Решение по дело №2639/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 21.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на  двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря  Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2639 по описа на РС-Враца за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5905,70 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4169,15 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 535,29 лв.

Ищецът излага, че вземането произтича от сключен между страните договор за кредит № PLUS-15165589/17.08.2017г. за сумата от 6000 лева и закупуването на застраховка от 2016 лева. Заемната сума била излатена на длъжника по уговорения в договора начин, като усвояването й било удостоверено с подпис на ответника в поле „Удостоверение на изпълнението“. Ответникът се бил задължил да погаси заема на 60 месечни вноски от по 216,45 лева, които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването й съгласно уговрения годишен процент на разходите от 32,68% и годишен лихвен процент – 26,78%. Ответникът бил преустановил плащането на дължимите месечни вноски, като към момента били изплатени 6 месечени вноски. В чл.5 от договора било уговорено, че при неизпълнение на две или повече месечни вноски, задължението по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер. Ответникът следвало да заплати изцяло сумата от 10 074,85 лева, представляваща 54 броя погасителни вноски към 20.04.2018г., от която дата е станал изискуем кредитът в целия му размер. Кредиторът бил изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за предсрочно изискуемо и поканил длъжникът да го заплати. Поканата била изпратена до адреса, деклариран в договора, поради което на основание чл.9 от същия се считала за получена. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за перода от 20.04.2018г. до 11.03.2019г. в размер на 535,29 лева.

Ищецът бил подал заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. №1121/2019г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на дължника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и му били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си във връзка с които подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, като му бъдат присъдени сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Изложено е, че не се оспорва обстоятелството, че между старините е сключен договор PLUS-15165589/17.08.2017г., но е направено възражение, че същият е унищожаем на основание чл.31 ЗЗД. Сочи се, че ответникът страда от заболяване „параноидна шизофрения“ с непрекъснато протичане, трайно изразена промяна в личността със значителни нарушения при социалната адаптация. Установявало се от представените медицински документи, че лицето е емоционално дистантно,  с паралогичен мисловен процес, с параноидни налудности и промяна на личността в шизофренен стил. Твърди се, че заболяването на ответника е било установено преди над 20 години, като същото е манифестирано с параноидно халюцинаторна симптоматика. Ответникът приемал непрекъснато поддържащо лечение, като заболяването му е в напреднал стадий и била налице постоянна психотична процукция и мисловни нарушения. Често говорел несвързано, чувал гласове, страхувал се да не бъде нападнат, не можел да спи нощем. Многократно е бил настаняван в болница за лечение. Постоянни грижи за него полагали неговата съпруга и майка му. В процесния период, когато бил сключен договора, съпругата му живеела извън дома им, тъй като полагала грижи за болната си майка, поради което ответникът бил останал без контрол относно приема на лекарствата си. Излага се, че още при сключване на договора ответникът е посочил, че страда от психично разстройство и е на постоянна терапия от 1987г., а от 1990г. е с трайно намалена работоспособност с 86%.

Излагат се твърдения, че макар към момента на сключване на договора ответникът да е бил формално дееспособен, той не е могъл да разбира и ръководи действията си. След сключване на договора дълго време криел това от близките си, режел кабелите на телефона, за да не го открият, унищожавал документи. Впоследствие твърдял, че друго лице го накарало да вземе заем и го заплашва. След отшумяване на тази фаза на състоянието си, ответникът разказал какво е сторил. Намира, че договорът е унищожаем, поради невъзможност на ответника да разбира и ръководи действията си, поради сериозното психическо заболяване, от което страда. Въпреки че не е бил поставян под запрещение, не е бил в състояние да ръководи и разбира действията си и да следи за интересите си. Твърди, че към момента на подписване на договора се е намирал в сътояние на епизод с манийно- параноидна симптоматика на фона на личностна промяна, приравняващо се на продължително разстройство на съзнанието и ограничаващо възможността му да следи за работите си и да се грижи за интересите си. Иска договор PLUS-15165589/17.08.2017г. да бъде признат за унищожаем поради порок на волята. В пристъпи на заболяването си ответникът сключил множество договори за кредит, за които не е казвал на близките си, а те издирвали сами от кредитните институции. Намира, че здравословното му състояние представлява продължително разстройство на съзнанието и обективира състояние, изключващо вменяемостта. Болестта му била трайно, перманентно и прогресиращо състояние, което не може да се лекува напълно. Ответникът нямал други доходи освен пенсията си по ивналидност, като в случаите, когато разполагал с налични суми, ги харчел неконтролируемо и неразумно. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде унищожен на основание чл.32, ал.1, вр. чл.31, ал.1 ЗЗД сключения между страните договор PLUS-15165589/17.08.2017г., тъй като при сключването му ответникът не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Съдът намира, че от представените по делото и събрани доказателства, се установява следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове, ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:  наличието на сключен договор за заем между ответника и ищеца, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, както и уговорена договорна лихва; настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира, както и факта на забавата, включително продължителността й. Наведено е възражение от страна на ответника за наличие на предпоставки за унищожаемост на договора, като се иска същият да бъде прогласен за унищожен, тъй като към момента на сключването му не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.

