РЕШЕНИЕ
№923
05.12.2019г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав
Съдия:
Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 1020 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на В.К.А. *** против Заповед № 272з-2249/13.08.2019г. на Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно
наказание“ Порицание“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна, неправилна немотивирана и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила по ангажиране на дисциплинарната отговорност
на служителите в МВР, както и е
несъответна на целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, съгласно посоченото
и изписано в нея правно основание. В заповедта било посочено, че се издава на
основание чл. 204, т.3 от ЗМВР, според която норма наказанията се налагали със
заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, какъвто не бил Началника на отдел“Охранителна полиция“,
а директора на ОДМВР-Хасково. Според
жалбоподателя, от посоченото в заповедта не ставало ясно какво точно е извършил, какво деяние,
кога , къде, и при каква фактическа обстановка е извършено това деяние, какви
са последиците от него и какво в крайна сметка мотивира дисциплинарно-наказващият
орган да му наложи наказание
„Порицание“. В тази връзка се излагат доводи, че от оспорената заповед не става
ясно кое е диспозитива е нарушението, кои са фактическите и правни основания за
издаването й, кои са нарушените разпоредби и липсвала смислена и логическа
връзка между диспозитив, санкция и
отделни абзаци. Процесната заповед не съдържала според жалбоподателя и
мястото и времето на нарушението и доказателствата въз основа на които то е установено. Липсвали
мотиви и оценка на цялостната фактическа
обстановка, с оглед правилната преценка
за наличието на осъществено от обективна и субективна страна
дисциплинарно нарушение, правилното му квалифициране и правилното определяне на
наказанието.
Твърди се също, че заповедта е издадена при допуснато
нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР и на чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Това според
оспорващия било основание заповедта да бъде отменена само на процесуално
основание , т.к. не е бил изслушан и не
са били приети обясненията му преди налагане на наказанието. Същевременно се
сочи, че заповедта е издадена без да е била напълно изяснена фактическата
обстановка. Жалбоподателят бил дал
подробни обяснения във връзка с извършваната проверка, но те не били обсъдени
нито от комисията, нито от дисциплинарно наказващият орган. Всички тези нарушения накърнявали правото на
защита на оспорващия и възможността му да се защити адекватно срещу определеното му нарушение и наказание.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощник. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Началник отдел“Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Хасково, редовно
призован не ангажира становище по
основателността на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № 1253з-269/14.12.2018г. на ЗА Началник отдел“Охранителна полиция“ при
ОДМВР-Хасково
(л.50) за изясняване на постъпили
предварителни данни, посочени в доклад, рег. № 4575р-3948 от 25.10.2018г. по
описа на Дирекция „Инспекторат“-МВР до Министъра на вътрешните работи, е разпоредено извършване на проверка за установяване
на данни за допуснати дисциплинарни
нарушения от ст. инспектор В.К.А., Началник група“РОППССВ“ в сектор
„Пътна полиция“ при отдел“Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково. Със същата заповед поименно бил определен
състава на комисията, която да извърши проверката и било указано за резултата от нея да
се изготви справка, която да се докладва в срок до 14.01.2019г. Видно от
отразеното в заповедта, жалбоподателят В.А. е бил запознат със същата на 19.12.2018г. в 17.00ч.
За резултатите от проверката, наредена с
посочената заповед и след събиране на относимите, според комисията
на която било възложено извършване на
проверката, доказателства, била изготвена справка рег. № 1253р-5670 от 13.06.2019г.(л.31).
Със същата, комисията е предложила на ст. инспектор В.К.А., Началник група“РОППССВ“ в
сектор „Пътна полиция“ при отдел“Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково да бъде наложено дисциплинарно наказание„Порицание“
за срок от 6 година, съгласно чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВР(неупражняване контрол на подчинени). Видно от обективираното в справката, В.А. е
запознат с последната, срещу подпис, на 14.06.2019г. в 09.15ч., като изрично е
посочил, че не се намира в законоустановен отпуск и е запознат с правото си
да даде възражения в 24 часов срок .
В справката е обективирана резолюция от
08.07.2019г., с текст “За допълнителна проверка относно прецизиране пропуските
довели до извършването на посочените в справката нарушения, относно
конкретизиране на дисциплинарната отговорност! Срок: 08.08.2019г.“
С рег. №
1253р-7636 от 08.08.2019г. е било изготвено становище от комисията назначена да
извърши проверката, в което е посочено,
че след извършена цялостна оценка
на представените допълнителни сведения и
събраните при проверката материали, комисията счита че има достатъчно основание
за реализиране на дисциплинарната
отговорност спрямо ст. инспектор В.К.А.
за неупражняване контрол над подчинени, за което предлага на основание
чл.200, ал.1, т.6 и т.11, чл.197, ал.1,
т.3 , вр . с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР от ЗМВР, на служителя да бъде наложено
дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца.
На становището е постановена резолюция от
12.08.2019г.“Н-к С„ПП“ .За издаване на заповед за наказание съобразена с
констатираните нарушения в справка с рег. № 1253р-5670/13.06.19г.“
На 13.08.2019г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 272з-2249, с която на основание чл. 200, ал.1, т.11, вр. с чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл. 204, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя В.К.А. е наложено дисциплинарно наказание “ Порицание “ за срок от 6 месеца.
Видно от изложеното в заповедта, за да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание административният орган е приел, че от страна на държавният служител са извършени дисциплинарни нарушения изразяващи се в следното: За периода от 01.09.2017г. до 31.08.2018г. ст.инспектор В.А. не е предприел действия за спазване срока за съхранение на документи съдържащи данни за регистрация, промени в нея или прекратяване на регистрация на ППС определен в чл. 37 от Наредба № I-45/2000г.на МВР-установени са документи от 2005г.Служителят е допуснал и не е предприел мерки за унищожените , чрез перфориране СУМПС след 2012г. да се унищожат физически , чрез пълно разрушаване /изгаряне, рязане или други подходящи способи/, с което са нарушени разпоредбите на чл.7, ал.2, и чл.8, ал.1 от инструкция Iз-59 /11.01.2011г. за реда и условията за и унищожаване на българските лични документи. В.А. не е предприел действия в група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства собствениците им и водачи“ на сектор“Пътна полиция“ при връзка с чл.4 , ал.1,т.2 от Наредба № 3/11.05.2011г., се изисква „Карта за медицински преглед на водач на МПС“ да има заверка от страна на специалист“ортопед-травматолог“, изискването да се спазва и въпросната заверка да се търси и изисква-нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 194, ал.2 ,т.2 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца до една година. Посочено е че А. е допуснал, когато към заявление за издаване на дубликат на СУМПС поради повреждане, унищожаване, изгубване или кражба е приложена карта за оценка на физическата годност, не се изисква дубликат , а да се издава ново СУМПС с нов срок на валидност, което е нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г.;При приемане на заявления за издаване на СУМПС в тях да е приложена декларация за обичайно пребиваване съгласно чл. 13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, нов образец, а в заявленията приети в групата има случаи, когато се прилага старият такъв образец-нарушение на служебната дисциплина съгласно чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Видно от отбелязването в
акта, заповедта е връчена срещу подпис на В.К.А. на 14.08.2019г. в 13.30 ч., а жалбата срещу последната е депозирана в
АдмС-Хасково и заведена с вх. № 5319 на
21.08.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от Началника на отдел “Охранителна полиция“
при ОДМВР-Хасково. Действително, в
обжалваната заповед е допусната неточност като е посочено, че правомощията на органа да издаде акта си произтичат
от чл.204, т.3 ЗМВР, според която норма
наказанията се налагат със заповед от
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, какъвто издателя на процесният
ИАА, не е. Безспорно е обаче, че длъжността
Началник на отдел “Охранителна полиция“
при ОДМВР-Хасково, е ръководна
такава и компетентността му да издава актове от вида на оспорената, с която се
налага дисциплинарно наказание по чл.
197, ал.1, т.3 произтичат от разпоредбата на чл. 204,
т.4 от ЗМВР. Ето защо допусната непрецизност при посочване на едно от правните основания за издаване на
заповедта, не води до основание по чл.146, т.1 от АПК обуславящо нищожност на
административният акт.
Съдът обаче намира за основателни изложените в жалбата доводи, касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че за съда не съществува яснота относно това колко нарушения, според дисциплинарно наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно правните основания обосновали издаване на заповедта. В оспореният акт са описани няколко отделни деяния, с които според дисциплинарно наказващият орган наказаното лице не е изпълнило или е нарушило различни задължения и то вменени с различни нормативни актове, респ. норми – първото с разпоредбата на чл.37 от Наредба № I-45/2000г. на МВР, второто с разпоредбите на чл.7, ал.2, и чл.8, ал.1 от Инструкция Iз-59/11.01.2011г. за реда и условията за унищожаването на български лични документи, третото с разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и четвъртото с чл.13, ал.1, т.6 от Наредба I-157/01.10.2002г. , и с тях се въвеждат различни правила за поведение спрямо субектите до които се отнасят, т.е. въвеждат се различни задължения. Предвид това, осъществяването на тези деяния по мнение на настоящия съдебен състав представлява извършване на отделни, т.е. различни нарушения.
Същевременно,
въпреки че в акта са описани
четири нарушения, на наказаното лице е наложено само едно
наказание. По този начин, освен че за съда не е налице яснота, за кое точно от
визираните в административният акт нарушения е наложено същото, се
затруднява и правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно негово нарушение е санкциониран с
дисциплинарно наказание“ Порицание“. По
този начин се е стигнало и до
нарушение на разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР,
според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните
нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с
проверката на издадената заповед от
материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и
оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания.
Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице, според дисциплинарно –наказващият орган следва да се наложи дисциплинарно наказание не
се преодолява и от съдържащите се по преписката справка и становище.
По принцип няма пречки ако органът прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но
и да е индивидуализирано като бъдат отчетени
степента на обществена опасност на
нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и
всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност
обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага
конкретно наказание и то след като
се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото
нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалваният
административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната
воля на административният орган,
директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди
това от ответника по налагане на отделно
наказание за всяко конкретно нарушение описано в обжалваният акт. Горното
води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за
всяко едно от двете визирани в
заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване
изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР . Нарушението на закона при определяне
на наказанието води до
незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като
такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело №
11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело №
5417/2018г. и др.
Освен това, в случая в заповедта не са посочени съществени реквизити от обективната страна на деянията, а именно: мястото на извършването на всички посочени нарушения и датата на осъществяването на три от тях, а именно тези представляващи неизпълнение /нарушение на разпоредбите на : чл.7, ал.2, и чл.8, ал.1 от Инструкция Iз-59/11.01.2011г. за реда и условията за унищожаването на български лични документи; на чл.16, л.1 от Наредба I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина и на чл.13, ал.1, т.6 от Наредба I-157/01.10.2002г.
Мястото и датата на деянието са съществен елемент от обективната
страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така
защото посочването им е свързано с преценката относно
компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти,
териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради създаване на
необходимите гаранции за упражняване
правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност
да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно, както и с оглед
възможността съдът да упражни адекватен съдебен контрол при преценка
законосъобразността на един административен акт.Това е така, тъй като дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна
деянието (действие или бездействие),
кога и къде то е осъществено, от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение),
от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен
правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и
резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението
от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали с
конкретното си поведение едно лице е съставомерно, предполага надлежно описание
на съответното нарушение или нарушения, с всички задължителни реквизити,
наличието на който не е допустимо да се извежда по тълкувателен път.
Ето защо липсата на тези два съществени реквизита, представлява нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната му.
При липса на визирани дати, респ. периоди на твърдените в заповедта за част от осъществени от наказаното лице нарушения, а именно второто, третото и четвъртото описани в заповедта, съдът по принцип е в невъзможност да извърши законосъобразна преценка за спазване изискванията на чл. 195, ал.1 от ЗМВР, касателно същите.
Макар по отношение първото описано в заповедта нарушение, свързано с неизпълнение на задължения произтичащи от чл. 7, ал.2 и чл. 8, ал.1 от Инструкция Iз-59/11.01.2011г. в ИАА, е посочен период на осъществяването му- от 01.09.2017г. до 31.08.2018г., все пак следва да се посочи, че доколкото обжалваната заповед е издадена на 13.08.2019г., а съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР наказанието може да се наложи в рамките на една година от извършване на дисциплинарно нарушение, то за осъщественото в периода 01.09.2017г.-12.08.2018г. на наказаното лице не би могло законосъобразно да се търси дисциплинарна отговорност, тъй като правомощията да се наложи наказание за дисциплинарни нарушения, дори да са били извършени, е била преклудирана. Същевременно това нарушение не е адекватно описано от обективна страна. Визирано е, че в посочения период жалбоподателят не е предприел действия за спазване срока на съхранение на документи съдържащи данни за регистрация, промени в нея или прекратяване на регистрацията на ППС определен в чл. 37 от Наредба I-45/2000г., тъй като са установени документи от 2005г. Но последните не са конкретизирани нито в заповедта, нито в справката, нито в изготвеното впоследствие становище на комисията назначена да извърши проверка, съответно такива не са приложени като част от преписката, поради което съдът е в невъзможност да установи дали действително в архива са установени документи от 2005г., а оттук дали същите съдържат данни за регистрация, промени в нея или прекратяване регистрацията на превозно средство. Отделно от това, посочената разпоредба на чл. 37 от Наредба I-45/2000г.,не би могла да е нарушена от жалбоподателя. Това е така тъй като тя създава задължения спрямо началникът на звено „Пътна полиция“ да отправи съответно предложение и Директорът на ОДМВР, да издаде въз основа на него, заповед за бракуване на документите визирани в същата норма, а такива длъжности в посочения в заповедта период жалбоподателят не се установява да е заемал. След като посочената разпоредба не е вменявала служебни задължения за оспорващия, същият не би могъл да е субект на нарушение на същата.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя доводите в жалбата за наличие на нарушение на чл. 206, ал.1 от ЗМВР, като намира, че е спазено изискването дисциплинарно наказващият орган преди налагане на наказание алтернативно да изслуша държавният служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от приобщеният по делото доказателствен материал, след изготвяне на справка с рег. № 1253р-5670 от 13.06.2019г., с която В.А. е бил надлежно запознат на 14.06.2019г. същият изрично е обективирал в нея, че е запознат и с правото си да даде писмени писмени възражения в 24 ч. срок от получаването й. Следователно, в конкретният случай изискването на нормата на чл. 206, ал.1 от ЗМВР е спазено, като по изцяло зависещи от държавният служител причини същият не е бил изслушан и не е дал обяснения след изготвяне на справката. Ето защо и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 610.00 лева, от които : 10.00 лева държавна такса и 600,00 лв. действително заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представеният по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между жалбоподателя
и процесуалния му представител –
адв. Найденов за процесуално представителство по настоящото
дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 272з-2249/13.08.2019г. на Началник
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр.
Хасково да заплати на В.К.А., с ЕГН **********,*** разноски по
делото в размер на 610.00(шестотин и десет)лева от които:
10.00 (десет)лева
държавна такса и 600.00 (шестотин лева) адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: