Р Е Ш Е Н И Е
№ 926
гр.Пловдив, 15.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2533/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.К.К., ЕГН:**********
***, чрез адвокат Д.П. срещу електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 2053829 на ОД МВР – Пловдив, за извършено нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за което на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата
на същият е наложена глоба в размер на 300лв. /триста/ лева.
В жалбата се поддържа, че в електронния фиш е
незаконосъобразен, тъй като в хода на административнонаказателната процедура са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до
съществено нарушаване правото на защита, както и нарушението не е извършено.
Посочва, че електронния фиш не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП, липсва надлежно описание на нарушението, което се
изчерпва единствено с посочване датата, мястото и часа, за съставомерността на
деянието по чл.21, ал.2 от ЗДвП е от съществено значение вида на поставения
пътен знак, конкретната стойност на въведеното ограничение, местоположението на
знака спрямо мястото на ограничението, липсата на достатъчна индивидуализация
на мястото на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Също сочи, че електронният фиш не съдържа дата на издаване, което е от значение
включително за изчисляване давностните срокове, като поддържа, че е изтекъл три
месечния срок по чл.34 от ЗАНН. На следващо място взема становище, че няма
данни административнонаказващият орган да е извършил надлежна проверка дали
собственикът на автомобила го е управлявал по време на извършване на
нарушението, което също не е доказано по безспорен начин. Поддържа още, че не е
извършена надлежна проверка относно изправността на техническото средство, също
не е наличен снимков материал или такъв не е предявен на жалбоподателя.
Предлага електронният фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство да бъде
отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа
жалбата на изложените основания като посочва, че няма данни кога е издаден
електронния фиш с оглед спазване три месечния срок за съставяне на АУАН и шест
месечния – за издаване на наказателно постановление, също
административнонаказващият орган е можел при констатиране на нарушението да
установи кой е собственик на автомобила и да издаде електронния фиш в
сроковете, предвидени в ЗАНН. Също предлага жалбата да бъде уважена.
Ответната страна, не изпраща представител, не взема
становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая, електронният фиш е връчен на 21.03.2019., видно от приложеното
известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС-Пловдив на 03.04.2019г.
съгласно отразения входящ номер, няма данни да е направено възражение по реда
на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна е установено, че на 01.03.2018г. в 13:27 ч. на . на републикански
път II-86, км 19+240 /Пловдив – Асеновград/ в посока град Асеновград, с
автоматизирано техническо средство „Multa Radar SD 580“ с № 00209D32ACE1 било
заснето движение на лек автомобил марка „СИТРОЕН Ц 4 ПИКАСО“ регистрационен
номер „***“ с измерена скорост от 92 км./ч., същата – над максимално
разрешената за движение 60 км./ч., въведена с пътен знак „В 26“, като превишението
било в размер на 32 км/ч.
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 95 км./ч.
– превишение с 66км/ч., при ограничение на скоростта от 60 км./ч.. Като дата и
час на нарушението били изведени показанията за дата 01.03.2018г. и час -
13:27:07ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни,
идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция от 3% на
възможната грешка на техническото средство в полза на нарушителя, като бил
добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на собственика С.К.К..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните вече
по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от
заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла
на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. Съгласно чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движение по пътищата, водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва, за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв..
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 42 от 23.02.2017г. мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение – автоматизирано техническо средство тип „Multa Radar SD
580“ с № 00209D32ACE1 е преминала проверка в лабораторни условия за точността
на измерване.
Установява
се още от приложената схема за организация на пътното движение по път II-86, км
19+240, на същото място било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост и в двете посоки за движение от 60 км./ч. посредством пътен знак „В26“.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно - лек автомобил марка „СИТРОЕН
Ц 4 ПИКАСО“ регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база
данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя С.К.К..
Съдът
намира за неоснователно становището на жалбоподателя, че електронния фиш не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП,
липсва надлежно описание на нарушението, което се изчерпва единствено с
посочване датата, мястото и часа, за съставомерността на деянието по чл.21,
ал.2 от ЗДвП е от съществено значение вида на поставения пътен знак, конкретната
стойност на въведеното ограничение, местоположението на знака спрямо мястото на
ограничението и т.н.. В този смисъл се констатира, че в обжалвания електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство конкретното нарушение е описано съвсем ясно, посочено е кога и къде е
извършено – на 01.03.2018г. в 13:27 ч. на републикански път II-86, км 19+240
/Пловдив – Асеновград/, описано е МПС и в какво се изразява нарушението,
включително – конкретната стойност на допустимата скорост (60 км/ч.) и какво е
било съответното превишени. Изрично също така е посочена и хипотезата на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, касаеща въвеждане скоростта
на движение именно с пътен знак В 26. Въпросите като дали все пак такъв знак на
мястото е наличен и попадането за зоната действие на същия в зоната на контрол
на техническото средство са въпроси по същество, които се установяват в хода на
съдебното следствие.
На
следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че електронният
фиш не съдържа дата на издаване, което е от значение включително за изчисляване
давностните срокове, като поддържа, че е изтекъл три месечния срок по чл.34 от ЗАНН.
В
чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично и изчерпателно е изброил реквизитите, които следва
да съдържа електронния фиш, а именно - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане, като образецът на електронния фиш е утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
От
горното е видно, че чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда посочване на дата на
издаване на електронния фиш. Още повече очевидно е, че подобно посочване е
напълно излишно. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо
средство, то датата на издаване на електронния фиш е тази на установяване и
заснемане на нарушението – в случая на 01.03.2018г., а не на отпечатване листа
хартия, формат А4, връчване на препис и др.. След издаване последния електронен
фиш са неотносими сроковете по чл.34 от ЗАНН, касаещи съставяне на АУАН, съответно – издаване на наказателно
постановление.
Като
неоснователно следва да се определи и възражението, че няма данни
административнонаказващият орган да е извършил надлежна проверка дали собственикът
на автомобила го е управлявал по време на извършване на нарушението, което също
не е доказано по безспорен начин. В този смисъл неясно остава как може да се
извърши една подобна проверка, касаеща управление на МПС, установено с
техническо средство. Следва да се посочи, че чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е
предвидил правото на собственика да посочи лицето, извършило нарушението, която
процедура в случая е спазена. Съответно - по реда на настоящото производство
лицето, посочено като водач, извършил нарушението, разполага с всички
процесуални способи да обори законова презумпция, че именно той, като посочен
от собственика, е извършил нарушението. В настоящия случай обаче жалбоподателят
не е ангажирал никакви доказателства в смисъл, че не той е управлявал описаното
МПС на посочените време и място, а единствено твърди, че проверка за същото
не е извършена.
Също
неоснователно е и възражението, че не е извършена надлежна проверка относно
изправността на техническото средство, предвид вече посочения Протокол № 42 от
23.02.2017г., съгласно който мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение – автоматизирано техническо средство тип „Multa Radar SD
580“ с № 00209D32ACE1 е преминала проверка в лабораторни условия за точността
на измерване.
Не
може да бъда споделено и възражението, че не е наличен снимков материал или
такъв не е предявен на жалбоподателя, доколкото въпросния снимков материал е
приложен по преписката.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № К № 2053829 на ОД МВР – Пловдив, с който на С.К.К.,
ЕГН:********** ***, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона
за движение по пътищата, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2,
т.4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 300лв.
/триста/ лева
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.