Установява се от представените по делото договор за кредит от 17.08.2017г. между ищцовото дружество и Н.Х.Х. и приложените към него условия, и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /лист 42 от делото/, че между страните е бил подписан договор за предоставяне на заем в размер на 6000 лева, като е бил уговорен ГЛП от 26,78% и ГПР от 32,68%, с месечна погасителна вноска 216,45 лева. В договора е посочен погасителния план за заема, както и оставащата главница след всяка вноска. Уговорено е заплащане на застрахователна премия от 2016 лева, като са представени и два броя сертификати за сключване на застраховка № PLUS-15165589 и CARD- 15165589 и общи условия към тях. На всяка страница е положен подпис от ответника Н.Х..

Наведено е възражение от страна на ответника за унищожаемост на сключения между страните договор. За установяване на сочената от него предпоставка за унищожаемост - към момента на сключването му е бил налице порок на волята, изразен в невъзможността му да разбира и ръководи постъпките си, основание за унищожаване на договора на основание чл.32, ал.1, вр. чл.31, ал.1 ЗЗД, по делото е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза, изслушани са двамата свидетели и са приети писмени доказателства, удосотверяващи заболяването на ответника.

Установява се от изслушаната по делото експертиза, която съдът счита за обективна и комепентно изготвена, че лицето страда от душевно заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане, като се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Враца с ЛАК №3926 от 1987г. Вещото лице е изложило, че заболяването представлява продължително разстройство на съзнанието и обективира състояние, което изключва вменяемостта му, поради което не е могло да изрази волята си при сключване на договора за кредит, тъй като не е могло да разбира и ръководи действията си. В обстоятелствената част на експертизата и в съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че е налице трайна промяна на личността при ответника, породена от заболяването. Заболяването било с давност над 20 години, като се проявявало с параноидно халюцинаторна симптоматика. Ответникът често говорел несвързано, чувал гласове, страхувал се да не го нападнат, не можел да спи. Изложено е че шизофренията при ответника е хронично заболяване  с чести психотични епизоди, довели до тежка промяна в личността му, отклонения в мисленето и възприятията, дисоциативни разстройства на психическото развитие и снижение на енергитичния потенциал. Несъвършенството на паметта му обуславяло лоша преработка и непълно разбиране на фактите и явленията, не може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и явления, няма коректори и стимулатори на поведението. Шизофренният процес не бил спрял развитието си и не била налице чиста ремисия.

Изслушани са свидетели - Иванка Христова и Цветанка И., които са майка и съпруга на ответика. Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани техните показания, тъй като са непротиворечиви и отговарят на установеното от вещото лице относно състоянието на ответника и неговото заболяване. Заболяването на ответника било установено още през 1990г. Изпадал в агресивни и неадекватни състояния, често провокирани от липса на финансови средства. Продавал вещи неконтролируемо за цена несъответстваща на стойността им. През 2017г., когато бил подписан процесния договор, съпругата на ответника се грижела за майка си и не живеела в общия им дом, поради което не можела да упражнява контрол за приема на лекарствата му. Не може да разходва самостоятелно пари, когато разполага с парични средства не спазва указанията за какво да ги похарчи – когато му се дадат пари да заплати консумативни разходи, той не го прави, а ги  харчи за други неща. Изпитвал страх, когато започнали да го търсят да връща процесния заем. Изпаднал в тежка криза, започнал да гори книги, наложило се да бъде диспансеризиран.

Заболяването на ответика се установява и от представените по делото три броя експертни решения на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца №№ 2155/20.04.2017г.; №1718/30.03.2018г. и №0738/14.02.2019г., в които е посочено основно заболяване „шизофрения“ с непрекъснато протичане, трайна промяна на личността. Представена е и етапна епикриза от 21.01.2019г. на ИПСИМПП Виктория Манова 18 ЕООД, в която е снета анамнеза, съобразно която не е прекъснато поддържащото лечение, но въпреки това на фона на терапията персистират халюцинации, страх от преследване, паралогичен мисловен процес с параноидни налудности. От епикриза от 18.06.2019г. за ответника се установява, че заболяването на същия е с давност над двадесет години, в напреднал стадий е, налице била постоянна психотична продукция и мисловни нарушения, като повод за хоспитализацията в този случай било влошаване на състоянието му – постоянно говори несвързано, чува гласове, страхува се да не го нападнат кучета, не може да спи.  По делото е приложена и епикриза от 08.05.2019г., в която отново е посочено, че заболяването е с непрекъснато протичане и личностова промяна, като сътоянието му е било неспокоен, страхово зареден, некритичен, парабуличен, вербални сетивни измами, с параноидни идеи за отношение.

От приложения на лист 22 кратък медицински въпросник за приемане за затраховане, представен от ищеца, се установява, че преди сключване на договора на ищцовото дружество е била предоставена информация от ответника, че страда от интензивно психично разстройство от 1987г.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи наведеното от ответника възражение за наличие на основание за унищожаемост на договора. Възражението е направено в тригодишния срок от подписване на договора, който изтича на 17.08.2020г., като следва да се има предвид и че в Решение №59/24.07.2013г. по гр.д. №392/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че може да предяви правото си на унищожение с възражение, независимо от изтичането на давността – чл. 32, ал. 3 ЗЗД, като се вземе предвид и недобросъвестността на насрещната страна, която е знаела за заболяването на ответника и неговата давност.

Следва да бъде прогласен за унищожен процесният договор, тъй като при подписването му ответникът не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки. Според разпоредбата на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си е унищожаем. От заключението по изготвената психиатрична експертиза безспорно се установява, че към момента на сключване на договора ответникът предвид протичащото заболяване, не е могъл да разбира и ръководи постъпките си. Съгласието дадено в случая е несъзнавано, тъй като лицето, което го е изразило формално към момента е било дееспособно, но не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргумент на чл.31 ал.2 от ЗЗД  и чл.5 от ЗЛС тази недееспособност се дължи на душевна болест, която обуславя поставянето на лицето под запрещение. Законът свързва дефекта на формирана от страната воля с унищожаемост, поради което е основателно възражението в този смисъл. За разлика от тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или състояние, изключващо въобще формирането на воля, по причини не дължащи се на някое от посочените заболявания. В този смисъл е константата практика на ВКС - Р-е №813/7.092011г. гр.д. №256/10г. ІV г.о. Следователно в случая волеизявлението отвтеника е направил в състояние обуславящо унищожаването му на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД. Предвид това, че договора от 17.08.2017г. е унищожаем, предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е неоснователен и ответникът не дължи на ищеца процесните суми, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Направено е искане от страна на ищеца да му бъдат върнати получените по договора суми на основание чл.34 ЗЗД. Съдът намира, че на последният лист от договора се съдържа декларация от ответника за получаване на заемната сума, като това обстоятелство не е оспорено от него в производството. Искането следва да бъде уважено, като се съобрази представената от ищеца справка, според която по договора са получени плащания в размер на 1299,35 лева / лист 47/, както и че в т.2 от Стандартен европейски формуляр, приложен на лист 42 от делото, е посочено, че нетната сума за получаване по сметка е в размер на 5790 лева. С оглед тези данни по делото, съдът намира че ответникът следва да бъде осъден да върне получената сума въз основа унищожения договор, след приспадане на заплатените от него суми, в размер на 4490,65 лева.

 

 

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.  С оглед изводът на съда, че искът следва да бъде отхвърлен, то ответникът не дължи заплащане на разноски на ищеца за заповеднто производство, а за исковото производство дължи разноски, съобразно уважения размер по възражението за връщане на сумата по чл.34 ЗЗД, по отношение на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева, като ответникът следва да бъде осъден да заплати 42,32 лева. По направеното възражение за присъждане на сумите на основание чл.34 ЗЗД държавна такса не е била внасяна. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 633,28 лева. С оглед направеното искане за прихващане на дължимите суми от страна на ответника, следва да се извърши компенсация на дължимите разноски, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 590,96 лева.

При горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

УНИЩОЖАВА на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД сключения между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парт София, сграда 14, и Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес *** договор за кредит № PLUS-15165589/17.08.2017г. за сумата от 6000 лева и закупуването на застраховка от 2016 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********** срещу Н.Х.Х., ЕГН ********** искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 5905,70 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4169,15 лв.; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 535,29 лв, за признаване за установено, че ответникът дължи посочените суми, за които е била издадена заповед за изпълнение №1432/27.03.2019г. по ч.гр.д. №1121/2019г. на РС-Враца.

ОСЪЖДА на основание чл.34 ЗЗД Н.Х.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********** сумата от 4490,65 лева / четири хиляди четиристотин деветдесет лева и 65 ст./, получена въз основа на унищожения договор за кредит № PLUS-15165589/17.08.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК **********, да заплати на Н.Х.Х., ЕГН **********, сумата от 633,28 лв. /шестстотин тридесет и три лева и 28 ст./ деловодни разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от увадомяване на страните пред Окръжен съд - Враца.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: