомобила най-малко на два метра от тях,за да могат да преминават пешеходците.

Това са все факти които е следвало да бъдат обсъдени,след като наказващият орган е приел че е налице нарушение по чл.94,ал.3 от ЗАНН.

Поради изложеното по-горе ,съдът намира,че обжалваното НП не съдържа всички индивидуализиращи белези на нарушението,за което е ангажирана административно наказателната отговорност по отношение на К.,каквото императивно изискване законодателят е въвел с чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН за точно и ясно формулиране на административно наказателното обвинение.

Така допуснатото нарушение е съществено  т.к.изискването за съдържанието на наказателното постановление със всички реквизите посочени в ЗАНН е императивно и нарушението и обуславя отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност.

В жалбата си К. твърди,че в НП не е установено мястото където е извършено нарушението,т.к.в същото е посочено на ул.”Г.Б.” в гр.Балчик пред дом №20, а самият той живеел на №19.Според съда това твърдение не почива на наличните в делото доказателства т.к.в последното се съдържат доказателства,че именно пред дом №20 се е намирал процесният автомобил но този факт би имал значение единствено и само ако горните обстоятелства не бяха налице и бе прието,че нарушението е безспорно установено и доказано.

Също така съдът следва да посочи,че ако не бе приел ,че НП е незаконосъобразно поради всичко изложено по-горе  то следваше да се произнесе и по въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН,какъвто не би могло да се приложи,т.к. нарушението на разпоредбите на ЗДвП всякога се характеризират с висока степен на обществена опасност ,свързани са с живота и здравето на хората и не попадат в обхвата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи .Но както съдът посочи,това би имало значение ако нарушението бе установено по един безспорен и несъмнен начин,какъвто настоящият случай не е налице.

         Съобразно нормата на чл.188,ал.1 от ЗДвП очевидно след като не е посочил изрично кой е паркирал автомобила ,жалбоподателя ,като негов собственик носи отговорност за извършеното с него нарушение,когато такова е доказано и безспорно установено авторството му .

Мотивиран от  гореизложеното и на  основание чл.63 от ЗАНН,СЪДЪТ,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0240-000070/14.03.2019г. на Началника на РУ на МВР-Балчик ,с което на  М.С.К. с ЕГН********** ***, на основание чл.178Е от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00/петдесет/ лева, за административно нарушение по чл.94,ал.3 от ЗДвП,като незаконосъобразно!

Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните .

        

        

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: