Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, втори „В” въззивен състав в публичното
заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 4492 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 169981 от 18.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 57232/2017 г. на Софийски районен съд, 73 състав, са
отхвърлени предявените от „П.и.б.” АД срещу А.В.Я. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.В.Я.
дължи на „П.и.б.” АД следните суми:
- сумата 650 евро, представляваща главница по договор за
кредит от 08.09.2016 г., ведно със законната лихва от 21.01.2016 г. до
изплащане на сумата;
- сумата 1840,21 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 19.09.2010 г. до 12.01.2016 г.;
- сумата 1358,89 евро, представяваща наказателна лихва за
периода от 06.10.2010 г. до 20.01.2016 г.;
-
сумата 59,82 евро, представляваща възнаграждение за банкови услуги/банкови
такси/.
Решението е обжалвано от ищеца „П.и.б.” АД в частите, с
които са отхвърлени исковете за главница в размер на 650 евро, договорна лихва
в размер на 1400,30 евро за периода от 21.01.2013 г. до 21.01.2016 г.,
наказателна лихва в размер на 1167,04 евро за периода от 21.01.2013 г. до
21.01.2016 г., и годишни такси за поддръжка на кредита в размер на 59,82 евро.
В жалбата се излагат съображения за доказаност по делото
наличието на договорни отношения между страните, възникнали на основание
сключен договор за издаване на кредитна карта. Излага се възражение срещу
извода на съда за липса на събрани доказателства за това каква част от
вземането е станала изискуема в рамките на петгодишния давностен срок.
Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че цялата главница е била
изискуема преди повече от пет години от подаване на исковата молба и вземанията
са погасени по давност. Във връзка с това се изтъква, че усвояването на суми по
кредитния лимит по кредитната карта и невъзстановяването на тези усвоени суми в
рамките на гратисния период има за последица начисляване на лихви върху
усвоената част, но няма характер на краен падеж, до който следва да се погаси
вземането и от който да започва да тече петгодишния давностен срок. Сочи се, че
крайният срок, до който може да се плати вземането за главница ведно с
акцесорните вземания, е срокът на действие на договора, който автоматично се
продължава съгласно Общите условия на банката за този тип кредитни продукти.
Поддържа се, че предвид особеностите на този вид кредит, който на практика няма
краен падеж и може да се усвоява и погасява многократно докато трае действието
на договора, крайният падеж е прекратяването на договора или предсрочната
изискуемост, който в настоящия случай е 13.01.2016 г.
С писмения си отговор въззиваемата оспорва жалбата и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„П.и.б.” АД е предявило срещу А.В.Я. искове за
установяване съществуването на вземания за сумите: 650 евро – главница по
договор за издаване на кредитна карта от 08.08.2006 г.; 1840,21 евро- договорна
лихва за периода от 19.09.2010 г. до 12.01.2016 г.; 1358,89 евро – наказателна
лихва за периода от 06.10.2010 г. до 20.01.2016 г.; 59,82 евро- банкова
такса, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.01.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 3127/2016 г. на СРС.
В
исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-8671/08.08.2006 г. ищецът е предоставил на ответницата
кредит под формата на овърдрафт в размер на 650 евро, усвоен чрез кредитна
карта. Срокът за ползване на овърдрафта бил до 08.08.2008 г., като същият се
удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя
от страните не е уведомила другата за прекратяването му съглано раздел ХІХ, т.
19.1.1 от Общите условия на банката за издаване и ползване на револвираща
международна кредитна карта „MasterCard”.
Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 19.09.2010 г. – общо 1951 дни
към 21.01.2016 г. Ищецът твърди, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
на 13.01.2016 г. поради неизвършване на плащане по договора за срок, по-дълъг
от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, за
което ответницата била уведомена с нотариална покана, връчена на 07.11.2015 г.
Ответницата не обслужвала кредита и не извършвала плащания за погасяване на
дълга.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва
исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че след 08.08.2008 г. между тях е било
валидно правоотношение, произтичащо от процесния договор, като твърди, че
срокът на договора е бил изтекъл на тази дата. Прави възражение за погасяване
на претендираните вземания по давност.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК , вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу
ответника за
дължими суми по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-8671/08.08.2006
г. - главница, договорни лихви, наказателни лихви и банкови такси.
Така
предявените установителни искове са допустими предвид предходно развилото се
заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение с предмет исковите суми, срещу която заповед длъжникът е възразил
писмено в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК и исковете са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По делото безспорно е установено, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 08.08.2006 г.
договор за издаване на кредитна карта „VISA”, неразделна
част от който са Общите условия на банката за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Съгласно договора на кредитополучателя е
предоставен кредит под формата овърдрафт по разплащателна сметка в размер на
650 евро, чрез издадена в полза на
кредитополучателя кредитна карта. В договора е посочено, че крайният срок за
погасяване на предоставения овърдрафт е 08.08.2008 г., освен ако срокът на
договора не бъде продължен. С договора кредитополучателят се е задължил да
погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия
за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa, класическа. С договора е уговорено заплащане от
картодържателя на промоционелен лихвен процент за първите три отчетни периода в
размер на 0,75 % на месец, и за остатъка на срока на договора в размер на 1,5 %
на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща падежа, върху
дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до края на
предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. Уговорено, че картодържателят ползва гратисен
период със срок на 45 дни, ако до датата на падежа погаси цялото дебитно салдо
по картовата разрлащателна сметка, формирано до края на предходния отчетен
период, като банката не начислява лихва
върху ползваните и погасени до датата на падежа суми.
Съгласно
чл. 10.1 от раздел Х на представените Общи условия на „ПИБ” АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти, титулярът се задължава
всеки месец до падежа или на следващия работен ден да внася по картовата сметка
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка.
При непогасяване на датата на падежа на съответния отчетен период на
минималната погасителна вноска титулярът заплаща на банката върху непогасената
част от дълга лихвите по т. 8.1.1 плюс наказателна надбавка, като банката
служебно задължава сметката на титуляра със сумата на наказателната надбавка в
деня, следващ падежа - чл. 11.1 от раздел ХІ.
Съгласно чл. 11.2 от същия раздел на ОУ, оправомощеният ползвател има
право да извършва плащания с картата само до разрешения текущ разполагаем
кредитен лимит, като при надхвърляне на този лимит по сметката /наразрешен
овърдрафт/, същият заплаща върху надвишението лихвите по т. 8.1.1 плюс
наказателна надбавка за неразрешен овърдрафт. Ако титулярът не извърши което и
да е плащане по овърдрафта повече от 5 дни след датата, на която такова плащане
е станало изискуемо, банката има право да блокира всички издадени по сметката
карти и да предприеме незабавни действия
за принудително събиране на дължимите суми. В раздел ХІІІ от ОУ е предвидено,
че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по договора за
срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо.
Съгласно
раздел І, б. „п” от ОУ, „падеж” е датата, до която титулярът е длъжен да погаси
изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна
вноска, а за датата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден.
Установено
е от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по кредитната карта са
извършвани усвоявания в периода от 24.08.2006 г. до 27.05.2010 г. в общ размер
1752 евро. Извършени са погасявания в периода от 24.08.2006 г. до 26.04.2010 г.
в общ размер 1682,42 евро. За периода от
20.09.2010 г. до 13.01.2016 г. са начислявани договорни лихви в общ размер от
1840,21 евро, а от 06.10.2010 г. до 21.01.2016 г. са начислявани наказателни
лихви в общ размер от 1358,89 евро.
Претендираните
вземания са
погасени по давност, възражение за което ответницата е направила своевременно с
отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Началният момент, от който започва да тече давността
за вземания за погасителни вноски по договори за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната погасителна вноска, а не датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита.
По същността си овърдрафтът е вид кредит, който се
ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и се усвоява до разрешения
лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при
всяко постъпление на суми по разплащателната сметка. Кредитополучателят е
длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при
овърдрафта няма предварително изготвен погасителен план /както е при
потребителския кредит/, като не е известно предварително каква част от
разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при този кредит има определена
падежна дата, размер на минималното погасяване на формирания дълг /минимална
погасителна вноска/ и дължима лихва за ползване на кредита.
.От съдържанието на процесния
договор за кредитна карта и горепосочените разпоредби на Общите условия към
него се налага извод, че при неплащане от
кредитополучателя на минималната сума за револвиране на кредита / минимална
погасителна вноска/ до изтичане на 5 работни дни на месеца, следващ този, в
който е усвоена сума по кредита, вземането по договора за непогасената част от
него става изискуемо и кредитът се оформя като неразрешен овърдрафт. Така
следва да се приеме, че с изтичането на петия ден от неплащането на минимална
месечна вноска за кредитора възниква правото на кредитодателя да иска
изпълнение от кредитополучателя за усвоения размер на овърдрафта. Падежът на
всеки ползван овърдрафт
настъпва на пето число всеки месец, следващ съответното усвояване, като след
тази дата, главницата става изискуема и кредиторът може да иска изпълнение. С
оглед спецификата на кредита - овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната
сметка на длъжника, който се усвоява по избран начин и период от длъжника, като
последният може да извършва усвоявания и над разполагаемите суми по
разплащателната си сметка. Релевантно за началния момент, от който започва да тече
давността, е датата на последното осъщественото усвояване на парични средства
от кредитополучателя, в случая това е на 26.04.2010 г. Така изискуемостта е
настъпила на пето число на следващия месец, т.е. на 05.05.2010 г., от която дата започва да
тече петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата.
Давностният срок е
изтекъл на 05.05.2015 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 21.01.2016 г., т.е. след като давността е изтекла.
Не
са налице установени по делото факти, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок. Фактът, че кредитът се подновява автоматично с нов едногодишен
срок след изтичане на първоначално предвидения, не е обстоятелство, което води
до спиране или прекъсване на давността. Без правно значение е обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита от кредитора след настъпването на погасителната давност.
Неоснователно е възражението на ищеца,
че крайният падеж на задълженията по договора е прекратяването му или
предсрочната изискуемост – 13.01.2016 г. Фактът, че банката не е предприела
своевременно действия по прекратяване на договора поради неизпълнение от страна
на ответницата и е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
едва на тази дата – след изтичане на погасителната давност за вземанията за
главница, не обуславя изискуемост на вземанията, считано от тази дата. Подобно
разбиране би означавало на практика да се предостави на кредитора възможност
едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането си, като
„обявява” предсрочната изискуемост в неопределен период след настъпване на
изискуемостта, което противоречи на императивните правила на института на
погасителната давност.
С оглед погасяването на главното вземане са погасени
по давност и акцесорните вземания за договорни
и наказателни лихви на основание чл. 119 от ЗЗД.
С
оглед на гореизложеното предявените искове са неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанциония съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемата искане за разноски, въззивникът следва да бъде осъден да й заплати
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
169981 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 57232/2017 г. на Софийски районен съд в
обжалваните му части.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД да заплати на А.В.Я.
сумата 400 лева за разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.