№ 65
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20221100902293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от С.
Г.а - Изпълнителен директор и Т.М. – Изпълнителен директор, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт А. Т.-П., и „Ф. за у.г.р.“ ЕАД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от Н.Й.Д. – Изпълнителен
директор, за откриване на производство по несъстоятелност на „ППС М.“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. ****.
В молбата са изложени фактически твърдения, че молителите са кредитори на
длъжника по Договор за финансиране на допустим проект № 21F-000754/09.07.2021 г.,
Договор за финансиране на допустим проект № 21F-000755/09.07.2021 г. и Договор за
финансиране на допустим проект № 21F-000756/09.07.2021 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/09.12.2021 г.
Сочи се, че по силата на Договор за финансиране на допустим проект № 21F-
000756/09.07.2021 г. на „ППС М.“ АД е предоставен кредит за оборотни средства под
формата на револвираща кредитна линия за заплащане на дължимо ДДС в общ размер на
1 426 200 лв., дължимо във връзка с изпълнението на одобрен допустим проект за градско
развитие с наименование „Стартиране на производство и изграждане на фабрика за
нитрилни ръкавици“. Твърди се, че по силата на договора кредитополучателят е усвоил
общо сумата от 1 302 990.13 лв. Кредитът е изискуем на краен падеж 09.10.2022 г. Сочи се,
че от страна на длъжника „ППС М.“ АД е допуснато неизпълнение по Договор за
финансиране на допустим проект № 21F-000756/09.07.2021 г., изразяващо се в неплащане на
дължими на 25.09.2022 г. вноски по главница и по лихва, като към датата на подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ задълженията на „ППС М.“ АД към „ОББ“ АД, ДЗЗД „ФУГ“ и
„ФУГР“ АД възлизат общо на сумата от 1 329 945.22 лв., от които просрочена главница в
размер на 1 302 990.13 лв., просрочена договорна лихва в размер на 1 761.22 лв., просрочена
наказателна лихва за периода 25.09.2022 г. – 12.12.2022 г. в размер на 13 893.87 лв. и
разноски в размер на 11 300 лв.
Изложени са твдърдения, че договорите били обезпечени с Договор за финансово
обезпечение чрез залог върху вземания по сметки от 09.07.2022 г., Договор за особен залог
1
от 14.07.2021 г. върху търговското предприятие на „ППС М.“ АД, Договор за особен залог
от 09.07.2021 г. върху движими вещи, представляващи машини, съоръжения, оборудване и
обзавеждане, Договор за особен залог от 09.07.2021 г. върху съвкупност от стоково-
материални запаси, представляващи: каучук и химикали – суровини, които ще бъдат влагани
в производството на нитрилни ръкавици и Договор за особен залог от 09.07.2021 г. върху
настоящи и бъдещи вземания на „ППС М.“ АД от трети лица – контрагенти, по банкови
сметки в лева и валута, открити в ОББ, както и по Договор за покупко-продажба на стоки от
29.04.2021 г., сключен с купувача „БТЛ И.“ АД с ЕИК *******, вписани в ЦРОЗ, като по
отношение на особените залози по последните 3 договора за особен залог - Договор за
особен залог от 09.07.2021 г. върху движими вещи, представляващи машини, съоръжения,
оборудване и обзавеждане, Договор за особен залог от 09.07.2021 г. върху съвкупност от
стоково-материални запаси, представляващи: каучук и химикали – суровини, които ще
бъдат влагани в производството на нитрилни ръкавици и Договор за особен залог от
09.07.2021 г. върху настоящи и бъдещи вземания на „ППС М.“ АД от трети лица –
контрагенти, по банкови сметки в лева и валута, открити в ОББ, както и по Договор за
покупко-продажба на стоки от 29.04.2021 г., сключен с купувача „БТЛ И.“ АД с ЕИК
*******, на 14.10.2022 г., кредиторите вписали в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по реда
на Закона за особените залози за част от обезпечените вземания, представляващи
непогасения размер на дълга по Договор за финансиране на допустим проект № 21F-
000756/09.07.2021 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1/09.12.2021 г.,
изискуем на краен падеж 09.10.2022 г.
Молителите сочат, че поради посоченото неизпълнение на задълженията за плащане,
вписали в ЦРОЗ пристьпване към изпълнение по реда на 303 за частта от обезпечените
вземания, представляваща сборът от паричните задължения, произтичащи от изискуемия на
краен падеж Договор за финансиране на допустим проект № 21F-000756/09.07.2021 г. На
основание издадените от ЦРОЗ в полза на кредиторите извлечения за вписано пристъпване
по реда на чл. 10, ал. 2 от Закона за особените залози, на 18.10.2022 г. е образувано
изпълнително дело № 1016/2022 г. при ЧСИ М.Ц., след което то е препратено за
продължаване на изпълнителните действия по местонахождение на заложеното имущество
при ЧСИ К.П., по чийто опис е преобразувано под № 20228240402267. По същото дело на
29.11.2022 г. е извършен опис на заложеното имущество, находящо се на адрес: град
Пловдив, ул. ****. Твърди се, че видно от справка по партидата на длъжника в Търговския
регистьр и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на 18.10.2022 г. „ППС М.“
чрез А. В. П. е подало молба до Софийски градски съд с правно основание чл. 625 от
Търговския закон за откриване на производство по несъстоятелност, въз основа на която е
образувано тьрговско дело по несъстоятелност № 1888/2022 г. по описа на VI-I състав на
Търговско отделение на СГС. Поддържа се, че инициирането на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника, на собствено основание се счита за
неизпълнение по смисъла на чл. 11 от Договор за финансиране на допустим проект № 21F-
000756/09.07.2021 г. На следващия ден - 19.10.2022 г. със заявления под № 20221019112423,
№ 20221019110538 и № 20221019104622 по партидата на „ППС М.“ АД А. П., Д.С. и Г.П. са
заявили за вписване заличаването им като членове на Съвета на директорите на „ППС М.“
АД на основание чл. 233, ал. 5 от Търговския закон. Видно от приложените документи,
същите са отправили предизвестие до членовете на Съвета на директорите на 04.04.2022 г.,
което означава, че шестмесечният срок е изтекъл на 04.10.2022 г. Заличаването на членовете
на съвета на директорите е вписано на 25.10.2022 г. в ТРРЮЛНЦ въз основа на
разпореждане за вписване 20221025100730.
Поддържа се, че на 25.09.2022 г. „ППС М.“ АД е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност, за което свидетелствал фактът на неизпълнение на задълженията за
плащане по посочения договор на дължимите вноски по главница и по лихва общо в размер
на 1 304 751.35 лв. Твърди се и че към сочената дата дружеството – длъжник е и
свръхзадължено по смисъла на легалната дефиниция по чл. 742, ал.1 ТЗ. Дружеството е
изцяло зависимо от поведението на кредиторите си, не е способно да посреща задълженията
си изобщо, подало е молба за откриване производство по несъстоятелност, а законните му
2
представители са прекратили мандатните си отношения с него. Тези обстоятелства според
молителите сочат, че затрудненията на длъжника имат траен и обективен характер.
В обобщение се иска обявяване на неплатежоспособност на „ППС М.“ АД,
определяне на начална дата на неплатежоспособността 25.09.2022 г., откриване на
производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик, като за такъв се
предлага В.И. Г., и определяне на дата на първо събрание на кредиторите. Ответникът –
длъжник изразява несъгласие с определянето на посоченото лице за синдик.
В последното по делото открито съдебно заседание кредиторът „ОББ“ АД с писмена
молба е направил изменение на основанието за откриване на производство по
несъстоятелност на „ППС М.“ АД, като е поискал откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника на основание свръхзадълженост с начална дата 26.08.2022 г.
Изрично е направено и искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност в хипотезата на
чл. 630, ал.2 ТЗ и прекратяване на дейността му.
Кредиторът „Ф. за у.г.р.“ ЕАД също е подал писмена молба, с която се иска
обявяване на длъжника в несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал.2 ТЗ.
Ответникът „ППС М.“ АД не оспорва молбата по чл. 625 от ТЗ. Не оспорва, че не е
изпълнил сочените задължения, както и че е в състояние на неплатежоспособност.
По делото са събрани писмени доказателства. Приети са основно и допълнително
заключения на съдебна финансово-икономическа експертиза.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Дружеството-ответник по молбата – „ППС М.“ АД - е капиталово търговско
дружество с правноорганизационна форма – АД, вписано в ТР на 22.02.2021 г., което към
депозирането на молбата е с регистриран капитал от 1 520 000 лева. Видно от вписванията
по партидата му в ТРРЮЛНЦ, с вписвания от 25.10.2022 г. са заличени представляващият
дружеството А. В. П., както и членовете на съвета на директорите А. В. П., Д.И.С. и Г.Д. П..
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че последният обявен по партидата на
дружеството ГФО е за 2021 г.
Видно от заключението на СФИЕ, финансово-икономически анализ на ответното
дружество е направен към дата 31.12.2021 г. – датата на съставения последен ГФО и към
17.10.2022 г. – датата на съставения от ответника и приложен по делото междинен
счетоводен баланс. Вещото лице посочва, че на 09.10.2022 г. е настъпил крайният падеж на
задълженията по договора за кредит № 21F-000756/09.07.2021 г., а на 07.11.2022 г. са
обявени за предсрочно изискуеми задълженията по договорите за кредит № 21F-
000754/09.07.2021 г. и № 21F-000755/09.07.2021 г. Към 17.10.2022 г. задълженията на
ответното дружество са общо в размер на 12 558 449.16 лв., като задълженията към първия
молител „ОББ“ АД възлизат на 4 485 152.92 лв., а към втория „ФУГР“ ЕАД – на 473 277.28
лв. Собственият капитал е с отрицателна величина към 17.10.2022 г. Имуществото на
длъжника към 31.12.2021 г. е на стойност 2 378 хил.лв., а задълженията му са на стойност
406 хил.лв., а към 17.10.2022 г. имуществото му е на стойност 8 542 хил.лв., а задълженията
– 12 558 хил.лв.
Вещото лице посочва, че няма данни длъжникът да осъществява търговска дейност
към момента на заключението.
Стойностите на коефициентите/показателите на ликвидност са както следва:
коефициент на обща ликвидност: 5,5025 за 2021 г. и 2,4093 към 17.10.2022 г.; коефициент на
бърза ликвидност: 5,5025 за 2021 г. и 1,1914 за 17.10.2022 г.; коефициент на незабавна
ликвидност 0,7783 за 2021 г. и 0,0220 за 17.10.2022 г. и коефициент на абсолютна
ликвидност: 0,7783 за 2021 г. и 0,0220 за 17.10.2022 г. Вещото лице сочи, че от изчислените
коефициенти за периода 2021 г. – 17.10.2022 г. е видно, че стойностите на коефициентите на
обща и на бърза ликвидност са референтни, а на незабавна и на абсолютна ликвидност –
референтни за 2021 г. и под референтните стойности към 17.10.2022 г., което показвало, че
3
към посочената дата при необходимост дружеството-длъжник не е в състояние незабавно да
погаси своите текущи задължения с налични краткосрочни инвестиции и парични средства,
както и че при необходимост не е в състояние веднага да погаси своите текущи задължения
с налични парични средства. Показателите на абсолютна и на незабавна ликвидност са
идентични, защото длъжникът няма осчетоводени краткосрочни инвестиции. Коефициентът
на финансова автономност за 2021 г. е 4,8571, а към 17.10.2022 г. – минус 0,3198, което
показвало, че към 17.10.2022 г. съществуващите задължения не са обезпечени с имущество,
дружеството-длъжник е в пълна зависимост от кредиторите си и е в състояние на
дългосрочна неплатежоспособност. Коефициентите на задлъжнялост са 0,2059 за 2021 г. и
минус 3,1270 за 17.10.2022 г., което показвало, че към 17.10.2022 г. дружеството е
декапитализирано.
Изискуемите задължения от частен и публичноправен характер са както следва: 1/
задължения към финансови предприятия – 0 лв. към 31.12.2021 г., 1 305 хил.лв. към
17.10.2022 г., като на 09.10.2022 г. е падежирало задължението по Договор за финансиране
на допустим проект № 21F-000756/09.07.2021 г., и 11 275 хил.лв. към 08.11.2022 г., когато
вземанията на всички кредитори по другите два договора - Договор за финансиране на
допустим проект № 21F-000754/09.07.2021 г. и Договор за финансиране на допустим проект
№ 21F-000755/09.07.2021 г. са обявени за предсрочно изискуеми /на 07.11.2022 г./; 2/
задължения към доставчици – 46 хил.лв. към 31.12.2021 г., 283 хил.лв. към 17.10.2022 г. и
283 хил.лв. към 08.11.2022 г.; 3/към персонала, за осигурителни и данъчни задължения
ответникът има само към 31.12.2021 г., а към 17.10.2022 г. и към 08.11.2022 г. такива
задължения няма. Вещото лице сочи, че от направения анализ и извършените изчисления се
установява, че при съставянето на междинния счетоводен баланс на ответника към
17.10.2022 г. не е съобразено настъпилото на 09.10.2022 г. падежиране на задълженията по
процесния кредит № 000756/09.07.2021 г. в размер на 1 302 990.13 лв. за главница, поради
което тези задължения са представени като дългосрочни, вместо като краткосрочни. При
определяне на коефициентите на ликвидност вещото лице е отчело това задължение като
краткосрочно. Общо задълженията към 17.10.2022 г. /включително дългосрочните/ са в
размер на 12 558 449.16 лв. Всички задължения по договорите за кредит са осчетоводени, но
като кредитор е посочена единствено ОББ. Вещото лице е представило и алтернативен
вариант на заключението относно коефициентите на ликвидност към 07.11.2022 г., когато
задълженията по другите два договора за кредит са обявени за предсрочно изискуеми, като
този на обща ликвидност е 0,3310, на бърза ликвидност – 0,1637, на незабавна ликвидност –
0,0030 и на абсолютна ликвидност – 0,0030, като стойностите са значително под
референтните такива. Към 31.12.2021 г. длъжникът притежава имущество на обща стойност
2 378 хил.лв., а към 17.10.2022 г. – 8 542 хил.лв., като към 17.10.2022 г. дълготрайните
активи са на стойност 4 423 487.68 лв. по балансова стойност, а краткотрайните – общо
323 954.52 лв. Вземанията са в размер на 1 857 247.77 лв.
Вещото лице дава заключение, че длъжникът е в много лошо финансово състояние и
е в състояние на невъзможност да покрива своите текущи и изискуеми задължения.
Предприятието е с изключително лоша ликвидност, намира се в състояние на дългосрочна
неплатежоспособност и на свръхзадлъжнялост, не е в състояние да покрива текущите си и
изискуеми задължения, считано от 25.09.2022 г. – датата на неплащане на падежирала
погасителна вноска по Договор за финансиране на допустим проект № 21F-
000756/09.07.2021 г. Предвид настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията и по
другите два договора, финансовите затруднения на длъжника са с необратим характер.
Последното плащане по процесния кредит е от 25.08.2022 г. Към 17.10.2022 г. длъжникът
притежава парични средства по банкови сметки в размер на 35 477.80 лв.
В заключението по допуснатата допълнителна СФИЕ констатациите са, че
вземанията на кредиторите по процесния Договор за финансиране на допустим проект №
21F-000756/09.07.2021 г. в рамер на 1 302 990.13 лв. за главница са изискуеми на 25.09.2022
г. съгласно погасителния план, а крайния падеж на кредита е 09.10.2022 г., поради което
задълженията са краткосрочни. Вземанията на кредиторите по другите два договора са
4
обявени за предсрочно изискуеми на 07.11.2022 г. Установява се, че ответното дружество
не разполага с парични средства към 07.11.2022 г. При съобразяване на тези обстоятелства,
вещото лице дава заключение, че коефициентите на ликвидност са следните: на обща
ликвидност – към 25.09.2022 г. – 3,8809 и към 07.11.2022 г. – 0,2690; на бърза ликвидност –
към 25.09.2022 г. – 1,2773 и към 07.11.2022 г. – 0,1455; на незабавна ликвидност – към
25.09.2022 г. – 0,0660 и към 07.11.2022 г. – 0; на абсолютна ликвидност – към 25.09.2022 г. –
0,0660 и към 07.11.2022 г. – 0. Под референтната стойност са коефициентите на обща и
бърза ликвидност към 07.11.2022 г., а тези за незабавна и абсолютна са под референтните
стойности към 25.09.2022 г. и към 07.11.2022 г. Коефициентите на финансова автономност
към посочените дати дават основание на вещото лице да заключи, че дружеството-длъжник
е в пълна зависимост от кредиторите си и е в състояние на дългосрочна
неплатежоспособност. Към 25.09.2022 г. и имуществото на дружеството не е достатъчно за
покриване на задълженията му. Вещото лице посочва и че след 25.08.2022 г. дружеството е
извършвало разплащания в общ размер на 1 577 927.30 лв., като са погасени задължения към
Агенция Митници, задължения за заплати на персонал, задължения за данъци и осигуровки
и задължения към контрагенти, като последното плащане е от 10.10.2022 г. на сумата от
120 000 лв. с основание „авансово плащане за транспортни услуги“.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Относно активната легитимация на молителите:
По делото са представени доказателства и не се спори между страните, че
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „Ф. за у.г.р.“ ЕАД са кредитори на ответното
„ППС М.“ АД на изискуеми парични вземания, произтичащи от абсолютна търговска сделка
- Договор за финансиране на допустим проект № 21F-000756/09.07.2021 г. Съобразно
заключението по СФИЕ, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, съдът
приема за установено по делото съществуването на изискуеми парични вземания на
молителите срещу ответника, произтичащи от абсолютни търговски сделки, които вземания
не се установява към момента на даване ход на устните състезания да са погасени от
длъжника, поради което и съдът приема, че молителите са активно легитимирани да поискат
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството „ППС М.“ АД.
Установената активна легитимация на молителите налага съдът да обсъди останалите
предпоставки за основателност на искането за откриване на производство по
несъстоятелност.
Съдът намира, че предмет на разглеждане е въведеното с петитума на молбата по чл.
625 ТЗ основание за откриване производство по несъстоятелност – неплатежоспособност на
длъжника, доколкото предприетото изменение на основанието след приключване на първото
по делото открито съдебно заседание е недопустимо, по аргумент от разпоредбите на чл. 621
ТЗ, вр. чл. 214 ГПК, поради което и съдът не го е приел. Съображенията за това са следните:
С оглед на диспозитивното начало в процеса съдът е ограничен в рамките на
сезирането си, поради което следва да разгледа молбата само на предявеното основание,
дори ако от доказателствата по делото е видно, че другото основание, на което не се
основава молбата по чл. 625 ТЗ, се е осъществило, и то по - рано. Ако решението се
постанови на непредявено основание, то е недопустимо и подлежи на обезсилване, като
делото се връща за разглеждане на молбата по чл. 625 на основанието, с което е сезиран
съдът. Възможността и начинът на съединяване на двете основания за откриване на
производството по несъстоятелност са предмет на разглеждане в постановено по реда на чл.
290 ГПК решение № 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г., I т. о., ВКС. В него е прието,
че неплатежоспособността и свръхзадължеността като самостоятелни основания на молбата
по чл. 625 ТЗ може да се съединят както при условията на евентуалност, така и при
условията на кумулативност. При съединяването при условията на евентуалност
поредността на разглеждане на основанията се определя от волята на сезиралата съда
страна. Ако така определената поредност бъде служебно променена от съда, това ще бъде
нарушение на диспозитивното начало. При кумулативно съединяване и осъществяване
5
едновременно на двете основания (те трябва да са налице към момента на даване на ход на
устните състезания) производството по несъстоятелност следва да се открие на основанието,
което е настъпило по-рано (което има по-ранна начална дата), т.е. по-тежкото състояние.
Производството по несъстоятелност може да се открие и на двете състояния само ако
началните дати на неплатежоспособността и свръхзадължеността съвпаднат и двете
състояния са налице към момента на устните прения. Последната хипотеза от икономическа
гледна точка се среща изключително рядко. Съединяване на основанията може да се направи
и от присъединен кредитор, поради което следва да се приеме, че първоначалният кредитор
също може да извърши последващо съединяване на основанията до края на първото открито
съдебно заседание. По аргумент от така приетото, щом съединяване на основанията е
допустимо до края на първото заседание, изменение на основанието също е допустимо само
до края на първото открито съдебно заседание, след което това право на кредитора се
преклудира.
Поради това съдът дължи произнасяне по въведеното с молбата по чл. 625 ТЗ
основание за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество – а
именно налице ли е състояние на неплатежоспособност и кога е настъпила.
Относно неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е.,
липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Състоянието на неплатежоспособност на длъжника след изменението на цитираната
разпоредба се предполага и в случаите, в които не е изпълнено изцяло или частично което и
да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 ТЗ на
длъжника, тъй като това неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на
плащанията“. Презумпцията е оборима.
Видно от събраните по делото доказателства, ответното дружество не е платило на
падежа – 25.09.2022 г. задълженията си по договора за кредит № 21F-000756/09.07.2021 г. в
размер на главница от 1 302 990.12 лв. Към този момент коефициентите на обща и бърза
ликвидност са в границите на препоръчителните стойности, а на незабавна и абсолютна
ликвидност – под референтните стойности. Според заключението на вещото лице по
икономическата експертиза, към 17.10.2022 г. съществуващите задължения не са обезпечени
с имущество и дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си. Коефициентът на
задлъжнялост е минус 3,1270 към 17.10.2022 г., което показва, че дружеството е
декапитализирано. Вземанията на кредиторите по другите два договора за кредит са обявени
за предсрочно изискуеми на 07.11.2022 г., след което стойностите на всички показатели на
ликвидността, особено коефициентът на обща и коефициентът на бърза ликвидност спадат
рязко. Вещото лице дава заключение, че длъжникът е в много лошо финансово състояние и е
в състояние на невъзможност да покрива своите текущи и изискуеми задължения.
Предприятието е с изключително лоша ликвидност, намира се в състояние на дългосрочна
неплатежоспособност и на свръхзадлъжнялост, не е в състояние да покрива текущите си и
изискуеми задължения. Дъжникът не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са
временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът
не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без
опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив, той сочи,
че не е в състояние да извършва нормална търговска дейност и да посреща своевременно
краткосрочните си задължения към кредиторите. Предвид това и с оглед тенденцията за
декапитализиране на дружеството с оглед гореизложените констатации при анализа, както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото
лице, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това
6
състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „ППС М.“ АД поради
неплатежоспособност.
Състоянието на свръхзадълженост, установимо чрез коефициента на задлъжнялост,
не следва да бъде обсъждано, тъй като както беше изложено по-горе, е въведено не с
молбата по чл. 625 ТЗ и извън процесуалните срокове за това.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото неизпълнение не е
достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този
времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ
и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер. Според
заключението на счетоводната експертиза, „ППС М.“ АД не е в състояние да покрива
текущите си и изискуеми задължения, считано от 25.09.2022 г. – датата на неплащане на
падежирала погасителна вноска по Договор за финансиране на допустим проект № 21F-
000756/09.07.2021 г. При тези съображения вещото лице сочи като най-ранната доказана
дата, на която едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер, и
влошено състояние, датата 25.09.2022 г., поради което тази дата следва да се приеме за
начална на състоянието неплатежоспособност. В този смисъл са и позициите на страните.
Този извод не се споделя от съда.
Видно от основното заключение по СФИЕ, при отчитане на изискуемите
1 302 990.13 лв. главница по договора за кредит № 21F-000756/09.07.2021 г. като
краткосрочни задължения, към 17.10.2022 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са
в границите на препоръчителните стойности – 2,4093 и 1,1914, при краткотрайни активи към
тази дата на стойност 3 826 хил.лв. и краткосрочни задължения на стойност 1 588 хил.лв.
Дори към краткотрайните активи към датата 17.10.2022 г. да не се включат наличностите в
пари по банковите сметки на длъжника в размер на 35 477.80 лв., то пак коефициентите на
обща и на бърза ликвидност биха били в границите на препоръчителните стойности –
съответно 2,3869 и 1,1690. В допълнителното заключение вещото лице сочи, че към
25.09.2022 г. стойността на краткотрайните активи е 6 648 хил.лв., а на краткосрочните
задължения – 1 713 хил.лв., а коефициентите, както следва – на обща ликвидност 3,8809, а
на бърза ликвидност - 1,2773, като вещото лице е отчело като краткосрочно падежиралото
задължение за главница в размер на 1 302 990.12 лв. Т.е., видно е, че както към 25.09.2022 г.,
така и към 17.10.2022 г. коефициенитте на обща и бърза ликвидност на ответното дружество
са над препоръчителните стойности. Рязко влошаване на тези показатели се наблюдава към
датата 07.11.2022 г., когато вземанията на кредиторите, включително на молителите
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „Ф. за у.г.р.“ ЕАД по другите два договора за
кредит са обявени за предсрочно изискуеми. Към тази дата краткотрайните активи на
длъжника са на стойност 3 110 хил.лв., а краткосрочните задължения – 11 560 хил.лв., като
коефициентите на обща и бърза ликвидност бележат рязък спад – съответно 0,2690 и 0,1455
и вече са под референтните стойности.
В Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., по
въпроса за значението на на коефициентите за ликвидност и останалите финансово –
икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на
неплатежоспособност се приема, че по начало коефициентът на обща ликвидност се явява
основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Когато коефициентите на обща,
съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и
абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже
причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на
7
материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а оттам и за
неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. От значение
са и обращаемостта на съответните текущи активи, нейната динамика и посока на развитие
и съпоставимостта и със стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата или
наличието на цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието и оттам и на
паричните постъпления и т.н. Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат
каква част от задълженията, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и
съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за
ликвидност и лош за финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на
неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази хпотеза е
налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да
обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
По делото не са въведени твърдения и не са събрани доказателства за липса на
ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи и за
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания на дружеството-длъжник, поради
което за водещ индикатор на икономическото състояние на ответника съдът приема
коефициента на обща ликвидност, който към 25.08.2022 г., 25.09.2022 г. и 17.10.2022 г. /а
оттам и към 09.10.2022 г., когато е настъпил падежът на договора № 21F-000756/09.07.2021
г., доколкото щом към 17.10.2022 г. състоянието е добро, дори да е било лошо към
предходния момент, очевидно е било временно/ е над референтните стойности, т.е. в норма.
Такъв е и коефициентът на бърза ликвидност към тези дати.
С оглед на така изложеното съдът приема, че от 07.11.2022 г., когато са обявени за
предсрочно изискуеми и задълженията по другите два кредита, едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността по отношение на длъжника – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен характер. Ето защо най-ранната доказана дата, на която
едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено
състояние, следва да се определи датата 07.11.2022 г.
Относно наличието на средства за покриване на началните разноски:
С оглед отразеното в заключението на изслушаната СФИЕ относно липсата на
свободни налични парични средства или бързо ликвидни активи на „ППС М.“ АД и предвид
необходимостта от извършване на съответните действия по ТЗ в производството по
несъстоятелност, с определение по чл. 629б от ТЗ съдът е определил сумата 10 000 лева,
която трябва да бъде предплатена за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност. В указания срок, с молба вх. № 2254/09.01.2024 г. молителят „ОББ“ АД е
представил доказателства за внесена по сметка на СГС сумата от 10 000 лв. за покриване на
началните разноски, поради което следва да се постанови решение по чл. 630, ал.1 ТЗ.
Относно съдържанието на решението за откриване на производство по
несъстоятелност:
С решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ съдът следва да назначи временен синдик.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Б.Б.,
вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата
по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ,
който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Като съобразява приблизително прогнозния обем работа, свързана с правомощията на
временния синдик по ТЗ, включително по чл. 668 от ТЗ, съдът намира, че на временния
синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева, считано
от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
8
С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (обн., ДВ, бр.
66/01.08.2023 г.) са отменени разпоредите на чл. 669 – 672 от ТЗ ("Първо събрание на
кредиторите"), като съгласно § 99 от ПЗР на ЗИД на ТЗ заварените висящи производства по
несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго. С
оглед на горното, независимо че молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на 14.12.2022 г., т. е.
преди влизане в сила на този ЗИД на ТЗ, съдържанието на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ
следва да отговаря на приетите изменения. Поради гореизложеното свикване на първо
събрание на кредиторите не се дължи с решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
С горецитирания ЗИД на ТЗ в чл. 630, ал. 1, т. 5 от закона се предвиди в решението
на съда за откриване на производството да се указва срокът за предявяване на вземанията,
като това кореспондира със задължението по чл. 24, § 2, б. "з" от Регламент (ЕС) 2015/848 на
Европейския парламент и на Съвета относно производството по несъстоятелност. С оглед
на горното, с решението следва да бъдат указани сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1
от ТЗ.
Не следва да се допуска обезпечение чрез налагане на общи запор и възбрана върху
имуществото на длъжника на основание чл. 630, ал.1, т. 4 ТЗ, доколкото разпоредбата е
приложима относно конкретни обезпечителни мерки върху конкретно имущество, каквито
искания няма заявени.
Искането на кредиторите за обявяването на дружеството в несъстоятелност с
произтичащите от това последици, едновременно с откриване на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, е допустимо като направено от
легитимирано лице. Същото, обаче, е недоказано и поради това неоснователно. Не се
установи по делото от молителя, който носи доказателствената тежест за това, че
продължаването на дейността на дружеството би увредило масата на несъстоятелността.
Следователно на този етап не следва да се постановява решение, което би преклудирало
възможността за оздравяване на предприятието на длъжника. Поради това съдът намира, че
следва да остави без уважение искането на молителителите в тази част.
По разноските:
Молителят „ОББ“ АД претендира разноски по делото в размер на платената държавна
такса от 250 лв., платени депозити за вещо лице в размер на 1 921 лв., платен депозит за
свидетел в размер на 60 лв., платена държавна такса за издаване на СУ в размер на 5 лв. и
юристконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП
определя в размер на 450 лв. Така, ответникът следва да заплати на молителя „ОББ“ АД
сумата от 2 686 лв. разноски по делото.
Молителят „Ф. за у.г.р.“ ЕАД не претендира разноски, но следва на основание чл. 77
ГПК да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 250 лв., за която е
останал задължен.
Така мотивиран и на основание чл. 630 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ППС М.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 07.11.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „ППС М.“ АД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Б.Л.Б., адрес гр. София, бул. ****,
тел. **********, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици
9
в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да
представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.Б. в размер на 1 200 лева
(хиляда и двеста лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано
от датата на получаване на препис от настоящето решение.
УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите
вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
УКАЗВА, че съгласно чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по
чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на
предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред, както и че след изтичането
на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност не могат да се предявяват.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „Ф. за у.г.р.“
ЕАД за обявяването в несъстоятелност на ответника „ППС М.“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. **** в хипотезата на
чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК „ППС М.“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. **** да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“**** направените по делото разноски в размер на 2 686 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК „Ф. за у.г.р.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати в полза на СГС дължимата държавна
такса в размер на 250 лв.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на
основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10